Определение по дело №407/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 651
Дата: 10 септември 2024 г. (в сила от 10 септември 2024 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20241700100407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 651
гр. Перник, 10.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20241700100407 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М. А. Р., ЕГН ********** от *** против „ДЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н. И. С. – главен изпълнителен директор и председател на УС и Ж. М. Д.
– изпълнителен директор и член на управителния съвет.
На основание член 140 от ГПК, съдът извърши проверка на подадената искова молба и
намира, че същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, предявеният иск е
допустим и е изпълнена процедурата по чл. 131 от ГПК. Затова делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните – ищецът в исковата молба и ответникът в отговора са направили искане за
спиране на производството по делото, поради наличието твърдени от всяка от тях престъпни
обстоятелства, установяването, на които е от значение за настоящия граждански спор и във
връзка, с които е образувано наказателно производство – ДП № 311/02.07.2021 г. по описа на
1-во РУ – Перник.
Част от фактите, на които ищецът основава субективното си право са: извършено на
02.07.2021 г. в гр. Перник противозаконно отнемане на собствения му лек автомобил марка
***, с рег. № ***, застрахован такова застрахователно събитие с договор за застраховка,
сключен с ответника, за който е съставена застрахователна полица № ***. със
застрахователна сума 36900 лв.
Обстоятелствата, на които ответникът основава правото си да откаже плащане по
сключения с ищеца застрахователен договор са: извършена противозаконна интервенция
върху рамата на застрахованото МПС с цел получаване на застрахователно обезщетение.
Горните твърдения са за съставомерни по НК обстоятелства, които като част от фактите,
на които всяка от страните основава субективните си права, респективно отрича
1
претендираните от насрещната страна права, са от значение за разрешаването на правния
спор. Следователно изходът от наказателното производство, в което те ще бъдат изяснени,
ще се отрази и върху решаващия извод на съда по настоящото дело. Затова
правоотношението, което е негов предмет е преюдициално за изясняването на настоящия
граждански спор.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК наличието на престъпни обстоятелства, от значение за
решаването на граждански спор представлява основание за спиране на производството по
последния, до установяването им в хода на наказателното производство. Тази разпоредба е
свързана със забраната, произтичаща по аргумент от чл. 124, ал. 5 от ГПК за гражданския
съд да установява престъпни обстоятелства, от значение за спорното гражданско
правоотношение. От редакцията на цитираната норма следва, че тази забрана не е
абсолютна. В изрично и изчерпателно предвидените в нея хипотези, гражданския съд
разполага с правомощие да изясни относимите към гражданския спор обстоятелства,
субсимиращи състав на престъпление по НК. Това са случаите, при които това не може да
бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да
бъде възбудено или то е прекратено в следните хипотези - деецът не носи наказателна
отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е
изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта /чл.
124, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 от НПК/; 2. наказателното преследване е
спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се
разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при
престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне /чл. 124,
ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК/; 3. извършителят на деянието е
останал неоткрит – чл. 124, ал. 5, пр. последно от ГПК.
При наличие на някоя от посочените предпоставки, гражданският съд сам установява
инкриминираните обстоятелства, обуславящи спорното материално правоотношение и не
спира образуваното пред него производство. /В посочения смисъл е и цитираното от
ответника Решение № 20/20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2020 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай за установяване наличието на соченото от страните основание за
спиране на производството е изискано и приложено удостоверение изх. № 13814/17.07.2024
г., издадено от Първо РУ – Перник при ОДМВР. От него е видно, че ДП № 311/02.07.2021 г.
по описа на Първо РУ – Перник при ОДМВР е образувано за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 12, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 21.20 чл. до 23.00 чл. на
02.07.2021 г. в ***, е отнето МПС – лек автомобил марка ***, с рег. № ***, с номер на рама
*** от владението на собственика М. А. Р., без негово съгласие с намерение противозаконна
да бъде присвоено. Досъдебното производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2
от НПК и възобновено на 03.10.2023 г., като до настоящия момент няма лице, което да е
привлечено към наказателна отговорност.
От изложеното следва, че е налице предпоставката на чл. 124, ал. 5, пр. последно от ГПК
2
извършителят на деянието не е открит, при която гражданския съд е оправомощен сам да
установи инкриминираните факти, сочени от страните като основание за претендираните от
тях права. Затова настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК за спиране на настоящото производство, а исканията на страните за това, като
неоснователни следва да се оставят без уважение.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК, съдът изготвя следния проект за доклад по делото:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, във
вр. с чл. 408 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от М. А. Р., ЕГН ********** от **** против „ДЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Н. И. С. – главен изпълнителен директор и председател на УС и Ж. М. Д.
– изпълнителен директор и член на управителния съвет.
Ищецът твърди, че между него и ответника на 30.11.2020 г. е сключен договор за
комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, оформен в застрахователна полица №
****., с който е застрахован собствения му лек автомобил марка ****, с рег. № ****, с номер
на рама **** за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г. с покритие по застраховка „Каско на
МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна сума от 36900 лв.
Сочи, че на 02.07.2021 г. в гр. Перник застрахованото МПС е било противозаконно отнето
от владението му, с намерение да бъде присвоено, за което е уведомил застрахователя и е
заведена преписка по щета № ****.
Твърди, че ответникът е отказал да му изплати дължимото застрахователно обезщетение,
като първоначално го е уведомил за това с писмо от месец октомври 2021 г. , а в последствие
и с писмо изх. № **** г., в което е посочил, че е причина за отказа е измама, опит за измама
или заблуда на застрахователя от страна на застрахования при сключване на
застрахователния договор и/или при предявяване на претенцията за плащане, и/или при
доказване на застрахователното събитие или оценката на щетата.
Поддържа, че е изпълнил всички изисквания на закона за заявяване на щетата и че не са
налице предвидените в чл. 408, ал. 1 от КЗ предпоставки за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 34747.50 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Автогрижа“,
оформен в застрахователна полица № ***. за настъпило застрахователно събитие на
02.07.2021 г. в гр. Перник – противозаконно отнемане на застрахования лек автомобил -
****, с рег. № ****, с номер на рама ****, както и сумата от 10832.82 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.11.2021 г. до подаване на исковата молба /01.07.2024
г./, както и законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2024 г. до окончателното
плащане.
Заявена е претенция за присъждане на разноски.
3
Исковата молба е връчена на ответника на 23.07.2024 г. В срока по чл. 131 от ГПК е
подаден писмен отговор от ответника.
Ответникът счита исковете за допустими, но за неоснователни, както по основание, така и
по размер.
Не оспорва твърденията на ищеца, че на 30.11.2020 г. между тях е сключен договор за
комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, оформен в застрахователна полица №
****., с който е застрахован собствения му лек автомобил марка ****, с рег. № ****, с номер
на рама *** за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г. с покритие по застраховка „Каско на
МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна сума от 36900 лв., както и че е заведена
претенция за изплащане на обезщетение за кражба на застрахованото МПС.
Ответникът прави възражение за нищожност на застрахователния договор съгласно чл.
349, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ, поради липса на интерес от застраховането, като сочи, че при
извършената проверка във връзка със заведената щета е установено, че застрахованото МПС
е било обявено за икономически и технически тотал през 2017 г. в Германия, както и
интервенция върху номера на рамата на представеното за оглед при сключване на
застрахователния договор МПС. Направен е извод, че се касае за целенасочено застраховане
на МПС, което е било обект на престъпление, като посредством интервенция на рамата е
представено за друго такова от същата марка и модел, с цел получаване на застрахователно
обезщетение.
При условията на евентуалност, твърди, че са налице предпоставките, предвидени в т. 7 и
т. 8 от Общите условия, които изключват рисковото покритие.
Ответникът прави възражение по чл. 388, ал. 1 от КЗ за надзастраховане, като твърди, че
застрахователното обезщетени следва да в размер с 20% по-нисък от уговорения.
Заявява се възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковата претенция по давност.
Прави се възражение по чл. 369, ал. КЗ за прихващане на сумата от 516.94 лв.,
предсталвяваща 4-та премийна вноска с дължимото на ищеца застрахователно обезщетение.
Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни,
евентуално – като погасено по давност. В случай на уважаването им да се намали
застрахователното обезщетение, поради надзастраховане и да се извърши прихващане със
задължението на ищеца за заплащане на 4-та премийна вноска по договора за застраховка в
размер на 516.94 лв.
Заявено е искане за присъждане на направените разноски, за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ответника и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Доказателствена тежест:
Безспорни между страните и неподлежащи на доказване са следните факти: на 30.11.2020
г. между тях е сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“,
оформен в застрахователна полица № ****, с който е застрахован собствения на ищеца лек
4
автомобил марка ***, с рег. № ****, с номер на рама **** за периода от 30.11.2020 г. до
29.11.2021 г. с покритие по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със
застрахователна сума от 36900 лв., както и че е заведена претенция за изплащане на
обезщетение за кражба на застрахованото МПС.
По иска по чл. 405 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи, че за процесното МПС между него и ответника е бил
сключен договор за застраховка, със застрахован риск „кражба на МПС“, че твърдяното
застрахователно събитие се е осъществило, както и действителната застрахователна
стойност на застрахованото МПС.
В тежест на ответника е да установи, че твърдяното от него основание за нищожност на
договора за застраховка – липса на идентичност между застрахованото МПС и собственото
на ищеца МПС, за който е сключен застрахователния договор, както и наличието на измама
или опит за или заблуда на ответника от страна на ищеца или негов представител при
сключване на застрахователния договор и/или при предявяване на претенцията за плащане,
и/или при доказване на застрахователното събитие или оценката на щетата
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи датата, на която вземането му за
заплащане на застрахователно обезщетение е станало изискуемо.
По възражението по чл. 388, ал. 1 от КЗ в тежест на ответника е да установи, че
действителната застрахователна стойност на процесното МПС е по-ниска от уговорената
застрахователна сума.
По възражението по чл. 110 от ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че от датата, на
която задължението му е станало изискуемо до датата на подаване на исковата молба е
изтекъл срок не по-кратък от 5 години.
По възражението по чл. чл. 369, ал. 1 от КЗ в тежест на ответника е да установи, че
плащането на застрахователната премия е уговорено разсрочено и размера на неплатената
вноска.
В тежест на ищеца е да докаже, че е платил изцяло застрахователната премия.
Страните сочат доказателства за твърдените от тях обстоятелства.
Доказателствени искания:
Следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.
На основание чл. 190 от ГПК ответникът следва да бъде задължен най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи заверено копие от пълната преписка по щета № ****.
Следва да се уважи искането на ищеца за назначаване на съдебно-автотехническа
експертиза, с формулираните от него въпроси в исковата молба при депозит в размер на 400
лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването, с вещо лице Б. В..
С оглед разпоредбата на член 140, ал. 3 от ГПК, съдът указва на страните възможността
да ползват медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
5
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране
на производството по делото, поради наличие на престъпни обстоятелства, от
установяването, на които зависи изходът от гражданския спор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.08.2024г. от 13.00
часа, за когато да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, с препис от
настоящето определение, ищеца и с препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника най-късно в първото съдебно
заседание да представи заверено копие от пълната преписка по щета № ****., като му
УКАЗВА, че ако нестори това на основание чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК, съдът с
оглед обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите за събирането на
доказателства, за които е създал пречки.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – автотехническа съдебна експертиза, със задачи
формулирани от ищеца в исковата молба, с вещо лице Б. В., при депозит в размер на 400 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването.
УКАЗВА на ищеца, че ако не внесе определения депозит в срок, експертизата ще бъде
заличена.
СЛЕД внасяне на определения депозит, да се призове вещото лице.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщаването да предприемат действия във
връзка с разпределението на доказателствената тежест.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото формулиран в мотивната част на
определението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните:
Ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
6
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7