РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №584 от 11.12.2024г. постановено
по гр.д.№20245240100493 по описа на същия съд за 2024г., E ОТХВЪРЛЕН
предявения от „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ №33, иск за признаване
за установено по отношение на Община Пещера, ЕИК/Булстат *********
адрес: гр. Пещера, ул. „Дойранска епопея“ №17, че ищецът е собственик на
реална част с площ 146,6 кв. м. от ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр.
П., която граничи - от североизток с ПИ ******, от югоизток с ПИ *****, а от
югозапад и северозапад - със самия ПИ ***** по КККР на гр. П.;
Със същото решение е ОСЪДЕН ищеца „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър
Раков“ №33, да заплати на Община Пещера, ЕИК/Булстат ********* адрес:
1
гр.Пещера, ул.„Дойранска епопея“№17, сумата от 1800лв-деловодни разноски.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна
жалба с вх.№312 от 20.01.2025г. подадена от ищеца в производството пред
първата инстанция „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД, ЕИК-********* чрез
пълномощника си адв.Л. К. от АК-П., с доводи за порочност като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон, при непълнота на доказателствата и необосновано. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е възприел правилно фактическата обстановка
по делото, възпроизвел е изводи които не са съобразени с доказателствения
материал; че е придал смисъл на част от доказателствата, какъвто те нямат,
поради което е обосновал неправилни правни изводи, в следствие на което е
отхвърлил исковата молба.
Според жалбоподателя, процесуалните нарушения се изразяват в
нарушения на правилата за разпределяне на доказателствената тежест по
делото и оттам до възприемане за ненужни за доказване на определени факти
по делото. Твърди, че не може да бъде споделено възприетото от Пещерският
РС, че реално обособена част от УПИ може да бъде придобита по давност в
хипотезата на чл. 200 от ЗУТ само ако са налице изискванията на чл. 19 от
ЗУТ, а предвиденото в чл. 200, ал.2 от ЗУТ изключение намира приложение
само в хипотезата на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 от
ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. В тази връзка се сочи, че
ако съдът е кредитирал доказателствения материал в цялост и бе придал
смисъл на доказателствения материал какъвто доказателствата по делото
имат, то е щял да достигне до други правни изводи. Моли да се отмени
решението на Пещерски районен съд по гр.д.№493/2024 г. , и вместо него да
се постанови друго, с което се уважи предявения установителен иск, с
присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната по спора страна Община Пещера подадена
чрез кмета на общината Й.М., с вх.№1127 от 28.02.2025г. в който въззивната
жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като се сочи, че ищецът
не доказал по безспорен начин, че е стопанисвал процесните 146,6 кв.м. по
описания за владение начин в ЗС, за да е налице давностно владение; че за да
2
се превърне във владелец на имота и съответно след изтичане на давностния
срок да стане негов собственик, ищецът следва да е отблъснал владението на
другия собственик Община Пещера, който се легитимира като такъв на
основание чл.3, ал. 2, т.2 и т.3 от ЗОС. Или, че той е следвало да доведе до
знанието му намерението си да свои имота и да го уведоми, че отказва да го
допуска до този имот. Заключава, че от гледна точка на доказването на
собствеността следва да се установи не само, че е ползвал имота в
продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че
анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред община
Пещера. Счита, че това не е направено по никакъв начин-ищецът не се е
снабдил с документ за собственост, не се и твърди да е пристъпил по-рано към
издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като
смята, че поставянето на няколко саксии не е достатъчно да го направи
собственик по давност. Ответникът акцентира, че в практиката си ВКС
многократно е посочил, че простото владение, ползване и грижи за имота не
са достатъчни да обосноват, че той се владее с намерението да се свои. И че
не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта (съседи, приятели и други), както и
не е достатъчно и простото служене с имота. Като правото на собственост
може да бъде изгубено само ако собственикът му се откаже от него-чл.99 от
ЗС и с нарочен акт във формата по чл. 100 ал. 1 от ЗС. Допълва, че тъй като
законодателят е преценил, че общинските и държавните имоти няма как да се
стопанисват и за всеки един от тях да бъде издаден Акт за общинска или
държавна собственост и в следствие на придобивната давност държавата и
общините ще изгубят много имоти в полза на частни лица, считано от
31.05.2006г. със закон е въведен мораториум, който спира давността върху
общински и държавни имоти и тя не тече. Посочва, че този мораториумът би
трябвало да бъде седем месечен докато общините и държавата успеят да
актуват и защитят своите имоти, но всъщност е удължаван постоянно и
продължил повече от петнадесет години. Поддържа, че с решения на ВКС,
постановени по реда на ГПК № 6/22.01.2009 г. по гр. дело № 4769/2007г.,
161/20.06.2013 г. по гр. дело 276/2013г. е прието, че давност върху имоти
частна държавна или общинска собственост започва да тече с изменението на
чл. 86 от ЗС от ДВ, бр.33 от 1996 г. , но течението на давността е спряно на
31.05.2006 г. с §l ЗД на ЗС; Че с изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 33 от
3
1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за имотите,
които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за
вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС, давностния срок започва да
тече от 01.06.1996 г. И че от този момент следва да се броят десет години
владение, но въпросният мораториум спиращ давността е подновяван всяка
година в продължение на петнадесет години, докато на 24.02.2022г. Допълва,
че Конституционният съд го отменя като противоконституционен, предвид на
което според общината, съдът преценява, че предвиденият в §1, ал. 1 от ЗД ЗС
срок на действие на мораториума върху давността на придобиване на имоти-
частна държавна или общинска собственост до 31.12.2022г., нарушава
конституционния принцип на пропорционалност и съществено надхвърля
необходимото за постигане на поставените цели. Счита, че с обявяването на
разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС / ЗАКОН за допълнение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., …, изм. с Решение
№ 3 на Конституционния съд на РБ -обн.ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от
08.03.2022г.- вторник/ за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект, като се посочва още, че съгласно чл. 151, ал.2, изр. 3 от
Конституцията, последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят
от момента на влизане в сила на Решение №3 от 24.02.2022г. на КС на
Република България постановено по к. дело №16/2021г. В тази връзка
въззиваемата страна посочва, че според Конституционния съд от
основополагащият принцип на правова държава следва, че принципът на
неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички
случаи, когато новите правни норми засягат права или създават задължения за
минало време; че дори тогава, когато се приема, че материалният граждански
закон по изключение може да има обратна сила, това не следва да се прилага
за основните конституционни права, каквото е правото на собственост.
Ответната община допълва, че съгласно доклада по гр. дело №493/2024 г. на
РС-Пещера, ищецът е заявил, че е започнал да владее частта от поземлен имот
с идентификатор ***** в размер на 146, 6 кв.м., от началото на месец януари
2008г. и го е владял около 17 години и го е придобил по давност. Заключава,
че предвид изложеното, това твърдение е неоснователно, тъй като давността
за имоти частна държавна или общинска собственост е текла между
01.06.1996 г. и 31.05.2006г. (две години преди ищеца да е започнал своето
4
владение) след това е спряна и продължава отново след 08.03.2022г.
Моли да се остави без уважение подадената от А.С. управител на ,Нота
Бене Шуус” ООД въззивна жалба като неоснователна и недоказана и се
потвърди Решение №584 от 11.12.2024 г. по гр. дело №20245240100493/2024г.
на Районен съд гр. Пещера като правилно и законосъобразно, с присъждане на
разноските в полза на ответната страна за въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ал.2 от ГПК
пред въззивната инстанция, нито се позовават и искат събиране на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения/чл.266 ал.3 от ГПК/. Такива не се правят и в
откритото съдебно заседание проведено пред въззивната инстанция нито се
позовават на служебното задължение и преценка на съда да си събира
съгласно чл.162 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ищеца НОТА БЕНЕ ШУУС ООД , ЕИК-********* с вх.№312 от 20.01.
2025г. и писмения отговор на насрещната по спора страна-Община
Пещера, вх.№1127 от 28.02.2025г. и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.124 от ГПК във връзка с
чл.79 ал.1 от Закона за собствеността -придобиване в собственост по
давност продължила повече от 10години, на реална част от частен
общински поземлен имот /ПИ/ с предназначение на вътрешно ведомствен
път по реда на чл.200 от ЗУТ.
В исковата си молба с вх.№2521 от 26.04.2024г. против ответника
Община Пещера, Булстат *********, представлявана от кмета Й.М., ищецът
„НОТА БЕНЕ-ШУУС“ООД, ЕИК-*********, представлявано от управителя
А.Д.С., със седалище и адрес на управление в гр.Пещера, ул.“Петър Раков“
№33, твърди, че на 02.10.2000г. по реда на ЗППДОбП отм. /Закон за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Обн.,
ДВ, бр. 38 от 8.05.1992г., с последващи изменения и допълнения, отм.,
бр. 28 от 19.03. 2002г./, А.Д.С., ЕГН-**********, като физическо лице
закупил от Община Пещера обособена част от бившето предприятие Велпапе,
а именно терен с площ от 459.5 кв.м., ведно с построената в него част от
сграда „Велпапе I”, състояща се от приземен етаж от 291.5 кв.м. и част от
етаж от 459.5 кв.м., находящ се в парцел XII, кв. 82 по ПРЗ на гр. Пещера, при
5
съседи: изток-парцел XIII, юг-парцел IX, запад - „Велпапе II”, север-път. В
последствие, с решение № 2413 от 15.12.2004 г. по ф.д. №1091/2004г.
апортирал по реда на Търговския закон /ТЗ/ описаният имот в капитала на
дружеството ищец. Твърди се, че приватизираната част, предмет на посочения
приватизационен договор се намира в общия УПИ XII, целият с площ от 1006
кв.м., в кв. 82 по плана на гр. Пещера, и че така е създаден режим на
съсобственост с ответната община.
Допълва, че тъй като закупеният през 2000г. имот на място не
отговарял по площ на приватизационният договор, ответната община
предприела процедура да компенсира дружеството с още 146.60 кв.м.
незастроен терен, така че общата застроена и незастроена площ на
урегулираният поземлен имот да достигне 587.60 кв.м В тази насока била
предприета процедура по частично изменение на ПУП-ПР за обособяване на
самостоятелен УПИ XXX-РАБОТИЛНИЦА ЗА ОБУВКИ” в кв. 82 по плана
на гр. Пещера, към който новопроектиран УПИ XXX се придават още 146.6
кв.м., представляващи част от друга частна общинска собственост —
вътрешно ведомствен път, обслужвал бившето предприятия за велпапе и
хартия, с граници от север и запад имот с пл. №1378, от юг парцел XI, от изток
парцел XIII по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Пещера. Ищецът посочва, че това
предприятие е било частна общинска собственост, актувано с акт за частна
общинска собственост №145б от 26.05.2000г. разпродадено на отделни
обособени части по реда на приватизацията на различни лица. Допълва, че
съгласно издадената в тази връзка заповед №790 от 24.09.2007г., кметът на
община Пещера одобрил частично изменение на ПУП-ПР, с който УПИ XII, в
кв. 82 се разделил на два самостоятелни УПИ, като УПИ XII се оформил в
западната част на имота, а в източната се образува нов УПИ XXX с площ от
587.6 кв.м. и към този новопроектиран УПИ се придават процесните
146.6кв.м. /коригирани от 156.6 кв.м./
Дружеството - ищец твърди още, че през 2007г. е завело дело за делба с
ответната община, с цел прекратяване на съсобствеността помежду им върху
УПИ XII, за което било образувано гр.д.№371/2007г., като на 05.10.2007 г.
Пещерския районен съд одобрил спогодба между ищеца и ответната община, в
резултат на което съдът поставил в дял на ищцовото дружество целия УПИ
XII, с площ от 1006 кв.м., което заплатило цената на придобитата в резултат
на делбата част от делбения имот. Твърди се, че този имот е нанесен в
кадастралната карта с отделен кадастрален номер ***** , но с площ от 990
кв.м. Ищецът счита, че процедурата по частичното изменение на ПУП-ПР
съгласно кметската заповед №790 от 24.09.2007г не е довършена до край,
като предвиденото изменение на регулационният план, чрез предаване на
реална част от имот, не е приложено на място и имотните граници не съвпадат
с регулационните. Допълва, че в действащия Кадастрален план имотът на
дружеството с идентификатор ***** не е нанесен с действителните граници
и площ, отговарящи на материалното право на собственост в пълен обем.
Според ищеца, това обосновава правният му интерес от установяване
със сила на пресъдено нещо, че дружеството ищец е придобило въпросните
146.6 кв.м. в своя собственост. Твърдението на ищеца е, че тези 146.6 кв.м. са
придобити чрез изменение на регулацията, алтернативно чрез
владението им по давност. Поддържа, че установяване принадлежността на
6
материално право върху процесните 146.6 кв.м. ще доведе до възможността за
изменение на действащия ПУП-ПР, както и на Кадастралната карта на
гр.Пещера относно правилното заснемане и отразяване на поземления имот в
границите на материалното право на собственост; че процесните 146.6 кв.м. за
яснота ищецът е нанесъл в зелено в представена скица /л.24/ от действащия
ПУП-ПР на кв. 82 на гр. Пещера. Поддържа твърдението си, че за
придобиване на имота по давност се основава на обстоятелството, че след
издаването на Заповед №790 от 24.09. 2007г. от Кмета на Община Пещера, и
въпреки, че регулацията не е била приложена, ищцовото дружество завладяло
това парче земя, било облагородено с трайна настилка и съединено с
останалата част от ищцовото дворно място. Акцентира, че така същото се
владее необезпокоявано и безпрепятствено повече от 17 години за нуждите на
изградената обувна фабрика. Допълва, че по действащата КК на гр. Пещера,
процесните 146.6 кв.м. са част от имот с идентификатор ***** /първоначално
в ИМ се сочи идентификатор *****, коригиран/, който е частна общинска
собственост и по предназначение този ПИ е вътрешно ведомствен път,
който не обслужва нито пешеходци, нищо обществен транспорт, или нямал
характеристиките на улица. Ищецът счита, че това е вътрешно ведомствен
път, който е обслужвал само територията на бившето предприятие Велпапе,
който завод вече не съществува, като обособените части от това бивше
предприятие са частна собственост, със самостоятелни подходи към всяка
обособена част. Ищцовото дружество „НОТА БЕНЕ -ШУУС“ ООД, ЕИК-
*********, моли да се приемете за установено по отношение на ответната
Община Пещера, че същото е собственик на 146.6 кв.м. представляващи част
от ПИ с идентификатор ***** по действащата КК на гр. Пещера, придадени
съгласно Заповед №790 от 24.09.2007г. от Кмета на Община Пещера
допълнително към северната част на имот ***** - собственост на ищцовото
дружество, за който е отреден УПИ ХII-„РАБОТИЛНИЦА ЗА ОБУВКИ“ в кв.
82 по плана на гр. Пещера. Ищецът претендира присъждане и на сторените
сьдебно-деловодни разноски.
С допълнителна молба по повод отстраняване на констатирани
нередовности в ИМ от исковия съд, ищецът представляван от адв.Л. К.
посочва , / вх.№2787/14.05.2024г.-л.34/, че площта на процесната реална част
на имота, предмет на предявеният установителен иск, е 146.60 кв.м., като
посочената друга площ е резултат на фактическа грешка; че процесният имот
от 146.60 кв.м. е част от поземлен имот с идентификатор ***** по
действащата КККР за гр. Пещера, (погрешно посочен в обстоятелствената
част на исковата молба идентификатор *****); че ПИ с идентификатор *****
е частна общинска собственост; че този поземлен имот е нанесен в КККР на
гр.Пещера със самостоятелен идентификатор, с обозначението
вътрешноведомствен път, като на практика представлява бившият двор от
вече несъществуващото общинско предприятие „ВЕЛПАПЕ"; че на място
съществува портала на бившето предприятие, от който започва този
вътрешен двор, наименован вътрешноведомствен път; че по действащия
ПУП-ПРЗ на гр. Пещера процесните 146.6 кв.м. са част от имот 1378, а
съгласно издадената заповед № 790 от 24.09.2007 г., кметът на община
Пещера е одобрил частично изменение на ПУП-ПР, с който УПИ XII, в кв.
82 се разделя на два самостоятелни УПИ, като УПИ XII се оформя в
7
западната част на имота, а в източната се образува нов УПИ ХХХ с площ от
587.6 кв.м; чé към този новопроектиран УПИ ХХХ се приобщават
процесните 146.6кв.м., обозначени с червени щрихи към скицата издадена от
Община Пещера на 08.05.2024г., която ищецът прилага към молба си; че в
действащата КК на гр. Пещера имотът, собственост на ищцовото дружество,
е с кадастрален номер ***** и е с площ от 990 кв.м. и че към тях не спадат
процесните реални части и че процедурата по частичното изменение на
ПУП-ПР не е довършена до край. Допълва, че предвиденото изменение на
регулационният план, чрез присъединяване допълнително незастроен терен,
а именно на реална част от имот 1378 по ПУП-ПРЗ с площ от 146.6 кв.м., не е
приложено на място; че имотните граници не съвпадат с регулационните по
издадената Заповед 790/24.09.2007 г. на Кмета на Община Пещера, като в
действащия Кадастрален план имотът е с идентификатор *****, който не е
нанесен с действителните граници и площ, отговарящи на материалното
право на собственост в пълен обем. Допълва, че границите на процесната
реална част от 146.6 кв.м. по действащия ПУП-ПРЗ на гр.Пещера, ясно се
различават в нарочно издадената въз основа на съдебното удостоверение
скица, очертана с кафяви линии и щрихи, както следва - от запад и север:
имот 1378 , от юг: УПИ XII (в който попада новопроектирания УПИ ХХХ-
Работилница за обувки); от изток УПИ XIII.
Посочва още, че правният интерес от предявеният установителен иск за
собственост се извлича от принципното положение, дефинирано в т.2 ТР №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „От установителен иск за
собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на пресъдено нещо; че когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/; че това не предполага някакво
извънпроцесуално поведение на ответната Община, чрез което да се оспорва
претендираното право на собственост. И че успешното провеждане на
установителния иск ще доведе до възможността за изменение на действащата
КК на Община Пещера, тъй като със сила на пресъдено нещо ще е
установено носителят на субективното право на собственост върху
процесните квадратни метри. Допълва, че съгласно ТР№ 8/2014 г. на ОСГК
на ВКС иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта
като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот,
е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53,
ал. 1, т. 1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и
грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по
чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР. Посочено е, че цената на иска се определя по реда на чл. 71, ал.2 от
ГПК на база данъчната оценка на процесните 146.6 кв.м., като към исковата
молба е представена данъчна оценка на ПИ с идентификатор ***** която е
1126.20 лв., Или за процесните 146.6 кв.м. съответно е 166.77 лв. Допълва
още, че началната дата, от която дружеството ищец е започнало да владее
8
процесните 146.6 кв.м. след съобщаването на издаването на Заповед №790
от 24.09.2007 г. или сочи, че е установено владение върху процесната реална
част от началото на месец януари 2008 г. без конкретизация на деня.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
по спора страна Община Пещера представлявана от кмета Й.М. с вх.№3410
от 14.06.2024г. в който предявеният иск се квалифицира като недопустим, а
по същество като неоснователен.
Твърди се, че Община Пещера е страна по адм. дело №859/ 2023 г. по
описа на Административен съд Пазарджик със страни: жалбоподател-„Асо”
ЕООД гр. Пещера с ЕИК *********, ответник-Община Пещера и
заинтересована страна „Нота Бене Шуус” ООД гр. Пещера с ЕИК *********;
че делото е образувано по жалба на „Асо” ЕООД гр.Пещера против Заповед
№ 790/24.09.2007 г. на Кмета на Община Пещера за одобрение на ПУП —
План за регулация, с който УПИ XII, кв. 82 по плана на гр. Пещера се разделя
на УПИ XII и се образува нов УПИ XXX, като към новообразувания имот се
присъединява допълнително незастроен терен в северната част на имота в
размер на 146,6 кв.м. и се определя устройствена зона ПП — предимно
производствена с ниско застрояване; че жалбата е с искане за прогласяване на
нищожност на Заповед №790/24.09.2007г. на кмета на Община Пещера,
алтернативно същата да се отмени като незаконосъобразна. Допълва, че
настоящето гр.д.№493 по описа за 2024 г. по описа на РС-Пещера, е
образувано по искова молба от „Нота Бене Шуус” ООД гр. Пещера с ЕИК
********* против Община Пещера на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като
петитума на исковата молба е да се постанови съдебен акт, с който да се
приеме за установено по отношение на Община Пещера, че ищцовото
дружество е собственик на 146,6 кв. м. , съгласно Заповед № 790/24.09.2007г.
на Кмета на Община Пещера. Твърди се, че тъй като и двете дела са с еднакъв
предмет-право на собственост в размер на 146,6 кв.м. съгласно Заповед №790
от 24.09.2007 г. на кмета на Община Пещера, а същата тази заповед е процесна
по адм. дело №859/ 2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик,
което не е приключило, и „Нота Бене Шуус” ООД е заинтересована страна по
него, поради което ответника Община Пещера счита, че са налице
предпоставките на чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК за спиране на исковото
производство до приключване на адм. дело №859/2023 г. по описа на
Административен съд Пазарджик с влязло в сила решение. Квалифицират се
като недоказани и неоснователни твърденията на ищеца, че е придобил
процесните 146,6 кв.м. чрез изменение на регулацията, тъй като
законосъобразността на Заповед №790/24.09.2007г. на Кмета на Община
Пещера е предмет на адм. дело №859/ 2023 г. по описа на Административен
съд Пазарджик, което не е приключило с влязло в сила решение. И че
съгласно чл. 1 от Договора за продажба на обект „Велпапе-1”, част от сграда,
находяща се в парцел XII, кв. 82 по ЗРП на гр. Пещера по реда на ЗППДОбП, е
само за терен 459.5 кв.м., ведно с построената в него част от сграда
„Велпапе-1” подробно описана в договора, като ищецът не е доказал точно в
коя част на терена се намират процесните 146,6 кв.м. и че в исковата си молба
ищцовото дружество твърди, че е придобило процесните 146,6 кв.м. по
давност, които твърдения се квалифицират като неоснователни, тъй като
давността им започва да тече след 08.03.2022г., или според ответната община
9
не са изтекли необходимите десет години за придобивна давност. Моли
ответника по иска, да се постанови спиране на гр.д.№493 по описа на
Районен съд-Пещера за 2024г. до приключването на адм. дело № 859/ 2023 г.
по описа на Административен съд Пазарджик с влязло в сила решение. Моли
да се отхвърли подадената от „Нота Бене-Шуус” ООД искова молба като
неоснователна и недоказана. Сочи доказателства .
По повод искането за спиране на исковото производство поради наличие
на преюдициален за същото производство правен спор -висящо
административно дело №859/2023г. на Адм.С -Пазарджик по обжалване на
кметската заповед за изменение на плана /ПУП-ПР/ на гр.Пещера, №790 от
24.09.2007г., е постъпило становище от ищцовото дружество, в което се
поддържа /молба вх.№3745 от 02.07.2024г./-л.55/, че искането е
неоснователно, поради което моли да не се уважава. Твърди ищецът, че
ответната община е обосновала искането си с твърдението, че е налице
еднакъв предметът на настоящето производство и това по адм.д. №859/2023г.
по описа на Пазарджишкия административен съд, а именно правото на
собственост на процесните 146.6 кв.м, което не отговаряло на фактическото
положение. Допълва, че според представено съдебно удостоверение, издадено
от Пз.АС по адм.д. 859/2023г., делото е образувано по жалба на „АСО” ЕООД
против заповед № 790/27.09.2007 г. на кмета на община Пещера, без да е
представено копие от самата жалба, за предмета на производството по адм.д.
№493/2023 г., но че става въпрос за производство по ЗУТ. Акцентира се, че
предмет на съдебното производство по адм.д.№ 859/2023г. по описа на ПзАС е
законосъобразността на административен акт-Заповед 790/24.09.2007г., която
е представена като писмено доказателство по настоящето дело; но че с тази
заповед е извършена промяна на ПРЗ на община Пещера; че от
заинтересовано по смисъла на ЗУТ лице е поискан съдебен контрол на тази
промяна на регулацията. Счита дружеството ищец, че дали тази заповед е
законосъобразно или незаконосъобразно издадена е без правно значение за
исковото производство, като фактът на който се ползва ищеца в това
производство е, че въз основа на тази заповед дружеството ищец е
установило фактическа власт върху процесните 146.6 кв.м. и ги е завладяло
като свои. И че дори и да се окаже унищожаема или нищожна Заповед №
790/24.09.2007 г., това няма да окаже влияние на началният момент на
давността, която е започнала да тече в полза на ищеца. Заключава, че няма как
предмета на производството по адм.д.№859/2023 г. по описа на Адм.С-
Пазарджик и този по исковото производство да са идентични, защото
същественото е дали производствата се намират в зависимост, така че изходът
на едното производство да окаже влияние на изхода на другото производство.
Акцентира, че никъде в обстоятелствената част на исковата молба
дружеството не е развило довод, че въз основа на регулационното изменение
по въпросната заповед е налице валидно изменение на действащия РП на гр.
Пещера, въз основа на което да е транформирана собствеността върху
процесните 146.6кв.м., тоест, че регулационното изменение е довело до
изменение на правото на собственост върху спорните 146.6 кв.м.
Признава се, че процедурата по частичното изменение на ПУП-ПР не е
довършена до край, че предвиденото изменение на регулационният план, чрез
предаване на реална част от имот, не е приложено на място; че имотните
10
граници не съвпадат с регулационните и че в действащия Кадастрален план
ищцовият имот с идентификатор ***** не е нанесен с действителните
граници и площ, отговарящи на материалното право на собственост в пълен
обем.
Заключава, че зависимост между двете съдебни производство няма,
поради което изходът по адм.д №859/2023г. няма да окаже влияние за
правилното решаване на установителния иск за собственост; че исковото
производство, което ще окаже влияние за правилното решаване на
повдигнатия правен спор е дали спорните 146.6 кв.м. представляват
публична или частна общинска собственост, и дали в полза на дружеството
ищец е изтекла придобивна давност. И че при успешно провеждане на
установителния иск за собственост ще се открие възможността за изменение
на действащата КК на гр. Пещера, тъй като със сила на пресъдено нещо ще е
установено, кой е носителят на материалното право на собственост върху
процесния имот. Счита, че в случая, не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, поради което ищецът моли да не се уважава искането за спиране
на исковото производство.
Искането на ответника Община Пещера за спиране на производството
на посоченото правно основание не е уважено от исковия съд поради липса на
преюдициалност на административния спор към предмета на образуваното
исково производство относно претендираното правото на собственост по
чл.124 от ГПК на посоченото и заявено с ИМ правно основание -придобивна
давност.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Ищцовото дружество с ограничена отговорност с фирма “НОТА БЕНЕ
ШУУС“ ООД, ЕИК *********, е регистрирано в Търговския регистър като
действащо въз основа на съдебно решение №2413 от 15.12.2004г. постановено
по фирмено дело №1091/2004г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с
вписани седалище и адрес на управление в гр.Пещера, ул.“Петър Раков“ №33,
с капитал от 10000лв, разпределен на 100дяла , и с предмет на дейност-
търговия със стоки в първоначален, обработен и преработен вид, покупко-
продажба на недвижими имоти с цел строителство и продажба на
построеното, комисионна, спедиционна, превозна дейност, рекламна,
информационна ,хотелиерска, ресторантьорска, проучване и проектиране,
11
внос и износ на стоки и всички други дейности, които не са забранени от
закона. Записано е в съдебното решение, че посоченият капитал на
регистрираното дружество е формиран чрез непарична вноска,
представляваща право на собственост върху недвижим имот, придобит от
учредителите на дружеството по време на брака им и представляващ тяхна
/съпружеска имуществена общност/ СИО, а именно част от сграда
“Велпапе-I“, състояща си от приземен етаж от 291.5кв.м. и част от етаж от
459.5 кв.м. ведно със съответното право на строеж, построена в УПИ ХII в кв.
** по плана на гр.Пещера, подробно описан в Договор за продажба на обект
“Велпапе-I , част от сграда находяща се в парцел XII в кв. ** по ЗРП на
гр.Пещера по реда на ЗППДОП, от 02.12.2000г., вписан в Службата по
вписванията при РС-Пещера като акт №158, том I, от 18.09.2002г., като
правото на собственост върху имота, предмет на непаричната вноска,
вносителите установяват с процесния договор. В съдебното решение за
регистрацията на дружеството е записано още, че съдружници в дружеството
са А.Д.С. ЕГН-********** и З.Л.С., ЕГН-**********, като дружеството ще се
управлява и представлява от А.Д.С..
Съгласно съдържанието на цитирания в съдебното регистърно решение
договор за продажба на обект “ВЕЛПАПЕ-I“, част от сграда, находяща се в
парцел ХII, кв. ** по ЗРП на гр.Пещера по реда на ЗППДОбП, се установява ,
че същият е сключен на 02.10.2000г. в гр.Пещера, между продавача Община
Пещера, представлявана от кмета Г.П. и от купувача А.Д.С., ЕГН-**********,
по силата на който продавача продава на купувача -физическо лице, обект
частна общинска собственост, представляващ терен с площ от 459.5кв.м.
ведно с построената в него част от сграда „Велпапе-I“, състояща се от
приземен етаж от 291.5кв.м. и част от етаж от 459.5кв.м., находящ се в
парцел ХII, кв. ** по ЗРП на гр.Пещера, при граници на имота -изток-парцел
XIII; юг парцел IX; запад-„Велпапе II“; север -път, по информационен
проспект на „ИНТЕКО“ ЕООД-София за м.юни 2000г., за цена от 22100лв,
формирана чрез преговори с потенциални купувачи съгласно протокол №3 от
25.08.2000г. на комисия назначена със заповед №314 от 07.08.2000г., като
крайната датата за плащане на сумата, разсрочена на 4 вноски, е фиксирана на
11.12.2000г. Съгласно чл.6 ал.1 от договора владението върху продавания
обект се предава от продавача на купувача при подписването на договора, като
купувачът има задължение да изпълни заложена инвестиционна програма за
12
3г. или до 2003г. включително.
Въз основа на апортирането като непарична вноска /само на застроената
част / в капитала на ищцовото дружество при учредяването му като търговски
субект, на 01.06.2022г. ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за
установяване право на собственост върху недвижим имот, №***, том I, рег.
№****, дело №103 от 2022г. /нотариус С.Т./, с който на основание
представени писмени документи, търговецът „НОТА БЕНЕ -ШУУС“ООД, е
признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на
гр.Пещера, с адрес гр.П., ул.“*****“ с площ от 990кв.м., представляващ
урбанизирана територия, с номер по предходен план-кв. ** парцел XII, при
съседи на имота -имоти с идентификатор *******, ********; ********** и
***** /всичките ПИ са застоени, без последния/, както и на 6 /шест/ сгради
намиращи се в процесния имот между които и самостоятелен обект /пор.№4 в
н.а./ в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр.Пещера, одобрени със
заповед на ИД на АГКК №РД-18-11 от 10.07. 2013г., с адрес гр.Пещера,
ул.“*****“, етаж ****, който самостоятелен обект се намира на етаж * в
сграда без посочен номер по Схемата на АГКК, с идентификатор *****.3, с
предназначение-промишлена сграда, разположена в описания ПИ *****, с
предназначение на самостоятелния обект-друг вид самостоятелен обект в
сграда /СОС/, на едно ниво, с площ 291.50кв.м. ведно с прилежащите части
към обекта-припадащите се за обекта идеална части от общите части на
сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата-на същия
етаж-*****.3.2, под обекта няма, над обекта-*****.3.3 и /пор.№6/-СОС с
идентификатор *****.3.3 по същите КККР на гр.Пещера, на същия
административен адрес, етаж втори , без посочен номер по Схемата на АГКК,
който СОС се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор *****.3, с
предназначение Промишлена сграда, разположена в посочения ПИ с
идентификатор *****, с предназначение на СОС-друг вид самостоятелен
обект в сграда, брой нива на обекта-1/едно/, с площ от 459.50кв.м., ведно с
прилежащите части към обекта-припадащите се за обекта идеални части от
ОЧС, ниво 1, при съседи СОС на същия етаж-*****.3.4, под обекта *****.3.2,
*****.3.1, над обекта няма. В нотариалният акт се изброяват представените
пред нотариуса от молителя писмени документи-договора за продажба на
обект Велпапе, дружествен договор, регистърното решение, , нотариални
актове, договора за съдебна делба , скици, схеми и други , но липсва
13
констатация и посочване от нотариуса, издаващ КНА за точното правно
основание или основанията, легитимиращи според нотариуса дружеството
като собственик на описаните в нотариалния акт ПИ и сгради в него и като
основание да се издаде искания КНА.
Установява се, че Община Пещера близо пет месеца преди да сключи
договора за продажба на обект Велпапе-I част от сграда, находяща се в парцел
XII, кв. ** по ЗРП на гр.Пещера по реда на ЗППДОП с купувач А.Д.С., е
актувала като частна общинска собственост с Акт 145б от 26.05.2000г.
недвижим имот находящ се в гр.Пещера, кв. **, парцел XII ВЕЛПАПЕ – II, на
основание чл.2 ал.1 т.6 и чл.2 ал.2 т.2 от ЗОС и решение №28 от 28.01.2000г.
на Общински съвет/ редакция към датата на съставяне на АЧОС /акт за частна
общинска собственост/ - Закон за общинска собственост, редакция-бр.67 от
1999г., в сила от 28.01.2000г. Чл. 2. (1) т.6. Общинска собственост са:
общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община; ал.(2)
Общинска собственост са и: т.2. застроените и незастроените имоти и
движимите вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени
с доброволен труд и парични средства на населението; Актуваният като
ЧОС имот е описан като част от редовен етаж стоманена конструкция с
тухлена зидария със застроена площ 443.5кв.м. и покрив гофрирана
ламарина, вход-стоманобетонова конструкция със застроена площ 103кв.м.,
площ на парцела 546.50кв.м. В АЧОС не е посочено основанието или
основанията на които имотът е придобит в собственост от Общината и се
записва като ЧОС-сделка, давност, предоставен от държавата по реда на ЗОС,
по приватизационна сделка, делба, по закон и други.
Според данните от АЧОС, за същия недвижим имот е съставен предходен
акт за общинска собственост №145 от 15.09.1998г., като отново липсва
посочване на правното основание легитимиращо Общината като негов
собственик. Имотът е със записано местонахождение-гр.Пещера, кв. **
пл.ХII, III-ти функц. Тип, II-ра зона. Като граници на имота са записани
-север второстепенен път, юг-парцел IX „Техноком“; изток -Велпапе- I,
запад-парцел XXI. Като забележки в АЧОС е записано, че с акт 145- е
разделен на два акта-№145а и №145б с решение на Общ. съвет №28 от 28.12.
14
2003г. Съдържанието на решението на ОбС не е приложено
Установява се, че в приключило с одобрена от РС-Пещера съдебна
спогодба в делбено производство /протокол от 05.10.2007г.-гр.д.№371/ 2007г.,
-л.15, приложена и към КНА от 2022г./, е поставен в дял на настоящия ищец
„НОТА БЕНЕ-ШУУС“ ООД недвижим имот представляващ УПИ-XII в кв.
** по ПУП на гр.Пещера с площ от 1006кв.м., ведно с построения ****
редовен етаж в същия УПИ част от двуетажна масивна сграда, цялата със
застроена площ от 1006кв.м. в това число и вход-стоманобетонна
конструкция с тухлен зид със застроена площ от 103кв.м., находящ се в
западната част на този **** редовен етаж, при съседи на УПИ-ХII: от юг-
УПИ IX Техноком; изток -УПИ- XIII; от север-обслужващ път; от запад-
УПИ- XVIII, като за уравняване дела на другия съделител Община Пещера,
дружеството се задължава да й заплати сумата от 16668.25лв на 4 равни
месечни вноски, всяка от по 4167.06лв платими до пето число на месеците-
ноември и декември 2007г., януари и последна вноска на 05.февруари 2008т.
Преди приключване на делбата е стартирана процедура за частично
изменение на ПУП-ПР за обособяване на самостоятелен УПИ
ХХХ-„Работилница за обувки“ в кв. ** на гр.Пещера с инвеститор
физическото лице А.Д.С., като за целта е изготвена обяснителна записка от
проектанта инж. Г.С. /месец септември 2007г./. Залегналата в записката цел с
изготвяния частичен план, е за обособяване на самостоятелен УПИ за имот,
придобит по силата по договор от 02.10.2000г, който имот да обхваща
източната част от УПИ ХII и със застроена площ от 441кв.м., за
компенсиране на собственика заради различия в натуралните показатели по
договора се предвижда общата застроена и незастроена площ на
новообразувания УПИ следва да бъде 587.60кв.м. или с допълнително
незастроен терен от 146.60кв.м. Заключението на проектанта е, че исканото
обособяване и съответно отреждане е допустимо, като имота попада в зона за
промишлено производство и че с проекта се обособява УПИ-ХХХ
“Работилница за обувки“, както и че свободната площ е за сметка на част от
вътрешно-ведомствен път, но без изрично посочени от проектанта по-
нататъшни характеристики на този път-като граници, експлоатационно
състояние, урегулиран или неурегулиран имот, кои имоти обслужва
транспортно, съседи, има ли излаз към главен път или към улица или е от
15
чисто вътрешен затворен и без всякакъв изход ведомствен път, какво
обслужва и каква транспортна достъпност позволява от къде и до кого и за
какво, включително и посочени габаритите на МПС или ППС които могат
свободно да се движат по него и дали в момента е действащ и дали се използва
по предназначението си или е с изцяло отпаднала необходимост и значение, и
най-вече експертиза как влияе отнемането на процесната част от пътя от
146.6кв.м. върху неговите остатъчни фактически експлоатационни
възможности и транспортна проходимост на място и други.
Отразено е още, че съществуващото застрояване е съгласно
нормативите за застрояване и съобразено с правилата за разполагане на сгради
съгласно Наредба №7 от ПНУТУЗ, и че проектът е съобразен с изискванията
на Наредба №7 от 22.12.2003г. за Правила и нормативи за устройство на
отделните видове и територии и устройствени зони и на Наредба №8 за обем и
съдържание на устройствените схеми и планове от 14.06.2001г., без
конкретизация на кои точно изисквания отговаря конкретния ПУП и път и
защо В обяснителната записка няма и изрично записано въз основа на
какво проектанта приема, че допълнително незастроения терен от 146.60км.м.
попада и е за сметка на част от вътрешно ведомствен път и как е установено,
че този път има именно такъв характер и къде е записан с такова отреждане и
предназначение по плановете, изготвени и съществуващи за зоната за
промишлено производство и ако е записан като ведомствен път ,кой е
собственика му и чие е ведомството, което ползва този път или само го
стопанисва и на какво основание и за какво се ползва в момента или вече е с
отпаднало предназначение. Според ищеца този вътрешноведомствен път не
обслужва пешеходци, нито обществен транспорт и няма характеристики на
улица, но такива изрични записвания в записката на проектанта липсват.
Освен това в записката липсват и посочени границите на допълнително
незастроения терен от 146.60кв.м, дали и как същите са идентифицирани на
място, маркирани ли са и как, оградени ли са и с какво и от кого или към
момента представляват немаркирана и неустановена с видими граници и
означения свободна незастроена площ и дали този терен се ползва по
предназначение като вътрешно-ведомствен път като такива данни както се
посочи не се съдържат в обяснителната записка.
Изготвянето на обяснителната записка е предхождано от обосновка,
изготвена от същия проектант инж. Г.С. от 24.01.2023г. за компенсиране на
16
физическото лице А.С. по същия договор за покупка на обект Велпапе-I част
от сграда , в парцел УПИ XII, кв. ** по ЗРП на гр.Пещера, според която
купувачът по договора е надплатил в повече от посочените в договора
стойности на земята и на РЗП с общо 831.22лв, като според изготвената
обосновка, купувачът ако желае може да бъде компенсиран със свободна
незастроена земя, като няма записано, че тази свободна незастроена земя
следва да представлява част от съществуващ и действащ или с отпаднало
предназначение на място вътрешно-ведомствен път, защото в същност такъв
вътрешноведомствен път съществува и липсват данни да не се ползва по
предназначение и да няма характер на терен който е свободно незастроена и
неизползвана по предназначение земя и без да има предназначение да
обслужва други съседни на имота на ищеца ПИ в предвид предмета на
дейност на другите търговски фирми имащи сгради и ПИ граничещи с този
вътрешно-ведомствен път. Към обосновката няма проект на скица с
изображение на границите на свободната незастроена земя от 146.6кв.м.
предмет на искането за компенсиране и какъв произход ще има.
Установява се, че от Община Пещера въз основа на депозирана
писмена молба от физическото лице А.Д.С., посочен за собственик на част от
УПИ-XII в кв. ** по ПУП на гр.Пещера и въз основа на решение по протокол
№19 от 19.09.2007г. на ОбЕС по УТ и на основание чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ
/Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен
на основание по ал. 1, и когато: т.6. има съгласие на всички пряко
заинтересувани собственици/ ; и чл.129 ал.2 от ЗУТ Подробният устройствен
план по чл. 128, ал. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-
дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
общинския експертен съвет/; и чл.44 ал.1 и ол.13 и ал.2 от ЗМСМА/, е
издадена кметска заповед №790 от 24.09.2007г. с която се одобрява ПУП -
План за регулация, с който УПИ XII, кв. ** по плана на гр.Пещера се разделя
на два самостоятелни урегулирани имота, като УПИ XII се оформя в западната
част на имота съгласно линиите и щрихите в зелен цвят на проекта, а в
източната част се образува нов УПИ ХХХ с площ от 587,6 кв.м, като с цел
компенсиране на собственика, подал молбата за изменение, заради различие в
натуралните показатели по договора към новообразувания УПИ ХХХ
съгласно представения проект за на ПУП се присъединява допълнително
незастроен терен в северната част на имота в размер на 146,6 кв.м и се
17
определя се устройствена зона Пп-предимно производствена с ниско
застрояване и устройствени показатели в границите на нормативно
определените с Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. В самата заповед няма
фиксирани точните граници на присъединявания незастроен терен, от какъв
имот се взима този терен, чия собственост е, като заповедта не препраща към
конкретна скица с очертанията на присъединявания терен, включително и
няма посочване кой е собственика на терена който се присъединява и как са
уредени отношенията между собствениците на двата съседни терена -новия
УПИ и присъединения допълнително незастроен терен. Действително се
препраща към изготвен проект, но същият не е приложен към заповедта,
нито става ясно от кого и кога е изготвен и защо и какво точно съдържа, и как
се обосновава присъединяването на цели 146.6кв.м. към новообразувания
парцел ХХХ, и доколкото това би повлияло върху функциите и
предназначението на имота от който се изземват тези 146.6кв.м. В
кметската заповед няма изрично записано, че допълнително
присъединяваните процесни незастроени 146.6кв.м. са част от незастроен
терен, който е ПОС /публична общинска собственост/ или е ЧОС или
собственост на трето лице. В кметската заповед няма изрично признато на
молителя А.Д.С. или на ищеца „НОТА БЕНЕ-ШУУС“ ЕООД право, още с
издаването на заповедта и независимо от обжалването й и без същата да е
влязла в законна сила, да бъдат въведени във владение върху
присъединявания допълнително незастроен терен в северната част на имота,
от 146.6кв. и как да стане това, в хипотеза когато този терен все още не е
обозначен, идентифициран и индивидуализиран на място, /данни и твърдения
за обратното няма/, а го има само като възможен проект, какъв акт следва да
бъде съставен за въвеждането на страната във фактическа власт на терена,
доколкото в заповедта са посочени единствено линии и щрихи в зелен цвят
на проекта, и нищо повече, след като се касае в случая за необходимост от
типична специфична експертна работа и дейност за определяне и въвеждане
на владелеца в точните идентифицирани граници на терена така както са
залегнали във все още невлезлия в сила проект към който се препраща,
предвид обжалването на заповедта за изменение на ПУП-ПР. Ищецът не
твърди да е бил надлежно въведен във владение на терена чрез експертно
обозначаване на точното местоположение на идентифицираните по проекта
граници на терена, за което да е съставен съответния протокол за въвод от
18
надлежния специалист след трасиране на място и удостоверяване на
границите на терена така както са по проекта.
Според скица на поземлен имот /№*********./ с идентификатор *****,
по КККР на гр.Пещера, одобрени със заповед №РД-18-11 от 10.07.2013г. на
ИД на АГКК, процесният ПИ е с площ от 990кв.м. представляван
урбанизирана територия в гр.Пещера, на ул.“*****“, с начина на трайно
ползване -за друг вид производствен, складов обект, като в скицата е записано,
че по предходен план този имот е в квартал 82, парцел XII, записан на името
на ищеца „НОТА БЕНЕ -ШУУС ООД, при граници-от север-ПИ с
идентификатор *****- без конкретизиране какво представлява този имот и
какво предназначение има . Другите описани съседи са от юг- ПИ с
идентификатор *****587, от запад- ПИ с идентификатор ******** и от изток-
ПИ с идентификатор *****668, като в имота е записано че попадат три
сгради-промишлена сграда *****.1. с площ от 136кв.м.на 1 етаж; промишлена
сграда-*****.2 с площ от 171кв.м. на един етаж; и промишлена сграда
*****.3, с площ 683кв.м. на два етажа.
Според скица от ПУП- ЧИ на ПУП-За обособяване на самостоятелен
УПИ ХХХ-Работилница за обувки в кв. ** на гр.Пещера за сметка на част от
УПИ ХII и вътрешно-ведомствен път -извлечение от ПУП на кв. ** и от
План за регулации, с №6790 от 24.09.2007г. /л.25/, одобреният процесен
присъединяващ се допълнително незастроен терен в северната част на имота
в размер на 146,6 кв.м е очертан с правоъгълна форма с жълти граници, без
отбелязване от какъв терен се взима и към какво се присъединява, както и
липсват означения този терен да е ограден с ограда или маркиран по друг
начин със съществуващи и видими на място трайни граници, като единствено
в записката на проекта е отразено, че обособяването на парцела е за сметка и
на вътрешно-ведомствен път, без този път да е индивидуализиран със
съответната номерация както и на какво основание е записан и съществува
като вътрешно ведомствен път като няма отразяване на налични или липса на
възможни рискове от откъсване на реална част от ведомствен път с оглед на
неговата актуална експлоатация и рисковете от блокиране на ведомствения
път /блокиране на възможността за маневриране на МПС/, доколкото липсват
данни за вътрешно ведомствения път да е отразено, че пътят е с отпадала
транспортна функция и не се ползва по предназначение. В представения ПУП
няма изрично отбелязване, че инвеститорът А.Д.С. е въведен във владение
19
на така очертания терен и оцветен по граници, кога и какъв акт е съставен за
целта. Целият вътрешноведомствен път е записан с №1378, като същият
реално осигурява достъп и обслужва общо четири застроени УПИ-
УПИ-XIII; УПИ - XXII и УПИ ХII,УПИ-ХХХ а съгласно скицата на ПИ
№****** по КККР на гр.Пещера от 10.07.2013г. /л.22/ вътрешноведомствения
път с идентификатор ***** *** обслужва общо 4 /четири/ застроени с
масивни сгради ПИ като няма данни същите ПИ да са записани на един
единствен собственик, а именно- *****; *********; ****; ******. Липсва и
отбелязване по скицата вътрешноведомствения път да е с отпаднало
предназначение. Ищецът също не твърди да е едноличен собственик на
всички тези ПИ, като признава, че цялото бивше предприятие Велпапе е
разпродадено на отделни обособени части по реда на приватизацията на
различни лица.
В приложена по делото скица на същия парцел ХII-Работилница за
обувки, издадена от гл. архитект на Община Пещера на 08.05.2024г. /л.36/ за
процесното присъединяващо се място към парцел ХХХ-работилница за
обувки, от 146.60кв.м. е записано, че същото не е нанесено на кадастралната
карта, като на скицата е отразено с правоъгълна форма с червени линии и без
данни дали на място процесния терен има съществуващи граници и какви са
те. В скицата също липсва отбелязване ищецът да е въведен във владение на
процесната част, по какъв начин и какъв акт е съставен за това.
Според извлечение от ПРЗ на Община Пещера за кв. **, /посочено от
ищцовото дружество като приложение под №12 към ИМ/ е нанесен изцяло
така наречения вътрешноведомствен път №1378, /л.24/, според който от
източна посока пътят е без изход и достига до застроен парцел ХIII, като в
западна посока същият след като заобикаля от юг и запад застоен парцел
III-500 , а от юг спрямо пътя остават застроени парцел ХVIII -415 и XI-342 ,
завива под прав ъгъл в северна посока и се включва в главен път -общинска
улица-о.т.******, с отклонения от главната улица в посока на запад, на изток и
на север . Касае се за включване на вътрешноведомствения път в главен
общински път предвид и на маркировката поставена на този главен път с
прекъсната разделителна линия и поставено улично осветление /виж ПУ-л.25
и л.24.-извлечение от ПРЗ, скица от 08.05.2024г./. Следва да се отбележи, че
съгласно чл.1 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата
20
с пътна маркировка, с наредбата се определят видовете пътна маркировка,
условията, редът и правилата за използването й за сигнализация на пътища,
отворени за обществено ползване. чл. 2. (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2001 г.)
Пътната маркировка се състои от линии, стрелки, символи и надписи,
нанесени с боя или по друг начин върху пътното платно и пътните
съоръжения, допълнена (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от
18.05.2015г.)Пътната маркировка се състои от надлъжни маркировки, стрелки,
напречни маркировки, текст и символи върху пътното платно и пътните
съоръжения и се осъществява чрез полагането на материали за
пътна маркировка, като боя, термопластични материали, втвърдяващи се на
студено материали, предварително изработени ленти и символи, пътни кабари
или други материали; А съгласно чл.3 ал.1 Пътната маркировка се използва
за: 1. създаване на организация на движението по пътищата чрез разделяне на
платното за движение на пътни ленти; 2. обозначаване на пътните
съоръжения. Според чл.3 от Закона за пътищата - (1) Пътищата са
републикански и местни, а според ал.(3) Местните пътища са общински и
частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с
улиците. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, в собственост на
общините преминават следните държавни имоти - общински пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОбС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени със закон.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата - общинските пътища са
публична общинска собственост. Съгласно чл. 11 от ЗОбС имотите и вещи
– общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съгласно чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. "а" от ППЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Или налага се извода, че процесният
вътрешноведомствен път е свързан с общински път отворен за обществено
ползване и в този смисъл този общински път представлява публична
общинска собственост. Твърдения за обратното няма въведени с ИМ и с
21
отговора на ИМ.
Община Пещера е сигнализирана за възникнали спорове между
собственици на съседни имоти във връзка с ползването на
вътрешноведомствения път с идентификатор *****, като подаващите
сигнала М.К. и Л.Д., с вх.№ СП/5.11.2024г. твърдят, че процесният път
представлява общинска публична собственост, и е с площ от 1050кв.м. в кв.
** по ПУП, с административен адрес ул.“*****“ №**, върху който терен
според подаващите сигнала са незаконно поставени от ищцовото дружество
бетонови елементи „саксии“, което затруднява транспортното обслужване
на имотите на двамата тъй като с поставените елементи, изключително
трудно се маневрира около тях и е предпоставка за загубване на клиенти на
фирмата им и че по този начин с поставените на 18.06.2024г. по средата на
вътрешно-ведомствена обслужваща имотите за товаро-разтоварна дейност
ул.“Г. Кьосеиванов“ паркови саксии се ограничава от НОТА БЕНЕ ШУУС
ООД достъпа на товарните автомобили до товарната рампа и без възможност
за достъп до имотите при засичане на товарните автомобили, наложило
лицата подали сигнала сами да отстранят от терена огражденията. В сигнала е
посочено, че Михаил Комбонов е собственик на масивен гараж-работилница с
идентификатор ********* от УПИ ********, разположен северно от
вътрешноведомствения път, а Любомир Динчев-управител на АСО ЕООД и
собственик на ПИ с идентификатор ******.1-разположен източно от
вътрешноведомствения път- с идентификатор ***** или касае се за
съседни ПИ в непосредствена близост с проектния терен от 146.60кв. в от
същия вътрешно- ведомствен път ,присъединяван според кметската заповед
№790 от 24.09.2007г. към ПИ на ищеца. В жалбата си и двамата подали
сигнала до кмета на Общината изразяват недоволство от незаконно поставени
бетонови елементи от ищцовото дружество /паркови саксии/ върху терен
публична общинска собственост ПИ с идентификатор ***** с което считат,
че е налице фактическо затруднено маневриране на транспортните средства
обслужващи тези фирми около така поставените от ищцовото дружество,
бетонови елементи, довело до прекратяване на дългогодишни партньорски
отношения с клиенти, водещо и до прекратяване на трудовата дейност на тези
дружества. Изложените факти и обстоятелства в сигнала не са оспорени от
ищеца като недостоверни или неавтентични нито е открито производството по
оспорване на истинността на тези частни свидетелстващи документи.
22
Според заповед №37 от 09.06.1997г. /л.68/ издадена от Кмета на Община
Пещера ,на основание чл.76 от ППЗТСУ и Протокол №8, решение IX, е
одобрено на основание чл.32 ал.1 т.1 и т.3 от ЗТСУ изготвен проект за
изменение на ЗРП за парцел III-ПП “Братя Горови“, Общинска фирма в кв. **
по плана на гр.Пещера, като се обособяват парцели III, XII, XIII, XIV, XV
XVI с вътрешнозаводски обслужващи пътища, съгласно скицата проект /
л.68./ И в тази заповед няма индивидуализация и означение на
вътрешнозаводските обслужващи пътища и чия собственост са-на държавата,
на общината, на съответното ведомство и кое е то или на друг правен субект.
В съдебно заседание страните поддържат първоначално въведените си
становища съответно с ИМ и с ОИМ .
По делото е разпитан като свидетел С.З.С., на **г. без служебни
взаимоотношения със страните, който установява, че познава управителя на
ищцовото дружество С. , съседи са по предприятия, занимава се със същото с
каквото и той – произвежда обувки, като предприятията се намират в бившето
предприятие „Братя Горови“, от което той е закупил 3 сгради, като
свидетелства, че едната от тях е в непосредствено съседство. Уточнява, че е
закупил имоти, съседни на имота на ищеца. По предявена на свидетеля скица,
последният пояснява, че имотът с идентификатор завършващ на ***, ½ от
имот с идентификатор завършващ на **, а в този с идентификатор завършваш
на *** – се работи от 2000г. Знае, че това е било вътрешен двор, „…влиза се
горе от портала и свършва вътре“; Допълва, че порталът си е наличен
отворен, горе на асфалтовия път отзад. Знае, че спорът по делото е за
квадратни метри пред неговото предприятие, където му е входа на цеха за
обувки. И че става въпрос за квадратни метри за дъното на двора пред
сградата на ищеца. Знае, че в момента тази част е бетонирана, направени са
тротоари и плочки, като преди това имало изронен стар бетон. Свидетелят
посочва, че мястото било облагородено от г-н А.С. и брат му Г.С..
Свидетелства, че той е там от 2000г. а С.и са там 1-2 години след него, и
повече от 20 години. Знае, че от както са се нанесли, те са започнали да си го
стопанисват. Свидетелят не посочва кога и как е завладяно процесното място,
как и по какъв начин на място е било идентифицирано и ограден този
допълнително незастроен терен в северната част на имота от 146.60кв.м.
преди да бъде облагородяван. Същевременно с това не сочи дали има
съществуваща граница между стария имот на ищеца и процесния придаващ се
терен или представлява едно цяло и как на място е маркирана и
идентифицирана границата с останалия вътрешноведомствен път. Според
свидетеля, има повече от 10 години откакто „го облагородяват“, като не
уточнява в какво точно действие или действия, извършвани от ищеца се
изразява облагородяването на терена. Свидетелства, че към 2001г. – 2002 г. се
нанесли и след това към 2003-2004г. почнали да го облагородяват. Посочва, че
може да е било и преди една-две години след това, но няма спомен точен
отпреди 20 години. На място, имало един павилион пред тяхната сграда. Такъв
факт не се изтъква от ищеца в ИМ ,нито се поддържа в хода на производството,
23
както и такъв обект няма нанесен на спорния терен на нито една от скиците, в
обяснителната записка и в заповедта на Кмета №790 от 24.09.2007г. и
доколкото според данните и твърденията на ищеца се присъединява
допълнително незастроен терен от вътрешноведомствен път. Свидетелят
уточнява, че в дъното имало друга сграда, но че те си влизали от централния
вход. Уточнява, че съседната сграда на тази на ищеца от североизток, която е
перпендикулярна на неговата, има вход от северната си страна, а от вътрешния
двор, за който свидетелства, е оградена с телена ограда, за която не знае дали
има врата и достъп. Посочва, че площадката в дъното на двора, която е
облагородена до сградата на ищеца е около 200-300 кв.м. и цялата е
бетонирана и има плочки като настилка, но не посочва годината на
извършване на тези дейности и дали в същност облагородяването на терена се
свързва от свидетеля с извършване именно на тези строителни дейности или
облагородяването е свързано с поставянето на бетонови саксии. Знае, че
има седем-осем саксии бетонови върху терена. Свидетелят няма спомен кога
са поставени тези саксии. За настилката, която е направена там знае, че е с 10
см по-висока от останалото ниво на двора, категоричен е, че на място ограда
няма, има бетонови саксии. Според свидетеля, може да се влезе с кола, да се
паркира върху площадката от всеки. Пояснява, че това са седем – осем саксии ,
и че те не пречат да се паркира там. Повтаря, че там няма ограда, а според
него другите хора, които ползват останалите сгради в двора си, влизат отгоре
от асфалта през портала и че отзад няма вход, и е стръмно. Свидетелят не е
разпитван за подадените сигнали до Общината за затрудненията в
маневрирането на МПС по вътрешноведомствения път поради поставянето
на саксиите. Съдът не дава вяра на свидетелските показания като общи, без
конкретика и яснота за действията чрез които ищецът са манифестирал
намерение да свои имота като свой собствен, кога точно са извършени като
освен това свидетелят не сочи и не установява, управителят на ищцовото
дружество по какъв начин и кога е завладял един празен терен от
вътрешноведомствен път без никаква поставена и съществуваща на място
ограда и без индивидуализиращи границите идентификационни знаци ,
маркери, колчета и друга маркировка и кога и как е започнал да облагородява
терена след като няма поставени на място граници, които да го
индивидуализират и в които да упражнява фактическа власт върху точно
определен терен, който е предмет и на обжалваната кметската заповед №790
от 24.09.2007г.. Според свидетеля касае се за неограден, немаркиран и
незастроен терен в който има само поставени 7-8 саксии, върху който
първоначално е имало поставен павилион.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че е придобил
процесната реална част от имот, съставляващ вътрешноведомствен път с
площ от 146.6кв.м. в собственост по давностно владение, започнато от месец
януари 2008г. и продължило повече от 17години, в резултат на което тази част
е присъединена към закупения по реда на ЗППДОП парцел новопроектиран
като УПИ ХХХ в кв. ** по плана на гр.Пещера в резултат на разделянето на
УПИ ХII на два самостоятелни УПИ и оформянето на източната му част под
24
нов УПИ ХХХ с площ от 587.6кв.м., към който новопроектиран УПИ ХХХ се
прибавят процесните 146.60кв.м., а понастоящем представляващи реална част
от 146.60кв.м. от незастроен терен от имот 1378 по ПУП-ПРЗ, а по
действащите КККР на гр.Пещера от ПИ с идентификатор *****,
представляващ вътрешно-ведомствен път обслужващ вече несъществуващо
общинско предприятие Велпапе, приобщени /придадени/ с кметска заповед
№790 от 24.09.2007г., по давност към имота на ищеца с кадастрален номер
*****, за който е отреден УПИ ХIII-РАБОТИЛНИЦА ЗА ОБУВКИ в кв. ** по
плана на гр.Пещера. Фиксираният в ИМ начален момент на течение на
придобивната давност въз основа на която ищецът твърди, че е придобил в
собственост процесната реална част, е считано от месец януари 2008г.
продължило повече от 17г./ в същност към датата на подаване на ИМ
точният период от време е е 17г. и 3месеца/.
Разгледана по същество исковата претенция за собственост на
процесната реална част от терен, представляващ вътрешно-ведомствен
път, на заявеното правно основание-придобивна давност е
неоснователна.
Твърдяното придобиване по давност от ищеца на реална част от
недвижим имот представляващ част от незастроен терен от
вътрешноведомствен път касае периода на действие на Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ , в сила от Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в
сила от 31.03.2001г., , като съгласно Чл. 200. (1) Реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.; Според алинея
втора (2) Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към
съседен имот. Съгласно чл. 15. От ЗУТ В Редакция към датата на издаването
на кметската заповед №790 от 2007г./ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.,
непроменена и до момента, (1) С подробен устройствен план по чл. 16 или по
чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани
с предишен подробен устройствен план. Урегулираните веднъж поземлени
имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в
този закон случаи. Според (3) Границите на урегулирани поземлени имоти
могат да се променят с план за регулация само със съгласието на
собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за
прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.Ал.(6) (Нова)
25
предвижда, че заповедта за одобряване на плана за регулация, с който се
променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3,
влиза в сила с издаването й и се съобщава на заявителите.
А ал.(9) (Нова) посочва, че Изменение на план за регулация по реда на ал. 3 се
отказва със заповед на кмета на общината, когато с проекта за изменение се
предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи. Съгласно (10) (Нова)
Изменение на план за регулация по реда на ал. 3 се отказва със заповед на
кмета на общината, когато с проекта за изменение се предвижда създаване на
урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност, които са под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване на тези имоти
характер и начин на застрояване.
Според чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) (1), /редакция към дата на
издаване на кметската заповед/- С подробен устройствен план за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи
за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична
собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на
тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими
имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите
си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Съгласно чл. 17. (1) Извън
случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част
от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като
вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. Според (2)
С плана по ал.1, при спазване на правилата и нормативите, определени в този
закон, могат да се урегулират:1. налични неурегулирани поземлени имоти с
цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени
имоти; 2. поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията
на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти; 3. съседни
неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени урегулирани
поземлени имоти. (3) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За случаите по ал. 2
заинтересуваните собственици подават заявление до общината, а за случаите
по ал. 2, т. 2 и 3 - и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи. Идеалните части на съсобствениците в
26
образуваните съсобствени урегулирани поземлени имоти се определят със
самия договор.
Съгласно чл. 19. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
следните размери: 1. в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв. м
повърхност; 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в курортните населени места и
селищни образувания и в курортните зони на населените места - най-малко 16
м лице и 500 кв. м. повърхност; 3. във вилните зони - най-малко 18 м лице и
600 кв. м повърхност; 4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен
терен - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични
теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м
лице и 300 кв. м повърхност; 5. в селата или частите от тях с преобладаващ
стръмен терен - най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност. (2) С решение на
общинския съвет въз основа на заключение на общинския експертен съвет се
определят селата или частите от тях с преобладаващ равнинен или стръмен
терен.; (3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Определените в ал. 1 най-малки
размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност)
могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от
стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с
положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията
за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския
експертен съвет. (4) При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално
обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално
определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5.
Същевременно, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20
декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии, уличната мрежа на
урбанизираните територии се разделя на първостепенна улична мрежа и
второстепенна улична мрежа. Съгласно същата наредба, зависимост от
функционалното им предназначение улиците от първостепенната улична
мрежа се разделят на: 1. улици I клас (скоростни градски магистрали с
непрекъснат режим на движение); 2. улици II клас (градски магистрали с
прекъснат режим на движение); 3. улици III клас (районни артерии); 4. улици
IV клас (главни улици). Съгласно същата наредба за планиране и проектиране
на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии,
27
улиците IV клас (главни улици) са улиците, обслужващи транспортно
централните зони на градовете с население над 30 000 жители и са основни за
транспортно-комуникационното обслужване на градовете с население до под
30 000 жители, като за тях те са най-високият клас улици. Член 16, ал. 5 от
посочената наредба от своя страна изяснява, че в селата улиците V клас са
най-високият клас улици, освен в случаите на чл. 76, ал. 2 ЗУТ.
Както се посочи, разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ дава възможност
да се придобиват по давност и чрез сделки реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания,
като поставя едно условие - да са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19 от ЗУТ. Целта на разпоредбата е да не бъдат раздробявани
поземлените имоти на малки части, което би направило практически
невъзможно застрояването и икономическото ползване на терена. С оглед на
това препращането на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ е към минималните размери на
УПИ, посочени в чл. 19 от ЗУТ. Такива минимални размери законът
предвижда единствено за УПИ за ниско жилищно застрояване - чл. 19, ал. 1 от
ЗУТ. Определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за
ниско застрояване /лице и повърхност/ могат да бъдат намалявани най-много
с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия
или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не
влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на
общинския експертен съвет. Въпросът би бил относим само в хипотезата, в
която спорният имот попада на главна улица на населено място без
преобладаващ стръмен терен/, когато законът е предвидил, че поземленият
имот следва да е с най-малко 14 м лице и 300 кв. м. площ. Тогава евентуално
владяната спорна част от имота, намалена най-много с 1/5 би отговаряла на
изискванията на закона за обособяване на самостоятелен поземлен имот
По въпроса за статута на общинската собственост следва да се отбележи,
че вещните права, както и основанията за придобиването им са изчерпателно
изброени в закона. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива
въз основа на правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Уредбата на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА и Закона за
общинската собственост /ЗОС/. Първата разпоредба, която създава общинска
собственост след регламентирането й в Конституцията от 1991 г. е тази на § 7
28
ПЗР от ЗМСМА /ДВ бр. 77/1991 г./. В нея е предвидено преминаването в
собственост на общините на определени държавни имоти с местно значение,
включително и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
/т. 4/. Следващият по време закон, който създава правна уредба на общинската
собственост е Законът за общинската собственост /ЗОС/ обн. ДВ бр. 44/1996 г.
В чл. 2 ЗОС са посочени имотите и вещите, които са общинска собственост и
основанията за придобиването й, а чл. 3 ЗОС разграничава публичната от
частната общинска собственост според основанието за придобиването /имоти
и вещи определени със закон/ и според предназначението й - да служи за
изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и
местната администрация и за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение. При тази законодателна уредба за
определяне на един обект за публична общинска собственост е необходимо на
първо място да се изясни датата на възникването му и на следващо място да се
установи дали попада в изброяването на чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Съставянето на
акт за общинска собственост по чл. 5 от ЗОС има само удостоверително
значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК и
не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската
собственост като в чл. 56, ал. 2 от ЗОС са определени обекти, включващи и
общинските улици, за които изрично е предвидено, че не се съставят актове за
общинска собственост.
При спор за собственост, решението на общинския съвет по чл. 6, ал. 3
ЗОС за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от
публична в частна не може да има самостоятелно доказателствено значение,
че имотът е бил публична държавна собственост, без по делото да се докаже
основанието за възникването й.
Съгласно постановките на решение № 50019 от 25.04.2023 г. по гр. д. №
1519/2022 г., I г. о. на ВКС, с което по въпроса "какъв е правният статут на
вътрешен път, част от стопански двор на ТКЗС – дали същият е общинска
собственост или частна собственост" е дадено следното тълкуване, чиито
принципни постановки са относими и към настоящия правен спор, :
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), Обн., ДВ, бр. 26 от
29.03.2000г, с последващи изменения и допълнения, пътищата са
републикански и местни като последните според чл. 3, ал. 3 ЗП са общински и
29
частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с
улиците. За тези пътища се прилага Законът за движение по пътищата (чл. 1).
Съгласно чл. 8, т. 4 ЗП, съществуват и частни пътища, които са собственост на
отделни физически или юридически лица. На основание чл. 9, ал. 2 от ЗП,
частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това
се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински
съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията.
Към категорията частни пътища по чл. 8 от ЗП, които осигуряват
маршрути от частни интереси (чл. 5, ал. 1 ППЗП) и не са предназначени за
обществено ползване,могат да се причислят вътрешноведомствените пътища,
когато те осъществяват връзката между отделни части от обособена
стопанска единица, състояща се от земя и сгради, които принадлежат на един
или няколко правни субекта в съсобственост. Когато от държавно предприятие
или ТКЗС, чрез приватизация или чрез търг се продадат обекти (сгради или
земя) на различни собственици,/както е в настоящия случай и по този факт
няма правен спор между страните-твърди се още с ИМ// вътрешните пътища,
които ги обслужват, дори и да не са проектирани като улици или пътища ,
по аналогия с чл. 38 ЗС придобиват статут на обща част и не могат да се
придобиват по давност поради естеството им да осигуряват пълноценно
упражняване на правото на собственост върху отделните имоти.
Следователно процесния терен от 146.6кв.м. от процесния
вътрешноведомствен път има характер на обща част.
От изложеното следва, че първият признак, за да се определи един
участък от земната повърхност като общински път по смисъла на чл. 3 от ЗП,
е той да бъде отворен за обществено ползване тоест да може да бъде ползван
от неопределен кръг лица. Вторият признак е, този път да осъществява
транспортни връзки от местно значение и да е свързан с републиканските
пътища или с улиците. В случая се касае за чисто вътрешноведомствен
път, който няма характер и естество на общински път, но е свързан с
общинска улица. Ищецът „Нота Бене Шуус“ ЕООД не доказва, че този
вътрешноведомствен път на някакво правно основание е общинска
собственост като Общината да е била собственик на този път преди
приватизацията на обект „ВЕЛПАПЕ- I-част от сграда в парцел XII, кв. ** от
30
ЗРП на гр.Пещера, като в същност Общината е притежавала като ЧОС-само
терена с площ 459.5кв.м. ведно с построената част от сграда „Велпапе- I,
състояща се от приземен етаж от 291.5кв.м. и част от етаж от 459.5кв.м.,
находящ се в парцел ХII, в кв. ** по ЗРП на гр.Пещера. Нещо повече,
посочената от север граница на продаваната обособена част по реда на
ЗППДОП , е записана в АЧОС като път, а не като общински път или
общинска улица /ищецът също не твърди, че този вътрешноведомствен път е
публична общинска или ЧОС на община Пещера. Освен това този терен /път/
не е посочен като прилежаща площ към сграда.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.7 от ЗП от 1969г.,/ Обн., ДВ, бр.
93 от 2.12.1969 г., отм., бр. 26 от 29.03.2000 г./ пътищата се квалифицират като
ведомствени когато се строят и поддържат от ведомствата, предприятията и
организациите, които ползуват пътя, /завършващ с портал откъм общинската
улица -виж св.показания/, с техни средства, която разпоредба е .,действала към
момента на влизане в сила на ЗОС, Обн. ,ДВ, бр.44 от 21.05.1996г. и на
ЗМСМА/ Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991. Съгласно Чл. 9
от Правилника за приложение на Закона за пътищата, ДВ бр. 14/1971 г., отм.
ДВ бр. 98/2000 г., определя като ведомствени пътищата, обслужващи отделни
предприятия, заводи, организации, ТКЗС и други, като ведомствените пътища
могат да бъдат вътрешностопански или пък да свързват тези пътища с
републиканските и местни пътища. Те не са пътища за обществено
ползване по смисъла на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, поради което не
преминават в собственост на общините с влизане в сила на закона.
Същите съставляват актив на ведомството, на предприятието което ги е
построило и което те обслужват. В случая нямо спор ,че процесният
вътрешно-ведомствен път е изпълнявал точно такова предназначение по
отношение на предприятието Велпапе-II“, още повече че дори в АЧОС от
2000ог. като северна граница на обекта е записан второстепенен път, а не
общински път или общинска улица. Самият вътрешноведомствен път или част
от него не е предмет на приватизационната сделка-продажба на обособена
част от обект „ВЕЛПАПЕ -I включващ терен от 459.5кв.м. ведно с
построената в него част от сграда „Велпапе“-I, състояща се от приземен етаж
от 291.5кв.м. и част от етаж от 459.5кв.м. в парцел ХII в кв. **. Фактът, че е
продадена обособена част от предприятие, без включен в нея
вътрешноведомствения път е индиция, че този път е действащ и обслужва
31
всички съседни и застроени други обособени части от процесното
приватизиращо се предприятие по начин, че да се осигурява достъп до тях и
още повече, че този път е без изход /тупик/ от източната си страна, което
предполага необходимост от вътрешно маневриране на МПС и обръщане на
посоката на движение /обратен завой и посока/ предвид единствения достъп
от път до главна улица откъм югозападната му страна. Видимо пред
процесния имот е налице почти двукратно уширение на ведомствения път към
тупика именно с цел маневриране и обръщане на посоката на движение на
ППС, което практически се елиминира при отнемане на частта от
Вътрешноведомствения път /ПИ с идентификатор *****/ и присъединяването
на тази част /терен от същия/ с площ от 146.60кв.м. съгласно кметската
заповед към ПИ с идентификатор *****. Фактът, че този
вътрешноведомствен път не е бил предмет на приватизационна сделка и
приобщен към някой от другите съседни застроени ПИ представляващи
обособени части от предприятието Велпапе /данни за обратното не се сочат от
ищеца/ е индиция, че този вътрешно ведомствен път е действащ и обслужва
всички разположени около него и пред него застроени и незастроени ПИ -
разположени от двете му страни , включително и застроения от източна
страна ПИ XIII- до границата с който този вътрешноведомствен път се
разпростира и приключва.
Следователно касае се за ведомствено имущество -вътрешноведомствен
път, който изпълнява предназначение да обслужва приватизираните и
самостоятелно обособените части от процесното предприятие по начин, че без
него или при намаляването на параметрите на същия по начина, опис в
кметската заповед, реално същият престава и не може реално да изпълнява
обслужващата си функция като транспортен коридор за достъп до всички
съседни на този път обособени приватизирани части от предприятието
,собственост на различни правни субекти и извършващи идентична или сходна
търговска дейност. Фактът, че всички съседни ПИ попадат в територия с
начин на трайно ползване -друг вид производствен складов обект, означава,
че с оглед складовата дейност и извършваните товароразтоварни дейности,
като самите сгради на ПИ са разположени непосредствено на и граничат с
този вътрешно ведомствен път, което означава, че чрез него и от него е
практическия достъп до тях за процесните дейности, доколкото от друга
страна липсват данни да има друг съществуващ вътрешно ведомствен път
32
чрез който достъпа да се осъществява до тези поне седем ПИ и сградите в
тях. Следователно процесният вътрешно-ведомствен път отговаря на
изискването на чл.38 от ЗС за обща част поради естеството си по смисъла на
закона да осигурява пълноценно упражняване на правото на собственост
върху отделните имоти. Той фактически осигурява транспортен достъп до
всеки от обособените парцели в резултат на приватизацията и до
съществуваща на място товарна рампа.
По ЗППДОП може да се продава вътрешноведомствен път когато
същият по естеството или по предназначението си няма характеристиките да
осигурява достъп до отделните имоти и не представлява обща част по
смисъла на чл.38 ал.2 от ЗС, а представлява принадлежност към даден ПИ,
защото последните /обособени ПИ от приватизацията / имат друг такъв
предвиден по плана път, който да осигурява транспортния коридор и достъп
до тях от главния път.
Когато след приватизационна сделка на обособена част от предприятие,
се прехвърля /присъединява/ като принадлежност към придобитите от
приобретателя сгради, други съоръжения и поземлен имот, в който са
изградени в границите по одобрения застроителен и регулационен план /ПУП
-План за регулация на УПИ XII в кв. **, по плана на гр.Пещера/, и реална
част от вътрешноведомствен път на приватизиращото се общинско
предприятие „ВЕЛПАПЕ“ който го обслужва, тези пътища са частни по
смисъла на сега действащия чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата / Чл. 8. (4)
Частните пътища са собственост на отделни юридически или физически лица
и то независимо дали като принадлежност е разпределена цялата собственост
на пътищата в приватизиращото се предприятие (тоест, дали към всички УПИ
са продадени като принадлежност идеална или реална част от пътищата) или
само частично, или се присъединява като допълнително незастроен терен
/вътрешноведомствен път/. В хипотезата когато собствеността на идеалните
или реалните части от вътрешноведомствения път, които не са прехвърлени
чрез приватизационния договор този вътрешно ведомствен път остава
обща част за всички продадени по ЗППДОП по естеството си и служещ за
пълноценно и всеобхватно упражняване на правото на собственост на всички
отделни имоти до които пътят осигурява достъп. Следователно като обща
част този вътрешноведомствен път не може да се придобива по давност.
33
Твърдения подкрепени с представени по делото доказателства, че този
вътрешноведомствен път е частна общинска собственост и няма
предназначение по естеството си да осигурява достъп до всички отделни имот,
формирани в резултат на извършената приватизация на предприятие
Велпапе“-Пещера; че същият е загубил предназначението си като обща част
по естеството по чл.38 от ЗС като да обслужва всички останали имоти, не са
установени и доказани при условията на пълно и главно доказване по реда на
чл.154 от ГПК от страна на ищеца, позоваващ се на собственост върху него на
основание придобивна давност, започнала да тече считано от м.януари 2008г.
Ищецът твърди, че придаващите се 146.6кв.м. са от терен който е ЧОС, в който
случай, са налице ограниченията на чл. 86 ЗС и мораториумът по § 1 ДР на
ЗС които касаят правото на собственост върху поземления имот или
другите ограничени вещни права, доколкото по своята същност те са
свързани с разпореждане с някое от включените в правото на собственост
правомощия, но не и сервитутните права, които единствено ограничават
ползването на служещия имот в сервитутната зона без да влияят на
правомощията на собственика.
Както се посочи, със ЗРП действащ към 2000г. така и с последващите
КККР на гр.Пещера, е предвидено съществуването на вътрешноведомствен
път, който осигурява достъп, включително и на МПС и на ППС /пътни
превозни средства/ до всеки от обособените парцели, както и връзка с товарна
рампа на ПИ идентификатор ******. Следователно касае се за пътища, които
са ведомствени по смисъла на чл. 7 ЗП - отм. и чл. 9 ППЗП - отм. Липсват
данни части от вътрешноведомствения път, целия с площ от 1050кв.м., да са
прехвърляни при приватизацията на обособени части от предприятие Велпапе
“заедно с някоя от продаваната обособена част, което обуславя извод, че
понастоящем пътищата са частни по смисъла на действащия чл. 8, ал. 4 ЗП.
Безспорно е и че към имота на ищеца не са придадени като принадлежност
идеална или част от този вътрешноведомствен път с приватизационната
сделка. Неясно остава чия собственост са идеалните части от пътищата, които
не са били продадени или разпределени на правоимащи като принадлежност
към обособените с парцеларния план парцели. От факта, че този път е
третиран като обслужващ само приватизираното ведомственото предприятие,
той няма характер на общинска собственост, а на обща част по смисъла на
чл.38 ал.2 от ЗС по естеството си , обслужваща всички обособени парцели в
34
резултат на приватизацията, които са собственост на различни правни
субекти-физически лица, търговци, търговски дружества и други.
В хипотеза ако се приеме, че се касае за общински път, защото освен да
обслужва собствените сгради и ПИ на приватизираното предприятие
Велпапе, този вътрешноведомствен път примерно осигурява и маршрути от
обществен интерес по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ППЗП, като тези маршрути да
отговарят на поне едно от следните условия: да свързват урбанизирани
територии в дадена община помежду им или с общински и областни центрове;
да осигуряват транспортни връзки с други общински пътища, като образуват с
тях непрекъсната пътна мрежа, свързана с републиканските пътища; да
осигуряват транспортни връзки с местности, курорти, жп гари, пристанища,
културно-исторически паметници и други обекти от местно значение; или да
свързват урбанизирани територии с обходни пътища от републиканските
пътища, и това им придава статут на общински път, който е публична
собственост и не може да се придобива по давност на основание чл. 8, ал. 3
ЗП и чл. 86 ЗС.
Следователно и в този случай придобивна давност няма как да е текла от
2008г. до 08.03.2022г. по съображенията изложени по-горе и предвид на
меморандума ограничаващ придобиването на имот и като ЧОС до отмяната на
разпоредбата относно давността като противоконституционна.
Освен това са неприложими и разпоредбите на чл.200 от ЗУТ за
придобиване в собственост по давност на реални части от ПИ.
Освен, че реалната част от вътрешно-ведомствения път е с площ от която
не може да се образува самостоятелен ПИ с изискуемото се по закон лице и
площ, касае се за площ от вътрешноведомствен път който е урегулиран още
по ЗРП на гр.Пещера, одобрен със заповед №РД-1402-11-1184 от 1985г., и
записан с № 1378, което по време предхожда приватизационната процедура
и апортирането на имота в капитала на ищеца през 2004г. тоест не се касае за
изобщо неурегулирани имоти по смисъла на закона, за да се прилага
изключението по чл.200 ал.2 във връзка с чл.17 от ЗУТ /виж записванията на
вътрешноведомствения път в резултат на урегулирането му по плана от 1985г
и следващите - скица от 08.05.2024г.-л.36, извлечение от ЗРП-също записан с
№1378, и като ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр.Пещера -одобрени
със заповед №РД-18-11-от 10.07.2013г. /
35
Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите
изложени във въззивната жалба, и доколкото жалбоподателят не е представил
в определения му от съда срок писмена защита по съществото на спора до
09.05.2025г. на основание чл.149 ал.3 от ГПК.
Фактическата обстановка е възприета правилно от първоинстанционния
съд предвид събраните и неоспорени от страните писмени доказателства,
приобщени по делото. Доказателствената тежест по отношение на
подлежащите на доказване факти и обстоятелства е разпределена правилно
между страните, предвид предмета на доказване който следва да осъществи
ищеца съобразно въведените от него с ИМ твърдения за придобиване на
реална част от ведомствени пътя по давност. Първоинстанционния съд е
изследвал всички възможни хипотези на придобиване в собственост по
давност на реална част от УПИ представляващ вътрешноведомствен път и е
достигнал до правилен извод за липса в случая на посоченото в ИМ
придобивно основание. Освен това, във въззивната жалба бланкетно са
посочени пороците на първоинстанционното решение без жалбоподателят да
е изложил конкретни аргументи , установени факти и обстоятелства в
подкрепа на заявената теза относно приложимостта на някоя от хипотезите за
придобиване в собственост на реална част от УПИ по давност при условията
по чл.200 от ЗУТ. Простото заявено отхвърляне, несъгласие и невъзприемане
от жалбоподателя, на изводите на първоинстанционния съд без излагане от
негова страна на конкретни контрааргументи срещу тези изводи на съда не
представлява по същество аргументирано и мотивирано оспорване на
обжалваното съдебно решение и основание същото да бъде ревизирано,
доколкото жалбоподателят не излага конкретни доводи, факти и обстоятелства
които да бъдат обсъждани от въззивната инстанция в светлината на
възприетото от районния съд в посока на неправилност на обжалваното
решение и неговата отмяна по същество. Както се посочи във въззивната
жалба не се ангажирани нови факти и обстоятелства и доказателства в
посока за отмяна на обжалваното решение като необосновано и постановено в
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Самият ищец сочи
правновалиден за него период на течение на придобивната давност, считано
от м.януари 2008г. до подаването н исковата молба 26.04. 2024г. без същата да
е била спирана или прекъсвана. Преди 2008г. ищецът не се позовава в своя
полза на придобивна давност защото не е упражнявал фактическа власт върху
36
реалната част от имота, с намерение да го свои като своя собственост.
Изтеклата до м.януари 2008г. или по-точно до 31.05.2006г. придобивна
давност касае упражняване на фактическа власт през предходен период от
време с начален 01.06.1996г. като същата не може да бъде приложена в случая,
т й като ищецът не се позовава на владение упражнявано, считано от 1996г. за
да бъде зачетен такъв период от време . Придобивна давност на предходен
период от време на която ищецът не се позовава е неотносима съм предмета на
спора доколкото ищецът е този който е длъжен да посочи правното основание
на което претендира да е собственик по давност, както и периода от време
през който последната е течала в негова полза, в случая твърдението на ищеца
е за давностно владение с начало м.януари 2008г., тоест начало от което не е
започнала фактически да тече правновалидно владение годно да направи
владелеца собственик по придобивна давност на реална част от ПИ.
В писмените бележки на ответника Община Пещера се сочи, че
вътрешноведомствения път с идентификатор по КККР ПИ***** е записан
като публична общинска собственост, което потвърждава извода и на
въззивния съд, че публична общинска собственост не може да се придобива
по давност съгласно изричната и непроменена разпоредба на чл.7 от Закона за
общинската собственост още от първоначална редакция и във всичките
редакции на тази разпоредба-до момента- Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999
г., бр. 54 от 2008 г., изм., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Имотите и
вещите - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен
фонд и горските територии - общинска собственост не могат да се придобиват
по давност; Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) (1) Имотите и вещите -
публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и
горите и земите от общинския горски фонд не могат да се придобиват по
давност. Чл. 7. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) (1) Имотите и вещите -
публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и
горите и земите от общинския горски фонд не могат да се придобиват по
давност. Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Имотите и вещите - публична
общинска собственост, не могат да се придобиват по давност; Чл. 7. (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) (1) Имотите и вещите - публична общинска
собственост, не могат да се придобиват по давност.
Освен това не се установява ищецът реално да е осъществявал
37
фактическа власт върху реално обособен и идентифициран на място с точни
граници и маркиран по съответния ред, терен с намерение да го свои като своя
изключителна собственост. Не с установява кога точно е завладяно това място
и как на място е било индивидуализирано по граници и съседи и как ищецът
реално е въведен във владение именно на имота, така както е посочен по
проекта за ЧИ на плана, кой е осъществявал това владение, как са маркирани
и идентифицирани на място границите му и в какво точно се е изразявало
упражняваната фактическа власт. Нещо повече, от така нареченото
облагородяване не става ясно кога е реализирано и защо. Ищецът също не
сочи кога точно и как е облагородил мястото в хипотеза на неустановени и
неизвестни на място граници на реалната част от вътрешноведомствения път
от 146.6кв.м., при неприложена върху терена регулация, тоест без
идентификация на незастроения терен по граници по съседи и по
местонахождение. Ищецът не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че
именно върху мястото /представляващ допълнително незастроен терен от
вътрешноведомствен път в северната част на имота, с размери 146.6кв.м./
така както е посочено по проекта, е извършил облагородяване чрез поставяне
на трайна настилка и фактически го е съединил с останалата част от
дворното място, като не посочва никакви фактически действия или извършена
дейност които да са довели до този резултат, още повече че не посочва как на
място фактически е идентифицирана тази част, а именно-този незастроен
терен от вътрешноведомствен път и как точно ищецът е разбрал и е установил
коя част трябва да владее и облагородява, упражнявайки фактическа власт
върху последната, предвид и на спецификата на терена без видими на място
граници.
Предвид изложеното обжалваното решените ще следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на спора в полза на Община Пещера ще следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв с ДДС
предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото както и
заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на разноските по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК и при недействаща съгласно практиката на СЕС
Наредба за МРАВ/ № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа/.
38
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №584 от 11.12.
2024г. постановено по гр.д.№20245240100493 по описа на същия съд за 2024г.,
ОСЪЖДА „НОТА БЕНЕ ШУУС“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ №33, да заплати на
Община Пещера, ЕИК/Булстат ********* адрес: гр.Пещера, ул.„Дойранска
епопея“№17, сумата от 1500лв / хиляда и петстотин лева/ представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
39