Р Е Ш Е Н И Е
№ 608/29.3.2023г.
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XIV състав,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева адм. дело № 363 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „ВАЛ-04“ ЕООД, ЕИК *********,
съд седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. „Костадин Балтов“ № 5,
представлявано от управителя Г. L= П., против заповед №А-2564/17.12.2021 г. на
кмета на Община Асеновград, с която в полза на собствениците на поземлен имот с
идентификатор 00702.506.99 по КК на гр.Асеновград: М.П.П.,
ЕГН **********, Ч.В.П., ЕГН ********* 1, М.Б.П., ЕГН **********, Д.Х.П., ЕГН **********,
Ф.Д.Н., ЕГН **********, В.П.П., ЕГН **********, Р.В.П.,
ЕГН **********, Д.А.К., ЕГН **********, К.Д.П. - А., Г.Н.М., ЕГН **********, Д.П.М.,
ЕГН ********** с Н.П.М., ЕГН **********, е учредено право на преминаване със
срок до реализиране на улица с о.т.42-о.т.43 през чужд поземлен имот в
качеството му на служещ с идентификатор 00702.506.175 по КК на гр.Асеновград, целият
с площ от 1261 кв.м, собственост на жалбоподателя до собствения им поземлен
имот в качеството му на господстващ поземлен имот с идентификатор 00702.506.99
по КК на гр.Асеновград, целият с площ от 2325 кв.м като преминаването да се
извършва съгласно приложена и неразделна част към заповедта скица-проект на
право на преминаване до ПИ с идентификатор 00702.506.99 по КК на гр. Асеновград
и по-конкретно през ивица, разположена в североизточната част на служещия ПИ,
обхващаща площ от 168.91 кв.м, с ширина 3,5 м и дължина 47,90 м /южна част/ и
48,63 м /северна част/, намираща се по цялата дължина на страничната
регулационна граница на ПИ с идент. 00702.506.175 с ПИ
с идент. 00702.506.176 по КК на гр. Асеновград.
От жалбоподателя се твърди нищожност на издадената от
кмета на община Асеновград заповед, алтернативно се сочи нейната незаконосъобразност,
поради липса на компетентност на издателя, неспазване на установената форма,
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила
противоречие с материалноправните разпоредби и целта
на закона. Твърди се, че не са налице фактическите и правни основния за
издаването на административния акт. Жалбоподателят счита, че искането за
учредяване на правото на преминаване не изхождат всички собственици на господстващия
имот, както и че в мотивите на процесния административен акт не са посочени
конкретните параметри на сервитута (освен ширина и
дължина). Съгласно изложеното в жалбата същият не представлява единственият
технически възможен вариант за осигуряване на достъп до път на ПИ с идентификатор 00702.506.99.
Иска се от съда да прогласи нищожност на оспорвания административен акт или да
го отмени като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски.
Ответникът – кмет на Община Асеновград се
представлява от юриск. Ж., която оспорва жалбата и
сочи издадената от кмета на община Асеновград заповед за правилна и
законосъобразна.
Заинтересованите страни М.П.П.
и Ч.В.П., представлявани от адв. Р.М. намират жалбата
за неоснователна по подробно изложени съображения в представено по делото
писмено становище. Претендират разноски. Останалите заинтересовани страни - Д.Х.П.,
М.Б.П., Ф.Д.Н., Д.П.М., Н.П.М., В.П.П., Д.А.К., Р.В.П.,
Г.Н.М., и К.Д.П.-А., не вземат становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Процесната заповед е връчена на жалбоподателя
чрез нарочно съобщение на л. 6 по делото, в което е цитирана разпоредителната
част на заповедта и е дадена възможност на заинтересованите лица да се
запознаят с цялостното ѝ съдържание в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за нейното издаване. Представляващият дружеството – жалбоподател, негов
управител се е запознал с факта за издаването на процесната заповед на
29.12.2021г. видно от положения саморъчен подпис върху съобщението. Жалбата е
подадена на 30.12.2021г., т.е. в предвидения за това преклузивен
процесуален срок, поради което възражението на жалбоподателя за нередовност на
връчването е неоснователно. Жалбата е подадена от лице с правен интерес. Поради така посочените
основания същата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Производството пред административния орган е започнало
по молба на М.П.П. с вх. № 94-М-544 от 19.09.2017г.
(л.44) с искане за осигуряване на достъп до
ПИ с идентификатор 00702.506.99 по КК на Асеновград. Приложени са по
преписката документ за собственост и удостоверение за наследници, нотариална
покана от 25.08.2017г. от М.П. до управителя на „ВАЛ-04“ ЕООД. Съставен бил
констативен протокол на 18.09.2017г. с нотариална
заверка, в който е посочено, че Г. L= П., в качеството му на управител на
„ВАЛ-04“ ЕООД, не е съгласен да дава път в своя имот.
Комисия по чл. 210, ал.1 от ЗУТ при община Асеновград,
опредЕ. със заповед № А-647 от 15.04.2016г. на кмета
на общината, е разгледала молба с вх. № 94-М-544 от 19.09.2017г. на М.П. и
служебно е изготвена скица за право на преминаване през имот с идент. 00702.506.175 по КК на гр. Асеновград, в която е обозначена
площ на сервитута - 168.91 кв.м. Посочено е от
комисията, че имот с идентификатор 00702.506.99 по КК на Асеновград попада в
УПИ V-226, 227 ,228, 230, 235, стопанска дейност, кв. 5 по РП на гр. Асеновград
ПЗ „Север“, като същият има лице към улица с о.т. 42-о.т.43, която не е
реализирана. Съгласно решение , обективирано в
протокол от 12.02.2018г. комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ е приела, че може да
се даде временно - до реализиране на улица с о.т. 42-о.т.43, право на
преминаване през ПИ с идент. 00702.506.175 по КК на гр. Асеновград, собственост
на „ВАЛ-04“ ЕООД. ОпредЕ. е цена на правото на
преминаване на основание чл.210, ал.1 от ЗУТ в размер на 1690лв. – еднократно. Размерът
на така опредЕ.та от комисия цена на правото на
преминаване е оспорен от „ВАЛ-04“ ЕООД пред Административен съд Пловдив, по
повод на което е образувано адм. дело № 508 по описа
на съда за 2020г. Съгласно постановеното по същото дело Решение №
1326/25.06.2021г. съдът е изменил решение, обективирано
в протокол от 12.02.2018г. на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, в частта, с
която е опредЕ. оценка на процесното право на
преминаване като е увеличил размера на пазарната цена на същата от 1690 лв. на
2310 лв. В административната преписка по издаването на акта са представени
писмени доказателства (л.31-33) за заплащането от страна на собствениците на ПИ
с идент. 00702.506.99 на опредЕ.та
с горепосоченото съдебно решение цена на правото на преминаване.
С оглед на гореизложените факти и обстоятелства, на
основание чл. 192, ал. 2, ал.4 и ал.6 от ЗУТ кметът на община Асеновград е
учредил в полза на заинтересованите страни, съгласно представените от тях по
преписката документи за собственост право на преминаване със срок до
реализиране на улица с о.т. 42 - о.т. 43 през ПИ с идентификатор 00702.506.175
по КК на гр.Асеновград – собственост на жалбоподателя до собствения им ПИ с
идентификатор 00702.506.99 по КК на гр.Асеновград, целият с площ от 2325 кв.м
като е определено преминаването да се извършва съгласно - неразделна част към
заповедта – л.34. Прието е в мотивите на издадената заповед, че ПИ с
идентификатор 00702.506.99 по КК на гр.Асеновград няма самостоятелен достъп до улица, тъй като имотът,
означен като ПИ с пл. № 226, вкл. в УПИ от кв.4 по одобрения със заповед №
А-558/1998г. на кмета на община Асеновград регулационен план на ПЗ „Север“ е
предвиден по улица преминаваща източно от имота, която не е реализирана и
достъпът до нея не може да се извърши. Посочено е в мотивите на заповедта, че
към момента на издаването ѝ няма друго възможно техническо решение, което да е икономически
целесъобразно и с учредяване на правото на преминаване през ПИ с идент. 00702.506.175 по КК на гр.Асеновград не се влошават
условията за застрояване, нито се препятства установеният начин на трайно
ползване на този имот и няма да се засегнат съществуващи постройки или сгради.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства, по депозирано в община Асеновград искане на жалбоподателя от
05.12.2017г. (л. 124) да му бъде разрешено монтиране в собствения му имот на
преместваем обект, е образувано
производството по издаване на разрешение за поставяне, което е било
спряно (л.133) до приключване на производството по инициираното преди него
искане за предоставяне на достъп до ПИ с идент.
00702.506.99. В тази връзка по настоящото делото е присъединено адм.дело № 1549/2018г. по описа на Административен съд –
Пловдив, по което с влязло в сила определение № 1496/27.07.2018г. съдът е
отхвърлил жалбата на „Вал-04" ЕООД против акт за спиране на административното
производство по одобряване на инвестиционен проект за преместваем обект по чл.
56 от ЗУТ в ПИ с идентификатор 00702.506.175 по КК
на гр.Асеновград.
По делото са събрани гласни доказателства.
Изслушани са показанията на свидетелите А.Г.С. и на В. П.Н.М.. Свидетелката С.
посочва, че базата на жалбоподателя е ситуирана в два
парцела, единият от които се ползва от съседите на имота за преминаване, в
същият се продава тикла и паркират камиони. Предвиденото
трасе за преминаване (по предявена на свидетеля скица на л.34) се сочи като асфалтова
ивица. На място, свидетелят посочва, че имало шахта за водомер и тоалетна,
както и че там паркират камионите и се слагат тиклата
и гнайсът. Според С. жалбоподателят закупил съседен парцел и наемателите съседи
отзад, били уведомени, че същият възнамерява да го огради, вкл. на Д.П. било предложено да закупи част от
мястото, за да може да преминават, но той отказал. Разяснява, че достъпът на
камионите се осъществявал през имот 158 от Околовръстното шосе от запад, към
имот 175 и в южната част на имот 158 имало ивица, където паркирали камиони и имало
два канала, на които същите се ремонтирали. Според свидетелката, П. и техните
съседи минавали от имоти 102 от северната част покрай границата на имот 158,
имот 104 до 99, които имоти не се стопанисвали.
Вторият свидетел ползвал имота, собственост
на П. известно време. Достъпът на собствениците на този имот бил от околовръстния
път и отпред от пътя имало врата към имота. Минавало се по щрихирания
участък по скицата в имот 175, който бил празен и в северния ъгъл на имот 99 имало
врата, която собственика на имот 175 затворил и трябвало да се минава през имот
158. Собствениците на имот 98 и тези северно от тях, имали път над имотите си
минавали от там.
Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели, доколкото имат преки впечатления от положението на място в имотите,
посочени в оспорваната заповед като служещ и господстващ и допълват със
сведенията си останалите събрани по делото писмени доказателства.
В хода на настоящото съдебно производство е
прието, неоспорено от страните заключение по съдебно – техническа експертиза /СТЕ/
- л.250, изготвено от вещото лице инж.В.Г., което съдът кредитира, доколкото е отговорено точно съобразно поставените въпроси, като същото
ще бъде коментирано в решението, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.
От правна страна съдът намира следното.
Направеното с жалбата възражение за нищожност
на оспорвания административен акт е бланкетно като не
се сочат конкретни пороци в акта, навеждащи извод за такова твърдение. Съдът намира,
че същият е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган - кмет
на община Асеновград в рамките на законовите му правомощия и териториалната му
компетентност, съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Оспорваната заповед не е
нищожна, издадена е в изискуемата писмена форма за валидност, съдържа изложение
на аргументите на административния орган да издаде точно такъв акт, при
спазване на административно-производствените правила – при констатирано несъгласие
между собственици на поземлени имоти и когато друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, след приета от комисия по чл.210 от ЗУТ оценка на
предложено право на преминаване и
заплащане от собствениците на господстващия имот на цената му.
По отношение на доводите в жалбата за
неправилно прилагане на материалния закон и определения от административния акт
начин за осъществяване на правото на преминаване през собствения на
жалбоподателя имот, съдът намира следно:
Видно е от представените по делото скици по
кадастралния и регулационния план на гр. Асеновград, а и не се спори между
страните, че ПИ с идентификатор 00702.506.99 няма изход/лице/ към улица или
път. На следващо място, безспорно е по делото, че липсва договореност между жалбоподателя
и заинтересованите страни за преминаване през ПИ с идент.
00702.506.99, във връзка с което е подадено заявление с искане за осигуряване
на достъп до път на имота, чрез учредяване на право на преминаване през чужд
имот на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ. Заповедта се
издава по отношение на имота и в тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че искането за издаването ѝ не е изхождало
от всички собственици на имота, за който се сочи, че е без достъп до улица.
По отношение на предвиденото с обжалваната
заповед място за преминаване, посочено в акта като ивица, разположена в североизточната част на служещия имот,
обхващаща площ от 168.91 кв.м., в заключението си по СТЕ вещото лице е посочило,
че на границата между двата имота – 506.175 и 506.99 има паянтови навеси и външна
тоалетна с дървена конструкция и покриви, за които не е запознато да са
издавани строителни книжа. По негово мнение, в случай, че така посочените и находящи се на място постройки нямат законен статут,
икономически най-целесъобразният вариант
(от гл. точка на дължина на трасето) за осъществяване на достъпът до улица на
ПИ с идент. 00702.506.99 е предложения в процесната
заповед такъв. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата за нарушение на нормата на чл. 192, ал.4 от ЗУТ при издаване на
оспорваната заповед. Видно от писмените и гласните доказателства, събрани по
настоящото дело и от данните по присъединеното към него адм.
дело № 1549/2018г. по описа на Адм. съд – Пловдив в
имота – собственост на „Вал-04“ ЕООД са налични стопански постройки, за които
не се доказа да са издавани строителни книжа, вкл. и разрешения за поставяне.
Същите няма как да се възприемат като „разрешени строежи“ и „сгради“ по смисъла
на чл. 192, ал. 4 от ЗУТ и да се приеме, че съществуването им в имота засяга
учреденото право на преминаване през него, още повече, че за същите няма данни
да са поставени при спазване на законовите изисквания.
Относно становището в жалбата, че в настоящия
случай е била приложена неправилно разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ пред
правната възможност предвидена в чл.190 от същия закон, съдът намира, че в
случая безспорно е налице поземлен имот с площ и граници, индивидуализиран
съгласно приетата към датата на издаване на процесната заповед кадастрална
карта като самостоятелна кадастрално териториална единица. От заключението по СТЕ е видно, че регулацията за УПИ
V-226. 228. 230, 235, кв.5 по РП на гр.Асеновград, в който е включен поземления
имот – собственост на заинтересованите страни, не е приложена. Фактът,
че господстващия имот е включен в УПИ по силата на заварения от ЗУТ
териториално устройствен план не определя
приложимостта единствено на чл.190 от ЗУТ, както се сочи от жалбоподателя.
Не се установи и нарушение на посоченото в
чл. 192, ал.4 от ЗУТ изискване с учреденото право на преминаване да не се
влошават условията за застрояване и да не се възпрепятства установения начин на
трайно ползване на служещия имот. В тази връзка вещото лице в проведеното на
20.01.2023г. съдебно заседание изрично е дало разяснения към заключението си,
че процесното право на преминаване засяга предвиденото по ПУП застрояване,
доколкото съществува в застроителния план, но предвид липсата на приложена
регулация (към датата на издаване на заповедта), респ. и предвиденото
застрояване по действащия ЗРП не е възможно да се осъществи.
С оглед събраните по делото доказателства не
се установява по никакъв начин с учреденото право на преминаване да се нарушава
и установеният начин на трайно ползване на служещия имот. Фактическото ползване
на имота, посочено от ВЛ и от свидетелите - за съхранение на строителни
материали и паркиране на товарни автомобили не е релевантно към конкретното му
предназначение, определено с ПУП, съгласно нормата на чл. 8 от ЗУТ.
На следващо място, преди да издаде
заповед по чл.192 ал.2 от ЗУТ кметът е длъжен да съобрази и
изискването на посочената разпоредба от закона да не съществува друго
техническо решение за достъп, което да е икономически целесъобразно. В оспорваната
заповед кметът на община Асеновград е приел, че по одобрения с негова заповед №
А-558/1998г. регуационен
план на Промишлена зона „Север“ достъпът до имота е предвиден по улица, преминаваща
източно от имота, която не е реализирана и достъпът до нея не може да се
извърши, затова като единствено икономически целесъобразно решение е предложено
достъпът до улица на ПИ
с идент. 00702.506.99 да се осъществи през ПИ с идент. 00702.506.175 по КК
на гр.Асеновград. Търсенето на друго техническо решение за осъществяване на
процесното право на преминаване е било поставено като задача на вещото лице в
настоящото съдебно производство. Според заключението му има възможности за
достъп до ПИ с идент. 00702.506.99 през ПИ с
идентификатори 506.102 и 506.104 или през имоти с идентификатори 506.189,
506.105, 506.188 и 506.187. За тези два варианта ВЛ сочи, че преминаването е
през незастроени имоти, както е и в предложения от административния орган, но
не е обследвано от експерта дали имотите, през които се минава в посочените от
него варианти са частна или публична общинска собственост и какви разрешения за
строеж са издадени за същите. При разпита си експертът поясни, че предложените
от него варианти са допълнителни, а не
че преминаване през ПИ с идентификатор 00702.506.175 не може
да се осъществи. Освен това, вещото лице посочва, че ако се приеме, че
наличните на място в имота на жалбоподателя постройки нямат законов статут, трасето
определено в заповедта на кмета на община Асеновград е най-целесъобразният
вариант. При това положение, съдът приема въз основа на неоспореното заключение
на вещото лице, че действително не е налице друго икономически целесъобразно
техническо решение освен предвиденото с обжалваната заповед.
Не на последно място, правото на преминаване
през чужд имот е възмездно, съгласно чл.192, ал.6 от ЗУТ, което е спазено, като това право
предварително е оценено по реда на чл. 210 от ЗУТ, оценката му е
преминала съдебен контрол - размерът ѝ е определен с влязъл в законна
сила съдебен акт и
съответно обезщетението е внесено по сметка на жалбоподателите. С това са изпълнени
всички предпоставки по закон за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ от компетентния орган.
Предвид на изложено, съдът приема, че
обжалваната заповед на кмета на община Асеновград е законосъобразно издадена, а
жалбата срещу нея е неоснователна.
При този изход на спора и при своевременно
направеното искане на пълномощника на заинтересованите страни – М.П.П. и Ч.П. за присъждане на сторените по делото разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК да им заплати сума в
размер на 1040 лв. (900 лв. за
адвокатско възнаграждение и 140 лв. – депозит за вещо лице), съобразно списък
по чл. 80 от ГПК на л.264,
представляващи адвокатско възнаграждение по представен на л. 265 договор за
правна защита и съдействие от 16.02.2022г.
Водим от гореизложеното, Административен съд
- Пловдив
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАЛ-04“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.
„Костадин Балтов“ № 5, представлявано от управителя Г. В. П., против заповед
№А-2564/17.12.2021г. на кмета на община Асеновград, с която в полза на
собствениците на поземлен имот с идентификатор 00702.506.99 по КК на
гр.Асеновград: М.П.П., Ч.В.П., М.Б.П., Д.Х.П., Ф.Д.Н.,
В.П.П., Р.В.П., Д.А.К., К.Д.П.
- А., Г.Н.М., Д.П.М. и Н.П.М. е учредено право на преминаване със срок до
реализиране на улица с о.т.42-о.т.43 през чужд поземлен имот в качеството му на
служещ с идентификатор 00702.506.175 по КК на гр.Асеновград, целият с площ от
1261 кв.м, собственост на ВАЛ-04“ ЕООД, ЕИК ********* до собствения им поземлен
имот в качеството му на господстващ поземлен имот с идентификатор 00702.506.99
по КК на гр.Асеновград, целият с площ от 2325 кв.м, съгласно приложена и
неразделна част към заповедта скица-проект на право на преминаване до ПИ с идент. 00702.506.99 по КК на гр. Асеновград.
ОСЪЖДА „ВАЛ-04“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. „Костадин Балтов“ № 5,
представлявано от управителя Г. В. П., да заплати на М.П.П.,
ЕГН ********** и Ч.В.П., ЕГН **********,
и двете с адрес: *** сума в размер на 1040 (хиляда и четиридесет) лева за
съдебни разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: