М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 812/2015 год.на АРС, ІV н.с.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия А.А.З. , за това че: На 25.05.2015 г. в гр.Асеновград,
обл.Пловдивска е причинил другиму – Г.П. Р., с ЕГН **********, смърт по
непредпазливост. Престъпление по чл.122 от НК.
Съдебното производство протече по реда
на гл. 27 от НПК при условията
на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия З. да
се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години след редукцията по
чл. 58А ал.1 от НК.
В съдебното производство бе предявен от П.Г.Р.
– син на починалия Г.П. Р. и приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер
на 50 000 лв. представляващи обезщетение за причинените на П.Р. неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени от същия мъка и страдание поради загубата на
близък човек, а именно неговия баща- Г. Р. ,чиято смърт е съставомерен резултат
от престъплението, предмет на обвинението. П.Р. бе конституиран като граждански ищец и в качеството си на
такъв моли Съда да уважи предявения срещу него граждански иск в размер
определен от съда по справедливост.
Подсъдимият се признава за виновен
и прави самопризнания, като при условията на
чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез
защитника адв.К., моли за наказание лишаване от свобода определено при условията на чл. 58 А ал.1 от НК , което наказание да бъде не бъде
изтърпяно ефективно , а изпълнението му да се отложи на основание чл. 66 ал.1
от НК. По отношение на гражданският иск се моли ,същият да бъде уважен в
разумен ,но по нисък от претендирания размер поради факта ,че подсъдимия на
практика сам издържа семейството си , както и издържа двете си внучета, които
са малолетни.
Съдът на базата
и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.З. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, безработен, с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул. ***,
с ЕГН **********.
Обвиняемият А.А.З. е осъждан,
като осъжданията му не са от значение за определяне на квалификацията на
деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Подсъдимият А.З.
***. Същият притежава кон и каруца, с които срещу заплащане извършва превоз на
товари на клиенти, както и ги използва за събиране и превоз на отпадъци.
На 25.05.2015 г. около 11,00 ч. подсъдимият А.З. с
каруцата и коня си се намирал до кооперативния пазар в гр.Асеновград, срещу
фирма „Асенова крепост“, за да чака клиенти, имащи нужда от неговите услуги. По
това време с него бил и баща му – свид.А. Ш. З., с когото преди това обикаляли
града с каруцата, за да събират отпадъци. Малко след това на место пристигнал
непознат мъж, неустановен в хода на разследването, който казал на подсъдимия З.,***
и че има за изхвърляне боклук. Двамата се договорили подсъдимият З. да извърши
услугата за 10-15 лв. След това подсъдимия З. потеглил с коня и каруцата към
посоченото място. С него бил и баща му – свид.А. Ш. З., който се возел от ляво,
седнал на дъска отпред. Преминали по моста покрай „новия пазар“, като на
кръговото кръстовище се насочили по ул. „Цар Иван А. II“. Подсъдимият смятал да премине покрай супермаркет „БББ“, след това да
завие надясно, за да стигне до ул. „Оборище“. Когато бил непосредствено пред супермаркета, в района на
намираща се на около 4 метра след магазина пешеходна пътека, подсъдимия З.
видял възрастен мъж, придвижващ се с помощта на бастун –Г.П. Р., да пресича
пътното платно. Веднага след това подсъдимия А.З. дръпнал юздите на коня, за да
може коня и каруцата да спрат и да премине пешеходеца. В този момент обаче, се
счупил ока на каруцата в дясно, /той държал коня впрегнат към каруцата и скоро
същият бил ремонтиран/, поради което коня не могъл да спре и той и каруцата
продължили движението си, вследствие на което в следващия момент коня с дясната
си страна ударил свид.Г. Р.. В резултат на удара свид.Г. Р. се завъртял
настрани и паднал по гръб на земята, като при падането си ударил главата в
асфалтовата настилка. Веднага след като успял да спре каруцата, подсъдимия А.З.
отишъл до свид.Г. Р.. Последният бил адекватен, подсъдимия З. видял, че по
задната част на главата му има кръв. След това подсъдимия З. преместил свид.Г. Р.
на тротоара, дал му вода, измил му лицето и забелязал, че някой от намиращите
се в близост лица започнали да викат някой да се обади на Бърза помощ. Тогава
свид.М.К.Б., по това време на работа в
намиращ се в близост павилион „Лафка“, чула виковете и от служебния си телефон
се обадила на тел.112. Същото сторила и свид.Е.С.Р. - снаха на Г. Р., която по
това време се намирала на тротоара до супермаркет „БББ“ и решила да го изчака с
намерение да му помогне, тъй като носел покупки. Свид.Е.Р., свид.Н.Ч., който
също се познавал с Г. Р., заявили на подсъдимия А.А.З. и свид.А. Ш. З. да не
местят Г. Р., но въпреки това те го сторили. На место пристигнал екип на Бърза
помощ, както и полицейски служители от РУ на МВР гр.Асеновград – М.Р. и свид.Д.Г.Ф.
– мл.автоконтрольор. Междувременно подсъдимия А.З. помогнал на Г. Р. да бъде
качен в линейката, след което с коня и каруцата се отдалечил и се установил в
съседна улица, с намерение по-късно да отиде до болничното заведение, за да се
осведоми за състоянието на пострадалия.
При отиването си на место свид.Д.Ф. и колегата му М.Р.
заварили екипа на Бърза помощ, установили пострадалият като Г.П. Р., като снаха
му – свид.Е.Р. им обяснила, че е блъснат в момент на пресичане на пешеходна
пътека от движеща се бързо каруца. От намиращите се там лица полицейските
служители били уведомени, че водача и каруцата се насочили в посока ул.
„Оборище“. Там полицейските служители видели каруцата, която била със счупен
десен ок, установили водача като подсъдимия А.А.З., разпоредили му заедно с
каруцата да отиде до РУ на МВР гр.Асеновград и да изчака на място. Подсъдимият А.З.
посочил на полицейските служители, че причина за случилото се е това, че се е
счупил един от оковете на каруцата, вследствие на което коня се подплашил и той
не могъл да го спре преди пешеходната пътека, в резултат на което е блъснал
пресичащия Г. Р.. В болничното заведение в гр.Асеновград полицейските служители
се осведомили, че Г. Р. е със счупен дванадесети гръден прешлен и
разкъсно-контузни рани по главата, поради което се налага същият да бъде
транспортиран до болнично заведение в гр.Пловдив. Впоследствие им било
съобщено, че по пътя за гр.Пловдив Г. Р. е починал. По-късно е извършен оглед
на местопроизшествие и било образувано настоящото досъдебно производство. В РУ
на МВР гр.Асеновград подсъдимия А.З. дал обяснения по случая, след което със
заповед по ЗМВР бил задържан за срок от 24 часа.
От
заключението на изготвената и приобщена по делото съдебно-медицинска експертиза
на труп, е видно ,че при огледа и
аутопсията на трупа на Г.П. Р., ЕГН **********, се установени: счупвания на
телата на 3-ти и 9-ти гръдни прешлени; разкъсване на две места на гръдната
аорта; излив на 1800 мл. кръв в дясната гръдна кухина; видимо обезкървени
вътрешни органи; счупвания на ребра двустранно с разкъсване на листовете на
органната, пристенната и медиастиналната плевра; контузия и разкъсване на
десния бял дроб; въздух в дясната гръдна кухина; кръвонасядане на тъканите на
гръдната стена двустранно; кръвонасядане на меките черепни покривки;
разкъсно-контузна рана на главата; охлузване и кръвонасядания по трупа; мозъчен
оток; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; миокардиофиброза; атеросклероза
на магистрални кръвоносни съдове, включително тези на мозъка; кистозно
променени бъбреци; дистрофично уголемен черен дроб.
Причината за
смъртта на Г.П. Р. е в резултат на остра кръвозагуба, поради разкъсване на
гръдната аорта на две места, в близост със
счупеното тяло на 3-ти гръден прешлен, с излив на кръв в дясната гръдна
кухина.
Установените
травматични увреждания по трупа са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е
възможно да бъдат получени така, както се съобщава в предварителните сведения.
Налице е
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания по трупа и
настъпилата смърт.
По делото е
изготвена химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в
изпратените за изследване проби кръв, взети от Г. Р. е доказано наличие на
етилов алкохол, изразени в количество 0,40 промила.
При така установената
по несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието
си подсъдимият А.А.З. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.122 от НК.
От обективна страна е причинен изискуемия съставомерен резултат на горното
престъпление , а именно смъртта на пострадалия Г.П. Р..
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия З. , при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици,
а именно смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди в
конкретната обстановка при която е карал каруца ,теглена от кон , с повреден и
поправян ок , на място където е забранено ползването на такива превозни
средства и където пътното платно е маркирано с хоризонтална маркировка , пешеходна
пътека по която пресичат пешеходци, както
и че при такава обстановка е възможно ,конят да прояви неочаквана реакция ,при
която да се стигне до нараняване или смърт.
При индивидуализиране на наказанието Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото.Като такива се прецениха и изразеното искрено съжаление за възникналия
инцидент , както и факта ,че след деянието подсъдимият е направил зависещото от
него за оказване помощ на пострадалия ,като му е дал вода , преместил го е от
пътното платно и е останал до идването
на медицинския екип . Взе се в предвид и личността на подсъдимия и неговото
имотно и семейно положение , както и
факта, че на неговата издръжка разчитат ,както съпругата му , така и двете му
малолетни внучета ,за които грижи полага семейството на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени множеството предходни осъждания на подсъдимия З. , повечето от които за
умишлени престъпления срещу собствеността.
С оглед диференцираната процедура по която
протече съдебното производство при определянето на наказанието съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне
на наказанието, според която норма
при постановяване на осъдителна присъда
наказанието се определя при условията
на чл. 58А от НК. Ето защо
ръководейки се от разпоредбите на общата част
на НК и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и степента на обществена опасност
на деянието и дееца, съдът определи на подсъдимия А.А.З. наказание от една година и три месеца лишаване от свобода.
Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание с една трета съдът наложи
на подсъдимия З. наказание
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Тъй като подсъдимия З. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер, за които не е настъпила реабилитация по право или по съдебен
ред, възможността по чл. 66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението
на наказанието му по принцип е неприложима в случая. Ето защо на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия А.А.З. наказание Лишаване от
свобода за срок от десет месеца , като
на основание чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определи същото да бъде изтърпяно в
затворническо заведение - затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Според преценката на Съда именно това наказание като вид
и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца
и най-добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата
на чл. 36 от НК.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК,съдът
приспадна при изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А.А.З. е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от един ден, считано от 13,40 ч. на
25.05.2015 г. до 13,40 ч. на 26.05.2015 г., като един
ден задържане се зачете за един ден лишаване
от свобода.
Предявеният от пострадалия П.Г.Р. – в качеството му на наследник , низходящ по права линия
от първа степен на починалия Г.П. Р. граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. е доказан по основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено
деяние от подсъдимия и съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да репарира вредите, които е причинил другиму
с виновното си поведение. Безсъмнено
установено по делото беше, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление е била причинена смъртта
на пострадалия Г. Р. . В резултат
на този резултат пък неговия син
– гражданския ищец П.Р. е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в мъката , страданието и причинения стрес от
загубата на неговия баща. Тези неимуществени
вреди безспорно са в причинна връзка именно с деянието на подсъдимия З. , при което се е стигнало до съставомерния резултат , смъртта на бащата на гражданския ищец. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният
граждански иск от пострадалия срещу подсъдимия е основателен, но завишен по размер. Съгласно
правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост . Пострадалия
П.Р. претендира обезвреда ,за причинените лично на него неимуществени вреди
изразяващи се в мъката и болката от загубата на близък човек. За да определи
справедлив размер съдът взе в предвид факта ,че починалият и гражданският ищец
макар и баща и син не са живели в едно домакинство а в различни населени места
и не са поддържали непрекъснат контакт, а починалият е бил лице на преклонна
възраст . Ето защо съдът осъди
подсъдимия А.А.З. , да
заплати на гражданския ищец П.Г.Р. , сумата от 20 000 лева /двадесет
хиляди лева/, като справедливо по размер
обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди, причинени от
престъплението по чл.122 от НК, като за
горницата от 30 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева отхвърля гражданският иск като
неоснователен.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК
подсъдимия З. бе осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 800 лева - държавна такса върху
уваженият размер на гражданския иск.
С оглед изхода на делото съдът възложи на
подсъдимия и направените по делото разноски в размер на 60 лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: