Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
гр. Ботевград, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1638 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба от В. Н. К., ведно с уточняваща
молба, чрез пълномощник адв. Б.М. от САК, срещу „А.“ ЕООД са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ,
съответно за сумата от 319,03 лв. -
неизплатени трудови възнаграждения, допълнителни плащания и купони за храна за 2011 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Със същата искова молба са предявени обективно
съединени осъдителни искове срещу „А.“ АД с правно основание чл. 242 КТ във вр.
с чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3171,02
лв. - неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. май до м. ноември
2014 г., вкл.; с правно основание чл.
221, ал. 1 КТ за сумата от 392,04
лв. – обезщетение при прекратяване трудовото правоотношение без
предизвестие и с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за сумата от 114,78
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 работни дни за
2014 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че работел по трудово правоотношение от
31.08.2010 г. при работодател „А.“ ЕООД на длъжност „Портиер“. Брутното
възнаграждение на ищеца било 305 лв. на месец. Освен БТВ ищецът получавал и
допълнително ежемесечно плащана, което работниците и служителите наричали „кешово“, както и купони за храна на стойност 60 лв.
Работодателят забавял плащанията на трудовите възнаграждения и също така не ги
изплащал изцяло. Брутното си възнаграждение ищецът получавал от касиера на
дружеството, като се подписвал във ведомост за заплати. Останалата част - кешови плащания и купони за храна – получавал от
счетоводител, като тези плащания се осчетоводявали в друга ведомост. При това
изплащане на части и предвид, че обикновено плащанията били за стари вземания,
ищецът се обърквал. Със заповед на работодателя трудовото правоотношение на
ищеца било прекратено, считано от 22.08.2012 г., на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ, по взаимно съгласие. След прекратяване на трудовото правоотношение,
ответното дружество продължавал да извършва частични плащани към ищеца, първото
от които през 2015 г.
На 22.08.2012 г. ищецът сключил трудов договор с
втория ответник „А.“ АД, представляван същото лице, което било управител и на „А.“
ЕООД. При работодателя „А.“ АД ищецът работел като охранител, отново срещу
месечно възнаграждение в размер на 305 лв., впоследствие постепенно увеличавано
до размера от 340 лв. И този работодател забавял плащанията на трудовите
възнаграждения и не ги изплащал изцяло. Въз основа на подадена от ищеца молба,
ответникът прекратил трудовото му правоотношение със Заповед № 17/01.12.2014 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.12.2014 г., като в същата
заповед наредил да се изплатят на работника обезщетение по чл. 224 КТ за 6
работни дни и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Посочените обезщетения също не
били изплатени. Частични плащания били извършвани през 2016 г. и 2017 г., като последното от тях било на 28.07.2017 г.
Ответниците са подали съвместен
отговор чрез общия си управител
в законоустановения срок. Молят за отхвърляне
на исковете като неоснователни поради изтекла погасителна давност. Претендират и разноски. В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си.
В откритото съдебно заседание ищецът заявява, че
поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения Трудов договор № 141/31.08.2010 г. се
установява, че ищецът В.К. е бил назначен в ответното дружество „А.“ ЕООД на
длъжност „Портиер“. В договора е уговорено брутно трудово възнаграждение в
размер на 305 лв., включващо: 305 лв. – основно месечно възнаграждение, както и
допълнително възнаграждение за продължителна работа, което за всяка следваща
пълна година трудов стаж се увеличава с 1%.
От представения Трудов договор № 08/22.08.2012 г. се
установява, че ищецът В.К. е бил назначен в ответното дружество „А.“ АД на
длъжност „Охранител“. В договора е уговорено брутно трудово възнаграждение в
размер на 305 лв., включващо: 305 лв. – основно месечно възнаграждение, както и
допълнително възнаграждение за продължителна работа, което за всяка следваща
пълна година трудов стаж се увеличава с 1%. Съгласно представените допълнителни
споразумения към договора, основаното месечно трудово възнаграждение на
служителя е увеличено на 340 лв., считано от 02.01.2014 г., а допълнително
възнаграждение за продължителна работа е 23,4%, считано от 01.03.2013 г.
Съгласно Заповед изх. № 17 от 01.12.2014 г. на председателя
на СД на „А.“ АД, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като в заповедта е инкорпорирано нареждане на
работодателя на служителя да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 6 дни
неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за
срока на неспазеното предизвестие в размер на една брутна работна заплата. Отразеното
в заповедта кореспондира с извършените вписвания в трудовата книжка на ищцата.
Представена е и покана от ищцата и други служители до
ответното дружество, която съдът не обсъжда в подробности, тъй като същата не е
подписана от лицата, сочени за нейни издатели, т. е. дори не може да се направи
извод за наличие на волеизявление. На следващо място няма доказателства, че
поканата е получена от работодателя, тъй като от приложените известия за
доставяне е невъзможно да се установи какъв точно документ е връчен със
съответната пратка.
Свидетелят С.В., бивш счетоводител в ответното
дружество, посочва, че заплатите на служителите се изплащали, като за това се
издавали разходни касови ордери. Заявява, че не знае дружеството да е
извършвало т. нар. „кешови плащания“. През последните години работодателят
забавял изплащанията на заплатите.Служителите получавали и купони.
Свидетелят Иван Коловски
също излага пред съда, че при получаване на заплатите си служителите се
подписвали в началото на тетрадка, а впоследствие на касов ордер. По –
конкретно заплатите, уговорени по договор, се изплащали от касиера на
дружеството, а останалите суми, които не били уговорени в трудовия договор, се
изплащали от главния счетоводител – св. С.В.. При получаване на
нерегламентираните възнаграждения, служителите се подписвали на тетрадка, която
оставала при главния счетоводител, но у самите служители не оставал никакъв
документ.
Според заключението на ССчЕ,
неоспорено от страните, документите за плащанията в брой, известни сред
служителите като „кешови“, както и документите за купони за храна, не са
предоставени с обяснението, че са унищожени. В счетоводството на ответника „А.“
ЕООД фигурира сума за плащане към ищеца в размер на 319,03 лв. - нетно
възнаграждение за месеците декември 2011 г. При ответника „А.“ АД фигурира
дължимо нетно възнаграждение в размер на 3171,02 лв. за периода от м. 05.2014
г. до м.12. 2014 г., задължение за дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 114, 78 лв., както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 392,04
лв., или общо 506,82 лв. Вещото лице пояснява, че поради липсата на множество
документи не може да се направи преценка за редовно водене на счетоводни книги
от страна на ответниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За уважаване исковите претенции на ищеца е необходимо
същият да докаже, че е работил по трудово правоотношение при всеки от
ответниците, че трудовото му правоотношение при всеки от ответниците е било
прекратено; че е имал полагаем, но неизползван платен годишен отпуск за
съответния твърдян период и размер; че основанието за прекратяването на
трудовото правоотношение е именно по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; размер на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ; дължимост ,
размер и период на трудовите възнаграждения и др. плащания.
Извън съмнение е фактът, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответните дружества, което се доказва от представените трудови
договори, а и не се оспорва изрично от ответниците.
Доказано е също, че трудовото правоотношение на ищеца
с отв. „А.“ АД е прекратено със заповед на работодателя,
считано от 01.12.2014 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, въз основа на едностранно
волеизявление от служителя без предизвестие, поради забавени плащания на
трудови възнаграждения. При тези условия на ищеца се дължи обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Този факт е извънсъдебно
признат в самата заповед за прекратяване на ТПО, а отделно от това се
установява от заключението по ССчЕ. Вещото лице е
изчислило, че размерът на дължимото обезщетение е 114,78 лв., колкото е и
претенцията на ищцата след направеното изменение на иска.
На ищеца се дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ,
тъй като трудовото му правоотношение е прекратено по негова инициатива и именно
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Такова задължение фигурира като дължимо и
неплатено в счетоводните записвания на ответника, като вещото лице по ССчЕ е изчислило, че неговият размер възлиза на 392,04 лв.,
колкото е претенцията на ищеца след направеното изменение на иска.
По исковете с правно основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ срещу двамата ответници
ищецът претендира обща сума за неизплатени трудови възнаграждения, „кешови
плащания“ и купони за храна. Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) в чл. 15 предвижда включване на различни допълнителни
трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение. Включват се и всички
предвидими и сигурни плащания, определени в колективен трудов договор и/или във
вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния
трудов договор (в този смисъл Решение № 23/16.02.2016 г. по гр. д. № 1407/2015
г. по описа на ВКС, III г.о.). В същото решение се приема, че ваучерите за
храна представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение и се дължат
на основание чл. 269, ал. 2 КТ. В конкретния случай от събраните доказателства
не се установява, някакви допълнителни възнаграждения извън това за
продължителна работа, да са уговаряни в КТД или вътрешни правила. Същото се
отнася и за процесните ваучери за храна. Не е ясно и в какъв размер са били
същите. Независимо от това, доказан е фактът, че служителите в ответните
дружества са получавали допълнителни възнаграждения („кешови плащания“), както
и ваучери за храна. Поради изложеното и предвид нередовно воденото от
ответниците счетоводство, за вещото лице по ССчЕ и за
съда е невъзможно да установи по пера какви точно компоненти и в какъв размер
се включват в неизплатените брутни трудови възнаграждения на ищцата. Въпреки
това, съдът на база експертните изводи на вещото лице и извънсъдебното
признание на ответниците в общите им счетоводни записвания, приема, че в дължимия
размер на възнагражденията за 2011 г. при отв. „А.“
ЕООД и възнагражденията за периода
от м. май до м. ноември 2014 г. вкл.
при отв. „А.“ АД, се включват и допълнителни
възнаграждения, както и бонуси за храна. Това е така, тъй като отразените като
неплатени брутни трудови възнаграждения помесчено
надвишават сбора на основаното трудово възнаграждение и допълнителното
възнаграждение за продължителна работа, увеличавано всяка година с 1 %.
Независимо от всичко гореизложено, предявените искове
следва да се отхвърлят, тъй като ответниците са направили изрично възражение за
погасяване на вземанията по давност, което съдът намира за основателно. След
направените изменения на исковете ищецът претендира вземания от 2011 г. и 2014
г. Тези вземания са за трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО и се
погасяват с кратката 3-годишна давност, предвидена в чл. 111 ЗЗД. Исковата
молба е предявена едва през 2018 г., когато процесните
вземания вече са били погасени по давност. Тук е мястото да се отбележи, че
давността се прекъсва единствено по съдебен ред – с подаване на иск или заявяване
на възражение в рамките на образувано съдопроизводство. В исковата молба се
твърди, че са получавани частични плащания, но дори това да е така, същите не
прекъсват давността. Принцип в правото е, че се дължи изцяло и в срок. След
като ищецът не е получавал дължимото изцяло, следвало е същият да прояви
активност и да потърси своевременно вземанията си. Институтът на погасителната
давност е въведен от законодателя именно, за да стимулира кредиторите да
предприемат действия по събиране на вземането си, респ. тяхното бездействие
влече негативни законови последици, а именно отпадането на притезателния
характер на вземанията им (т.е. отпадането на възможността да бъдат
принудително удовлетворени при направено възражение за изтекла погасителна
давност).
С оглед изложеното, предявените искове следва да се
отхвърлят. В частта относно предявения иск срещу „А.“ ЕООД за разликата над
размера от 319,03 лв. до първоначално предявения размер от 900 лв.,
производството следва да се прекрати на основание чл. 233 ГПК, поради изрично
заявения отказ за тази част от иска.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски на прозиводството.
Последните обаче не са представили доказателства за сторени съдебно – деловодни
разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ от В. Н.
К. с ЕГН: ********** срещу „А.“ ЕООД с ЕИК: ********* за сумата от 319,03 лв. (триста и деветнадесет лева
и три стотинки), представляваща неизплатени трудови възнаграждения,
допълнителни плащания и купони за храна за 2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.08.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 233 ГПК
производството по гр. д. № 1638/2018 г. по описа на БРС В ЧАСТТА относно предявения иск с
правно основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ от В. Н. К. с ЕГН: ********** срещу
„А.“ ЕООД с ЕИК: ********* за разликата над размера от 319,03 лв. до
първоначално предявения размер от 900 лв. представляваща неизплатени трудови
възнаграждения, допълнителни плащания и купони за храна за 2013 г. и 2014 г. ведно
със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ от В. Н.
К. с ЕГН: ********** срещу „А.“ АД с ЕИК: *********за сумата от 3171,02 лв. (три хиляди сто седемдесет
и един лева и две стотинки), представляваща неизплатени трудови възнаграждения
за периода от м. май до м. ноември 2014 г., вкл,
ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от В. Н. К. с ЕГН: ********** срещу „А.“ АД с ЕИК: *********за
сумата от 392,04 лв. (триста
деветдесет и два лева и четири стотинки), представляваща обезщетение при
прекратяване трудовото правоотношение без предизвестие по Трудов договор №
08/22.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ от В. Н. К. с ЕГН: ********** срещу „А.“ АД с ЕИК: *********за
сумата от 114,78 лв. (сто и
четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 6 работни дни за 2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните, а частта относно прекратяването подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред СОС.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :