М О Т И В И към НОХД № 1113/2011 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
срещу подсъдимия М.М.К.,***.Търново, е по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК,
затова, че на 27.03.2011 г., около 22.00 ч., в гр. Велико Търново, ул. *** № 7,
от незаключено жилище, отнел чужди движими вещи - преносим компютър марка
„Ейсър”, модел „5516”, със сериен № LXPEE**********, в комплект със зарядно устройство и окабеляване,
на обща стойност 679.00 лева, от владението и без съгласието на собственика С.С.И.,***.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати на собственика.
Представителят
на ВТРП поддържа повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на
минимално наказание с приложението на чл.66 от НК.
Защитникът на
подсъдимия, по отношение на когото съдебното производство е проведено задочно,
не оспорва фактическата обстановка, като също моли за минимално наказание.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :
Подсъдимият М.М.К.
*** и не е осъждан за престъпления.
На 27.03.2011
г., около 21,30 ч., пострадалият С.С.И. и приятелката му С.В.Л. излезли от
жилището, в което живеели в гр.В.Търново на ул. „***" № 7 и отишли до
магазина. На излизане от жилището не заключили входната врата, тъй като същата
била счупена и не се заключвала. След като излезли от жилището около 22,00 ч. в
него влязъл подсъдимият М.К. - приятел на пострадалия И., който по-рано бил
ремонтирал входната врата и знаел, че същата не може да се заключва. К. взел
преносимия компютър на И. в комплект със зарядно устройство и окабеляване за
същия и се прибрал в дома си като го използвал. По-късно около 22,30 ч. И. и Л.
се прибрали и установили липсата на преносимия компютър, след което се обадили
в полицията и на място бил направен оглед, при който в качеството на поемно
лице присъствал подс.К.. При извършения оглед била иззета дактилоскопна следа
от контакта, в който бил включен компютъра. Поради това след огледа К. се
изплашил, че ще бъде разкрит и се върнал в ранните часове на 28.03.2011 г. и
върнал преносимия компютър, като го оставил пред входната врата на бабата на
пострадалия И., почукал на вратата и избягал.
С протокол за
доброволно предаване отнетият преносим компютър е приобщен към материалите по
делото. След извършен оглед и оценка, същият е върнат срещу разписка на
собственика.
Видно от
заключението на изслушаната по делото съдебно – оценъчна експертиза стойността
на откраднатите вещи, възлиза общо на 679.00 лв.
С оглед на установеното се
налагат следните правни изводи :
С деянието си
подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна, умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, състава на престъплението по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
От обективна
страна : Подс. К. е отнел чужди движими вещи от
владението на собственика, без негово съгласие. Отнемането е
осъществено, чрез осъществяване от страна на подсъдимия на собствена фактическа
власт, с което е прекъснал фактическата власт на собственика. До приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати на
собственика.
От субективна
страна, подс.К. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че вещите са чужди,
че следствие на деянието си ще осъществи своя фактическа власт върху тях, без
разрешение на собственика, като пряко е целял този престъпен резултат, преследвайки
особена цел – противозаконно да ги присвои.
С оглед
субекта на престъплението – подс. К. не е осъждан.
За извършеното
престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до 5 години. Съдът, съблюдавайки целите на
наказателната политика заложени в чл.36 от НК, както и принципите за
индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК,
наложи наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА. Наказанието е определено на
минималния размер, поради наличието на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, затруднено материално и финансово
състояние, самопризнания и критично отношение към извършеното в хода на
досъдебното производство.
При наличието
на тези обстоятелства и липсата на предходно осъждане на подсъдимия, съдът
прецени, че превъзпитанието на дееца и останалите цели на наказанието могат да
се постигнат, като се отложи изпълнението на наказанието, на осн. чл.66, ал.1
от НК, за срок от ТРИ години.
При този изход
на делото, съдът осъди подс.К., да заплати по
сметка на Районен съд – Велко Търново, направените по делото разноски –
възлизащи на сумата от 45 лв., както и 5 лв. ДТ за издаване на изпълнителен
лист.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :