Р
Е Ш Е Н И Е № 136
гр.Габрово, 18.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурор Ал.Александров
– прокурор в ОП Габрово, като разгледа докладваното от председателя к. а.д. № 140 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от ЕТ „*** – С.Д.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“***“ № 9,
представляван от С.И.Д. – собственик, депозирана чрез упълномощен процесуален
представител - адвокат Г.Г. *** /ПАК/, със съдебен адрес ***, против Решение №
102 от 08.04.2019 г., постановено по Гр.дело № 72 по описа на Севлиевски
Районен съд /СРС/ за 2019 година. С така обжалваното решение е отхвърлена
жалбата на ЕТ“Агро-С.д.“ против Заповед
№ РД-ЗА-237 от 28.02.2018 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“
/ОДЗ/ гр.Габрово, с която е одобрено споразумение за разпределение масивите за
ползване за пасища, мери и ливади в землището на с.Хирево, Община Севлиево,
Област Габрово, сключено между лицата по чл.37ж, ал.1 от ЗСПЗЗ. В жалбата се
сочи, че така оспореното решение на СРС е неправилно, необосновано и
немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, в която насока излага подроблни аргументи. Според изложеното в жалбата, представено и пред първоинстанционния съд като
основен аргумент, неправилно било прието, че жалбоподателя не отговаря на
изискванията на закона за участие в споразумението. Основния текст на закона -
чл. 37 ж, ал. 1 ЗСПЗЗ и неговото местонахождение в нормативния акт, не
поставяли каквито и да било ограничения водещи до направения от комисията извод
а именно териториална обвързаност по местонахождение на животновъдния
обект. Целия текст на чл. 37и, включително и ал. 4 от него касаели процедура и
разпределение на пасища, мери и ливади от
държавния и общински поземлен фонд, което предопределило поведението на
законодателя да определи минимални площи за животни в землището с цел
справедливото им разпределяне според броя на отглежданите животни. Формалното и
автоматично прилагане на чл. 37и, ал. 4 при сключване на споразумения в
землищата и приемането на териториално ограничение с оглед местонахождението на
животновъдния обект и по този начин ограничаване на кръга от участници - собственици
и ползватели на ливади, било неправилно. Идеята на ЗСПЗЗ в частта ползване на
земеделските земи независимо от техния характер било уедреното им ползване, а
не разпокъсаното в реални граници. Създаденият регулативен механизъм бил само и
единствено по отношение на привилегированото ползване на земи от общински и
държавен поземлен фонд. От това следвал извода, че няма пречки жалбоподателя да
участва в сключване на споразумение за създаване на масиви за ползване на
притежавани от същия собствени и на валидно правно основание ползвани пасища,
мери и ливади в посоченото землище. Обратното, предвид количествата,
притежавани от жалбоподателя ливади в землището щяло да доведе до ненужен хаос
и възпрепятстване на правилното ползване на същите от всички ползватели в
землището в случай, че жалбоподателя трябва да го направи в реални граници.
Въз основа на изложените в
жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение на СРС и
постановяване на нова по съществото на спора, с което да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № РД-ЗА-237 от 28.12.2018 година на Директора на ОДЗ
Габрово и преписката да бъде върната на административния орган за ново
разглеждане при даване на задължителни указания от страна на съда за
отстраняване на допуснатите нарушения в хода на проведената административна
процедура.
Ответната по жалбата страна – Директор на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Габрово, редовно призован, не се явява. Същият се представлява
от процесуални представители –Ст.юрисконсулт П. Х. и С. П. – служител с
юридическа правоспособност - Директор на дирекция „Административно правна“,
които оспорват жалбата като неоснователна и молят за оставяне в сила на
обжалваното решение на СРС, респективно на обжалваната заповед на Директора на
ОДЗ Габрово.
Заинтересованата страна К.Х.К.,
редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставяне в сила на обжалваното режшение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Районен съд – Севлиево
следвало да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице –
страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна.
Пред Районен съд Севлиево
е обжалвана Заповед № РД-ЗА-237 от 28.12.2018 година на Директор на Областна
дирекция „Земеделие“ Габрово, с която е одобрено споразумение за разпределение
масивите за ползване за пасища, мери и ливади в землището на с.Хирево, Община
Севлиево, Област Габрово, сключено между лицата по чл.37ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, в
което разпределение на ползването на земи жалбоподателят ЕТ“**-*.“ не е
допуснат. Недоволен от така постановената заповед, същият е обжалвал същата
пред СРС.
От представената по делото
административна преписка се установява, че от Протокол от
20.11.2018 г. на комисия назначена със заповед на Директора на ОДЗ - гр.
Габрово се установява и е видно, че жалбоподателя не е допуснат до участие в
споразумение за разпределение на земи – пасища и мери, находящи се в землището
на с. Хирево. Като мотиви за отстраняването му е посочено, че не отговаря на
условията на чл. 37ж, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ с оглед
обстоятелството, че притежавания от същия животновъден обект се намира и е
регистриран в землището на с. Кормянско и няма такъв регистрпиран в землището
на с.Хирево. От протокол от проведеното
заседание на комисията назначена със Заповед № РД-ЗА-174 от 05.11.2018 г. на
Директора на ОДЗ Габрово от 10.12.2018 г. също така се установява, че в срока по чл. 37ж, ал. 1 ЗСПЗЗ е
входиран проект на доброволно
споразумение, за обща площ 47,838 дка, като споразумението е сключено по
образец утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, същото съдържа данни за комисията,
участниците, разпределените им имоти или части с имоти, включително по чл. 37в,
ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ и дължимото за тях рентно плащане, а също така в него са били включени
всички лица отговарящи на условията на чл. 37ж, ал. 1 и 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ и по точно като такъв се явява собственика на
регистриран в землището на с. Хирево животновъден обект К.Х.К.. Съгласно писмо изх. № 9166-79/05.11.2018 г. на МЗХГ,
регистрираните до 20.10.2018 г. собственици и/или ползватели на животновъди
обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Информационната
система на БАБХ, регистрираните животни в животновъден
обект № 5451-0010, находящ
се в землището на с. Хирево,
Община Севлиево, собственост на К.
приравнени към ЖЕ са 37,20 ЖЕ и съгласно нормата определена в
чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, ползвателят има право да ползва 572 дка ПМЛ в категория от
I-VII и/или 1144 дка ПМЛ в категория от
VIII-X. Съгласно внесен проект на
доброволно споразумение К. е получил настаняване с 47,838 дка пасища, мери и ливади в
категория от I-VII. Комисията е приела, че проекта на споразумение
отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като е посочила, че следва да изготви доклад до Директора на ОД „Земеделие” – Габрово,
с който да предложи да бъде издадена заповед по
реда на чл. 37ж, ал. 11 ЗСПЗЗ за одобряване на споразумението и което е сторено от нейна страна.
От споразумение за създаване на масиви за
ползване на земеделските земи за землището на с. Хирево, Община Севлиево, по
реда на чл. 37 ж, ал. 6 от ЗСПЗЗ за календарната 2019 г., ведно с приложение
към същото, се установява също, че К.Х.К. е сключил споразумение за създаване
на масив за ползване на пасища, мери и ливади по реда на чл. 37ж от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), именно в размер общо
на 47,838 дка. Площта
на имотите,
ползвани от К. на налично правно основание е 11,423 дка, а
площта на имотите ползвани на основание чл. 37ж, ал. 5 ЗСПЗЗ е
36,407
дка, като разпределените масиви (по номера), съгласно проекта са: 6,
3, 4,
7, 8, 12, 5, 10, всички с обща
площ именно от 47,838 дка.
От доклада от комисията по чл. 37ж, ал. 4 ЗСПЗЗ
до Директора на ОД „Земеделие” –
Габрово, изготвен на основание чл. 37ж, ал. 10 ЗСПЗЗ също така е видно, че
комисията е описала хронологично и подробно в доклада извършените действия, за които
са съставени посочените и обсъдени по – горе документи, площите на имотите,
ползвани на основание чл. 37ж, ал. 5 ЗСПЗЗ, техните собственици и дължимото
рентно плащане.
Въз основа на така изложеното по горе, за да отхвърли
жалбата на ЕТ“Агро – С.Д.“ като
неоснователна Районен съд Севлиево е приел, че от
страна на административния орган правилно е прието, че жалбоподателят „ЕТ“***
не отговаря на изискванията на закона и в частност основно поради факта, че
същият не отговаря на изискването на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, т.к. имал
регистриран животновъден обект в землището на с.Кормянско, община Севлиево, но
нямал регистриран такъв обект в землището на с.Хирево, община Севлиево, а
именно в тази насока обаче е изискването на цитираната разпоредба на чл.37и,
ал.4 от ЗСПЗЗ, за което землище е подал заявление за участие в споразумение.
В същотовреме именно в това землище са
били обект на споразумение земи – пасища, мери и ливади, за създаване на масиви
за ползване на земеделски земи с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади
между лицата по чл.37ж, ал.1 от ЗСПЗЗ - земите в землището на с.Хирево,
общ.Севлиево, поради което едноличният търговец правилно е бил отстранен от
проведената процедура по сключването на споразумение за ползването на тези
земи, одобрено с оспорената заповед на Директора на ОДЗ Габрово. Така приетото
от съда е обосновано с подробни мотиви, които мотиви настоящият състав на
касационната инстанция споделя изцяло и на основание чл.221, ал.2, пр. последно
от АПК, не намира за необходимо да преповтаря.
Наред с горното съдът
е приел също, че Заповедта, която е предмет на обжалване по делото, е издадена
от компетентен орган в установената форма, без при издаването ѝ да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, същата не
противоречи на материалноправни разпоредби и съответства на целта на закона.
Така постановеното
решение на СРС Решение, обжалвано в настоящото производство е правилно . От съда
правилно е прието, че разпоредбата на чл. 37ж ЗСПЗЗ регламентира създаването на
масиви за ползване на пасища, мери и ливади по споразумение между собственици
и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Алинея 2 от
посочената разпоредба предвижда, че лицата, които отговарят на условията по чл.
37и, ал. 4, може до 31 октомври да подадат в общинската служба по земеделие по
местонахождение на пасищата, мерите и ливадите заявление по образец, утвърден
от министъра на земеделието, храните и горите, за участие в споразумение.
Предвидено е, че изготвянето на споразумението се ръководи от комисия за всяко
землище. Посочено е в чл. 37ж, ал. 5 ЗСПЗЗ, че площта на имоти с начин на
трайно ползване пасища, мери и ливади, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации по чл. 37б, ал. 1, с изключение на имотите от държавния и
общинския поземлен фонд, се разпределя със споразумението. Предвидено е в чл. 37ж, ал. 9 ЗСПЗЗ, че
комисията извършва проверка дали подалите заявления лица отговарят на условията
по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ
официална справка за всички регистрирани до 20 октомври на текущата година в
Интегрираната информационна система на БАБХ:
1. животновъдни обекти; 2.
собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в
животновъдните обекти. Наред с казаното
в разпоредбата на чл. 37ж, ал. 10 и ал. 11 ЗСПЗЗ е предвидено и изготвяне на
доклад от комисията до Директора на съответната областна дирекция
„Земеделие", за площите подлежащи на разпределение, собствениците им,
дължимото рентно плащане, наличието на условията по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ и
издаване на заповед /чл. 37ж, ал. 11 ЗСПЗЗ/ от директора на съответната
областна дирекция „Земеделие" за одобряване на споразумението и
разпределението на масивите за ползване. Предвид съдържанието, което следва да
съдържа този доклад, както и по горе се
посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, „пасищата,
мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на
регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните
или ползвани на правно основание
пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти
от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от
осма до десета категория, като на правоимащите лица, които отглеждат говеда с
предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи,
се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма
категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета
категория“.
Именно поради това
изискване на закона, неоснователни се явяват възраженията изложени пред
настоящата касационна инстанция от страна жалбоподателя, които както бе
посочено и по горе са изложени и пред първоинстанциионния съд, в която насока
същият както стана на въпрос е изложил подробни мотиви, като тези възражения
основно се свеждат до схаващането изложено в жалбата относно изискванията към
правоимащите в процедурата по чл. 34ж ЗСПЗЗ лица. Правилно от съда се сочи, че
разпоредбата на чл. 37ж ЗСПЗЗ урежда в алинея 2 правоимащите лица, в алинея 9
регламентира обхвата на проверката извършвана от комисията и същата препраща
към нормата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, като липсва основание последната норма да
не се приложи в нейната цялост, както претендира жалбоподателя, а съгласно
същата тази разпоредба на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите се
разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище. В тази насока съдът е посочил също и това, че съдебната
практика по последната разпоредба безпротиворечиво приема, че правоимащият
трябва да притежава регистриран животновъден обект с пасищни
селскостопански животни именно в землището, за което желае разпределяне на
пасища, мери и ливади, като такава е практиката и в другите случаи когато ЗСПЗЗ
препраща към чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, а по
делото липсва спор, че жалбоподателя не притежава регистриран животновъден обект с
пасищни селскостопански животни в землището на с. Хирево, Община Севлиево, за
което желае разпределяне на пасища, мери и ливади, поради което следва да се
приеме, че същият не отговаря на изискванията на чл. 37ж, ал. 2 вр. ал. 9 ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, и няма право
да участва в сключване на споразумение по чл. 37ж ЗСПЗЗ.
С оглед горното,
липсват твърдяните нарушения, които да са допуснати от СРС и които да
съставляват основания за отмяна на така оспореното решение. Севлиевски Районен
съд е постановил решение, което е правилно, валидно и допустимо и следва да
бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Пред настоящата
инстанция разноски не са претендирани.
Предвид изложеното и
на основание чл.221, ал.2,, пр.първо от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 102 от 08.04.2019 година,
постановено по Гр. дело № 72/2019 година, по описа на Севлиевси Районен съд,
като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.