РЕШЕНИЕ
гр.Свиленград,
24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публичното си съдебно заседание на пети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Христо
Георчев
при секретаря Ангелина
Добрева и в присъствието на
прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя
Административно наказателно дело № 622 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 1146/2021 година , издадено от Иван Добрев
Пасков - и.д. заместник -директор на Териториална дирекция „Южна морска",
съгласно Заповед № 3603/30.07.2020 г. на директора на Агенция "Митници",
в качеството си на административно наказващ орган, съгласно Заповед
№ЗАМ-42/32-8714/07.06.2019 г. на Директора на Агенция "Митници", въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № 947/25.07.2020 г.,
по описа на Териториална дирекция „Южна морска", съставен от Е.К.М. -
инспектор в Агенция „Митници", срещу Н.Х.Х. с ЕГН **********, притежаващ
паспорт №*********, изд. на 15.05.2018 от МВР Хасково, с адрес: с. Долно
Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково, за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона
за митниците (ЗМ) поради което на основание чл. 53 от ЗАНН, както и чл, 231 във
връзка с чл.233, ал.6 във връзка с ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане в полза
на Държавата от Н. Х. Х., на
основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233 ал.1 от ЗМ предметът на
нарушението с митническа стойност:
1265.14/хиляда двеста шестдесет
и пет лв.
и четиринадесет ст./ лева и наложено
на Н. Х. Х., на
основание чл.233, ал.
1 от ЗМ, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер
на: - 1265.14/хиляда двеста шестдесет и пет лв. и четиринадесет ст./ лева
представляваща 100% от митническата
стойност на стоките ,като HE ОТНЕМА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА лек
автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ" с рег.№Х9603КК, шаси
№WF0LXXTTFL5E58324,
свидетелство за регистрация №********* и един брой
контактен ключ на същия автомобил.
Жалбоподателят Н.Х.Х., редовно призован, чрез
лице за съдебен адрес – адв. С.М., не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган ТД Южна
Морска, редовно уведомени от предходното съдебно заседание, изпраща
представител главен юрисконсулт Велина
Стамова, с пълномощно по делото.
Страна Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована, не изпраща
представител.
Свидетелят Е.К.М., редовно
призован, се явява.
Свидетелят М.Я.Д., редовно
призован, се явява.
Съдът докладва, че на днешна дата в
08,47часа е постъпила молба от Н.Х.Х.,
чрез адв. С.М. *** в която се посочва да
бъде даден ход на делото. Няма искания за събиране на доказателства и
обосновава становище за неправилност и необоснованост на издаденото НП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна -
Ha 24.07.2020 г., около 18.30
часа, на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи леки
автомобили и автобуси" пристигнал лек автомобил марка "ФОРД
ТРАНЗИТ" с регистрационен №Х9603КК, пътуващ от Р Турция за Р България,
управляван от българския гражданин Н.Х.Х.. Лицето пътувало само.
Преди започване на митническата
проверка митническият служител св.Е.К.М.
поканил устно пътника да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни
ценности. Същият не декларирал нищо.
На основание чл.16, ал.1,т.1 от ЗМ,
била извършена митническа проверка на автомобила и багажа на пътника, при която
били открити в багажното отделение, недекларирани стоки - мебели и бяла
техника, описани както следва:
Дивани - 2
/два/броя,Фотьойли - 2/два/ броя,ТВ
маса - 1 /един/брой,Готварска печка -/газ и ток/ 1/един/ брой,Хладилник SAMSUNG
190 см -1/един/ брой.
Същите били задържани с разписка за
задържане №183096/25.07.2020 г.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ,
е било поискано лично обяснение от Н.Х.Х., което е приложено към документите по акта.
За извършената митническа проверка
бил съставен протокол №500/25.07.2020 г.
Поради горното и на основание
чл.230 от Закона за митниците, на Н.Х.Х. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.Н.Х.Х. е отказал да подпише предявения му акт за
установяване на административно нарушение, което, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, е било удостоверено с подпис от двама митнически служители – Е.Д. М. -
старши инспектор в AM и М.Я.Д. - инспектор в ТД „Южна морска".
В законоустановения срок е направено
писмено възражение по акта заведено с регистрационен номер
№32-219248/29.07.2020 г., което е оставено без уважение.
Административнонаказващият орган е счел,
че възражението е неоснователно. На МП Капитан Андреево има указателни табели,
на които на няколко езика са указани нормите за безмитен внос на стоки, внасяни
от пътниците. Независимо какво е количеството на пренасяните стоки, същите
следвало да се декларират пред митническите органи, в чиято компетентност влиза
извършването на преценка дали стоките попадат в нормите за безмитен внос. В
акта не било посочено, че стоките са били декларирани, макар и само устно. Ето
защо възражението следвало да се остави без уважение.
На основание чл.229, ал.1 от ЗМ,
като средство послужило за извършване на нарушението бил задържан с разписка № 0183097/25.07.2020
г. лек автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ" с рег.№Х9603КК, шаси
№WF0LXXTTFL5E58324, свидетелство за регистрация №********* и един брой
контактен ключ, които Н.Х.Х. доброволно предал.
Със становище, изготвено от
комисия, назначена от с. д. Директора на Териториална дирекция Южна морска, е
определена митническа стойност на откритите мебели, предмет на митническа
контрабанда по съставения АУАН №947/25.07.2020 г., в размер на 1265.14/хиляда
двеста шестдесет и пет лв. и четиринадесет ст./ лева.
Видно от постъпилата в
деловодството на Териториална Дирекция „Южна Морска", Оценка на лек
автомобил от Стоян Николов Къналиев - експерт на свободна практика,
митническата стойност на лек автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ" с рег.№Х9603КК,
шаси №WF0LXXTTFL5E58324, свидетелство за регистрация №********* към датата на
извършване на нарушението - 24.07.2020 г., възлиза на 4489,80 (четири хиляди
четиристотин осемдесет и девет лв. и осемдесет ст.) лева.
Санкционният състав на
чл. 233, ал.8 от ЗМ поставя изискване за задължителна преценка за съответност
между стойностите на предмета на митническа контрабанда и тази на превозното
средство, послужило за превозването на стоките -предмет на митническа
контрабанда.
Видно от съпоставянето на
продажната цена, предвид разпоредбите на чл.233, ал.З във връзка с ал.1 от ЗМ,
на стоките - предмет на контрабанда по АУАН №947/25.07.2020 г., по описа на ТД
„Южна Морска", която е в размер на 1265.14/хиляда двеста шестдесет и пет
лв. и четиринадесет ст./ лева и на митническата стойност на превозното
средство, послужило за превозването им, която възлиза на 4489,80 (четири хиляди
четиристотин осемдесет и девет лв. и осемдесет ст.) лева, се оказва, че
стойността на превозното средство надвишава стойността на предмета на нарушение
повече от три пъти по размер. Предвид явното несъответствие на двете стойности
и санкционната норма на чл.233, ал 8 от ЗМ, е направен извод ,че не следва лек
автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ" с рег.№Х9603КК, шаси №WF0LXXTTFL5E58324,
свидетелство за регистрация №*********, да бъде отнет в полза на държавата, a
следва да бъде върнат на собственика или на упълномощено от него лице.
Горното се потвърждава от
съставения акт и от приложените
документи по административно
наказателната преписка.
Лицето Н.Х.Х. не е изпълнило своето
задължеиие да декларира по установения ред пред митническите органи процесната
стока. Лицето е било наясно с действащите законови разпоредби, тъй като на
митнически пункт "Капитан Андреево" има указателни табели, на които
са указани нормите за безмитен внос на стоки, внасяни от пътниците. Лицето е
било длъжно да декларира стока, за което му е била предоставена възможност, но
не е сторило това. Деянието е извършено виновно процесната.
С деянието си на 24.07.2020 г., на
МП "Капитан Андреево", Н.Х.Х., като е превозил стоки- мебели, през
държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е
осъществил състава на нарушението по чл.233, ал. 1 от ЗМ.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените и приети по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели.
Свидетелят Е.К.М. и св. М.Я.Д.
на 24.07.2020 година изпълнявали служебните си задължения на МП „Капитан
Андреево”, на входящо трасе „Леки автомобили и автобуси.Около 18,30 часа в края
на работния ден пристигнал въпросния микробус с водач жалбоподателя Н.Х.. Св. М.
в приссътвието на колегата си св. Д.
поканил устно жалбоподателя да декларира носените от него вещи и предмети за
които се изисква това и изобщо дали има
нещо за деклариране.Отговорът, макар и много добре да е разбрал същността на
поканата бил категоричено не , т. с. че няма нищо за деклариране.При това
положение следвало да се премине към
физически контрол , още повече , че микробуса бил със затъмнени стъкла , поради
което го поканили да отвори вратите Тогава и двамата свидетели се убедили , че вътре има
стоки за
които той казал, че са за лични нужди и са стари, но те , били нови, имало дивани два броя фотьойли,
два броя печка, хладилник и тв шкаф, без
фабрични опаковки на които е предаден вид, че са стари. След като ги
разтоварил се установило, че уредите и
мебелите са нови на които е премахната
оригиналната опаковка, хладилника си бил с фабричните найлони и стериопори по решетките За тази недекларирана
стока св. М. съставил АУАН , но
жалбоподателя отказал да го подпише след като му бил предявен ,като отказът му бил приподписан от двама свидетели.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите митнически служители, относно обстоятелствата, свързани с
установяване на извършеното нарушение по Закона за митниците от жалбоподателя,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема, като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
При издаването на Акта и
Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
При съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и предявяването на жалбоподателя. В случая акта е съставен при
наличие на предпоставките визирани в чл.40, ал.1 ЗАНН. АУАН е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан без възражение
На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Правилна е, и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение, а именно по чл.233,ал.1
от ЗМ, която разпоредба, Чл. 233. (1) г(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп., бр.
58 от 2016 г.) гласи и предвижда, като
санкционно релевантно поведение следното - Който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства,
се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на
посочените в АУАН и Наказателното постановление дата и място, жалбоподателя е
извършил нарушение, като е пренесъл стоки – описани в акта през държавната
граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите
органи, поради което следва да понесе предвидената в закона
административно-наказателна отговорност за това нарушение.Жалбоподателя не е
оспорил , че пренася въпросните стоки –,като това обстоятелство се установява
от личното му обяснение за извършено митническо нарушение, че е взел от Турция
стоки на свой роднина.
Не
се и събраха никакви други доказателства в обратна насока, опровергаващи
гореописаните обстоятелства и разколебавайки по този начин доказателствената
стойност и достоверността на показанията на свидетелите Митнически служители.
Именно заради това и като не е
декларирал предмета на нарушението, въпреки че е бил длъжен е осъществил от
обективна страна състава на митническата контрабанда по чл.233 ал.1 от ЗМ, за
което и му е наложено и административно наказание. Така изложеното се доказа от
писмените доказателства, както и от
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите митнически
служители ,които потвърждават фактическата обстановка.
Съдът,счита че приложения процесуален ресурс по време на
съдебното дирене доведе до оформяне на достатъчно по обем доказателствена съвкупност.След внимателен и
прецизен анализ на събрания доказателствен материал се налага несъмнено извода
за кредитиране на показанията на
разпитаните свидетели – митнически служители.Предвид характера на настоящото
производство и ограничения кръг от възможните доказателствени източници,съдът следваше да разчита
приоритетно на разпитите на свидетелите,като доказателствени средства, поради
което същите бяха проведени така,че да изпълняват отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.
Проследявайки хронологически изпълнението на задълженията на митническите служители и свидетели по
делото, както и поведението на жалбоподателя, обективирано в действията му ,
съдът достигна до извода , че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност.Съдът кредитира изцяло
възпроизведените с гласни доказателствени средства показанията на разпитаните свидетели –
митнически служители, тъй като същите се открояват с необходимата
еднопосочност,последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост и подчертана убедителност,поради което ги
намира за напълно достоверни и обективни.Митническите служители са изпълнявали вменените им задължения на трасе Входящи леки автомобили и автобуси”
на МП „Капитан Андреево” . Извода, който се налага, несъмнено сочи за стриктно изпълнени задължения от страна на
митническите служители и свидетели по делото.
Преценката на доказателствения
материал, налага обоснования и
кореспондиращ на данните в делото извод , че жалбоподателя е нямал въобще намерение да декларира пренасяните стоки , а митническите служители са изпълнили
перфектно вменените им задължение.Субект на нарушението е физическо лице
–жалбоподателя.Приетите за установени
обективни обстоятелства по време
на съдебното дирене , несъмнено сочат и за субективния елемент от състава на нарушението.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия
умисъл , обективиран в действията и поведението на жалбоподателя. От субективна
страна ,същия е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК,приложима разпоредба по препращане съгласно чл. 11 от ЗАНН, тъй като е
съзнавал обществено опасния характер на деянието , предвиждал е настъпването на
неговите общественоопасни последици и ги е искал.
Съдът не намери основание за съмнение в правилността,компететността и обективността при изготвяне на горе посоченото становище
ОТНОСНО МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ НА СТОКИТЕ
Съдът , счете , че е събрана
достатъчна по обем доказателствена съвкупност , която по един безспорен и
несъмнен начин доказва съставомерността
на вмененото на жалбоподателя нарушение,
вината и авторството на деянието.
Спазени са всички изисквания и правила
при съставянето на акта и издаване на предметното на делото НП .
Събраната доказателствена
съвкупност несъмнено сочи, че жалбоподателя
не имал въобще намерение да заяви
пренасяните стоки и ги направи достояние на митническите органи.
Въпроса с търговските количества
на пренасяните стоки действително не е
уреден нормативно, като предимство има субективния фактор и субективната
преценка. Няма легална дефиниция която да определя кога и какво следва да бъде
количеството на стоките за да бъдат обозначени, като такива с търговски
характер. В чл.58, ал.4 от ЗДДС вносът на стоки в личния багаж на пътници който
няма търговски характер и е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски въздушни пътници, които прагове се определят с
ППЗДДС. В чл.51а, ал.2 от ППЗДДС е предвидено, че паричните прагове по чл.58, ал.4 от закона за
сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове.
Митническите органи след като преценят характера на стоките , вече по фактурна
стойност отчитат и наличието на съответните количествени прагове. Разпоредбата на ал.1 от чл.233 от ЗМ
предвижда пренасяне на стоки без знанието
разрешението на митническите органи, което означава, че стоките трябва
да бъда декларирани и след това ще се преценява имат ли, или не търговски
характер, дали са в рамките на допустимия безмитен внос регламентиран в ППЗДДС
съпоставяйки с фиксираните количествени прагове. В този смисъл аналогична е
ситуацията, при т.н „зелен коридор” какъвто няма на МП „Капитан Андреево”.
Когато се преминава през този коридор, всъщност се заявява, че не пренасяш
стоки подлежащи на деклариране или въобще не пренасяш такива. При отсъствието
на зелен коридор именно за това задължително се отправя покана да се декларират
стоки, вещи и други предмети ако се
пренасят такива. Въпросите за търговския характер на стоките, целта на
пренасяне на стоките биха имали друго значение, но не и такова рефлектиращо
върху преценката е ли е консумирано административно нарушение по чл.233, ал.1
от ЗМ. Въз основа на обстоен анализ на
събраните по делото доказателства , съдът достигна до извода не само за законосъобразност на издаденото НП, но и за
неговата правилност т. с. налице вмененото на жалбоподателя
нарушение.Жалбоподателя не отрича , че именно той се е ангажирал с пренасянето
на въпросната стока и ,че не я
декларирал поради незнание.Както се посочи собственоръчно е записал това в личното си обяснение
направено непосредствено след
констатацията на проверяващите.Ето защо
и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. НП е издадено в пълно съответствие с материалния закон.Установи
се по един несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и
тези възпроизведени от гласните доказателствени средства , че жалбоподателя е
осъществил състава на административното нарушение, както от обективна , така и
от субективна страна по чл. 233 ал. 1 от ЗМ .
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на
административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал.
2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
В конкретния случай, предвид
характера на обществените отношения, които се защитават с обявяване на
процесното деяние за съставомерно и тяхната значимост, факта, че същото е
резултатно и с него се ощетява фиска, с
дължимия за съответните стоки, но незаплатени и мито и ДДС, както и предвид
неговия размер се налага извода, че не са налице основания да се приеме, че в конкретната
хипотеза деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, което да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
По време на производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание , съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване на процесуалните права
на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.
При издаване на Наказателното
постановление са спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока.
Постановлението е издадено от компетентен орган, в законоустановения срок, с
необходимите и задължителни реквизити съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено надлежно на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на ал.6 на
чл.233 от ЗМ, стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза
на държавата независимо от това чия собственост са, поради което правилно с
обжалваното НП, наказващият орган е
отнел в полза на държавата вещите предмет на нарушението.
След като , съдът с оглед горе изложените съображения достигна
до обоснования извод за законосъобразност и правилност на издаденото и
предметно на делото НП, следва да разгледа
и въпросът за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението и другите критерии , предвидени в
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.Това е така , защото размерът на наказанието е
определен в съответни граници , а не е фиксиран от закона.
АНО
се е съобразил с обстоятелствата
изискуеми се при определяне размера на наказанието „глоба,” на жалбоподателя,
като е наложил „глоба „ в размер на 100% от митническата стойност на предмета
на нарушението. Правилно е определен видът на административното наказание от
АНО, тъй като наложеното е предвидено в закона.
Не се касае за една натрапчива,
последователна и упорита дейност по
нарушаване установения ред на държавното управление и преодоляване на митническия контрол при
преминаване през границите на страната ни.Настоящия състав , счита ,че превес
имат смекчаващите отговорността
обстоятелства – поведението му по време на проверката , собственоръчно
написаните обяснения, подбудите за
извършване на нарушението ,както и
отсъствието на данни за особено благоприятното материално положение.Ето защо
санкцията трябва да бъде определена в размера съобразен с рамките предвидени в
закона , но и така , че нарушавайки
имуществената сфера , да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН без да предизвика ефекта на
подтикване към нови , следващи нарушения.
Съдът , счита , че за постигане правилното
индивидуализиране на наказанието и представляващо една напълно адекватна
санкция ,която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани ,следва да бъде
потвърден размера на наложеното административно наказание „глоба „ от 100 %
върху митническата стойност на предмета на нарушението.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1146/2021 година ,
издадено от Иван Добрев Пасков - и.д. заместник -директор на Териториална
дирекция „Южна морска", съгласно Заповед № 3603/30.07.2020 г. на директора
на Агенция "Митници", в качеството си на административно наказващ
орган, съгласно Заповед №ЗАМ-42/32-8714/07.06.2019 г. на Директора на Агенция
"Митници", въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 947/25.07.2020 г., по описа на Териториална дирекция „Южна
морска", съставен от Е.К.М. - инспектор в Агенция „Митници", срещу Н.Х.Х.
с ЕГН **********, притежаващ паспорт №*********, изд. на 15.05.2018 от МВР
Хасково, с адрес: с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково, за нарушение
на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) поради което на основание чл. 53 от ЗАНН, както и чл, 231 във връзка с чл.233, ал.6 във връзка с ал.1 от ЗМ, е
постановено отнемане в полза на Държавата
от Н. Х. Х.,
на основание чл.233, ал.6, във
връзка с чл.233 ал.1 от ЗМ предметът на нарушението с митническа
стойност: 1265.14/хиляда двеста
шестдесет и пет
лв. и четиринадесет ст./ лева и наложено
на Н. Х. Х., на
основание чл.233, ал.
1 от ЗМ, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер
на: - 1265.14/хиляда двеста шестдесет и пет лв. и четиринадесет ст./ лева
представляваща 100% от митническата
стойност на стоките ,като HE ОТНЕМА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА лек автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ" с рег.№Х9603КК, шаси
№WF0LXXTTFL5E58324,
свидетелство за регистрация №********* и един брой
контактен ключ на същия автомобил, ,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :