Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева к.н.а.х.д. № 831 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Варна срещу Решение № 260445 от 26.03.2021
г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 209 по описа на ВРС за 2021 г., 13 състав,
с което е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-77/25.11.2020 г. на Директора
на ОДБХ – Варна, с което за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на П.П.И., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева
на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВД.
В касационната жалба са изложени доводи, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че деянието е безспорно
установено предвид събраните по административнонаказателната преписка и по
делото доказателства.
Счита, че собственоръчно написаното от П.И. в доклада за проверка
на място, че отказва проверка, е равносилно на отказ за осигуряване
на достъп до животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 18
от ЗВД, което се потвърждава и от разпитаните свидетели. Във връзка с това твърди,
че съдът неоснователно е приравнил основното действие – допускането до обекта –
на извършване на проверка на животните, което се явява последващо действие.
Извежда извод, че след като свидетелите не са били допуснати в обекта, няма как
да се установи дали животните са били на паша или са се намирали в обекта. В заключение е направено
искане за отмяна на решението на Районен съд – Варна и за постановяване на
друго решение по съществото на правния спор, с което обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответникът по касация П.П.И. оспорва
касационната жалба, като твърди, че разпитаните свидетели във въззивното
производство категорично навеждат на извод, че проверяващите не са
търсили или искали достъп до обекта, за да е обективно възможно за стопанина да
им предостави или да откаже такъв. Решението на Районен съд - Варна счита за
правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалните правила.
Моли същото да бъде потвърдено, като претендира и сторените в касационното
производство разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази
доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на проверка във въззивното
производство е било Наказателно постановление № ЗЖ-77/25.11.2020 г. на
Директора на ОДБХ – Варна, с което за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от
ЗВД, на П.П.И., било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВД. Според описаните в наказателното
постановление факти, които са възприети и от районния съд, на 29.10.2020 г. К. К.,
гл. инспектор при ОДБХ – Варна предприел действия по проверка на животновъдния
обект, собственост на И. ***. Проверяващите се срещнали в центъра на селото с И.,
който им съобщил, че животните са пуснати на паша и не може да осигури хора,
които да помагат за фиксиране на животните. Бил съставен доклад от извършената
проверка /типова бланка/, в който било вписано, че собственикът на обекта
отказва поради липса на гледачи/държачи на животните. Поради това св. К.
съставил против И. акт за установяване на административно нарушение за това, че
в качеството му на собственик на животновъден обект с рег. № **А- 0080, находящ
се в с. П, обл. Варна отказал достъп до животновъдния обект и до животните в
него и по този начин е извършил виновно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВД.
В акта е посочено, че по дадени обяснения от собственика животните са пуснати
на паша и няма гледачи, които да фиксират животните при проверката. Възражения срещу
съставения акт не постъпили в законоустановения срок, поради което въз основа
на акта и материалите по преписката административнонаказващият орган издал процесното
наказателно постановление.
С
оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд е отменил наказателното
постановление, тъй като приел, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на П.И.. Приел е, че нито по
административната преписка, нито в производството по делото е установено
действително ограничаване от страна на въззивника на достъпа до животновъдния обект на
контролните органи от БАБХ. Поведението на И. не би могло да бъде квалифицирано
като отказ да бъде предоставен достъп до обекта, а евентуално би могло да се
квалифицира като неоказване на съдействие на контролен орган за изпълнение на
служебните му задължения, което обаче, от една страна, не е равнозначно на
неосигуряване на достъп на проверяващите в обекта за контрол, а от друга, в
случая такова не се твърди.
Касационният състав намира жалбата за допустима,
като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок от
уведомяването му за издаването на обжалваното решение. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Направените въз основа на установените
факти правни изводи от въззивната инстанция, напълно се споделят от настоящия
състав на касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва
да бъдат подробно излагани повторно в мотивите към настоящото решение.
Основното касационно възражение за
безспорна установеност на извършеното от И. деяние предвид събраните
доказателства настоящата инстанция намира за неоснователно. Правилно въззивният
съд е посочил в мотивите към решението си, че в
конкретния случай нито по
административната преписка, нито в производството по делото, е установено
действително ограничаване от страна на И. на достъпа до животновъдния обект на
контролните органи от БАБХ. Обратно на изразеното от касатора, именно от
събраните гласни доказателства в предходната инстанция безпротиворечиво се
установява, че проверката е извършена в
центъра на селото, а не на място в животновъдния обект, като проверяващите не
са търсили или искали да им бъде предоставен достъп до обекта, нито пък са
направили опит да проверят твърденията на проверявания, че животните му не се
намират в обекта, а са изведени на паша. Разпитаният свидетел К. заявава, че като
няма животни „става безсмислено да влизаме вътре“, и още „не ни отказа достъп“,
но обяснява, че предвид продължителността на работното време не са били в
състояние да останат, за да изчакат връщането на животните от паша. Свидетелят Ж.
потвърждава, че И. „не им е забранил да влязат във фермата“ и срещата е била
пред магазина на площада в селото. Нещо повече в акта и постановлението като доказателство
за извършен отказ на достъпа на проверяващите е описано обяснение на И., че
животните са му пуснати на паша, което само по себе си не е деяние, изпълняващо
състав на нарушението. В обжалваното наказателно постановление липсва
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като не е посочено с какви конкретни действия, респ. бездействия И. не е осигурил достъп на проверяващите, както и
по какъв начин е възпрепятствал извършената проверка. Посочването на тези
обстоятелства е от съществено значение, тъй като същите са елементи от
фактическия състав на нарушението и липсата им лишава привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се
вменява, да организира адекватно защитата си, а освен това лишава и съда от
възможността да извърши проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено върху административнонаказващия орган и
недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното
лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Установяването на фактите по преписката не може да лежи на предположения и
догадки. При тази неустановеност въобще на извършване на административно
нарушение, виновно от И., наложеното наказание е
неоснователно и правилно е отменено от ВРС. Като е
постановил решение в този смисъл, същият е издал обоснован и законосъобразен
съдебен акт.
Настоящата
инстанция намира за неоснователна касационната жалба и в частта, в която се
оспорва приложението на отменената разпоредба на чл. 224,
ал.1, т. 3 от ЗВД. Вярно е, че в мотивите си въззивният съд е посочил горната
разпоредба, но това е сторено единствено във връзка с обсъждането на евентуални
други състави на нарушения, които биха могли да субсумират поведението на И. и следователно
не може да се приеме, че същата разпоредба е послужила като основа за решаващия
извод за неправилност на обжалваното наказателно постановление.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдените в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания и жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора, на ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски, които съобразно
представен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. са в размер на 300лв., заплатени за адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260445 от
26.03.2021 г. на ВРС, 13 състав, постановено по н.а.х.д. № 209 по описа на ВРС
за 2021 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да заплати на П.П.И., ЕГН **********, сумата 300 (Триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.