№ 105
гр. Варна, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20253000600277 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД №107/2025г. на Районен съд-Кубрат и отмяна на
постановеното определение №49 от 10.06.2025г., с предложение делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422,ал.1,т.5, вр. чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното определение, с което е одобрено споразумение, по силата на
което за извършено от подс.Я. Я. А. престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание девет месеца
“лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66,ал.1
от НК за срок от три години, въпреки че от данните по делото се установява,
че към момента на извършване на деянието същия е бил осъждан на наказание
„лишаване от свобода“. Неприлагайки закона, съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.2,вр.ал.1,т.1 от НК.
Считайки, че допуснатото нарушение е съществено, главния прокурор
1
предлага да бъде възобновено НОХД№107/2025г., отменено определението, с
което е одобрено споразумението за решаване на делото в съдебното
производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане
от друг състав.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура- Варна заявява, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за основателно и моли същото да бъде
уважено.
Осъденото лице редовно уведомен за датата на съдебно заседание, не се
явява и се представлява от упълномощен защитник. Последният изразява
становище за основателност на искането.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура, процесуалния представител на осъденото лице и
провери материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл.421,ал.3 от НПК- шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението. Същото има за предмет съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК -
определение, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №49 от 10.06.2025г. по НОХД №107/2025г. Районен съд–
Кубрат е одобрил споразумение, по силата на което за извършено от подс.Я. Я.
А. престъпление по чл.343б,ал.1 от НК му е наложено наказание девет месеца
“лишаване от свобода“, при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, изтърпяването
на което е отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е
приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от
съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение".
Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението
със закона и морала- чл.382,ал.7 от НПК. В случай, че споразумението
противоречи на закона или морала, съдът е следвало или да предложи
промени в него, а при липса на съгласие- да откаже неговото одобряване,
вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки
материалния и/или процесуалния закон.
От проверката на данните по делото е видно, че съдът поначало е
спазил формалните предпоставки на закона за решаване на делото със
2
споразумение. В съдебния протокол е отразено становището на обвиняемия
по решаване на делото със споразумение: изразеното от обвиняемия
признаване на вината за инкриминираните деяния, даденото от него съгласие
делото да не се развива по общия ред, както и да се прекрати със
споразумение, което споразумение е декларирал, че е подписал доброволно.
Настоящият състав намира, че изразеното от страните съгласие по
въпросите по чл.348,ал.5,т.1-6 от НПК, не е проконтролирано от съда, в частта
му относно начина на изтърпяване на определеното наказание на осъдения,
респ. съответствието му със закона. В тази процедура съдът не е регистратор
на постигнатото съгласие между страните, което във всички случаи трябва да
одобри. Същият трябва да упражни контрол върху начина, по който са решени
въпросите в споразумението и по съществото на същото, чрез проверка на две
групи въпроси, посочени в чл.382,ал.4 и ал.7 от НПК. При отрицателен
отговор, съдът е длъжен да предложи промени в споразумението, а ако
страните не се съгласят, да откаже да го одобри и върне делото на прокурора.
Видно от данните по досъдебното производство, с влязла в сила на
28.11.2019г. Присъда №50/12.11.2019г. по НОХД №254/2019г. на Районен съд-
Кубрат, на подс.Я. А. за извършени престъпления по чл.345,ал.1 от НК и по
чл.345,ал.2 вр. ал.1 от НК му е определено общо наказание, в размер на
четири месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
От така изложеното е видно, че не е налице едно от императивните
изисквания на чл.66,ал.1 от НК, а именно лицето да не е осъждано на
наказание „лишаване от свобода, т.к.по отношение на наложеното наказание
не са изтекли сроковете по чл.88а,ал.3 вр.ал.1 от НК.
В обобщение следва извода, че съдът не е извършил прецизна проверка
на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на
съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е
пропуснал да констатира, че по споразумението не е приложима разпоредбата
на чл.66,ал.1 от НК. По този начин, с одобряване на постигнатото
споразумение за решаване на наказателното дело, съдът е допуснал
нарушение на процесуалния и материален закон, като е постановил отлагане
изтърпяването на наложеното наказание, което е в разрез с нормата на чл.66 от
НК от НК.
На следващо място следва да се отбележи, че при постановяване на
определението, съдът е допуснато още едно процесуално нарушение. Същото
не е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно в
настоящото производство, за това ще бъде упоменато само за прецизност.
Съгласно разпоредбата на чл.383,ал.2 от НПК, след като одобри постигнатото
3
между страните споразумение за решаване на делото, съдът се произнася по
прилагането на чл.53 от НК по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК. Наред с това,
нормата на чл.381,ал.5,т.1-6 от НПК урежда изрично и изчерпателно
въпросите, по които страните задължително следва да постигнат съгласие в
споразумението за решаване на делото, но сред тези въпроси не попада
приложението на чл.53 от НК. Според текста на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, към
който препраща чл.383,ал.2 от НПК, съдът може да се произнесе с
определение по въпроса за прилагането на чл.53 от НК и това определение
подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 21 от НПК, според
изричното предвиждане на чл.306,ал.3 от НПК. За разлика от него,
определението на съда, с което се одобрява постигнато между страните в
наказателния процес споразумение за решаване на делото е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране, съгласно изричната разпоредба на
чл.382,ал.9 от НПК.
Ето защо, включването на санкционните мерки по чл.53 от НК в
споразумението по реда на Глава 29 от НПК е недопустимо, тъй като
приложението им е ограничено до очертани в закона конкретни хипотези,
разпоредбата на чл.53 от НК е императивна и приложението й не може да
зависи от съгласието на страните по споразумението, а е поставено изцяло в
правомощията на решаващия съд.
По изложените съображения, настоящия състав приема, че съдът
постановил атакуваното определение е допуснал съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК. Същото дава основание приключеното наказателно производство по
НОХД №107/2025г. да бъде възобновено, да се отмени постановеното по
протокол №49/10.06.2025г. определение, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото, като делото се върне на РС-Кубрат за ново разглеждане от
друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.5 вр.
чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД № 107/2025г. на
Районен съд - гр.Кубрат.
ОТМЕНЯ определение №49 от 10.06.2025г. постановено по делото,
като
ВРЪЩА делото на РС-гр.Кубрат за ново разглеждане от друг състав, от
стадия на разпоредителното заседание.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5