№ 14030
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110156811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 288352/16.10.2023 г. на Застрахователна компания
„================== със седалище и адрес на управление: гр. ==================, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи заплащане на ищеца съответно на сума в размер от 330,46 лева – регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
“Каско” за щети по лек автомобил марка ====================, причинени вследствие
преминаване на застрахованото МПС през необезопасена и необозначена неравност на платното за
движение /дупка/ на 29.05.2019 г., около 22:00 часа в .................... с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 101,73 лева –
лихва за забава за периода 27.03.2020 г. – 27.03.2023 г. – суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 15793/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.05.2019 г., около 22:00 часа, в гр. София, водачът
Г. С. С. при управление на собствения си лек автомобил марка ====================, попада в
необезопасена и необозначена дупка на пътно платно, стопанисвано от ответната община, с което
реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП). От транспортния инцидент са причинени
материали щети на лекия автомобил марка ====================. За настъпилото
произшествие е изготвен Протокол за ПТП № 1724266 от 29.05.2019 г. Към датата на събитието
увреденият автомобил с рег. № СА .............. АД, застрахователна полица № 93001810061983, със
срок на покритие от 27.07.2018 г. до 26.07.2019 г. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, пред ЗК „........“ АД е образувана щета № 0000-1201-19-251829. При извършен оглед на
лек автомобил марка ====================, са констатирани увреждания на задна лява гума
Континентал 245/40/18 70% и предна лява гума Континентал 245/40/18 70%. В съответствие с
установените като вид и степен щети е определено застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото МПС в размер на 320,46 лева, която е изплатена на Г. С. С. с преводно нареждане на
01.07.2019 г. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е
настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това
твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за обработка на щетата.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски по
делото.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения, че от представените
доказателства по делото не се установя да е осъществено ПТП, при което на застрахованото при
ищеца МПС да са причинени вреди. Твърди, че не са ясни обстоятелствата, при които е станало
увреждането, не са налице доказателства за точното място на ПТП, доказателства за размерите на
твърдяната дупка, поради което не може да се установи било ли е възможно получаването на
описаните вреди, включително скоростта на движение на МПС и дали тя е била съобразена с
метрологичната и пътната обстановка. Твърди, че застрахователят не е доказал, че причинените
вреди представляват покрит застрахователен риск. Не оспорва, че застрахователят е заплатил
стойността на увредените детайли. Поддържа, че от представените доказателства не може да се
установи дали водачът на МПС чрез нарушение на ЗДвП не е съпричинил вредите, както и че
уврежданията са резултат от попадане на автомобила в препятствие на платното за движение.
Поддържа, че доколкото не е имало основание за възникване на отговорността на застрахователя
към увреденото лице по силата на застрахователния договор, то плащането на застрахователната
сума не води до суброгиране на застрахователя в правото на увреденото лице, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски по делото.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена и приета Застрахователна полица „Каско на МПС“ №
93001810061983 от 26.07.2018 г. /л. 6/, сключена между ЗК „........“ АД и Г. С. С., с предмет на
застраховане лек автомобил марка ====================, с период на застрахователно
покритие 27.07.2018 г. – 26.07.2019 г. и основно покритие Клауза 1.
По делото са представени и приети Общи условия на ЗК „........“ АД за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства /л. 7 – л. 19/.
По делото е представен и приет Протокол за ПТП № 1724266/29.05.2019 г. /л. 20/, съставен
от полицейски служител при сектор "................. на СДВР.
По делото е представено и прието Уведомление за настъпило застрахователно събитие
/л. 21/, подадено от Г. С. С. до ЗК „........“ АД с изложени в него твърдения относно причинени по
застрахования лек автомобил марка ====================, щети в резултат от ПТП, състояло
се в района на бул. ......................., на 29.05.2019 г. – в срока на осигурено по процесния договор
застрахователно покритие. В документа подателят е указал, че ПТП е настъпило при преминаване
на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно. Като увредени детайли по
автомобила са посочени предна и задна лява гума.
По делото е представена и приета Експертиза по щета № 0000-1201-19-251829/18.06.2019
г. /л. 26/, според която щетите по процесния лек автомобил са оценени на стойност от 320,46 лева. С
доклад по щета № .............../1/18.06.2019 г. е постановено изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на 320,46 лева. Видно от представено по делото платежно нареждане от
01.07.2019 г. (л. 29) ищецът е заплатил на Г. С. С. сумата от 320,46 лева по щета № ...............
С регресна покана от 11.10.2019 г. ЗК „........“ АД е поканил ................ да му заплати сумата
в размер на 320,46 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № ................ По делото
не се твърди и не се установява плащане по така отправената покана.
По делото са представени и приети Договор от 11.05.2015 г. между ................ – като
възложител, и „...................... ЕАД – като изпълнител, с предмет извършване на поддържане и
текущ ремонт на територията на ответната община – II зона „................ /л. 48 – л. 78/, допълнително
споразумение към него от 12.10.2018 г. /л. 47/, констативен протокол от 08.05.2019 г. /л. 45/ и
протокол за месечна инспекция от 20.05.2019 г. /л. 43/
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г. С.
С..
От разпита на свидетеля Г. С. С. се установява, че той има спомен за случай през 2018 г. –
2019 г., при който, движейки се по пътя за ж. к. ...................... управляваният от него лек автомобил
марка „.............., е попаднал в дупка на пътното платно, при което на две от гумите на МПС излезли
"балони". ПТП-то настъпило на бул. ............... След преминаване на светофарна уредба МПС, които
се движели в лявата лента, „избутали“ управлявания от свидетеля автомобил в дяната част на
платното, в близост до тротоарния участък, при което той попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. След случилото се свидетелят се обадил на застрахователя,
който дошъл и извършил оглед на автомобила. Описаната случка се развила в тъмната част на
денонощието.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертното заключение на вещото лице Й. Й. по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза /САТЕ/. Съгласно последното, което преценено по реда на чл. 202 ГПК настоящият
2
съдебен състав изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната техническа област, пътно-транспортното произшествие е настъпило на 29.05.2019 г.
около 22:00 часа при движение на водача на лек автомобил марка ====================, по
бул. „.................. където попада в необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това са
увредени предната лява гума, предната лява джанта, задната лява джанта, задната лява гума на
автомобила. След настъпване на застрахователното събитие при ищеца е заведена щета № 0000-
1201-19-251829/29.05.2019 г., извършен е оглед на автомобила от застрахователя и са описани
щетите по лекия автомобил. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка щетите по лекия
автомобил марка ====================, съответстват на механизма на ПТП и могат да бъдат в
причинно-следствена връзка с него. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по
процесното МПС, към момента на настъпилото застрахователно събитие, изчислена по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 423,34 лева, при съобразяване периода на експлоатация на
автомобила от датата на първоначалната му регистрация – 06.08.2004 г., до датата на
застрахователното събитие – 29.05.2019 г. Изслушан в проведеното на 17.04.2024 г. открито съдебно
заседание експертът заявява, че депозираните в същото заседание свидетелски показания
потвърждават механизма на ПТП, отразен в писмената документация по делото и в САТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при
или по повод на която са причинени вредите. Съгласно визираната норма основателността на
предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на
правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1./ сключен със
застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно
застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2./ настъпване на описаното в исковата молба
ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3./ плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на
сключения между тях договор; 4./ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-
застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД,
както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице – изпълнител на
работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в
претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените предпоставки, е да
установи плащане на претендираната сума, както и своевременно релевираното от него
възражение за съпричиняване на вредите.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни
действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже хипотезата на
гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод на извършването на възложената
работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ................, то трябва
да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на общинските
пътища.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
В конкретния случай искът е насочен срещу ................. Според изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба реализирането на отговорността на ответника се
претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на
общински път и отстраняване на препятствия по него.
Като доказателство по делото е представена Застрахователна полица „Каско на МПС“ №
93001810061983 от 26.07.2018 г., която обективира сключен между ищцовото дружество и Г. С. С.
договор за застраховка, с предмет на застраховане лек автомобил марка ====================,
с период на застрахователно покритие 27.07.2018 г. – 26.07.2019 г. Полицата е надлежно оформена в
3
изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички
задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от
условията по полицата, застраховката е с основно покритие по Клауза 1 „Всички рискове“, която
съгласно т. 1.3. от приложените Общи условия на застрахователя /л. 15/, приложими към процесния
договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, се включва
ПТП по време на движение и/или в паркирано положение. В така очертаната категория вредоносни
събития следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие
попадането му в участък с нарушена цялост на пътното покритие (дупка), каквато хипотеза не е
предвидена сред изключените рискове по раздел IX от Общите условия /доколкото в случая е
налице съставен протокол за ПТП не може да се приеме, че е налице изключението по т.27.5./.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото съществуването на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на МПС" относно лек
автомобил марка ====================, в рамките на чието застрахователно покритие попада
датата на процесното събитие. Предвид така установеното за застрахователя е възникнало
задължение да обезщети собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил
застрахователно обезщетение.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на 29.05.2019 г. до ищеца е
подадено уведомление за щета от Г. С. С. с твърдения за причинени по застрахования автомобил
щети в резултат от ПТП, състояло в гр. София, бул. Вардар“ в посока ж. к. „Люлин“, на 29.05.2019
г., 22:30 часа – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие. В документа
застрахованото лице е указало, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него
автомобил през дупка на пътното платно. Като увредени детайли по автомобила са посочени
предна лява гума и задна лява гума.
По повод така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по
щета № 0000-1201-19-251829/29.05.2019 г., като видно от изготвените по нея доклади и опис –
заключение експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото
уведомление увреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 320,46 лева. От представено
по делото като доказателство преводно нареждане от 01.07.2019 г. се установява, че ищецът е
заплатил по банков път сумата в размер на 320,46 лева с указано основание за превода – плащане
по щета № 0000-1201-19-251829 – обстоятелство, което не е спорно между страните по делото.
За установяване на спорното по делото обстоятелство, касаещо механизма на настъпване на
ПТП и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП,
реализирано по този начин, са представени констативен протокол за ПТП, както и е прието
заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.
Представеният Протокол за ПТП № 1724266/29.05.2019 г. е съставен от полицейски служител при
сектор "................. на СДВР. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на
законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно
предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с
настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола,
обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение
на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените от
съставителя при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа,
съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената схема на произшествието,
че ПТП е настъпило на 29.05.2019 г. в гр. София, бул............ с участието на процесния лек
автомобил, управляван от проверения на място водач Г. С. С., като в участъка от пътя на
местопроизшествието е установена необезопасена дупка в платното за движение. Съобразно
отразеното в протокола по автомобила са констатирани видими щети – повреди по предна и задна
лява гума и предна и задна лява джанта. Данните в протокола сочат също на липсата на поставени
знаци или друга сигнализация в района на местопроизшествието, указващи за наличието на
неравности по пътната повърхност. За посочените обстоятелства от механизма настъпилото ПТП
свидетелстват и изслушаните показания на свидетеля Г. С. С.. Така събраните гласни
доказателствени средства са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото
свидетелят Г. С. С. е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат
непосредствено възприети от него обстоятелства. Като съобразява това и като преценява, че
показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават
от останалия доказателствен материал по делото, а напротив кореспондират в пълна степен с
отразеното в протокола за ПТП, настоящият състав кредитира същите като достоверни и приема
въз основа на тях и въз основа на констативния протокол, че на сочените от ищеца дата и място е
настъпило ПТП с участието на процесния лек автомобил, който е самокатастрофирал вследствие
преминаване през неравност на пътното платно (дупка). Ответникът не е ангажирал доказателства
за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради което СРС приема въз основа
на свидетелските показания и писмените доказателства да се доказва и това, че участъкът с
4
нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак
или по друг подходящ начин. В тази насока следва да се отбележи, че представените с писмения
отговор писмени доказателства според съда не установяват факта на отремонтиране именно на
процесния участък, за който както се посочи вече са събрани писмени и гласни доказателства,
които са обосновали горния извод на съдебния състав за доказаност твърденията на ищеца, че в
процесния участък обективно е съществувала неравност на пътното платно, която не е била
сигнализирана и обезопасена. В тази насока и с оглед събраните по делото доказателства съдът
намира за неоснователни наведените от ответника възражения, че увреденият лек автомобил е
преминал през тротоарния участък. Доказателства, че попадането в дупка се дължи на поведение
на водача, че е осъществен друг механизъм за настъпването на вредите по делото не са ангажирани,
поради което и възраженията на ответника по исковете в обратния смисъл са неоснователни.
От кредитираните свидетелски показания и кореспондиращите им данни в протокола за
ПТП се установява, че в резултат от реализираното ПТП на процесния автомобил са причинени
щети – увредени предна и задна лява гума и предна и задна лява джанта. Показанията на свидетеля
С. в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът цени по
реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните.
Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в
съставения от експерти на ищеца опис – заключение, които съответстват на сочените от свидетеля
щети, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване
установения механизъм на реализирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск – ПТП с участието
на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му през необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети,
репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 320,46 лева.
С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на несигнализирано
препятствие – дупка на пътното платно, и мястото на инцидента – на път, който несъмнено е част
от общинската пътна мрежа, съдът намира да е осъществен и фактическият състав на деликтната
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Това е така, доколкото съгласно чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Бездействието на
ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния общински път е неизпълнение
на това задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените вреди.
С определение № 9870/05.03.2024 г. съдът е указал на ответната страна в срок до
насроченото съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни
възражението си за съпричиняване, като заяви точно и ясно в какво конкретно счита, че се е
изразило противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца водач, което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В указания срок ответникът не е уточнил
възражението си за съпричиняване. В практиката на ВКС трайно и безпротиворечиво се възприема
становището, че приносът на пострадалия, като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да бъде релевиран надлежно от застрахователя
с възражение пред първоинстанционния съд; подчертано е, че приносът на пострадалия трябва да е
конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива,
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда
ответната страна и на които тя основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са
конкретни – чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия,
които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането; ако в отговора на исковата молба
липсват фактически твърдения за конкретното проявление на приноса, съдът е длъжен да ги изясни
по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК до края на първото по делото открито съдебно заседание, а ако
обстоятелствата относно приноса са станали известни на застрахователя в по-късен момент, той
може да ги въведе в процеса до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция
съгласно чл. 147, т. 1 ГПК – в този смисъл Решение № 18/24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС,
II ТО, Решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV ГО, Решение №
98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І ТО, Решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016
г. на ВКС, І ТО и др. В идентичен смисъл е и произнасянето в Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д.
№ 1422/2019 г. на ВКС, І ТО, според което обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде
намалено от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо
възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които
пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната
страна е участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия
или бездействия. Обобщено цитираната съдебна практика, която настоящият въззивен състав
споделя, приема, че приносът на пострадалия, като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да бъде релевиран нарочно и надлежно от
застрахователя с възражение пред първата инстанция /вкл. до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция при по-късно узнати от него обстоятелства/, съдържащо конкретно
5
посочване на посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са
в причинна връзка и са допринесли за увреждането. При липса на конкретно наведени твърдения за
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на застрахования при
ищеца лек автомобил и ангажирани каквито и да е доказателства по делото, установяващи
нерегламентирано поведение от последния, съдът намира, че общо наведеното възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че процесното
превозно средство е било на 14 години, 09 месеца и 23 дни от пускане в експлоатация към момента
на настъпване на ПТП, като стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени
възлиза на 423,34 лева, която сума е по-висока от заплатената и съответно претендирана в
настоящото производство такава в размер на 320,46 лева. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ на ищеца
се дължат и 10,00 лева ликвидационни разноски, чийто размер, вкл. предвид заключението на
съдебната автотехническа експертиза, съдът не намира за прекомерен.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е
суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение от 320,46 лева, както и вземане за ликвидационни разноски в размер
на 10,00 лева, или вземане в общ размер на 330,46 лева. Ответната страна не твърди, а и не се
установява по делото да е погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Задължението на ответника да възстанови изплатеното от ищеца обезщетение е парично,
поради което и на общо основание се дължи обезщетение за забавено изпълнение. Това задължение
на ответника към ищеца не е обвързано със срок, тъй като вземането на ищеца не е от непозволено
увреждане, а регресно вземане, за което е предвидена законова суброгация в правата на увреденото
лице, която обаче е ограничена до размера на платеното застрахователно обезщетение, а не обхваща
другите права на застрахования увреден, поради което и по отношение на ищеца ответникът изпада
в забава след получаване на поканата.
В случая до ответника е отправена покана за плащане, получена на 14.10.2019 г., като към
датата на сезиране на съда плащане не е извършено от ответната община. Следователно последната
е изпаднала в забава на плащането, като с оглед заявената в заявлението по чл. 410 ГПК начална
дата на мораторната лихва – 27.03.2020 г., и при съобразяване на принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК, то
съдът следва да изчисли обезщетението за забавата въз основа на последната. За периода
27.03.2020 г. – 27.03.2023 г. размерът на мораторната лихва върху предявената главница е 330,46
лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор за изчисляване на
законна лихва на електронната страница на НАП, възлиза на 101.73 лева. Следователно искът е за
мораторна лихва е изцяло основателен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира и по делото са налице доказателства за направени от него разноски за
платена държавна такса в размер на 25,00 лева по ч. гр. д. № 15793/2023 г. на СРС, 29 състав, 50,00
лева – юрисконсултско възнаграждение за ч. гр. д. № 15793/2023 г. на СРС, 29 състав, 75,00 лева –
държавна такса за исковото производство, 300,00 лева – депозит за САТЕ, 30,00 лева – депозит за 1
свидетел, които следва да му бъдат присъдени в пълен размер, ведно с юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, определено от съда в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Застрахователна компания
„================== със седалище и адрес на управление: гр. .................., срещу ................,
.................., с адрес: гр. .................., обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.
6
1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ................, ЕИК: ............... дължи заплащане на
Застрахователна компания „........“ АД на сума в размер от 330,46 лева – регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско” за
щети по лек автомобил марка ====================, причинени вследствие преминаване на
застрахованото МПС през необезопасена и необозначена неравност на платното за движение
/дупка/ на 29.05.2019 г., около 22:00 часа в .................... с включени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 101,73 лева – лихва за забава за
периода 27.03.2020 г. – 27.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 15793/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА ................, ЕИК: ............... с адрес: гр. .................., да заплати на
Застрахователна компания „================== със седалище и адрес на управление: гр.
.................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75,00 лева – разноски в
производството по ч. гр. д. № 15793/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 505,00
лева – разноски в производството по гр. д. № 56811/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7