Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 388
Гр. Перник, 28.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, касационен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор БИСЕР КОВАЧКИ
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Лора
Стефанова КАНД № 543/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.В.Г., ЕГН **********
*** против Решение № 250/09.07.2020 г., постановено по АНД № 685/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №
34-0000141/30.10.2019 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Перник, с което на Л.В.Г. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че извършеното от него деяние
представлява нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2020 г..
Изложени са съображения, че установената фактическа обстановка не обосновава
извод за приложение на санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Перник и
потвърденото с него наказателно постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Перник е представил писмен отговор, с който
е оспорил касационната жалба и е поискал решението на Районен съд – Перник да
бъде оставено в сила.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован не се е явил и не е бил представляван. Докладвани са представени от
него писмени бележки в които е заявил, че поддържа жалбата и моли обжалваното
решение да бъде отменено да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Перник дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението,
предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено
от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:
За да постанови проверяваното по касационен ред съдебно
решение, Районен съд – Перник е приел, че на 16.10.2019 г. при управление на
влекач марка „Скания“, кат. 3, с рег. ****и прикачено към него полуремарке
Шмитц, с рег. ****по автомагистрала „Струма“, Л.Г. е бил спрян за проверка, в
района на 15-ти км, преди трети тунел, намиращ се на територията на общ. Перник
от инспектори в ОД „АА“ – Перник. Въз основа на представените им документи и
извършена проверка в регистъра за психологическите изследвания, те установили,
че водачът осъществява международен превоз на товари, без да му е издадено
удостоверение за психологическа годност, каквото се изисква по силата на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. За така
установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № А- 2018, бл. № 264521 от 16.10.2019 г., който е подписан от
съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя, и е
предявен и връчен на последния. При предявяването не са направени възражения.
Не са постъпили такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, началникът на ОО“АА“ –
Перник е издал наказателно постановление № 34-0000141/30.10.2019 г., с което на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Л.В.Г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по
чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел
е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура,
със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на
предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена
отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната
правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в
закона по абсолютен начин административно наказание. По посочените мотиви е
потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт.
Решението е правилно. При спазване на принципите на чл. 13
и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд и е събрал гласни и
писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване
по делото. Изводите му са формирани след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. В решението е
обективирана дейността му по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени въз основа на тях. Изложени са аргументи
във връзка с всички заявени в жалбата оплаквания.
Правилен и съобразен със закона е и изводът на районния
съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на
процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № № А- 2018, бл. №
264521 от 16.10.2019 г., е съставен от компетентно за това лице съгласно 92,
ал. 1 от ЗАвП. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е
от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и
нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това
орган съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, във вр. със заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е
издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в
изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
|
|
|
|
|
С оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е и изводът на
Районен съд - Перник за осъществяване на състава на нарушението на чл. 58, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари. Съгласно цитираната норма водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В настоящия случай от събраните доказателства
по безспорен начин се установява, че при извършената на 16.10.2019 г. проверка
касаторът е изпълнявал международен превоз на товари, без да е притежавал
удостоверение за психологическа годност. Следователно осъществен е съставът на
нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2020 г. Неоснователно
е оплакването за неправилната му квалификация. Сочената от касатора като
приложима Наредба № 36/15.05.2006 г. регламентира изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачите
на МПС и на председателите на изпитните комисии за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Задължението за
снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на
международен превоз не следва от нея, а от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/31.10.2002 г. Затова правилно извършеното деяние е
квалифицирано като нарушение на посочената правна норма.
Административното наказание за него е
предвидено в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и е глоба в размер на 2000 лв.
Правилно районният съд е приел, че административно-наказващият орган е приложил
съответната санкционна норма и на нарушителят е наложил предвиденото в закона
административно наказание. В тази връзка неоснователни са оплакванията на
касатора, че административното наказание за извършеното от него нарушение е
предвидено в чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено административно наказание
глоба в размер 500 лв. за водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на
друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се
съдържа в Наредба № 11/31.10.2002 г. Последната е подзаконов акт по приложение
на ЗАвП, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания
за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните
наказания, предвидени в ЗАвП. В конкретния случай приложимата санкционна норма
е тази на чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвП. Тя определя административното наказание
по абсолютен начин – глоба в размер на 2000 лв., без да дава възможност на
административно-наказващият орган да го индивидуализира съобразно чл. 27 от ЗАНН. Това е и административното наказание, наложено на касатора.
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и
законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2
от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 250/09.07.2020 г., постановено по АНД № 685/2020 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/