№ 16
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600404 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК,
намиращи приложение по препращане от чл.306 ал.3 от НПК. Образувано е
по въззивна жалба на адв.П.Д. - защитник на осъденото лице БЛ. В. АС.
против определение № 964 от 18.11.2021г. по ЧНД № 1201/2021г. по описа на
ОС-Варна по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, с което е било извършено
групиране на наложените на осъденото лице наказания, в частта, с която
наказанието е било увеличено по реда на чл.24 от НК.
Предмет на въззивното производство е определение на определение №
964 от 18.11.2021г. по ЧНД № 1201/2021г. по описа на ОС-Варна, с което e
определено за изтърпяване едно общо наказание по отношение на осъденото
лице БЛ. В. АС. за наложените му наказания по осъжданията по НОХД №
3657/2020 г. по описа на ВРС, НОХД №1353/2019 г. по описа на ВОС, НОХД
№ 950/2020 г. по описа на ВОС и по НОХД № 691/2021 г. по описа на ВОС,
като налага да изтърпи най- тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от ОСЕМ ГОДИНИ, като н основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е
определен първоначален СТРОГ режим. На основание чл.25, ал.1, вр. чл. 23,
ал.2 от НК към така групираните наказания е присъединено наказанието
ГЛОБА в размер на 6000 лв. по НОХД №691/2021г. по описа на ВОС. На
основание чл.24 от НК така определеното най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем години лишаване от свобода е завишен с ТРИ
1
ГОДИНИ „лишаване от свобода“.
Във въззивната жалба се развива оплакване за прекомерно завишаване на
наказанието по чл.24 от НК, за което се счита, че би имало отрицателен ефект
върху осъденото лице.
Прокурорът от АП-Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага на въззивната инстанция да потвърди определението на
ОС-Варна.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата на защитника си на
изложените в нея основания. Адв.Д. допълва тезата си, квалифицирайки
приложението на чл.24 от НК като „отмъщение“, което не кореспондира с
целите на закона за поправяне и превъзпитаване.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото констатира, че въззивната жалба е допустима и я разгледа по
същество.
Предмет на групирането по ЧНД 1201/2021г. на ОС- Варна били
следните осъждания на Б.А.:
1/Присъда по НОХД № 3657/2020 г. по описа на ВРС за престъпление
по чл.150, ал.1 от НК, извършено на 03.08.2018г. по която му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 години при първоначален строг
режим. Присъдата влязла в сила на 04.02.2021 г.
2/Присъда По НОХД №1353/2019г. по описа на ВОС за извършени на
31.01.2019г. престъпления по чл.199 ал.1 т.4 от НК и чл.150 ал.3 от НК, за
които му е било определено общо наказание в размер на 8 години „лишаване
от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата влязла
в сила на 11.02.2021 г.
3/Присъда по НОХД № 950/2020 г. по описа на ВОС за престъпление по
чл.199 ал.1 т.3 и т.4 от НК извършено на 14.12.2019г. му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 години при първоначален строг
режим на изтърпяване. Присъдата влязла в сила на 05.08.2021г.
4/По споразумение по НОХД №691/2021г. по описа на ВОС от
29.10.2021г. се е признал за виновен за престъпления по чл. 213а ал.3 т.2 вр.
ал.2 т.3 и т.4 вр. с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК и по чл.206 ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК извършени в периода 28.03.2019г.-03.04.2019г. осъдения приел да
изтърпи общо наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 години при
първоначален строг режим на изтърпяване, като и присъединеното наказание
глоба в размер на 6000 лв.
След законосъобразното определяне на общо наказание в размер на
осем години лишаване от свобода, както и присъединена глоба в размер на
6 000лв, съдът приложил разпоредбата на чл.24 от НК, увеличавайки общото
наказание на А. с три години лишаване от свобода. Мотивирал определението
си с многократните предходни осъждания на А., като достигнал до извод, че
те явно не са постигнали целите на чл.36 от НК да го превъзпитат и поправят
2
и че се касае за трайно отрицателно отношение към правото и защитените от
него обществени отношения, демонстрирано чрез криминална активност и
упоритост. Съдът е коментирал и другите осъждания, извън съвкупността,
степента на обществена опасност на деянията и дееца, извършването на
деянията в кратък времеви диапазон.
Настоящият състав намира за правилни изводите на ОС-Варна за това, че
са налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК. Увеличаването на
общото наказание до размера от единадесет години лишаване от свобода е
законосъобразно. То е сторено след преценка на цялостната престъпна
дейност на осъдения и обществената му опасност, а също и с оглед постигане
на целите по чл.36 от НК. Обстоятелствата от значение за определяне на
общото най-тежко наказание и приложението на чл.24 НК са правилно
оценени. Съобразени са изискванията на материалния закон и
задължителната съдебна практика, установена с ППВС №4 от 28.06.1965г. по
н.д.№ 2/65г. Престъпната деятелност на осъдения А. е намерила израз в
извършване на тежки умишлени престъпления, свързани с посегателство
спрямо собствеността (съпроводени сила и заплашване) и половата
неприкосновеност - по чл.199 и чл.213а от НК, 206 от НК, както и по чл.150
от НК. Правилно е прието, че престъпната деятелност на А. разкрива висока
степен на обществена опасност, както по отношение на деянията, така и
досежно неговата личност. В относително кратък период от време
(03.08.2018г.- 14.12.2019г.) той е реализирал различни по вид тежки
умишлени престъпления при условията на опасен рецидив. Логично се
констатира утвърждаване на престъпни навици, които засягат различни
аспекти на социалния живот с разнородни обекти на посегателство. Очевидна
е липсата на поправителен ефект и превъзпитание, което налага изолиране на
лицето от обществото за един по-продължителен период от време, за
преодоляване на противоправното му поведение. В този аспект не се споделят
аргументите на защитата, квалифициращи завишаването като своеобразно
отмъщение, което не би поправило А., тъй като тъкмо необходимостта от
определяне на справедливо общо наказание (с оглед горните съображения), е
наложила завишаване на последното.
Поради изложеното и определението на Окръжен съд Варна следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 964 от 18.11.2021г. по ЧНД №
1201/2021г. по описа на ОС-Варна.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4