№ 74238
гр. София, 26.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско
дело № 20241110122444 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 123235/12.04.2024 г., подадена по електронен път на 10.04.2024 г., на „Ай Тръст“ ЕООД
против Л. Л. М..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за
суми за главница от 600 лв. по договор за потребителски кредит от 16.11.2018 г.
сумата от 1033,47 лв., неустойка по чл. 17 от договора,
сумата от 59,88 лв., договорна възнаградителна лихва с посочен период,
сумата от 467,76 лв., моратолна лихва с посочен период,
законна лихва от датата на заявлението върху главните вземания
разноски.
От описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за потребителски
кредит и общи условия към него е видно, че става дума за заем, даден на потребител, под
режима на ЗПК. В договора ГПР е посочен на 46,91 %, по-малко от императивния максимум
от чл. 19, ал. 5 ЗПК, но в тази величина не е отчетена огромната неустойка, която
потребителят дължи за неосигуряване на обезпечение, каквото потребителят е длъжен да
представи, за да получи отпускане на заема. Всички подобни допълнителни вземания следва
да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и
следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР. Съобразно
текста на договора, представен по делото това не е направено – ГПР е изчислен само върху
главницата и възнаградителната лихва. С включването им ГПР надхвърля 50 %. Клаузите за
изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. Така втори е въпросът, че
неустойката е нищожна, тъй като нарушава императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
1
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в
договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само за главницата, и само за тази сума следва да се издаде заповед на заявителя.
Главницата е 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
123235/12.04.2024 г., подадена по електронен път на 10.04.2024 г., на „Ай Тръст“ ЕООД
против Л. Л. М. в частта му за
сумата от 1033,47 лв., неустойка по чл. 17 от договора,
сумата от 59,88 лв., договорна възнаградителна лихва с посочен период,
сумата от 467,76 лв., мораторна лихва с посочен период.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2