Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Добрич, 03.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, петнадесети съдебен състав,

на шести март две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

секретар Милена Александрова,

като разгледа докладваното от Съдия Момчева а.н.д. № 1595 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „З. – М” ЕООД, ЕИК *********, представляващ З.Й.М. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. „*** срещу НП № 385933/04.12.2018г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП - гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 3 ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 2 ал. 2 от Наредба Н – 8/29.12.2005г. на МФ във вр. с чл. 5 ал. 4 т. 2 и чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна изразява становище – жалбата е неоснователна, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

При извършена документална проверка на 19.09.2018г. било установено, че субектът, в качеството си на осигурител не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП гр. Варна офис Д. Декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за дължимите осигурителни вноски за работниците и служителите за месец ноември 2017г. в законоустановения срок – до 25 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях – до 27.12.2017г.

Декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” е подадена в ТД на НАП Варна, офис Д. по молба на З.М., в качеството й на представляващ дружеството, с вх. № 18492/05.09.2018г.

Декларацията е обработена с протокол вх. № 083581806951111/19.09.2018г.

Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя и свидетелите по АУАН и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и на свидетелите по АУАН, поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви.

С така описаното нарушение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 3 ал. 3 т. 1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, съобразно която Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” – едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Според чл. 2 ал. 2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005г. работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4 ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6, съгласно приложение № 4, в която се вписват: данни за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4 ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд „Пенсии” в размера на вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за всички лица, подлежащи на осигуряване; общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от Кодекса за социално осигуряване осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4 ал. 5 и 9.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 355 ал. 1 от КСО.

Съгласно посочената норма, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5 ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Наложената имуществена санкция на жалбоподателя е в границите на предвидената в разпоредбата на чл. 355 ал. 1 от КСО и е определена по вид и размер на минимума на предвидената в закона. При определяне размера на наложената имуществена санкция административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложената имуществена санкция в размер на 500.00 лв. е в минималния  предвиден в закона размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

В тази връзка наложената санкция е справедлива и съответства на извършеното нарушение. Същата е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че казусът е изключително незначителен, по следните съображения:

Едно деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по – ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. Понятието „вредни последици”, употребено в НК, е по – широко от понятието „вреди”. В обхвата на „вредните последици” се включват както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Следователно, за да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. Нарушението по чл. 3 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. на МФ е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен престъпен резултат. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, защото за нарушения по този текст е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е подало необходимата декларация в законоустановения за това срок. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото неподаване на декларацията в срок пред съответната ТД на НАП наказаното лице осъществява признаците на нарушението.

Обществената опасност на този вид нарушения се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са важни обществени отношения, свързани със социалното осигуряване, за защитата на които законодателят принципно е предвидил по – тежки санкции и по – дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които те се засягат. Действително вмененото нарушение е първо, но в никакъв случай не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма, с оглед на срока на закъснение /повече от девет месеца/, а и конкретно извършеното не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид нарушения. Т.е. извършеното не покрива признаците на даденото в чл. 93 т. 9 от НК определение за „маловажен случай”. В тази насока /Решение от 09.04.2013г. на Административен съд – гр. Добрич по к.а.н.д. № 74/2013г./.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 385933/04.12.2018г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП - гр. Варна, с което на „З. – М” ЕООД, ЕИК *********, представляващ З.Й.М. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. „*** за нарушение по чл. 3 ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 2 ал. 2 от Наредба Н – 8/29.12.2005г. на МФ във вр. с чл. 5 ал. 4 т. 2 и чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/