№ 375
гр. Перник, 12.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на петнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.
при секретаря Е.
В., като разгледа докладваното от съдия Д.
административно дело № 348 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, № **, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.Д.С.-Л., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-759/10.03.2020 г., издадена от И.В. Т. – директор на РДАА – В.***, с която спрямо „****“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Закона за
автомобилните превози – временно спиране от движение, чрез отнемане на
регистрационна табела на автомобил „****“ категория N2 с рег. № ****, за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане
на принудителната административна мярка /ПАМ/ като издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, и в
несъответствие с целта на закона. Оспорва представителната власт на началника
на областен отдел „Автомобилна администрация“ - В.*** да издава заповеди за
прилагане на ПАМ. Твърди, че дружеството притежава лиценз на Общността № 21152,
валиден от 31.07.2019 г. до 30.07.2029 г. и същевременно е собственик на
посочения в заповедта автомобил Последният не може да бъде вписан в
удостоверението, а в лиценза, за което ИААА издава заверено копие към основния
лиценз, в което не фигурира регистрационен номер на автомобил. С оглед на това
се счита, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.106а, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози за
издаване на заповедта. Искането от съда е за отмяна на оспорената заповед за
прилагане на ПАМ като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Подробни
аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед жалбоподателят излага и
в представени по делото писмени бележки.
Ответникът – директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – В.*** /РДАА – В.***/ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С. /ИААА/,
представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. Не
изразява становище по жалбата. Не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Никоя
от страните не претендира разноски.
Административен съд
Перник, като извърши цялостна преценка
на събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-759/10.03.2020 г., издадена от И. В. Т. – директор на РДАА – В.***, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2,
т.2 от Закона за автомобилните превози спрямо „****“ ЕООД – гр. Перник е наложена
принудителна административна мярка – временно спиране от движение, чрез
отнемане на регистрационна табела на автомобил „****“ категория N2 с рег. №
****, за срок от шест месеца.
От представения по делото Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2018, № 264474/09.03.2020 г.,
издаден от инспектор в отдел „Контрол“ при РДАА – гр. В.***, е видно, че на
09.03.2020 г. служители на РД „Автомобилна администрация“ – гр. В.*** са
извършили проверка на товарен автомобил марка „****“ с рег. № ****, управляван от Д. Н. К. с ЕГН **********. Въз
основа на пътен лист № 516188 и товарителница № *** от 09.03.2020 г.
констатирали, че извършва превоз на товари в Република България от гр. В.*** до
гр. С.. Установили, че автомобилът - марка „****“, категория N2 с рег. №
****, е собственост на „****“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, № ***, ет.***, ап.**, и същият
не е включен
в удостоверението за обществен превоз на товари на територията на Република
България. Предвид тези данни административният орган приел, че е налице
материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози за прилагане на принудителнаа административна мярка и издал процесната
заповед.
Жалбоподателят, от своя страна, не оспорва, че е лицензиран превозвач и
товарният автомобил марка „****“,
категория N2, с рег. № ****, е негова собственост. Представя Свидетелство за
регистрация част I на МПС с рег. № **** и Лиценз № 21152 за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение. Твърди, че към датата на извършената проверка - 09.03.2020 г.,
е разполагал с 6 /шест/ заверени копия към лиценз на Общността без да са
посочени рагестрационните номера на автомобилите, за които се отнасят. В
уверение на това представя извадка от информационната система на ИААА. Един от
тези автомобили е товарен автомобил „****“ с рег. № ***. Със Заявление вх. №
30-14-00-2244/08.04.2020 г. „****“ ЕООД – гр. П. е заявило промяна на данните
за превозните средства, вписани в регистъра за моторните превозни средства към
лиценза на Общността и на мястото на товарен автомобил с рег. № ****е вписан
товарен автомобил с рег. № ****.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес от
оспорването - лицензиран превозвач - притежател на лиценз на Общността, спрямо който е
приложена обжалваната ПАМ, в законово установения срок, против подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП за
преустановяване на административни нарушения по закона се прилага принудителна
административна мярка спиране от движение за срок 6 месеца на МПС, с което се
извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Принудителните административни мерки по чл.106 и
106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица /чл.107,
ал.1 от ЗАвтП/, а обжалването
не спира изпълнението.
В конкретния случай, издател на заповедта е директорът на РДАА – В.***, който е оправомощен със Заповед
№ РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА. С оглед на това
съдът приема, че оспорената ЗППАМ е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган в условията на
допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му правомощия. Възражението в обратната посока не се споделя от настоящия съдебен състав.
Обжалваният административен акт е постановен при
спазване на нормативноустановените изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е фактическото основание за издаването
му – извършване на обществен превоз на товар с МПС,
което не е включено в лиценза на дружеството, както и правното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.106а,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1
от ЗАвтП.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с
акта правни последици.
Съгласно чл.7а, ал.1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни
превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на
Общността.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на
МПС към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България.
От представените по делото доказателства е установено, че жалбоподателят
е превозвач, на който е издаден лиценз
на Общността: Лиценз № *** за международен автомобилен превоз на товари за
чужда сметка или срещу възнаграждение. Той е и собственик на товарния
автомобил марка „****“, категория N2, с рег.
№ ****, с който е осъществен превоз на товар на 09.03.2020 г., на която дата е извършена
проверка от органите на РДАА – гр. В.***.
Същевременно, със Заявление вх. №
30-14-00-2244/08.04.2020 г. жалбоподателят е заявил промяна на данните за
превозните средства, вписани в регистъра за моторните превозни средства към
лиценза на Общността и товарен автомобил с рег. № **** е вписан на
мястото на товарен автомобил с рег. № ***. Заявлението е подадено в 30-дневния срок по чл.10, ал.1 от
ЗАвтП.
Според чл.10, ал.1 от ЗАвтП, при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, превозвачът
подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. По делото не са ангажирани
доказателства за момента, от който е настъпила промяната за жалбоподателя /т.е.
моментът, от който вместо товарен автомобил с рег. № ****той е започнал да извършва превози с автомобил с рег. № ****/, поради което следва да се приеме, че
заявлението е подадено в 30-дневния срок по чл.10, ал.1 от ЗАвтП. С оглед
обстоятелството, че процесната ЗППАМ е издадена преди изтичането на този срок,
следва да се приеме, че същата е незаконосъобразна. Това е така, защото принудителните административни мерки, каквато по
дефиниция и по съдържание е и приложената такава по чл.106а,
ал.1, т.1, от ЗАвтП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда -
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения.
Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение
или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено такова; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Правният резултат, който
законът цели с прилагането на ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП е
преустановяване на административни нарушения и съответно
недопускане на осъществяване на обществен превоз на пътници и товари с МПС, без същото да е включено в лиценза на Общността, притежаван от
превозвача. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически необосновано
и недоказано от гледна точка на липсата на материалноправните предпоставки по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП, необходимостта
от същата е отпаднала предвид постигане на предвидената от закона цел, тъй като
товарният автомобил с рег. № **** е включен в лиценза на жалбоподателя в срока
по чл.10, ал.1 от ЗАвтП.
Предвид всичко гореизложено се налага извода, че Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-759/10.03.2020 г., издадена от Иван Веселинов Тодоров – директор
на РДАА – В.*** е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-759/10.03.2020 г., издадена от Иван Веселинов Тодоров – директор
на РДАА – В.***, с която спрямо „****“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. ***, № ***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя М.Д.С.-Л. е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 и
ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение,
чрез отнемане на регистрационна табела на автомобил „****“ категория N2 с рег. №
****, за срок от шест месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/П/