№ 1912
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ. Административно
наказателно дело № 20225330204982 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7812 от 17.08.2022г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което С. П. К., ЕГН: **********, е
санкциониран с глоба в размер на 3 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
2 пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.2, вр. чл.8, ал.1
и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
Жалбоподателят, С. К., обжалва цитираното НП с доводи за
неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, МРРБ - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ - София, чрез депозирано до съда писмено становище
и в съдебно заседание чрез гл.юрк. М. А., оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноските по делото.
От фактическа страна съдът установи:
На 15.07.2022г. около 12:14 часа на път III-565, kм 21+200 на вход с.
1
Белозем в посока гр. Раковски – с. Белозем, *** към *** извършили проверка
на т.а. МПС с 4 оси с две управляеми марка ***, модел *** с рег. № ***, като
в процеса на извършената проверка било установено, че *** С. П. К.
извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка № ***г.
При извършеното около 12:14 часа на същия ден измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка №
1304/18/5 м било констатирано следното:
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването
на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС, е 31.100 т. при максимално
допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1,
т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 12.100 т.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7 и с оглед измерените параметри на превозното
средство, било прието, че процесното ППС е тежко.
При това положение контролните органи констатирали извършено
нарушение от страна на К. по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредбата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата. Така с превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без
да бъдат спазени нормативните изисквания, се повишават рисковете, относно
безопасността на движението, води се до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.
За констатираното против жалбоподателя К. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 0009116 от
15.07.2022г. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл.8, ал.2,
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредбата. АУАН бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го
подписал с отбелязване, че няма възражения. Получил и препис от акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с
което при идентична фактическа обстановка, приета в акта и за така
установеното нарушение под същата правна квалификация, на основание
чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП на К. е наложено административно
2
наказание глоба в размер на 3500 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - кантарна
бележка № *** г., заявление за периодична проверка на мобилна везна №
000029-34276/20.06.22г., ведно с приложение 1 към него, ЕО декларация за
съответствие на същата везна, ЕО Сертификат за одобряване на типа везна №
ТСМ 128/04-4103, Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, Протокол за
проведено обучение, Протокол за измерване на превозно средство № ***,
копие на свидетелство за регистрация на МПС, пътен лист Серия ***, трудов
договор № ***, копие на лична карта, оправомощителни заповеди.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото са налице категорични и безспорни писмени доказателства,
че на процесната дата и място жалбоподателят С. К. е управлявал т.а. МПС, с
рег. № ***, с 4 оси с две управляеми, при което сумата от натоварванията на
ос на една двойната задвижваща ос, при разстояние между осите 1,38 м, е
31.100 т. При максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща
ос от 19 т., представлява превишение на допустимите стойности по чл.7, ал.1,
т.5, буква „в“ от Наредбата с 12.100 т. Отделно от това процесното МПС
представлява тежко такова по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата.
Същото е било претеглено с надлежното техническо средство, видно от
приложените по делото сертификати за одобрен тип и извършена проверка и
съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило
претоварване, а и същото не е било оспорено. Резултатите са снети от
компетентен орган, предвид наличния протокол, относно извършено
обучение за боравене с техническото средство. Ето защо неоснователно е
наведеното от страна на жалбоподателя възражение в тази посока.
Неоснователно се явява и твърдението, че проверката е извършена в
нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тъй като казусът
не бил в компетенцията на АПИ. Посочената разпоредба следва да се тълкува
систематично, а не изолирано, наред с разпоредбата на чл. 36 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г., която предвижда, че контролът на извънгабаритните ППС
3
по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура" със
съдействието на съответната служба за контрол при МВР. Т. е., този
специфичен контрол във връзка с извънгабаритните/ тежки ПС е изцяло в
прерогативите на Агенцията, а службите за контрол при МВР имат
второстепенно и незадължително участие в проверките, което има единствено
спомагателен характер в случай на необходимост. Според § 1, т.1 от
Наредбата извънгабаритни ППС се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2
и/или тежките ППС по чл. 3, в настоящия случай.
Въпреки установенoто, при дължимата служебна проверка за
законосъобразността на АУАН и НП, съдът констатира съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи
описанието на нарушението и правната му квалификация, както и правилното
определяне на наказанието, при следните съображения:
Действително се доказа извършено нарушение за управление на тежко
ППС с натоварване на двойна задвижваща се ос над допустимите параметри,
в случая същото е подведено под нормата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от
ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Цитираната разпоредба обаче се
явява бланкетна, тъй като в диспозицията й липсва конкретно и пълно
описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й
със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се регламентира
дължимото правило за поведение или неизпълненото предписание. Затова за
запълване на бланкетния й състав, същата е следвало да бъде правилно
обвързана със съответната конкретна и детайлизирана разпоредба от
НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, където именно са въпросните правила за поведение.
Така е и сторено, но разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 е
неправилно привързана с чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредбата, отнасяща се до съвсем
друго нарушение за управление на извънгабаритните и/или тежки ППС, които
са без разрешително за преминаване по определените за това пътища.
Същевременно правилата за поведение с пълна конкретизация за
разстояние между ос и параметри на натовареност на ос в тонаж за визирани
в чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“ в Наредбата , а не в чл.8 ал.1 и ал.2, каквато правна
връзка е направена в квалификацията на нарушението. Допуснатото
противоречие, освен в квалификацията, е инкорпорирано и в описанието на
4
нарушението и нарушителят е оставен да гадае за какво точно свое деяние е
ангажирана отговорността му. С посоченото още изначално при съставянето
на АУАН и пренесено в НП, е допуснато смесване на хипотезите на две
различни едно от друго нарушения, визиращи от една страна – управление на
тежко ППС с натоварванията на ос на една двойна ос над допустимото, а от
друга – управление на извънгабаритните и/или тежки ППС, които са без
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. Друг е въпросът,
че и двете обсъждани нарушения са наказуеми под различни санкционна
норма с различна по тежест санкция. Съответно санкционната норма за
управление на извънгабаритните и/или тежки ППС без разрешително е
предвидено в чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата /ЗП/, а за управление на
тежко ППС с норми над допустимите за натоварване на ос - в определената в
случая разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП.
По – нататък, съдът констатира, че на жалбоподателя К. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3500 лв. на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 500 до 3000
лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно
превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така е било
определено наказание извън предвидените в закона рамки, в тежест на
жалбоподателя. По този начин наказващият орган не се е съобразил с двата
основни принципа в административно-наказателната ни правна сиистема, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложеното наказание. Съответно законоустановеността, както на
административните нарушения, така и на съответните наказания се извежда
по аргумент на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според който деянията, които
представляват административни нарушения и съответните за тях наказания,
се определят със закон или указ. От друга страна индивидуализацията на
административното наказание следва от чл. 27, ал.1 от ЗАНН, в която норма
изрично е посочено, че същото се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като се вземат предвид отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. В случая
наложената в този размер глоба се явява несъобразена със закона, което е в
абсолютен ущърб за жалбоподателя, съществено засегнало правото му на
5
защита.
Предвид горните съображения съдът прие да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Въпреки изхода на делото, от страна на жалбоподателя не е сторено
искане за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос. С оглед отмяната на процесното НП, неоснователно се явява
претенцията на въззиваемата страна за присъждане разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7812 от 17.08.2022г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което С. П. К., ЕГН: **********, е
санкциониран с глоба в размер на 3 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
2 пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.2, вр. чл.8, ал.1
и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6