Р
Е Ш Е
Н И Е № 194
гр.П., 19.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 251 по описа за 2018 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на Н.А.Н. ***.Т., действащ чрез пълномощник адв.***
И. от АК-В.Т., против НП № 5326/30.08.2018 г. издадено от Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., с което и на основание
чл.53,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за това, че ”на 07.08.2018 г., в 18.45 ч., на път ІІ-51
км47, на 1000 м преди гр.П., в посока гр.Б.-П., управлявал и осъществявал
движение на съчленено пътно превозно средство с пет оси – МПС с две оси-марка „Скания“ модел „Р500ЛА4х2НА“ с рег.№ ВТ **** КК и полуремарке с три оси с рег.№ ВТ **** ЕЕ. В процеса на проверката е направено измерване
с техническо средство ролетка Р05 и електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 784, при което се констатира, че са надвишени нормите на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
(Наредбата), както следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС
е 14.060 т,при максимално допустимо натоварване 11.5 т. съгласно
чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредбата; 2.
При измереното разстояние между осите
В подробно мотивираната жалба се навеждат отделни доводи, свързани от
една страна с неправилно ангажиране на субекта на нарушението, а от друга с
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели нарушаване
правото на защита, респ. и до цялостно опорочаване на процедурата по ангажиране
на отговорността. В с.з. жалбата се поддържа лично и от упълномощения
процесуален представител адв.И., ангажират се
допълнителни доказателства, представя допълнителни писмени бележки, пледира за
отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си
представител юк *** оспорва жалбата, пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, представя
подробни писмени бележки.
Районна прокуратура П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на
закона, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На 07.08.2018
г. И.А. и Р.Н. - служители на АПИ осъществявали контрол над движещите се по
път, отворен за обществено ползване ІІ-51 превозни средства, по отношение
максимално допустимо общо тегло, осови натоварвания и
габаритни размери на натоварените ППС. Двамата били застанали на км 47, на
разстояние 1000 м преди гр.П., като за целите на осъществявания контрол били
снабдени с електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 784 и ролетка
Р05. Около 18.45 ч. длъжностните лица спрели за проверка съчленено пътно
превозно средство с пет оси: МПС с две
оси – марка „Скания“ модел „Р500ЛА4х2НА“ с рег.№ ВТ
**** КК и полуремарке с три оси с рег.№ ВТ **** ЕЕ,
което се движело в посока от гр.Б. към гр.П. Влекачът и полуремаркето били
собственост на „Транскапитал М“ЕООД със седалище и адрес
на управление с.К., общ.П. Т., обл.В.Т., ул. „Х. Д.“№*
/виж копия от СРМПС л.21/ и управлявано от жалбоподателя Н.А.Н. с постоянен
адрес *** /копие от лична карта пак там/.Водачът по-рано съшият ден бил натоварил
в камиона и полуремаркето пшеница. При извършената проверка, актосъставителят А. посредством ролетка и мобилна
електронна везна извършил замерване на товара, при което установил, че: 1. Измереното натоварване на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 14.060 т,при максимално допустимо
натоварване 11.5 т. съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредбата; 2. При измереното разстояние между
осите
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя
А. и св.Н., като видно от наведените в жалбата доводи, същата се оспорва от защитата
на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.56,ал.2,т.1 от ЗП, оправомощено от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”
- т.3 от Заповед № РД- 11-42/29.01.2018
г. (приложена л.22), а атакуваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с
административнонаказателно-процесуалните правила – предвид и това, че съгл.
чл.56,ал.3,т.1 ЗП наказателните постановления се издават от упълномощено от УС
на агенцията длъжностно лице, каквото несъмнено е Г. В. С. – началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., съгласно
приложеното /л.24/ пълномощно рег.№ П-197/02.08.2018 г., с което са му делегирани
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
От допълнително приложените в хода на съдебното дирене писмени доказателства се
установява, че използваните при проверката технически средства съответстват на
нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно периодичната проверка за
техническа годност. Наред с това са представени и убедителни доказателства за
това, че актосъставителят А. е преминал обучение за
работа с мобилна везна и притежава необходимите знания и умения за работа с
нея.
С оглед установените в хода на извършената проверка
обстоятелства съдът намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на
административното нарушение е дадена правна квалификация по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, който регламентира забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение.
По смисъла на §1,т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари…” , каквото
несъмнено е налице в случая и при което използване жалбоподателят е следвало да
се снабди с надлежно разрешително съгласно правилата на Наредбата за специално
ползване на пътищата. От друга страна, съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.”а” от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС е 11.5 тона, докато
при управляваното от жалбоподателя ППС и неговата задвижваща /2-ра/ единична ос
е установено 14.060 тона. Наред с това, съгласно чл.7,ал.1,т.3,б.”б” от Наредбата
допустимото максимално натоварване за натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета е 24 тона, докато
управляваното от жалбоподателя е било натоварено с 30.580 т., т.е. налице е претоварване, като водачът не е имал съответно разрешение за движение на тежко ППС от администрацията,
управляваща пътя.
Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя
касаещи допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. На първо място, не намира потвърждение твърдението относно непълнота в
описаното нарушение, свързано с неизписване на всички необходими за
индивидуализирането му реквизити. В АУАН и НП действително не е вписано вида на
окачването на управляваното ППС, но такова не е и необходимо, тъй като видно от
самото СРМПС е посочено, че окачването е пневматично. Както правилно се посочва
в писмените бележки на процесуалния представител на АПИ, вида на окачването има
значение при МПС с двойна ос на полуремаркето и когато задвижващата ос е
оборудвана със сдвоени гуми, съгласно чл.6,ал.3 и ал.4 от Наредба № 11. В
конкретният случай, жалбоподателят /включително и чрез негово изявление в с.з.,
л.87/ е управлявал ППС с две единични оси на влекача – една задвижваща и една
единична и няма законово изискване за посочване типа на окачването, в смисъла,
който влага в жалбата си нарушителя.
Процесното
ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни ППС“, дадена в §1, т.1
ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че
такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3,
извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и
техните ремаркета от категория О и N2,
N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От приложените по делото
доказателства касаещи вида на ППС /л.21/ безспорно се потвърждава, че
процесното пътно превозно средство – МПС с две оси (1-ва, 2-ра) - марка „Скания“ модел „Р500ЛА4х2НА“ с рег.№ ВТ **** КК и полуремарке с три оси с рег.№ ВТ **** ЕЕ, попадат в обхвата
на легалната дефиниция, съответно категория „N3” за влекача и категория “O4” за
полуремаркето.
Видно от приложеното НП,
наложеното административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. е с правно
основание чл.53,ал.1 от ЗП, който предвижда наказания глоба в размер от 1000 до
5000 лв. за физически лица,
нарушили разпоредбата на чл.26 от ЗП, които
извършват … движение на тежки пътни превозни средства без разрешение на
администрацията, управляваща пътя. От тази разпоредби става пределно ясно,
че отговорност носи именно водача на ППС, а не превозвача - негов работодател, в
какъвто смисъл е едно от наведените против НП съображения /в т.см. и реш.№ 59/09.05.2018 г. по канд
№ 51/2018 г. на ТАС/. Съдът намира, че е налице пълно съответствие между фактическата
обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена
от наказващия орган в издаденото НП. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът
приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП,
като на посочената дата, час и място е управлявал тежко ППС по път отворен за
обществено ползване без разрешение от администрацията управляваща пътя. От
субективна страна деянието е извършено по виновно, умишлено, под формата на
евентуален умисъл (по
смисъла на чл.7,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.11,ал.2,пр.2 от НК) - при управление
на пътно превозно средство, собственост на ЮЛ, жалбоподателят не е предвиждал,
че ще бъде спрян за претоварване и липса на надлежно разрешително, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. В конкретният случай задължението за
предвиждане пряко произтича от чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, който
регламентира задължението на водачите на тежките ППС за движение по пътната
мрежа, само след разрешение от администрацията, управляваща пътя /от друга
страна следва да се отбележи, че жалбоподателят несъмнено е бил запознат с количеството
натоварено още преди започване на превоза/. Налице е и вторият критерий –
задължение за предвиждане на неправомерния резултат тъй като нарушителят като
водач на тежко ППС е бил длъжен да се движи по път отворен за обществено
ползване ІІ-51 само след съответно предварително специално разрешение, с което
той безспорно не се е бил снабдил към датата на извършване на превоза, респ. не
се снабдил с такова и след приключване на превоза, видно от направеното
отбелязване в разписката към АУАН /л.20, където е отразено, че е открита
процедура по чл.37,ал.3 от Наредбата, която не е приключена/.
От друга страна
съобразявайки посоченото по-горе и направеният правен извод, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в акта и НП
административно нарушение съдът счита, че административнонаказващият орган не
се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието
в размер над минималния, предвиден в чл.53,ал.1 ЗП за това нарушение – размер,
който се явява несъответен на извършеното първо нарушение, неговата обществена
опасност и личната обществена опасност на нарушителя, поради което следва да бъде намалено до възможния специален минимум от 1000 лв. /хиляда лева/. Съдът намира за необходимо
отново да напомни на АНО, че когато определя по-тежко по размер наказание е
задължен /по арг. от чл.27,ал.2 от ЗАНН/ да вземе
предвид и имотното състояние на нарушителя, както и разбира се да изложи
конкретни мотиви относно тази си преценка. Това задължение на АНО е дължимо от
него ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че посоченото
обстоятелство е изследвано, респ. отчетено, и че наложения размер на наказанието е съобразен с
него /виж в т.см. р.№ 118/ 16.09.2016 г. по кнахд № 96/2016
г. и р.№ 21/16.02.2018 г. по кнахд № 158/2017 г. на
ТАС/.
Всъщност, в
писменият си отговор по въззивната жалба, досежно индивидуализация на
наказанието над минималния размер, процесуалния представил на АПИ посочва, че
се касае за първо нарушение, но не посочва никакви обстоятелства, които да завишават обществената опасност на
нарушението. Независимо от същественото претоварване на влекача и полуремаркето
/в сравнение с други идентични нарушения, известни както на контролните органи,
така и на този съдебен състав/, съдът
намира, че не са налице обстоятелства, които да завишават обществената опасност
на деянието, до степен, обуславяща налагане на наказание в този завишен размер.
Ето защо съдът счита, че наложеното
за това нарушение административно наказание “глоба” от 3000 лв. следва да бъде намалено
до възможният минимум от 1 000 лв. /хиляда лева/. При липсата на данни за други
нарушения
от този водач, получавано трудово възнаграждение в размер на 463 лв. /трудов
договор л.83/, а и с оглед липсата на
други вредни последици, мотивират настоящият съдебен състав да приеме,че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради изложеното, атакуваното НП следва да изменено в
санкционната му част, като наложената санкция следва да бъде намалена от 3000
лв. на специалния минимум от 1 000 лв. /хиляда лева/, в който размер
наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и съдържа нужния
потенциал за постигане целите по чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА НП № 5326/30.08.2018 г. издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.С., с което и на основание чл.53,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, на Н.А.Н. ***, действащ чрез пълномощник адв.*** Х.И. от АК В. Т., със съдебен адрес ***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. за нарушение по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” ЗП, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание на 1 000 лв. (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: