№ 134
гр. Айтос, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200332 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Държавното предприятие
“Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУ.), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** и адрес за кореспонденция: ***, представлявано от Ц.М.Б. против
Наказателно постановление (НП) № НЯСС-95/ 07.07.2020г. на Зам.председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което Държавното
предприятие - жалбоподател е санкционирано за извършено административно нарушение по
чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ВЗ и на основание чл.
201, ал.12 от ЗВ и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание
”имуществена санкция”, в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, по 2 000 (две хиляди) лева
за всяко от двете описани в обст. част на НП нарушения. Релевирани в жалбата са
възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП, като по съществото на спора – с
идентични доводи на развитите подробно с възражението по АУАН, се моли за отмяна на
обжалваното НП.
Жалбоподателят Държавното предприятие “Управление и стопанисване на
язовири“ оспорва верността на установената в наказателното постановление фактическа
обстановка, като твърди, че същата не е категорично доказана. В съдебно заседание след
редовно призоваване не изпраща представител. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но чрез юрист Е.В.З., представя писмено становище за неоснователността на
жалбата. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното
1
постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира доказателства извън
събраните в хода на административнонаказателното производство. Претендира заплащане
на направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено частично, поради следните
съображения :
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
постановлението и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е отчасти и основателна, по следните съображения:
На 07.07.2021 г. от страна на представители на ДАМТН е извършена проверка
на състоянието на язовир „Помпена станция“, находящ се в поземлен имот УПИ Х, кв.2, в
землището на гр.А.. Не е спорно, че язовирът е собственост на ДП“У.“, съгласно Акт за
публична държавна собственост № 9984/10.08.2020 г. За проверката е съставен Констативен
протокол № 06-01-97/07.07.2021 г. и с него е дадено задължително предписание за
премахване на храстовидната растителност по водния и по въздушния откос със срок за
изпълнение - 25.10.2021 г. Указано е, че изпълнение на дадените предписание е в тежест на
собственика.
Видно от представената по делото заповед № А-776/22.12.2021г. на
председателя на ДАМТН, задължителните предписания в констативния протокол са дадени
от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица по чл.190, ал. 4 и
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ – инспектори В. В. А. и Д. Т. М..
Със съдържанието на констативния протокол е запознат инж.В.Ц. -
представител на собственика, видно от направеното в протокола собственоръчно
отбелязване.
На 03.11.2021 г. свидетелите Д.М. и В.А. извършват проверка на язовир
„Помпена стнация“ в присъствието на представител на собственика ДП“У.“. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 06-01-148/03.11.2021 г., в който са описани
констатациите на проверяващите относно състоянието на язовира, в това число и по
отношение на водния и въздушния откос. Според показанията на свидетелите в съдебно
заседание въздушният и водният откос не са почистени от храстовидна растителност, която
е пречила да се обходи стената на язовира, като дори не са успели да извършат оценка на
общото му техническо състояние.
За констатираното неизпълнение на задължителното, дадено в Констативен
протокол № 06-01-97/07.07.2021 г., е съставен Акт за установяване на административно
2
нарушение № 06-003/17.01.2022 г. За съставянето на акта е поканен представител на ДП“У.“,
като видно от направеното отбелязване актът е съставен и подписан от упълномощено лице
В.Ц.. В законоустановения срок жалбоподателят е представил писмените се възражения.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.М. и В.А. (очевидци – присъствали при установяване на
нарушението) и св. по съставяне и връчване на акта - М. К., които съдът цени като
непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът приема следното:
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, след
надлежна покана. Предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което той
удостоверил с подписа си.
Актът в подписан от двама свидетели, като изрично е посочено всеки един от
тях за какво обстоятелства свидетелства.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид
представената Заповед на Председателя на ДАМТН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук следва, че по-
дългият давностен срок от една (две) години за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен
спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в
зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За
да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото
деяние. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок
от три месеца в случаите, в които контролните органи установят извършване на нарушение
и личността на нарушителя.
В случая изтичането на дадения срок за изпълнение и неуведомяване на
ДАМТН не значи автоматично неизпълнение на предписание, доколкото нарушението и
неговите признаци следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това може да бъде
извършено едва след повторна проверка на място и обход на язовира от специално
сформирана комисия. Липсва разпоредба, което да задължава АНО да извършва такава
повторна проверка в конкретен срок. Единствен коректив се явява разпоредбата на
чл.34 ЗАНН предвиждаш срок за започване на администраивно-наказателно преследване в
срок от една година от извършването. В процесния случай такава проверка за изпълнение на
предписанията е била извършена на 03.11.2021 г. и именно от тогава започва да тече 3-
3
месечният срок по чл. 34 ЗАНН и той е спазен.
Нарушението по чл.190а, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗВ и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
В тази насока следва да се посочи, в констативния протокол от 03.11.2021 г.
проверяващите са посочили, че въздушният и водният откос не са почистени от храстовидна
растителност. Това се подкрепя и от показанията на св.М. в съдебно заседание, според които
язовирната стена била силно обрасла, а многото храсти не позволявали да се извърши
оценка на техническото състояние на съоражението.
По отношение на възражението за маловажност на деянието съдът намира
следното: В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е
по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.
е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца
във всеки един конкретен случай.
В процесния случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде
приложена доколкото засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения са
свързани с опазване живота и здравето на населението, както и с тяхната собственост.
Неизпълнение на задължение за поддържане на безопасна техническа експлоатация на водно
съоръжение-язовир, би могло да има изключително тежки, непоправими последици за
неопределен брой субекти и не би могло да се приеме за маловажен случай.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ или задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ наказва
с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1 000 до 20 000 лв.
Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно
разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
С издаденото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
4
имуществена санкция в размер на общо 4 000,00 лв., което е под средния размер. С оглед
тежестта на нарушението и засегнатите с него обществени отношения правилно не е
наложена санкция в предвидения минимален размер от 1 000,00 лв.
Но предвид липсата на вредни последици от нарушението, настоящата
инстанция намира, че наложената имуществена санкция се явява прекомерна и следва да
бъде намалена до размер от 2 000,00 лева. Ето защо обжалваното постановление следва да
бъде изменено в санкционната му част и потвърдено в останалата част – при установена в
хода на съдебното дирене правилност и законосъобразност.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-95/ 07.07.2020г. на
Зам.председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
Държавното предприятие “Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** и адрес за кореспонденция: ***, представлявано от Ц.М.Б., за
извършено административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ВЗ и на основание чл. 201, ал.12 от ЗВ и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е
наложена ”имуществена санкция” от 4 000 (четири хиляди) лева, като намалява
административното наказание до размер на 2 000 (две хиляди) лева и потвърждава
наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Държавното предприятие “Управление и стопанисване на язовири“,
ЕИК ***, представлявано от Ц.М.Б. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, със седалище: гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52А сумата в размер
80,00 (осемдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5