Присъда по дело №1111/2021 на Районен съд - Плевен

Мотиви към Присъда №74/10.11.2021г., постановена по НОХД №1111/2021г. по
описа на РС-Плевен.

Плевенската районна прокуратура е повдигнала обвинение против Н. Н. Н. от гр.
Плевен с ЕГН: ********** за това, че на 22.06.2019 година в град Плевен, причинил на ЦВ.
АН. АСП. от град Плевен, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на
носа с разместване на фрагментите, две разкъсно-контузии рани на лицето в дясно, оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив на кръв под конюнктивата на същото,
неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната ушна мида и зад нея, довели до
разстройство на здравето временно, неопасно за живота му, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Представителят на РП-Плевен поддържа обвинението срещу подсъдимия Н. Н. Н. за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Счита същото за доказано по категоричен и несъмнен начин с оглед събраните по
делото доказателства. Излага подробни доводи в подкрепа на обвинителната теза. Моли
съда да постанови осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде определено
наказание при условията на чл. 54 от НК към установения от закона минимум, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. І от НК да бъде отложено с 3-годишен изпитателен
срок. Счита, че това по вид и размер наказание би способствало за осъществяване целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Частният обвинител ЦВ. АН. АСП. лично и чрез адв. Хр. К. от ПлАК от ПлАК
пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Н.. Относно
вида и размера на наказанието ангажира становище, че наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок се
явява справедливо и би постигнало целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия Н. Н. Н. - адв. Н.М. от ПлАК пледира за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Взема
становище, че от събраните в хода на проведеното наказателно производство доказателства
не може да се направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимият Н. е автор на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Излага подробни
доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда, ако счете, че са налице доказателства за
извършено от подсъдимия Н. престъпление от общ характер, то да съобрази добрите му
характеристични данни, а именно, че е военнослужещ и е коригирал своето поведение и да
му наложи минимално по размер наказание лишаване от свобода, като отложи
изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.
1

Подсъдимият Н. Н. Н. поддържа изразеното от защитника му становище. При
осигуреното му от съда право на последна дума завява: „Ако се установи, че аз съм го
направил, съм съгласен да си понеса наказателната отговорност, но аз не съм сигурен, че аз
съм ударил този човек“.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. Н. Н. е роден на **, живее в същия град, *, *** гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан /има административно наказания по реда
на чл. 78а от НК/, ЕГН: **********.
Подсъдимият Н.Н. и свидетелят Т. Р. Б. /по отношение на когото наказателното
производство е прекратено по НОХД №1312/2021г. на РС-Плевен на основание одобрено
споразумение/ живеели в град Плевен, обл. Плевенска. Познавали се и поддържали
приятелски отношения. Вечерта на 21.06.2019 година двамата били заедно и посетили
нощно заведение в централната част на град Плевен, където употребили алкохол.
Същата вечер свидетелите Й.И., Ц.А., Е.Ф. и А.П. празнували рождения ден на
свидетелката ***. Заедно и с други лица били в питейно заведение клуб „***“. Около 04.30
часа, вече на 22.06.2019 година се отправили към стоянка за таксита, находяща се до
“Спортно информационен център“ в град Плевен. По същото време и на същото място се
намирали и подсъдимият Н. и свидетелят Б.. Без основателна причина, по хулигански
подбуди, последните предизвикали спречкване с компанията на свидетелите, в резултат на
което подсъдимият Н. нанесъл удар на свидетеля Ц.А. в лицето и той паднал на земята. Така
му причинил телесни увреждания, довели до разстройство на здравето му, временно и
неопасно за живота му. Когато свидетелят И. видял това, му се притекъл на помощ.
Подсъдимият Н. тичешком се отдалечил в посока Поликлиниката, а свидетелят Б. побягнал
в посока Централен МОЛ Плевен, пл. Свобода. Свидетелят И. ги последвал. Бързо ги
настигнал и ги попитал защо са ударили приятеля му. Свидетелят Т.Б. също по хулигански
подбуди и без причина, веднага му нанесъл силен удар в челюстта, с което причинил на И.
контузии рани на горната и долната устна, счупване на горната челюст в областта на т.н.
„алвеоларен израстък“, травматично избиване на два горни зъба и счупване на коронките на
другите два зъба, за което с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №1312/2021г.
по описа на РС-Плевен е бил осъден на осн. чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.2 вр. с
ал.1 от НК във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК на наказание – една година лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал.1 от НК ефективното му изтърпяване било отложено с
2

тригодишен изпитателен срок.. Очевидци на случващото станали и свидетелите Д.В. и И.В..
В хода на проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, като съгласно даденото по същата заключение на ЦВ. АН. АСП. е
причинено счупване на костите на носа с разместване на фрагментите, две разкъсно-
контузии рани на лицето в дясно, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив
на кръв под конюнктивата на същото, неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната
ушна мида и зад нея. Уврежданията са резултата от удар с твърд, тъп предмет с ограничена
удряща повърхност, възможно невъоръжена ръка. Описаните травми са причинили
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота му.
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и доказателствени средства, събрани
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите ЦВ. АН. АСП., Й. В. ИВ.,
Е.Е. Фелизова и Ал. Кр. П., като логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Същите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните за делото факти. Съдът съобрази, че свидетелят А. в известна степен би могъл
да бъде считан за предубеден от изхода на делото, доколкото е конституиран в настоящото
производство и като частен обвинител, но след като намери, че показанията му се подкрепят
изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал счете, че следва да бъдат
приети с доверие.
Показанията на свидетеля А. изясняват времето, мястото и механизма на извършване
на престъпното деяние, а така също и вида и характера на причинените вредни последици и
продължителността и тежестта на претърпените болки страдания. Същият недвусмислено
посочва, че деянието е извършено около 04:00 часа на 22.06.2019 година в централната част
на град Плевен в близост до Спортно-информационния център. Този свидетел пресъздава
свои преки и непосредствени впечатления, според които на инкриминираните дата и място
се прибирал заедно със свидетелите Й. В. ИВ., Ал. Кр. П. и Е.Е. *** от питейно заведение –
клуб „***“. Членовете на така сформираната компания възнамерявали да ползват
таксиметрови услуги, като за това се били упътили към намиращата се в близост стоянка за
таксите, разговаряйки единствено и само помежду си. С достатъчни яснота и конкретика
този свидетел описва механизма на осъществените противоправни действия, както и
настъпилите от тях последици. Твърди, че докато се е движел в посочения участък му бил
3

нанесен удар в гърба, от който му причерняло и паднал на земята. Опитал се да се изправи,
но последвал втори удар с юмрук в лицето, в дясно, странично и след него усетил топлина
около лицето. Впоследствие посетил Център за медицинска помощ и последством скенера,
който му бил направен били констатирани фрактура на носа и открити рани по лицето.
Свидетелят А. изпитвал болки и страдания поне 10 дни, през които бил с тампона да в носа
и в двете ноздри. Бил настанен в болнично заведение за 3 дни, а след това се възстановявал
в продължение на 1-2 седмици.
В този смисъл са и показанията на свидетелите Е.Е. ***, Й. В. ИВ. и Ал. Кр. П.,
които са категорични, че на инкриминираните дата и място са се движели в централната
част на град Плевен в близост до Спортно-информационния център, като не са инициирали с
други лица. Свидетелят И. посочва, че докато компанията му се придвижвала по
пешеходната зона, недалеч от Казиното, видял, че подсъдимият и свидетелят Б. седели на
пейка, като последният бил с разкопчана риза и гледал „лошо“. Допълва, че
предизвикателно свидетелят Б. се провикнал: „На мен ли говориш?“, докато свидетелят И.
разговарял с момиче от своето приятелско обкръжение. Свидетелят И. отговорил на
запитването с „Не говоря на теб, продължавай си пътя!“. Твърди, че малко след това се
обърнал и видял, че свидетелят Ц.А. е паднал на земята, като непосредствено до него се
намирал подсъдимият Н., а малко по-назад се намирал свидетелят Б. и инстинктивно
побягнал към тях. Твърди, че тичешком последвал свидетелят Б. в посока „Централ МОЛ“,
но бил обграден от негови познати /около 4-5 човека/, а Б. му нанесъл удар. В тази част
кореспондират с приобщения към доказателствената съвкупност по делото Протокол
№301/08.07.2021г., от който е видно, че с влязло в сила на 08.97.2021г Определение по
НОХД №1312/2021г. на РС-Плевен, съдът е одобрил постигнатото между Тодор Ренетов Б.,
защитникът му адв. Ч. и Прокурор в РП-Плевен Д.И., по силата на което Б. се е признал за
виновен в това, че на 22.06.2019 година в град Плевен, причинил на Й. В. ИВ. от град
Плевен, средна телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно - контузии рани на горната и
долната устна, счупване на горната челюст в областта на т.н. „алвеоларен израстък“,
травматично избиване на два горни зъба и счупване на коронките на другите два зъба,
довели до затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК,
като на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НКвр. с чл. 55, ал.1, т.1 от
НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено с тригодишен изпитателен срок. Свидетелката
Е. в дадените лично и непоследствено пред настоящия съдебен състав показания и в
прочетените по реда на чл. 281, ал.5вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НК дадени в хода на досъдебното
производство твърди, че в момента, в който на свидетеля А. бил нанесен удар вниманието
4

било насочено в друга посока, тъй като извършвала покупка от намиращия се в близост
„Нон-стоп“, но като се обърнала видяла постарадалия на земята и се притекла на помощ.
Твърди още, че преди това чула провокативни подмятания от друга компания, намираща се
на около 20-25 метра но не си спомня конкретните реплики. Авторството на престъпното
деяние се установява преди всичко от показанията на свидетеля Ал. Кр. П.. Този свидетел е
категоричен, че ударът в областта на главата на свидетеля Ц.А. е бил нанесен от подсъдимия
Н. Н. Н.. Показанията му кореспондират с показанията на свидетеля Д. Ал. В., който
пресъздава свои лични възприятия, според които видял, че подсъдимият, с когото преди
това заедно пребивавали в дискотека „***“ ударил „някакво момче“. Твърди, че през това
време свидетелят Б. бил пред МОЛ-а, където се гонел с друго момче. От разпита на този
свидетел се установява и че непосредствено след деянието подсъдимият бързо се е
отдалечил в посока към Поликлиниката. Фактът на бързото отдалечаване на подсъдимия от
мястото на инцидента предполага липсата на заинтересованост за състоянието на
пострадалия и необходимостта да му бъде оказана помощ. Съдът намери, че показанията на
този свидетел са обективни и логични, поради което ги прие с доверие.
Съдът прие като обективни и показанията на свидетеля П., от които се установява, че
е посетил мястото на извършване на инкриминираното деяние в качеството си на
полицейски служител по повод постъпил сигнал за сбиване и че когато пристигнал на място
заварил момче и момиче, които му обяснили, че на техен приятел са били нанесени удари и
същият бил откаран в ЦСМП-Плевен.
Съдът обсъди показанията на свидетеля Ив. Ас. В. дадени лично пред настоящия
съдебен състав в съдебно заседание, проведено на 05.10.2021г. и дадените такива от
посочения свидетел в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда
на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК. След което съобрази, че по време на проведеното
съдебно следствие показанията са изолирани и неубедителни, а прочетените и приобщени
по съответния процесуален ред са логични, последователни и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът намери, че именно вторите от така
посочените следва да бъдат приети с доверие. В хода на досъдебното производство
показанията на свидетеля И.В. са дадени на 09.01.2020 година, т. е. във времеви интервал
по-близък до инкриминираната дата – 22.06.2019 година, което обстоятелство предполага, че
спомените са по-ярки и съхранени в по-висока степен на пълнота. По отношение на тях
липсват съмнения да са повлияни от приятелските взаимоотношения между лицето от което
изхождат и подсъдимия за разлика от показанията, дадени в хода на проведеното по делото
съдебно следствие. Съдът счита последните и за израз на стремежа на този свидетел да
съдейства на защитната теза с цел избягване на наказателна отговороност на Н.. Аргумент в
тази посока е и твърдението на свидетеля И.В., че показанията му в досъдебното
5

производство не били обективни, тъй като дал същите веднага след случая, когато не бил в
трезво състояние. Съдът намира за неистинско това негово твърдение доколкото
показанията в хода на досъдебното производство са дадени на 09.01.2020г., т. е след около 6
месеца от датата на деянието, за която посочва, че е бил в алкохолно опиянение.
Съдът обсъди показанията на свидетеля Т. Р. Б., като намери, че същите са
уклончиви, непоследователни и нелогични и не допринасят за доизясняване на фактическата
обстановка по делото. Този свидетел признава, че частният обвинител е бил ударен, като
първоначално посочва: „мисля, че аз го ударих“, а непосредствено след това: „Ни* замахна,
но не съм сигурен дали го удари“.
Съдът обсъди дадените от подсъдимия Н. Н. Н. обяснения, като отчете, че същите
освен доказателствено средство, са и средство на защита. След като съпостави и прецени
същите с останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав
намери, че същите са изолирани и нелогични, поради което са израз единствено на
предприетата защитна теза и не следва да бъдат кредитирани с доверие. Твърдението на
подсъдимия Н., че е бил ударен, че няма спомен да е ударил, а само евентуално да е
замахнал в самозащита не намира опора в доказателствения материал по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице д-р Д. П. Д. по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза,
изслушана в хода на съдебното следствие като обективна и обоснована. От същото
безспорно се установява, че на ЦВ. АН. АСП. е причинено счупване на костите на носа с
разместване на фрагментите, две разкъсно-контузии рани на лицето в дясно, оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив на кръв под конюнктивата на същото,
неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната ушна мида и зад нея. Уврежданията са
резултата от удар с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност, възможно
невъоръжена ръка. Описаните травми са причинили разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота му.
В подкрепа на обсъдените по-горе гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: 2 бр. Протокол за разпознаване на лица и предмети от
22.04.2021г., ведно с придружаващите ги фотоалбуми Справка за съдимост рег.
№4128/19.12.2019г., издадена от БС при РС-Плевен, Характеристична справка, лист за
преглед на пациент от 22.06.2019г., Епикриза на ЦВ. АН. АСП. от УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ – Плевен.
От правна страна:
При тази установеност на фактите съдът намира, че подсъдимият Н. Н. Н. е
6

осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на 22.06.2019 година в град Плевен, причинил на ЦВ. АН.
АСП. от град Плевен, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа с
разместване на фрагментите, две разкъсно-контузии рани на лицето в дясно, оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив на кръв под конюнктивата на същото,
неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната ушна мида и зад нея, довели до
разстройство на здравето временно, неопасно за живота му, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Безспорно е от доказателствата по делото, че свидетелят ЦВ. АН. АСП. е претърпял
увреждане, имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Деянието е извършено чрез действия от страна на подсъдимия Н. Н. Н., който нанесъл удар
с ръка в областта на главата на А.. Последният е претърпял телесно увреждане – счупване на
костите на носа с разместване на фрагментите, две разкъсно-контузии рани на лицето в
дясно, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и излив на кръв под конюнктивата
на същото, неголеми оток и кръвонасядане на шията, дясната ушна мида и зад нея, довели
до разстройство на здравето временно, неопасно за живота му и деянието следва да бъде
квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“. За умисъла на едно лице
се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл удар
с ръка в областта на главата на пострадалия. Подсъдимият Н. добре е знаел, че извършва акт
на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на А. и че употребява сила, но
независимо от това, същият е извършил тези си действия, добре съзнавайки, че ще последва
телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото.
Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния
резултат. Деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК е извършено от подсъдимият
Н. по хулигански подбуди, т.е. налице е квалифицирания състав на чл.131, ал.І, т.12 от НК.
За да се прецени дали телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, от значение са
всички обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не само обективно причиненото
нараняване. Нанасянето на удар от страна на подсъдимият Н. над свидетеля А. без какъвто и
да е било повод и причина и без да бъде провокиран по какъвто и да е начин от пострадалия,
както и цялостното поведение на подсъдимия по време и след нанасянето на удара води до
извод, че хулиганското поведение и подбуди са били налице при причиняване на леката
телесна повреда на пострадалото лице. Данните, установени по делото за причината,
мястото на деянието и механизма на нанасянето на удара над пострадалия, който от своя
страна не е дал повод на подсъдимия да извърши действия по причиняване на телесната
7

повреда, установяват допълващия субективната страна на състава елемент. Освен това, по
делото липсват доказателства, сочещи за лична вражда между подсъдимия Н. и пострадалия
А., за да е формиран личен мотив у дееца за нанасяне на удара, изключващ хулигански
подбуди. Доказателствата по делото сочат, че между подсъдимия Н. и свидетеля А. преди
инцидента не са съществували лични взаимоотношения. Деянието е извършено от
подсъдимия по хулигански подбуди, тъй като неочаквано, на публично място в централната
част на гр. Плевен, без да бъде провокиран от свидетеля А., от стара вражда или пък
пострадалият да го е предизвикал в този момент, е нападнал свидетеля А. и му е нанесъл
удар в областта на главата. Налице е грубо нарушаване на обществения ред, тъй като не е
прието някой да напада другиго с причина или не, на обществено място, както е в
конкретния случай. Действително, извършеното от подсъдимия деяние е било насочено
преди всичко пряко срещу телесната неприкосновеност на пострадалия А., но едновременно
с това подсъдимият е демонстрирал и явно неуважение към обществото и незачитане на
общоприетите норми за поведение. Съзнавал е, че се намира на обществено място, но
въпреки това е инициирал акт на саморазправа с пострадалия, без да се съобразява не само
с неговите интереси, но и с интересите на членовете на обществото.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия А. е извършено от подсъдимия Н. чрез
действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези
действия предизвикват възмущение и неодобрение. При всички тези изложени по-горе
съображения се налага извода, че действията на подсъдимия могат да бъдат квалифицирани
единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на средна
телесна повреда.
Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с
понятието "телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие
въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект понятието
"телесна повреда" съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и
функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен
фактор.
Правното понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната
характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието,
както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други думи,
правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с
чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата
телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по
време на посегателството. От анализа на заключенията на вещото лице, изготвило
8

назначената по делото съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че в
конкретния случай се касае за разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че подсъдимият Н. Н. Н. е
осъществил фактическия състав на чл. 131 ал.І т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като от
обективна страна са налице следните предпоставки: 1. Причинена е лека телесна повреда; 2.
същата е извършена по хулигански подбуди; 3. деянието е извършено при пряк умисъл.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК, като подсъдимият Н. Н. Н. е съзнавал обществено-опасния
характер на извършеното, предвиждал е последиците от него и е искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната
правов ред.
По определяне на наказанието:
При определяне наказанието на подсъдимия Н. съдът съобрази санкционната
разпоредба на чл. 131 ал.І т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК която предвижда наказание лишаване
от свобода до три години.
Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства: проявената изключителна
дързост при осъществяване на изпълнителното деяние и поведението на извършителя
непосредствено след реализиране на престъпното деяние, изразяващо се в бързо
отдалечаване от мястото на извършването му, както и смекчаващи такива, а именно: чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, трудовата му заетост и липсата на
настъпили значителни вредни последици. Поради изложеното съдът намери, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства като наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода е подходящо
и съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. След като
съобрази, че наказанието ще способства за постигане целите на наказанието, установени в
чл. 36 от НК и без да бъде изтърпяно ефективно от осъдения и на основание чл. 66, ал. І от
НК отложи изтърпяването му с 3-годишен изпитателен срок.
Като причина за извършване на престъпното деяние съдът констатира незачитането
на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия.
По направените по делото разноски:
При този изход на делото и на основание чл. на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК
съдът осъди подсъдимия Н. Н. Н. да заплати направените деловодни разноски в размер на
179,80 лева, от които 100,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 79,80 лева по сметка
на ОД на МВР - Плевен.
9

На основание чл. 189, ал. III НПК съдът осъди подсъдимия Н. Н. Н. да заплати на
частния обвинител ЦВ. АН. АСП., ЕГН: ********** от гр. Плевен сумата от 800,00 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

При тези доводи, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	74
Дата:	10 ноември 2021 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия:	Радостина Ташева Гергичанова

Дело:	20214430201111
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2021 г.

Присъда по дело №1111/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите