Решение по дело №38600/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14744
Дата: 29 юли 2025 г. (в сила от 29 юли 2025 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20241110138600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14744
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110138600 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „М.“ ЕООД срещу „А. Б.“ ЕАД с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата от 29,18 лв., представляваща сбор от платени без основание
такси по фактура № **********.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г. при
ответното дружество. Сочи, че ответникът фактурира месечни абонаментни
такси, различни от договорените. Излага, че ответникът е издал фактура №
********** с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна
услуга № **********, клас S, с договорена месечна абонаментна такса 6,51
лв. без ДДС, с включена отстъпка, с добавен допълнителен екстра пакет с име
по договор мобилен интернет 20 ГБ на цена 12,50 лв. без ДДС с включена
отстъпка, дължими общо месечни такси 19,01 лв. без ДДС. Платените суми по
фактурата сочи, че са в размер на 43,33, лв. без ДДС, като излага, че е платена
разлика над договорените такси в размер на 24,32 лв. без ДДС. Твърди, че във
фактурата са фактурирани услуги, които не са искани и не са предоставени за
ползване. Аргументира, че е микропредприятие и че не упражнява търговска
дейност. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
1
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор № *********,
ведно с приложения към него, както и че е издал Фактура №
**********/04.01.2022 г. за мобилна услуга № ********** на стойност 43,33
лв. без ДДС, която сума е заплатена от ищеца. Излага, че в раздел 2, т.1.1. от
сключено между страните Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договора, е
посочено, че параметрите относно „SIM карта, телефонен номер, тарифен
план“ се описват в Приложение № 2, като в последното (също подписано
между страните) бил посочен тарифният план за мобилна услуга №
********** – „А1 М клас S“ с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 20
GB at maximum speed“. Съгласно условията на двете приложения уговорените
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга ********** били както
следва:
6,51 лв. без ДДС – промоционална МАТ (месечна абонаментна такса) за
услугата с включена отстъпка и допълнителни пакети, като допълнителният
пакет, включен в тази МАТ бил 1000 МВ мобилен интернет на максимална
скорост;
12,50 лв. без ДДС – МАТ с включена отстъпка за пакет Мобилен
интернет 20 GB на максимална скорост.
Ответникът твърди, че в процесната фактура № **********/04.01.2022 г.
е отчетена промяна на тарифния план за услугата, като предходният такъв бил
„A1 M клас М“, с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at
maximum speed“. Посоченият тарифен план бил уговорен съгласно
Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга А1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от
14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на
ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна
телефонна услуга от 14.10.2019 г. Съгласно условията на трите приложения,
сочи, че уговорените МАТ за мобилна услуга № ********** са били както
следва:
5,60 лв. без ДДС – промоционална МАТ за услугата с включена
отстъпка;
1,00 лв. без ДДС – промоционална МАТ за допълнителен плюс пакет, за
1000 МВ мобилен интернет на максимална скорост;
3,50 лв. без ДДС – МАТ с включена отстъпка за Мобилен интернет 5 GB
2
на максимална скорост.
Излага, че съгласно цитираните Приложения, МАТ по основните пакет и
за допълнителните пакети се начисляват за отчетния период, следващ този,
посочен в месечната фактура, а МАТ за роуминг планове се начислявали месец
за месец. Сочи, че в процесната фактура № **********/04.01.2022 г. за
мобилна услуга № ********** са начислени следните суми:
5,33 лв. без ДДС – основна МАТ за услугата за отчетен период
28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. + 1,18 лв. без ДДС – 1000 МВ мобилен интернет
на максимална скорост за отчетния период 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. или
общо 6,51 лв. без ДДС, колкото била договорената МАТ в приложение № 1 от
03.12.2021 г.;
1,42 лв. без ДДС – основна МАТ за услугата за отчетния период
20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. + 0,32 лв. без ДДС – 1000 МВ мобилен интернет
на максимална скорост за отчетния период 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. или
общо 1,74 лв. без ДДС, колкото била пропорционалната част за 8 дни от
договорената в приложение № 1 от 03.12.2021 г. МАТ; Пояснява, че сумата е
начислена по този начин, доколкото за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е
действал старият тарифен план за услугата и била направено изравняване
съгласно активацията на новия тарифен план;
- 1, 50 лв. без ДДС – върната сумата от такси по предходна фактура /2
бр./ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. Пояснява, че сумата за връщане е
изчислена като сбор от 1,39 лв. пропорционална част за 8 дни от договорената
основна МАТ за услугата в Приложение № 1 Активиране и условия за
ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А1 М клас от
14.10.2019 г. + 0,11 лв. без ДДС пропорционална част за 8 дни от договорената
МАТ за допълнителен плюс пакет 1000 МВ мобилен интернет на максимална
скорост в Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни
планове за мобилна телефонна услуга А1 М клас от 14.10.2019 г. Сочи, че
сумата е възстановена по този начин, т.к. за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021
г. действал старият тарифен план за услугата и тя била платена по предходната
фактура и при направеното изравняване, съгласно активацията на новия
тарифен план, била изчислена в такъв размер;
5,33 лв. без ДДС – пропорционална част за 8 дни от договорената МАТ
за пакет Мобилен интернет 20 GB на максимална скорост в приложение № 1
3
от 03.12.2021 г. Пояснява, че сумата е начислена по този начин, т.к. за периода
20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е действал старият тарифен план за услугата и
направеното изравняване съгласно активацията на новия тарифен план;
31,25 лв. без ДДС – договорена МАТ за 2 бр. пакета мобилен интернет
20 GB на максимална скорост в приложение № 1 от 03.12.2021 г. за периода от
28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. Сочи, че поради техническа грешка вместо за 1
бр. пакет, както е договорено, била начислена МАТ за бр. пакети, като
грешката била отчетена и в следващата месечна фактура №
**********/01.02.2022 г. начислената в повече сума от 10,32 лв. без ДДС била
възстановена.
Аргументира, че всички начислени суми са съобразени с
договореностите между страните, поради което прави искане за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
С молба с вх. № *****/28.01.2025 г. ищецът е оттеглил иска си за
разликата над 16,80 лв. с ДДС до първоначално предявения размер от 29,18 лв.
С определение № 6180/05.02.2025 г. съдът е прекратил производството
по делото на основание чл. 232 ГПК по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за разликата над 16,80 лв. с ДДС до първоначално предявения
размер от 29,18 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
получаване на сумата.
Безспорно е между страните наличието на договорни отношения между
„А. Б.“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „М.“ ЕООД в качеството
му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер за мобилна услуга №
**********.
Безспорно е между страните, че във връзка с договор № *********,
4
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги ответното дружество е издало Фактура №
**********/04.01.2022 г. за мобилна услуга № ********** на стойност 43,33
лв. без ДДС, която сума е заплатена от ищеца.
Плащането по фактурата е отделено като безспорно между страните с
доклада по делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК.
Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на
дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение.
Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното.
Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на
съществуващото помежду им договорно правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи
сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси
съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които
реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази
фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период.
Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1
от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния
смисъл.
От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е
проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на
което предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.
Следва да се подчертае, че ответникът, въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест, не сочи и не представя доказателства,
свидетелстващи за предоставянето на мобилни услуги на стойност, равна на
платената от ищеца.
Издаването на едностранно подписани от ищеца фактури и сметки,
каквито са представени в хода на производството, нямат доказателствената
сила да установят пълно и главно обстоятелството, че ищецът реално е
ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност да ги ползвал, поради
което същият не дължи да заплати съответното потребление или абонаментен
план.
Тъй като ответникът носи доказателствената тежест да установи този
5
факт пълно и главно, то с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, настоящият съдебен състав следва да приеме
неустановеният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и ex definitione от
определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която „електронна
съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин,
която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със
съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните
съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество,
които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез
електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ответникът, следва да
установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната
мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че по
делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдените мобилни
услуги са реално предоставени.
По разноските:
С оглед на обстоятелството, че ищецът частично е оттеглил иска си
разноски се следват на двете страни.
Ищецът претендира разноски по делото за заплатена държавна такса в
размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
450 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно.
Съдът, съобразявайки естеството на правните спорове, вида и обема на
предоставената защита, както и практиката на СЕС, намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 450 лв. следва да се
намали до сумата 150 лв.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят
6
разноски в размер на 115,14 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лева. Пропорционално на оттеглената част от претенцията на
ответника следва да се присъди сумата от 42,43 лв. – разноски пред СРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 16,80лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца
в полза на ответника.
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 115,14 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на „А. Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 42,43 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7