РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от Н.С. Димитров против В. Б.
М..
В исковата молба се сочи, че на 24.11.2016 г. в гр. Кюстендил, при
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК№ ** **** ВА,
ответникът, в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата
– чл. 25, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП, умишлено причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник вследствие на причинена фарактура на двете кости на лявата
подбедрица, което изпълвало състава на престъпление по чл. 342, ал.3, пр.2, б.
„5“, пр.1, във вр. с ал.1 от НК.
За това било образувано ДП 1226/2016г. на РУ – Кюстендил, пр. пр. №
2135/2016г. на Окръжна прокуратура – Кюстендил.
С протоколно определение, постановено по НОХД № 196/2017г. било
одобрено споразумение, с което водачът (тук ответник) се признал за виновен
в извършеното престъпление като му било наложено и наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години.
Сочи се, че одобреното от съда споразумение по чл. 381 и сл. от НПК
имало силата на влязла в сила присъда.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП получил открита
1
фрактура на двете кости на лявата подбедрица. Разкъсана била мускулатурата
и кожата на левия му крак. Навън стърчали кости, а било налице и силно
кръвотечение. Тежкото нараняване довело до поставяне на спинална
анестезия и извършена оперативна намеса, при която ищецът бил поставен „в
състояние на безсъние“. Силното разместване на костите изисквало поставяне
на вътрешна фиксация – тибия и фибула с метална остеосинтеза. За нуждите
на операцията му били извършени множество изследвания, вкл. рентгеново
такова, съпроводено със съответното вредно облъчване.
Болничният престой на ищеца продължил в периода 24.11.2016г. до
02.12.2016г. като първоначално бил в интензивен сектор и напълно
обездвижен. С цел имобилизация на костите, на ищеца му били монтирани и 4
външни метални фиксатора, което му причинавало допълнително неудобство
цели три месеца и половина. Този начин на имобилизация изключвал
възможността за ищеца дори да се подпира на крака си като се придвижвал
предимно с инвалидна количка, а с особени усилия – и с две патерици. И.
твърди още, че не могъл да ходи нормално на тоалетна и ползвал подлога.
Честата необходимост от смяна на превръзките на 2-3 дни му създавала
допълнителни неудобство и дискомфорт. От залежаването, вследствие
травмата, получил и пневмония, която също лекувал наред с нараняванията си
от произшествието.
Твърди, че с протокол от ЛКК № ***/29.11.2016г. бил освидетелстван.
В следствие откритата рана на ищеца и съпътстващия я възпалителен
процес, кръвната му захар се повишила, а поради това, че същият бил
диабетик, се наложила и хоспитализация в специализиирана клиника в София
за периода 12.01.2017г. до 19.01.2017г. за лечение на диабета.
Откритата рана, трудното й зарастване, както и стърчащите от крака на
ищеца 4 метални фиксатора, му създавали изключителен битов дискомфорт.
И. сочи още, че като резултат от блъскането му от виновния водач на
лекия автомобил получил и черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана
на главата и комоцио със степенно разстройство на съзнанието. При травмата
ищецът изгубил съзнание като се осъзнал едва след излизането му от
анестезия след оперативната намеса. Главата го боляла неописуемо, имал
силен световъртеж, налагало се почти изцяло да използва инвалидна количка
за срок от три месеца както и да разчита на помощта на придружители.
Продължаващите главоболие и световъртеж, като резултат от причинената му
черепно-мозъчна травма, наложили допълнителна хоспитализация за И. в
клиника по неврологиоя в София, където му била поставена диагноза
„световъртеж от централен, в резултат от черепно-мозъчна травма“. Така, за
периода на хоспитализацията от 24.01.2017г. до 28.01.2017г. му били
извършени множество вливания, което допълнително допринесло за
дискомфорта в осигуряване на ежедневните му потребности.
Липсата на добър резултат от проведеното лечение на И. с външните
фиксатори наложило хоспитализирането му в Болница „Токуда“ за времето
2
от 01.03.2017г. до 04.03.2017г. Била извършена нова оперативна намеса, при
която външните фиксатори били премахнати и бил поставен гипсов ботуш.
При поредните извършени рентгенови изследвания се установило, че
зарастването на костите било с дислокация, под ъгъл, отворен медиално,
което И. щял да търпи до края на живота си. Гипсовата имобилизация на
крака продължила да носи допълнителен диспомфорт на И., който имал
нужда и от придружители, които да облеквачат битовото му обслужване
Последвало антибиотично лечение. Гипсовият ботуш бил премахнат на
01.06.2017г., т.е. 3 месеца след като преди това 3 месеца и половина ищецът е
търпял металните фиксатори.
И. твърди и че понастоящем се придвижвал само с две патерици. Не
могъл да използва и автомобила си за придвижване, а това му създавало
значителни неудобства предвид обстоятелството, че живеел във вилната зона
на гр. Кюстендил. Отделно, мястото на увреждането било и обективно
загрозено, което допълнително привличало вниманието на хората и му
създавало допълнителен диспомфорт да отговаря при зададени въпроси за
произхода му.
Твърди се още, че от продължилото обездвижване на травмирания крак
на И. (за период около 7 месеца) мускулатурата му атрофирала. Това
наложило, след 01.06.2017г. и към момента, да провежда рехабилизационни
процедури в специализирани клиники. Същевременно, натоварването на
здрави му крак, за сметка на болния, довело до болки в ставите и кръста,
което травматолозите обяснявали с неравномерното и неестествено
натоварване само на здравия крак.
За извършване на специализирани рехабилитационни терапии, на
10.07.2017г. ищецът бил хоспитализиран в „СБР-НК“ ЕАД, филиал
Кюстендил, където останал 7 дни. Въпреки проведените процедури обаче
глезенът на левия крак и цялата подбедреница останали деформирани и
отточни, а също и видимо по-големи и различни от тези на десния.
И понастоящем ищецът усещал болка на засегнатото място и дори при
ползване на помощни средства за придвижване, походката му била силно
изкривена.
Сочи още, че преди нараняването И. редовно играел футбол, разхождал
се непрекъснато, посещавал фитнес зали, бил активен скиор и сноубордист
през зимния сезон – удоволствия от които понастоящем бил лишен като
резултат от претърпяната травма.
Предвид изложеното се иска да бъде осъден В. Б. М., ЕГН:
**********, с адрес: с. Л., ул. „Ч.“ № **, да заплати на Н. С. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. **, ет.**, ап. **, сумата в размер
на 10 000,00 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от последния неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и несгоди от причинената му от ответника на 24.11.2016г. в гр.
Кюстендил, при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с
3
ДК№ **** ВА, при нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.
25, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП, умишлена средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, в следствие на
причинена фрактура на двете кости на лявата подбедрица, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
24.11.2016 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала писмен
отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и е заявил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от
исковата молба и приложенията към нея (връчени на 24.09.2021 г.) с указание
да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при
непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това,
макар и редовно призован, не се явява в първото заседание по делото
(призовката е връчена на 12.11.2021г.) и не се представлява. Не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и изрично да са
указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на
ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни
съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по
настоящото производство. Доказателства за сторени такива са ангажирани на
л. 72 от делото - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
4
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Л., ул. „Ч.“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.“, бл. **5,
ет.**, ап. **, сумата в размер на 10 000,00 лв. (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и несгоди от причинената му от ответника
на 24.11.2016г. в гр. Кюстендил, при управление на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“ с ДК№ *** ВА, при нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 25, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП, умишлена средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник, в следствие на причинена фрактура на двете кости на лявата
подбедрица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 24.11.2016г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Л., ул. „Ч.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1“, бл. ***,
ет.**, ап. ** сторените по делото разноски, представляващи заплатено
задвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. (триста лева).
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5