Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.Варна, 18.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно
заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЖИВКА ДЕНЕВА СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Петранка
Паскалева
и в присъствието на
прокурор Искра Атанасова
изслуша
докладваното от съдия Янков ндв №219/2019г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.424 ал.1 НПК
вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото лице М.Н.М. за
възобновяване на производството по нохд №220/2017г. на Районен съд-Омуртаг, и
на внохд №29/2019г. на ОС-Търговище. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения както и за явна несправедливост на наложеното
наказание.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитникът на осъденото лице поддържа
искането във вида, в който е направено.
Варненски апелативен съд, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419
ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в
законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / присъдата на Районен съд-Омуртаг е влязла в сила на 22.05.2019г., а искането е
подадено на 03.06.2019г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява
неоснователно.
С присъда №142/11.12.2018г. по нохд №220/2017г. Районен съд-Омуртаг е
признал М.Н.М. за виновен в това, че на 07.04.2017г. на главен път І-4
гр.Омуртаг-гр.Антоново, в района на с.Кьосевци, общ.Антоново, в немаловажен
случай държал акцизни стоки без бандерол – тютюн за пушене на лула и цигари, на
обща стойност 25 027,50лв. и с обща стойност на дължимия акциз
15 216,72 лв., поради което и на основание 234 ал.1 НК и чл.54 НК го
осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства,
и по разноските. Присъдата била
обжалвана пред Търговищки окръжен съд, който с решение №10/22.05.2019г. по
внохд №29/2019г. потвърдил изцяло присъдата по отношение на М.М., и тъй като
въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол то присъдата влязла в
сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал през касационен контрол, срещу
присъдата е подадено искане за възобновяване на наказателното производство.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и 3 НПК,
които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за
възобновяване – допуснати съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното наказание.
Съществени процесуални нарушения
Като такова на първо място се изтъква провеждането на разпоредително заседание
без участието на подсъдимия М.М.. Разпоредителното заседание по делото е
насрочено за 28.02.2018г. с разпореждане на съдията-докладчик от 09.01.2018г.
Разпореждането ведно с препис от обвинителния акт са връчени лично на М.М. от
кметския наместник на с.Кьосевци. В съдебно заседание /разпоредително/ на
28.02.2018г. М.М. не се е явил, не се е явил и другият подсъдим – брат му
Свилен М./също редовно призован-чрез защитника си/. И двамата подсъдими са били
представлявани от упълномощен от тях
защитник – адв.Станьо Александров, който в съдебно заседание е заявил, че и
двамата подсъдими са редовно призовани, получили са преписи от разпореждането
на съда, както и от обвинителния акт, но няма да се явят. При това положение
логично и законосъответно съдът е провел разпоредителното заседание без
участието на двамата подсъдими като се е позовал на разпоредбата на чл.269
ал.3т.3 НПК. Съобразно текста на чл.247в ал.1 т.2 НПК разпоредителното
заседание по делото се отлага, когато не се яви подсъдимият ако явяването му е
задължително, освен в случаите по чл.269 ал.3 НПК. В настоящия казус М.М. е бил
редовно призован, не се е явил, и не е посочил уважителни причини за
неявяването си, нещо повече – защитникът му е заявил, че М. знае за датата на
съдебното заседание, но няма да се яви. Същевременно още с разпореждането и
двамата подсъдими са били уведомени, че делото може да бъде разгледано в тяхно
отсъствие при условията на чл.269 НПК. Т.е. повече от очевидно е, че е била
налице хипотезата на чл.269 ал.3 т.3 НПК и до нейното законосъобразно
приложение се е стигнало вследствие на целенасочени и съзнателни действия от
страна на подсъдимите. Затова и твърдението в обратната насока в искането
представлява единствено процесуална спекулация, поради което естествено пък е
абсолютно несъстоятелно възражението за допуснато от съда процесуално
нарушение.
Твърди се на следващо място, че съдът е допуснал нарушение от категорията
на съществените, тъй като председателят на състава не се е отвел от
разглеждането на делото. Следвало е да стори това, тъй като с осъдения М.М.
били съученици, и били в „особени“ отношения. Липсата на каквито и да било
доказателства в тази насока прави тези твърдения напълно голословни, поради
което пък следва да бъдат преценени като неоснователни и безпочвени.
На трето място като съществен процесуален порок се изтъква дейността на
въззивния съд, който не бил извършил цялостна проверка на първоинстанционната
присъда съобразно изискванията на чл.314 НПК. Като аргументи най-общо тук се
изтъкват неизследване защитната теза на осъденото лице, както и превратно
тълкуване на обстоятелството с наложеното наказание глоба, което не е
изпълнено. Липсата на каквато и да било по-нататъшна конкретика в тази насока /както
в искането, така и при пренията в съдебно заседание/ затруднява излагането на
съображения по тези възражения от съда по възобновяването, поради което и
същият ще се спре на тях в най-общ вид. По
първото от тях - макар да е изрично
формулирано като нарушение на закона, то изложената в негова подкрепа
аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации на решаващите съдилища, въз основа на които те
са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията
на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук
следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване
необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на
съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването
/каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с
възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила,
гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции/които
се явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение
достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение
единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му
и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият
съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на
районния и окръжния съд при събирането, проверката и оценката на
доказателствата по делото. Поради това, на
проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното
убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото. Категорично може да
се приеме, че делото не страда от доказателствен
дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Събраните по делото доказателства – свидетелски показания, протоколи за
претърсване, обиск и изземване, експертизи, са достатъчни щото да се даде
категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване. Затова и правилно
и логически издържано съдилищата са приели, че от анализа на доказателствените
средства в този им вид и обем без съмнение се установява, че е налице извършено
престъпление и негов автор е именно осъдения М.. Не страда от пороци и
въззивният съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл.339 НПК в него е
даден отговор на възраженията на страните, изложени са съображения защо те не
се приемат, включително и по отношение на „гъбената теза“ на М. и защитата му.
По второто – на въпроса за наложеното с присъда №20/29.03.2010г. по нохд
№259/2010г. на РС-Омуртаг въззивният съд е отделил специално винмание. Събрани
са допълнително писмени доказателства от ТД-НАП, приети са и такива представени
от защитата. Изложени са подробни съображения защо не е настъпила реабилитация
по отношение на наложените на М. наказания, които срещат пълно разбиране у
настоящия съдебен състав. А срещат такова, защото са правно издържани и в
съответствие със становището на ВКС на РБ, застъпено в т.4 от ТР №2/2018г. по
т.д. №2/2017г. на ОСНК. Очевидно е, че изискуемата от закона давност не е
изтекла към момента на извършване на деянието от страна на М. – присъда №20/29.03.2010г.
по нохд №259/2010г. на РС-Омуртаг е влязла в сила на 17.03.2010г., по издаден
на 29.03.2010г. изпълнителен лист е образувано в ТД-НАП-Варна изпълнително
производство, което не е прекратено, а въпросната глоба от 300лв. е платена
едва в рамките на въззивното производство пред Търговищки окръжен съд – на
20.05.2019г. Т.е. както правилно е отбелязал въззивният съд реабилитация по
чл.88а НК не е настъпила /тя трябва да настъпи за всички извършени от осъденото
лице престъпления/, което пък обуславя и невъзможността за приложението на
чл.66 НК. Но дори и да бяха налице материалноправните предпоставки за
приложението на института на условното осъждане /а те не са/, то отлагането на
изтърпяването на наложеното наказание би било нецелесъобразно – защото не би
постигнало целите на закона. С предходните осъждания те не са били постигнати,
затова и при поредното осъждане наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно. Така би се засилил ефекта на поправителното и превъзпитателно
въздействие върху осъденото лице. По изложените съображения не е налице и явна
несправедливост на наложените наказания. При определянето им са били
съобразени всички релевантни за това обстоятелства – както отегчаващи, така и
смекчаващи. И двете кумулативно предвидени наказания са определени към техния
минимум – две години лишаване от свобода, и глоба равна на пазарната цена на
продаваните стоки, и в това си съчетание се явяват в състояние да изпълнят
целите на наказанието – съобразени са както с обществената опасност на дееца,
така и с тази на деянието. В този смисъл и те не се преценяват като явно
несправедливи от настоящата инстанция. От друга страна следва да се изтъкне, че
не са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи вината
обстоятелства щото да бъде оправдано приложението на чл.55 НК.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице
релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради
което и
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на осъденото лице М.Н.М. за възобновяване на производството по нохд
№220/2017г. на Районен съд-Омуртаг, и на внохд №29/2019г. на ОС-Търговище.
Решението е окончателно - не подлежи
на обжалване и протест.
Председател : Членове
: