Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 580 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е направено искане за
възобновяване на производството по несъстоятелност, подадено от дружеството „Р.М“
ЕООД, което твърди, че е кредитор на несъстоятелното дружеството „П.2.” ЕООД – в несъстоятелност.
С определение от 07.06.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът е определил на
основание чл. 629б ТЗ сумата от 10
000 лева, която е необходима за покриване на разноските в производство по
несъстоятелност, и е
дал възможност на молителя и на всички кредитори на „П.2.” ЕООД – в несъстоятелност
в триседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в,
ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в
същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно
имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението
са указани изрично и последиците от непредставяне
на доказателства и невнасяне на така определената сума. Доколкото в указания от
съда срок от нито един от кредиторите на „П.2.” ЕООД – в несъстоятелност не са представени доказателства за внасяне на
определената сума или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество,
от което да могат да се покрият разноските за производството, съдът е
постановил решение от 17.07.2023 г., с което е спряно на основание чл. 632, ал.
1 ТЗ производството по
несъстоятелност, открито по отношение на „П.2.” ЕООД – в несъстоятелност. Това решение е вписано в търговския регистър на
18.07.2023 г.
В чл. 632, ал. 2 ТЗ е предвидено,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитор, като възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ. При тълкуване на тази разпоредба следва да
се заключи, че за да бъде възобновено едно производство по несъстоятелност,
което е спряно при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, трябва да са налице следните
кумулативно предвидени в закона предпоставки: 1) да е налице искане за възобновяване
на производството, което да е направено от длъжника или от кредитор на
несъстоятелността; и 2) да е предплатена определената от съда по реда на чл.
629б ТЗ сума, която е необходима за покриване на разноските в
производство по несъстоятелност, или да са представени доказателства, от които
да може да се установи, че длъжникът притежава достатъчно имущество за покриване на разноските в
производството по несъстоятелност /осъществяването на който и да е от
посочените два факта е достатъчен, за да се счете, че втората кумулативно
изискуема от закона предпоставка за възобновяване е налице/. Трябва да се
посочи, че тогава, когато производството по несъстоятелност е на етап осребряване
на имуществото на длъжника, при извършване на преценка за това дали е
осъществен единият от фактите, при които е налице втората предпоставка за
възобновяване на спряното производство, а именно представянето на доказателства
за притежаване от длъжника на достатъчно имущество за покриване на разноските,
които се очаква да бъдат направени в производството по несъстоятелност, от
значение са не всички имуществени права на длъжника, а само паричните средства,
с които той разполага и с които може да се разпорежда, т.е. които не са
засегнати от наложени запори или други ограничения. Това е така, тъй като паричните
средства са единственият актив, с който без извършване на допълнителни действия
по неговата продажба, могат да се заплащат разходите, свързани с провеждане на
производство по несъстоятелност, които са такива за възнаграждение на синдик,
за заплащане на възнаграждения на трети лице за извършване на необходимите
действия по издирване, опазване, оценка и продажба на имущество, а в този етап
от развитие на производството законът не допуска синдикът да извършва някаква
предварителна продажба на имущества от масата на несъстоятелността, за да набави
парични средства за издръжка на производството, без да спазва предвидения в
закона ред за осребряване на такива имуществени права. Възможност за извършване
на предварителна продажба на активи на длъжника с цел осигуряване на средства
за провеждане на производството чрез пряко договаряне, а не чрез
регламентираните в ТЗ способи за осребряване на имущество от маста на
несъстоятелността, е предвидена в няколко хипотези, уредени в чл. 639б ТЗ. При
тълкуване на нормите на чл. 639б, ал. 1, 2 и 3 ТЗ във връзката им една с друга
съдът намира, че регламентираните с тях възможности за извършване от синдика на
предварителна продажба на имущество от масата на несъстоятелността съществуват
само за времето от откриване на производството по несъстоятелност до момента на
постановяване осребряването и свикване на събрание на кредиторите с дневен ред
по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, но не и след това. Това е така, защото целта на
предварителната продажба е да бъдат набавени средства за издръжката на
производството по несъстоятелност, което е открито по отношение на длъжника, в
неговия начален етап преди да е ясен кръгът на кредиторите на несъстоятелността
и да е възможно осребряване на имуществото по уредения в закона ред за това. От
момента, в който производството по несъстоятелност вече е на етап осребряването
на имущество от масата на несъстоятелността, обаче имуществените права могат да
се продават само по предвидения в ТЗ реда за осребряване имуществото на
несъстоятелния длъжник, който е чрез провеждане на публични продажби, при които
са гарантира постигането на възможно най-висока покупна цена за притежаваните
активи и така се защитават интересите на всички кредитори на несъстоятелността
да получат по-пълно удовлетворяване на вземанията си, като в този етап вече е
ясен и кръгът на тези кредитори и в тяхна тежест е да защитят интереса си от продължаване на
производството, включително като осигурят средства за покриване на разходите за
неговото движение, за да може имуществото на длъжника да бъде превърнато в
парични средства, които да послужат за погасяване на техните вземания.
От материалите по делото е видно,
че искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, с което съдът
е сезиран, е направено от дружеството „Р.М“ ЕООД, което твърди, че е кредитор
на „П.2.” ЕООД – в несъстоятелност, преди
изтичане на установения в чл. 632, ал. 2 ТЗ преклузивен
срок за това. Към това искане обаче е представено доказателство за привнасяне
на сума за покриване на разноските в производството в размер от само 2 000
лв., която не съответства изобщо на сумата за това, която е определена от съда
по реда на чл. 629б ТЗ, която е 10 000 лв. Доказателства за заплащане на
определената от съда сума в пълен размер не са представени от „Р.М“ ЕООД и в
изпълнение на дадените от съда указания, като това дружество не е представило и
доказателства, че длъжникът притежава парични средства, които да са достатъчни
за покриване на разноските, които се очаква да се направят при възобновяване на
производството по несъстоятелност. Установява се, че на 07.07.2021
г. в производството по несъстоятелност на „П.2.” ЕООД е проведено събрание на кредиторите с дневен ред по чл.
677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а на 20.02.2023 г. съдът е постановил и решение за започване
осребряването на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, което
означава, че към момента настоящото производство се намира в такъв етап, в
който не е допустимо синдикът да извършва предварителна продажба на имуществени
права от масата на несъстоятелността с цел да се покриват разноските по
издръжка на производството по реда на чл. 639б ТЗ. Ето защо и притежаването на каквито
и да е други имуществени права от длъжника „П.2.” ЕООД – в несъстоятелност, различни от парични средства, е ирелевантно при разглеждане на въпроса дали това юридическо
лице има имущество, с което да могат да се покрият разноските за провеждане на
производството по несъстоятелност.
Предвид неприложимостта на чл.
639б, ал. 3 ТЗ и липсата на представени доказателства за предплатени от „Р.М“ ЕООД
разноски в определения от съда по реда на чл. 629б ТЗ размер или за притежавани от длъжника достатъчно
парични средства, с които биха могли да се покрият разходите за провеждане на
производството по несъстоятелност, следва да се приеме, че в случая не са
налице предпоставките на чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното
производство и искането за това трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на производството
по несъстоятелност по т.д. № 580/2019 г. по описа на СГС, VI-17 състав, направено от дружеството
„Р.М“ ЕООД.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му пред
Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати
на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: