РЕШЕНИЕ
№ 884
гр. гр. Хасково, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640100554 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. М., ЕГН **********, с адрес:
***, против „Миссириан България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен общ.Шумен, обл.Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 27,
представлявано от Н.Т.Т. и Н.Д.Д. – поотделно, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за дължимо
трудово възнаграждение за 01.01.2024г. в размер на 76,13 лева, след допуснато измение на
иска по чл. 214, ал.1 ГПК с протоколно определение от 11.11.2024г. , ведно със законна
лихва от 01.03.2024г. с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 и чл. 128, т.2 от КТ.
В исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед № 63/29.12.2023г., издадена от
Н.Т.Т. - изпълнителен директор на „Миссириан България" АД, на основание чл.325, ал. 1, т.4
от Кодекса на труда било прекратено трудовото му правоотношение с ответника
„Миссириан България" АД - Предприятие за промишлена обработка на тютюн, с място на
работа с.С., на длъжност: „Портиер", Шифър по НКДП: 96210009, и причини за
прекратяване на трудовия договор: „Завършване на определената работа“, считано от
01.01.2024г. Твърди, че уволнението е незаконно, поради което обжалва процесната заповед
за прекратяване на трудовото си правоотношение, по следните съображения:
В исковата молба се сочи, че ищецът започнал работа в ответното предприятие през
2004г., където работил до 01.06.2006г. като през този период изпълнявал последователно
длъжностите на електротехник, ферментатор и портиер.
1
Последствие, от м.08.2020г. по силата на различни трудови договори, сключени с
ответника, ищецът заемал длъжността „Портиер", с място на работа - с. С. в ответното
дружество, където работел без прекъсване до момента на прекратяването на трудовото му
правоотношение с процесната заповед. Работата му в „Миссириан България" АД| се
уреждала с множество последователни трудови договори в периода от 2020г. до 2023г., но
всички договори били сключени на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ - „до завършване на
определената работа“, с място на работа - с. С., на длъжност: „Портиер", за пълно работно
време от 8 часа, при пет дневна работна седмица, вкл. и със сключени допълнителни
споразумения към тях. Когато тези трудови договори се прекратявали, веднага бил
сключван нов трудов договор, считано от същия ден и без прекъсване, със същото правно
основание, длъжност, място на работа, работно време и продължителност на работната
седмица.
Последният трудов договор на ищеца с ответното дружество, а именно - Трудов
договор № ***/31.10.2023г., бил сключен на същото правно основание - чл.68, ал.1, т.2 от
КТ, и с него на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „Портиер", с място на
работа - с. С., до завършване на определената работа – „Промишлена обработка на
изкупения тютюн реколта 2023“, за пълно работно време, с продължителност 8/осем/ часа,
при 5/пет/ дневна работна седмица.
Твърди, че този трудов договор - Трудов договор № ***/31.10.2023г., бил прекратен с
процесната Заповед № 63/29.12.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
управителя на дружеството „Миссириан България" АД, на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ,
която заповед и уволение обжалва.
Ищецът твърди, че така сключените в периода от 2020г. до 2023г. последователни
трудови договори с ответника на основание чл.68, ал.1 т.2 КТ /завършване на определена
работа/ са сключени в нарушение на закона, поради което следва да се считат за сключени за
неопределено време. Счита, че с оглед продължилото непрекъснато полагане на труд в
периода от м.08.2020г. до м.01.2024г., трудовият му договор се е трансформирал в такъв за
неопределено време.Сочи, че изпълняваната от него длъжност "портиер" сама по себе си не
предполагала сезонност или временен характер на нейното упражняване. Фактически
работата му в ответното предприятие за последния период датирала от повече от три
последователни години, същата реално била с непрекъснат характер за времето от 2020г. до
2024г. вкл. като не се влияела през годините от определяемия в договорите срок - до
завършване на определената работа - промишлена обработка на изкупения тютюн за
съответната годишна реколта. В случая от значение било и обстоятелството, че на същата
работна позиция винаги били назначавани едновременно 3-ма портиери, чиито трудови
функции се характеризирали със сменен режим на работа така, че денонощно да се
осигурява наличието на портиер. В тази посока твърди и че след прекратяването на
последния му трудов договор през 2024г., веднага на неговото работно място на длъжност
„портиер“ бил назначен друг служител.
Сочи също така, че още със сключването на трудовия му договор през 2020г., както и
2
по-късно с всеки следващ трудов договор, вкл. и с последния му трудов договор №
***/31.10.2023г., сключен до завършване на определената работа – „Промишлена обработка
на изкупения тютюн реколта 2023“, така описаната работа по трудов договор по никакъв
начин не позволявала да се приеме кога тя ще се счита завършена, за да може срокът на
договора да бъде определен при условията на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл намира, че
не било определено в съдържанието на договора вида, количество, обема и качеството на
работата, нито крайната дата на завършване на работата, поради което за него като работник
към дата на сключване на трудовия му договор не съществувало яснота кога точно ще изтече
срока, който се явява определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение.
Предвид това счита, че срокът на трудовия му договор от 2020г., както и срока по-късно
сключените последващи трудови договори, включително и последния му трудов договор
№***/31.10.2024г., сключен до завършване на определена работа –„ Промишлена обработка
на изкупения тютюн реколта 2023“, не е посочен, нито е определяем, съобразно
съдържанието му, поради което намира, че липсва уговорка за срок и следва да се приложи
общото правило на чл.67, ал.2 от КТ, а именно, че последния му трудов договор №
***/31.10.2023г. с ответника е сключен за неопределено време, още повече, че липсва и
изрично изразено негово писмено волеизявление и предложение до работодателя на
основание чл. 119 от КТ, така сключения между тях безсрочен трудов договор да се
трансформира в срочен такъв. Предвид това и прекратяването на договора, поради
„завършване на определената работа", както е посочено в процесната заповед се явявало
незаконно.
На следващо място сочи, че в ответното дружество на работната позиция „портиер"
винаги е имало назначени 3 /три/ лица, на смени по 8 часа и при 5 дневна работна седмица
/включително и след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, когато бил
назначен друг служител/, но фактически портиерите работели по график, на смени по 24
часа и по 48 часа - за събота и неделя. Съобразно Книга/дневник за предаване на смените,
ищецът се подписвал при издаване на смяната, а съгласно Книга/дневник за проверка и
записване - през период от два часа осъществявал и проверка за стойностите за
температурата на помпи в котелното и температурата на цеха, като при приключване на
смяната му отново се подписвал под констатираните температурни стойности.
Ищецът твърди също така, че последната му работна смяна, в която работил, започнала
на 31.12.2023г. в 08.00ч. и приключила на 02.01.2024г. в 08.00ч. и когато смяната му на
02.01.2024г., сутринта приключила, той узнал от началника му – Ц., че ще бъде уволнен.
Ищецът твърди, че си тръгнал и че през този ден - 02.01.2024г., докато бил на работа, никой
не бил правил опит да му връчва каквито и да е било документи, нито му е връчван някакъв
документ, вкл. и заповед за прекратяване на договора му. В тази връзка не отговаряло на
действителното фактическо положение отразеното в Писмо, изх. №24010293/16.02.2024г. на
Дирекция инспекция по труда - Хасково, което получил на 19.01.2024г., че бил съставен
Протокол от 02.01.2024г., в който с подписите си двама свидетели удостоверявали отказа на
ищеца да получи заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение.
3
На 15-16 януари 2024г. ищецът посетил офис на ответното дружество в с.С., за да му
бъдат предадени полагащите му се ваучери за храна, при което служителка на дружество
поискал да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но ищецът
отказал да я получи. На 02.02.2024г. съпругата му Г.М.А. получила от пощенски клон
процесната заповед с писмо с обратна разписка. Предвид това, намира и че заповедта не му е
връчена лично по надлежния ред.
Отделно заповедта не била мотивирана. В същата не били посочени ясни и конкретни
обстоятелства настъпването, на които да е довело до прекратяване на трудовото му
правоотношение, а само общо било посочено завършване на определената работа, поради
което не ставало ясно каква точно по вид, обем, количество и качество е завършена и кога
точно е завършена.
Твърди също така, че за дата 01.01.2024г., когато бил на работа, не му е изплатено
трудовото възнаграждение, което трудово възнаграждение му се полагало в двоен размер,
тъй като се касаело за положен труд в празничен ден. След изменение на размера на иска по
чл. 214 АЛ.1 ГПК, претендира същото в рамер на 76,13 лева, а не както първоначално е
заявено от него - 89,40 лева.
С оглед горното, ищецът моли съда да постанови решение по силата, на което:
-да бъде ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на ищеца С.М.М. с ЕГН -
**********, с постоянен адрес: *** извършено на основание чл. 325, т.4 КТ от „Миссириан
България" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. Шумен, общ..
Шумен, гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов" №27, и ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНА Заповед №
63/29.12.2023г., издадена от Н.Т.Т. - изпълнителен директор на „Миссиириан България" АД,
гр. Шумен – иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ;
- ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН ищецът С. М. М. с ЕГН - **********, с постоянен адрес:
*** на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „Портиер",
шифър по НКДП: 96210009, с място на работа - с. С. – иск с право основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ;
- ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника „Миссириан България" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Шумен, общ.. Шумен, гр. Шумен, ул. „Любен
Каравелов" №27, представлявано от Н.Т.Т. и Н.Д.Д., да плати на ищеца С. М. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** неизплатеното трудово възнаграждение за положен труд
в официален празничен ден: 01.01.2024г., в раземр на 89,40 лева, като след допуснато
измение в размера на иска същото се претендира в размер на 76,13лева /а не както
първоначално е заявеноо/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане – иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ,
Петендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. Претендира сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника.
4
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба, в който ответникът оспорва изцяло предявените искове, като счита, че същите следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Оспорва договорът с ищеца да следва да се счита за безсрочен. Сочи, че дружеството
„Миссириан България" АД е дружество специализирано в промишлена обработка на
ориенталски тютюн. Дейността на дружеството има сезонен характер предвид естеството на
продукта, който с цел запазване на качеството трябва да бъде преработен в кратки срокове
след изкупуване. Сезоността на извършваните работи се подтвърждава и от факта, че тази
икономическа дейност е определена с КИД 01.63 - Дейности след прибиране на реколтата. За
реколта 2023г„ в предприятието на дружеството в с.Гледка, община С. обработка на тютюна
не е извършвано. Съответно такава не е извършвана и след 22.12.2023г., тъй като на
22.12.2023г. е сключен договор между „Миссириан България" АД и дружеството Missirian
S.A. с адрес на управление ***, по силата на който цялото количество от 731 тона изкупен
български ориенталски тютюн, реколта 2023г. е продадено в необработен вид от българското
на гръцкото дружество. Причината за вземането на решението за продажба на тютюна в
необработен вид е икономическа. Предвид драстичното намаляване на реколтата в България
на ориенталски тютюни, съвместено с високото търсене, довело до ситуация, в която
дружеството не съумявало да закупи необходимите за оперирането на предприятието
количества тютюн сато следствие на това, разходите за преработка биха били прекалено
високи. След направените разчети, било установено, че себестойността на получената
продукция ще бъде над пазарните цени и дружеството ще реализира голяма загуба от
дейността си. Поради тази причина, било взето решение, суровината да бъде продадена с
надценка на гръцкото дружества, като по този начин да се компенсира частично
икономически неизгодната за дружеството ситуация. Съответно след постигнатите
договорки и след подписване на договора за продажба на тютюн били налице основанията
да бъдат прекратени всички трудови договори, чиято срочност е поставена в зависимост от
приключването на промишлената обработка на изкупения тютюн реколта 2023г. Към
момента на сключването на трудовия договор с ищеца това обстоятелство не е било
известно на страните, тъй като решението изкупения тютюн да бъде продаден в
необработен вид на гръцкото дружество било взето при приключване на изкупната
кампания. Функциите, възложени на ищеца по трудовия договор, включвали освен
контролна функция на входно-изходните места в предприятието, както се посочвало от него
в в исковата му молба, също така и проверка на работната среда в предприятие в работния
режим, като например твърдяното записване на температурите н котелното и цеха за
обработка на тютюн - дейности, които очевидно нямало да се извършват след прекратяване
на промишлената обработка на тютюна в предприятието.
Неоснователна била и претенцията на ищеца за плащане на сумата от 89.40 лв., за
това, че е бил на работа на празничен ден / 31.01.2023г. - 01.01.2024г./. Сочи, че според
утвърдения график на портиерите за м. декември 2023г. и за м. Януари 2024г., на ищеца не
била възлагана работа в празничен ден. Съответно на тези от портиерите, на които по
5
график била възложена работа в празничен ден, било платено дължимото възнаграждение
за работа в празничен ден. Ако работниците по свое усмотрение са се разменяли, то това не
обвързвало работодателя. В този смисъл бил протокол от извършена проверка от
Инспекцията по труда, по който били установени кои са случаите на работа в празнични дни
и съответно били изплатени техните възнаграждения според предписанията. В този
протокол било констатирана работа на ищеца на празничен ден, но на 24.12.2023г. и 25.
12.2023г., а не както се сочело в исковата молба-01.01.2024г.
Предвид това намира, че предявените от ищеца обективно съединени искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. За съдебно заседание, изразява становище, че
поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от ищеца.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че на 31.10.2023г. между ищеца и ответника е сключен Трудов договор
№ ***/31.10.2023г., с правно основание - чл.68, ал.1, т.2 от КТ, по силата, на който на
ищеца било възложено да изпълнява длъжността „Портиер" с шифър по НКПД 96210009, с
място на работа – Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с. С.. В договора е
посочено, че се сключва за срок - „До завършване на определената работа – Промишлена
обработка на изкупения тютюн реколта 2023“, за пълно работно време, с продължителност
8/осем/ часа, при 5/пет/ дневна работна седмица, считано от 01.11.2023г.
С процесната Заповед № 63/29.12.2024г. на Изпълнителения директор на
„Мисирриан Бълария" АД договорът е прекратен, с посочено правно основание: чл.325, ал.1,
т.4 от Кодекса на труда, с причини за прекратяване на трудовия договор: „Завършване на
определената работа“, считано от 01.01.2024г.
Видно от представеното от ответното дружество трудовото досие на ищеца, с
Протокол към Заповед № 63/29.12.2023г. за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 325, ал.1 т.4 от КТ, е удостоверен отказ за получаване на заповед за
прекратяване на трудово правоотношение по отношение на ищеца С. М. с подпис на двама
свидетели – С.Е.Х. и М.И.Д.. Протоколът, съгласно посоченото в него, датира от
02.01.2024г. Ищецът оспорва заповедта да му е връчена при условията на отказ на
02.01.2024г., така както се сочи в приложения протокол, представляващ частен документ
по совята същност. Не се ангажираха доказателства в подкрепа на тези твърдения, нито не
се провежда оспорване по отношение на автентичността му, т.е. авторството му, поради
което съдът приема, че заповедта е връчена на 02.01.2024г., при условията на отказ.
Не се спори между страните, че процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.4 ГПК е връчена и на 02.02.2024г. с
препоръчана пратка от 31.01.2024г., получена на 02.02.2024г. от Г.М.А. - съпруга, чрез
Известие за доставяне на Български пощи ЕАД, приложено към трудовото досие на ищеца,
за което връчване на 02.02.2024г. ищецът счита, че не е надлежно извършено, тъй като
заповедта не му е връчена лично. Действиетлон, канстатира се, че връчването не е лично на
ищеца, но не се спори да е узнал за заповедта.
Спорът между страните обаче главно се изразява в това дали сключеният между
6
старните трудов договор, прекратен с процесната заповед на основание чл. 325, ал.1 т. 4 КТ
е срочен - за определена работа по смисъла на ч. 68, ал.1, т.2 КТ или се е трансформирал в
безсрочен, респективно правилно ли е прекратен на правно основание чл. 325, ал.1 т. 4 КТ
като срочен договор със завършването на определената работа. Твърди се от ищеца, че
така, както е посочен в договора, срокът по договора не е нито определен, нито
определяем, като не позволява по никакъв начин да се приеме кога посочената в него работа
ще се счита завършена, същата не е определан по вид, количество, обем и качество, поради
което липсва уговорка за срок и следва да се приеме, че договорът е безсрочен - за
неопределено време. Освен това изпълняваната от ищеца длъжност не предполагала
сезонност, нито имала временен характер, а предвид продължилото непрекъснато полагане
на труд в периода 2020г. до месец 01.2024г. на една и съща длъжност, функции и място на
работа, трудовият договор се е трансформирал в такъв за неопределено време. Спори се и
дали се дължи на ищеца трудово възнаграждение в изпълнение на този трудов договор за
01.01.2024г., когато ищецът твърди, че е работил и престирал труд за ответното дружество
съобразно изготвен график.
Видно от приложеното трудово досие на ищеца – работник, в периода от 07.08.2020г.
до 01.10.2024г. /сочената като дата на прекратяване на трудовото правоотошение съгласно
процесната заповед № 63/29.12.2023г./, ищецът е изпълнявал същата длъжност - „Портиер"
с шифър по НКПД 96210009 в ответното дружеството „Миссириан България" АД, със
същото място на работа - „ Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с. С., “ за
пълно работно време, с продължителност 8/осем/ часа, при 5/пет/ дневна работна седмица,
по силата на трудови договори, както следва: Трудов договор № 17/06.08.2020г., Трудов
договор № 34/29.10.2021г., Трудов договор № 45/31.10.2022г. , всичките сключени на
основание чл. 68, ал.1 т. 2 КТ – до завършванена определена работа, изразяваща се в
промишлена преработка на тютюн за реклти съответно 2020, 2021г., 2022г. и 2023г.
По-конкретно от приложения Трудов договор № ***/06.08.2020г., сключен между
ищеца и ответното дружество на основание чл. 68, ал.1, т.2 КТ се установява, че по силата
на същия на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „Портиер" с шифър по НКПД
96210009, с място на работа – Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с. С., със
срок - „До завършване на определената работа – Промишлена обработка на изкупения
тютюн реколта 2020“, за пълно работно време, с продължителност 8/осем/ часа, при 5/пет/
дневна работна седмица, считано от 07.08.2020г.
Със Заповед № 58/29.10.2021г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2021г. Заповедта е връчена на 29.10.2021г.
С Трудов договор № 34/29.10.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество
на основание чл. 68, ал.1, т.2 КТ като по силата на същия на ищеца е възложено да
изпълнява длъжността „Портиер" с шифър по НКПД 96210009, с място на работа –
Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с. С., със срок - „До завършване на
определената работа – Промишлена обработка на изкупения тютюн реколта 2021“, за пълно
работно време, с продължителност 8/осем/ часа, при 5/пет/ дневна работна седмица, считано
от 01.11.2021г.
Със Заповед № 60/31.10.2022г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, връчена на
31.10.2022г., трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2022г.
Видно от Трудов договор № 45/31.10.2022г., същият е сключен на 31.10.2022г.
между ищеца и ответното дружество на основание чл. 68, ал.1, т.2 КТ като по силата на
7
същия на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „Портиер" с шифър по НКПД
96210009, с място на работа – Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с. С., със
срок - „До завършване на определената работа – Промишлена обработка на изкупения
тютюн реколта 2022“, за пълно работно време, с продължителност 8/осем/ часа, при 5/пет/
дневна работна седмица, считано от 01.11.2022г.
Със Заповед № 51/31.10.2023г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2023г. Заповедта е връчена на 31.10.2023г.
На 31.10.2023г. е сключен Трудов договор № ***/31.10.2023г., с правно основание
- чл.68, ал.1, т.2 от КТ, по силата, на който на ищеца било възложено да изпълнява
длъжността „Портиер" с шифър по НКПД 96210009, с място на работа – Предприятие за
промишлена обработка на тютюн - с. С.. В договора е посочено, че се сключва за срок - „До
завършване на определената работа – Промишлена обработка на изкупения тютюн реколта
2023“, за пълно работно време, с продължителност 8/осем/ часа, при 5/пет/ дневна работна
седмица, считано от 01.11.2023г., прекратен с процесната Заповед № 63/29.12.2023г.,
считано от 01.01.2024г.
Видно от така приложените по делото трудови договори и заповеди за тяхното
прекратяване, в периода от 07.08.2020г. до 01.01.2024г., ищецът е бил в непрекъснато
трудово правоотношение с ответника като е заемал една и съща длъжност - „Портиер" с
шифър по НКПД 96210009, с едно и също място на работа – „Предприятие за промишлена
обработка на тютюн - с. С.“ , въз основа на сключени поредни трудови договори. От
приложените по делото и посочени по-горе трудови договори и заповеди за тяхното
прекратяване, се установява, че в периода от 07.08.2020г. до месе 01.2024г. между ищеща и
ответника са сключени няколко поредни трудови договори, като веднага при връчването на
заповед за прекратяване, и още в същия ден на връчването на заповедта, е сключван
следващ по време договор с работника за същата длъжност – портиер, със същото място
на работа и със същите трудови функции, без да има период на прекъсване на трудовите
функции и изпълнявата длъжност „портиер“ в „Предприятие за промишлена обработка на
тютюн - с. С.“.
Всички договори с ищеца в посочения по-горе времеви период са сключвани с
правно основание – чл.68, ал.1, т.2 КТ, като срочни, до завършването на определена работа
– промишлена обработка на тютюн от различни реколти в няколко поредни, последователни
години – от 2020 г.до 2023г. включително, каквато видно от приложените писмени
доказателства е дейността на дружеството ответник и което обстоятелство не се спори
между страните. Последното е видно и от приложени годишен доклад на дейността на
ответното дружество, в която се сочи предмет на дейност – изкупеване и преработка на
тютън с цел продажбата му в преработен вид , търговия в страната и в чужбина с тютюн и
тютюнви изделия.
Видно от договор от 22.12.2023г., сключен между ответното дружество „Миссириан
България“ АД, представлявано от Н.Т. – управител, като продавач и „Missirian“ S.A, Г.,
представлявано от Н.Д. - изпълнителен директор /същият и управител на ответното
дружество „Миссириан България“ АД/, като купувач, продавачът дружество „Миссириан
България“ АД продава на купувача Missirian“ S.A, Г. приблизително 731 тона необработен
български ориенталски тютюн, реколта 2023г. като съгласно условията на договора,
експедицията на тютюна ще се извърши в съответствие със сроковете на спецификацията,
неразделна част от договора. Видно от приложената Спецификация към договора, уговорен
8
е срок на доставка на тютюна – до май 2024г.
Видно от приложена Заповед № 475/22.12.2023г. на Изпълнителния директор на
„Миссириан България“ АД, отнсно редуциране на състава на работния персонал във връзка с
прекратявенето на дейността на промишлена обработка на тютън в предприятието на
дружеството ответник в с.С., във връзка с подписания доовор за изнасяне на промишлената
обработка на тютюн в предприятиео на „Миссириан С.А., Г., съгласно същата е необходимо
да бъдат преустановени всякакви действия, свързани с наемането на допълнителен
персонал за обезпечаването на промишлената обработка на тютюн. За целата, съгласно
така издадената заповед, отпада необходимостта от наемането на сортировачъчи,
ферментатори, механици, ел. техници, и специалисти по парно стопанство. Допълнително
наетия персонал, който няма да бъде необходим при новите обстоятелства следва да бъде
предложен за освобождаване, с цел намяляване на оперативните разходи на дружеството.
Заповедта датира от 22.12.2023г., като видно касае намаляване на обема на работа и
отпадане на необходимостта от наемането на допълнителен персонал за обезпечаването на
промишлената обработка на тютюн като сортировачъчи, ферментатори, механици, ел.
техници и специалисти по парно стопанство, т.е. видно от изборяването касае се за дейности
пряко свързани с обработката на тютюн, при това имат се предвид допълнително наети в
тази връзка работници /т.е. кампанийно наети/ .
Не се спори между страните, а и от приложените писмени доказатества се
установява, че заеманата от ищеца длъжност „Портиер“ в ответното дружество и място на
работа - Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с. С., се е изпълнявала на
смени. В този смисъл са и събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните
по делото свидетели В.М., А.Й. и Т.Г. /първите двама работили до 2020г. в дружеството, а
последния – през времевия период, в който е работил ищеца като портиер/, сочещи, че
портиерите в дружеството са работели по график на смени, при това работата на смени е
била трайно установена дългодишна практика на ответното дружество. Сочат и че
работата на прортиерите не е била пряко свързана с обработката на тютюн, а била
целогодишна. Порталът бил на около 500 метра от производствената част, поритерите
работели и в почивните дни, дори кагато нямало работици, както и нощем. И тримата
свидетели описват изпълняват от портиерите длъжност като постоянна, а не като сезонна,
временна или такава, която да е пряко свързана с обработката на тютюн. Сочат и че
практиката на ответното дружество била да прекратява и да сключва на същата дата нов
трудов договор за същата работа, което се правело само документално, без да има
прекъсване на работата и изпълняваните трудови функции. Това било дългогодишна
практика на ответното дружество. Съдът, като съобрази при анализа на свидетелските
показания разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира свидетелските показания. Констатира, че
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират помежду си и на останалия
доказателствен материал.
Спори се дали представените от ответното дружество графици - график за месец
декември 2023г. и график за смени от месец януари 2024г. отразява реално смените, при
които са работели портиерите в дружеството-ответник, в това число и ищеца.
Видно от представени от ответното дружество и приложени по делото машинописно
изготвени графици на портиерите за месец декември 2023г. и за месец януари 2024г., по дни,
е отбелязано да са работили общо 5 смени – СМЯНА А, СМЯНА Б, СМЯНА В, СМЯНА Г
и СМЯНА Д.. За Смяна Д, макар и да са посочени работни дни /като например на
22.12.2023г. да е първа смяна, смяна В да е втора, а останалите смени – да са в почивка/, не
9
се сочи от кого се е изпълнявала тази посочена в графика Смяна - Д. Същото е и по
отношение на графика за месец 01.2024г., съгласно който смяна А се е изпълнявала от С.Т.,
Смяна Б – от С.С. , Смяна В - Е.Ф., а смяна Г- от С.Х. Също липсат данни кое е лицето
изпълнявало смяна Д в така представения по делото график на смените, в който смените на
портиерите са разпределени по дати и часове, в това число за почивните дни. Според
графиците първа смяна обхваща времевия период от 08,00 часа до 20,00 часа, а втора смяна
– от 20,00 часа до 08,00 часа.
Видно от показанията на св.Т.Г., същият сочи, че е работил като „портитер“ в
ответното дружество около девет години. Сочи, че в ответното дружество винаги
портиерите са били трима, а не както е посочено в представените от ответника графици.
Сочи, че работата е била на смени от по 24 часа /от осем до осем часа/, а почивните дни – и
по 48 часа, а по празници дори се е случвало да работят по три дни. Сочи, че лично той е
съставял графици на смените на портиерите, както и че графиците били ръкописно
изготвени, в това число така били изготвени и през месеците октомври, ноември и декември
2023г. Виждал е и други графици, които са били представяни на контролните органи, но по
тях не се е работело. Винаги се е работело по ръкописно изготвените графици като по тях са
били трима портиери, колкото реално са били портиерите. Освен това свидетелят сочи, че
С.Х. не е изпълнявал длъжността портиер. Същият е имал други функции в дружеството –
на организатор транспорт и по този начин се водел в различни правилници в дружеството.
Сочи, че познава С.Т., както и че същият също не е работил като портиер през месец
12.2023г. Сочи също така, че съласно графиците ищецът е трябвало да бъде на смяна
31.12.2023г.-01.01.2024г. Свидетелства и за това, че на 31.12.2024г., не е бил на смяна, така
както е посочено в представени от ответника график за м.122023г., а на смяна е бил ищеца.
Сочи също така, че от него узнал в разговор на 04.01.2024г., че ищецът бил освободен от
длъжност на 02.01.2024г., след приключване на смяната му. Свидетелят подробно описва и в
какво се е състояла работата на портиера, както и за изготвяните от портиерите рапорти за
смените, при това детайлно, непротиворечиво и с логическа последователност, като
съдът ги кредитира като достоверни.
Посоченото от св.Г. кореспондира и на приложения Протокол от извършена проверка
от Инспекция по труда Хасково № ПР2402890 от 14.02.2024г. по повод на извършена
проверка, в която се сочи, че пред контролните органи са представени различни графици
/съгласно т.6 от констатациите в протокола при поискване на място в обекта е представен
поименен график за работа за м.01.2024г., който не е утвърден от работодателя и като
съдържание се отличава от представените при проверката по документи по отношение на
числеността на работниците и броя дни за всеки от тях и т. 8 на 19.01.2024г. на място като
портиер е заварено лицето С.С., който съгласно представен график пред контролните органи
график, утвърден от работодателя, не би следвало да са на смяна в посочения ден, който
съгласно графика е почивен. Видно от протокола за проверка, констатирано е при проверката
от Инспекция по труда Хасково, че сборът от работните часове е по-голям от нормата
продължителност за съответния месец. Видно съко така от приложения протокол за
проверка Инспекция по труда Хасково, че работодателят не е запознал работниците с
утвърдения от него график за портиерите за месец 01.2024г. /не е сведен до тяхното
знание/.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Й., М. и Г., и тримата сочат, че на
Нова година – 31.12.2023 и 01.01.2024г. ищецът е бил на работа в ответното дружество,
където фактически е полагал труд на заеманата от него длъжност „портиер“, като трудовото
10
му правоотношение е прекратено след приключване на смяната му.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експретиза, че трудовото
възнаграждение на ищеца за 01.01.2024г. възлиза на 76,13 лева – възнаграждение за положен
труд в почивен ден/празник .
При така приетата за установена фактическа обстановка и доказателствата по делото,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за
незаконно. Този иск е съединен с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност, както и с иск по чл. 128,т.2 КТ .
На първо място, за да се произнесе по иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ съдът следва
първо да разгледа и да се произнесе по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, касаещ закоността на
уволнението.
Независимо, че в трудовия процес тежестта да установи законността на уволнението
е на работодателя, съдът се произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца основания за
незаконосъобразност, т. е. предметът на иска, с който се оспорва законността на уволнение
се очертава от ищеца в исковата молба, тъй като той оспорва упражненото от работодателя
потестативно право на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства, въз основа на
които ищецът оспорва уволнението, в трудовия спор са от съществено значение за съда,
който само в рамките на изложеното може да изследва подлежащите на доказване факти и
да вземе решение относно законосъобразността на уволнението. Съдът няма право да
разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, респективно не са го
сторили своевременно /в този смисъл Решение № 58/12.05.2014 г., постановено по гр. дело
№ 7025/2013 г., ІІ ГО, ВКС/. Действащият принцип е за законоустановеност на основанията
за уволнение. При упражняване на правото си да оспори законността на уволнението с иск,
ищецът е този, който определя предмета на спора въз основа на изложените от него доводи,
съответно съдът дължи произнасяне в рамките на отправеното към него искане. Когато
ищецът е оспорил законосъобразността на конкретна заповед, с конкретно посочено в нея
основание, съдът дължи произнасяне по отношение на нея и преценка на
законосъобразността на това основание. В основата на правната защита на работника или
служителя срещу незаконното уволнение стои правото му да оспори законността на
конкретно извършеното от работодателя уволнение.
В настоящия казус, предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед №
63/29.12.2023г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.
325, ал.1 т. 4 КТ като се твърди, че трудовия договор се е трасформирал в безсрочен и не
може да се прекрати на посоченото правно основание, а освен това заповедта не е връчена
на по надлежния ред.
В случая, след като ищецът е оспорил законността на процесната заповед, издадена
на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, съдът трябва да изследва и да се произнесе дали са
налице следните две обстоятелства: налице ли е сключен срочен трудов договор и дали
работата, за която този договор е сключен е завършена, защото посоченото основание за
прекратяване на трудовия договор изисква завършването на всички трудови операции, които
се отнасят до обема на уговорената работа. Когато още при сключване на трудовия договор
не е била конкретизирана работата /по вид, характеристики и съдържание/, сключеният
договор не може да бъде определен като срочен и прекратяването му, на основание чл. 325,
ал. 1, т. 4 КТ, е незаконосъобразно.
11
Срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена работа,
следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т.е. в сключения по този ред
трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за
довършването/ на която той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят
следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за
времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия договор,
сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно
други елементи на съдържанието му - липсва уговорка за срок. Няма пречка срокът да бъде
определен чрез посочване на срок в договора на изпълнителя на съответната дейност.
Съдебната практика приема, че възложената работа има временен характер, когато се касае
до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на
дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките
на определен сезон, че при срочният трудов договор за определена работа по см. на чл. 68,
ал. 1, т. 2 КТ се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още
към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува "срока"
за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва
съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ
и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е
необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение .
Както е прието в решение № 634/20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г., I г. о. решение
№ 22/31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г., III г. о., решение № 236/23.06.2015 г. по гр. д. №
440/2015 г., IV г. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС, срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2
КТ (за извършване на определена работа) следва да се определя от съдържанието на
трудовия договор, т. е. в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за
изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която би могла да се дефинира
еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се
счита, че има уговорен "срок" за извършването й. Ако работата не е надлежно
индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на
трудовия договор, то липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се явява безсрочен и
не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, съответно и уволнението на
такова основание ще е незаконно.
Прекратяването на трудовото правоотношение при условията на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ
настъпва по силата на факта на завършване на работата. Касае се за безвиновно
прекратително основание, което не предполага изявяване на воля от никоя от страните: ако
работодателят издаде заповед, тя има само декларативен характер. Конститутивният ефект
(прекратяване на правоотношението) не се влияе от това, издадена ли е заповед или не.
Поради това определяемият срок по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде посочен в трудовия
договор чрез пълно индивидуализиране на работата, до завършването на която се сключва.
Както е изяснено в съдебна практика, включително и в цитираната по-горе такава, работата
трябва да бъде дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключване на
трудовия договор, за да може да се определи "срока" за извършването й.
Индивидуализацията на работата може да бъде извършена и в документ, към който трудовия
договор препраща, но и в този случай работата трябва да е описана по начин, който да
позволява недвусмислен извод кога същата ще се счита завършена. В противен случай
уговорката за срок не поражда действие.
В конкретния случай, трудовият договор, сключен между страните, а именно-
12
Трудов договор № ***/31.10.2023г., е сключен като срочен, с правно основание - чл.68,
ал.1, т.2 от КТ, като с него на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „Портиер", с
място на работа - с. С., до завършване на определената работа – „Промишлена обработка на
изкупения тютюн реколта 2023“. Така посочената в договора работа обаче не позволя да се
приеме кога същата ще бъде завършена, за да може срокът на договора да бъде определен
при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ. Не е определено в съдържанието на договора вида,
количеството, обема и качеството на работата. Формално, по договор работата е обвързвана
с обработката на конкретна реколта тютюн, в случая - реколта 2023г. , но няма никаква
яснота относно количеството, обема на тази работа, още повече че дружеството работодател
има за предмет на дейност освен преработка, и изкупуването и продажбата на тютюн,
поради което както при сключването, така и по време на изпълнение на договора, за
работника съществува неяснота какъв е обема на тази работа и кога ще бъде завършена.
Работодателят също не доказва извършена ли е така определената по договора работа,
респективно - кога. Представеният от ответника договор за продажба от 22.12.2023г.,
сключен между ответното дружество „Миссириан България“ АД, представлявано от Н.Т. –
управител, като продавач и „Missirian“ S.A, Г., представлявано от Н.Д. - изпълнителен
директор /същият и управител на ответното дружество „Миссириан България“ АД/, като
купувач, единствено свидетелства за това, че продавачът - дружество „Миссириан
България“ АД, България е продало на купувача – дружеството „Missirian“ S.A, Г.
приблизително 731 тона необработен български ориенталски тютюн, реколта 2023г., но не
доказва, че това е цялото количество тютюн за промишлена обработка реколта 2023г., която е
следвало да се преработи в дружеството. Отделно, съгласно условията на договора,
експедицията на тютюна ще се извърши в съответствие със сроковете на спецификацията,
неразделна част от договора, а видно от приложената Спецификация към договора,
уговорен е срок на доставка на тютюна – до май 2024г., а договорът на ищеца е прекратен
със заповед от 29.12.2023г. Отделно, от приложена Заповед № 475/22.12.2023г. на
Изпълнителния директор на „Миссириан България“ АД, относно редуциране на състава на
работния персонал във връзка с прекратявенето на дейността на промишлена обработка на
тютюн в предприятието на дружеството ответник в с.С., във връзка с подписания доовор за
изнасяне на промишлената обработка на тютюн в предприятиео на „Миссириан С.А., Г.,
единдствено се установява, че е необходимо да бъдат преустановени всякакви действия,
свързани с наемането на допълнителен персонал за обезпечаването на промишлената
обработка на тютюн. За целата, съгласно така издадената заповед, отпада необходимостта
от наемането на сортировачъчи, ферментатори, механици, ел. техници, и специалисти по
парно стопанство. Допълнително наетия персонал, който няма да бъде необходим при
новите обстоятелства следва да бъде предложен за освобождаване, с цел намяляване на
оперативните разходи на дружеството. Заповедта датира от 22.12.2023г., като видно касае
намаляване на обема на работа и отпадане на необходимостта от наемането на допълнителен
персонал за обезпечаването на промишлената обработка на тютюн като сортировачи,
ферментатори, механици, ел. техници и специалисти по парно стопанство, т.е. видно от
изборяването касае се за дейности пряко свързани с обработката на тютюн, при това имат се
предвид допълнително наети в тази връзка работници /т.е. кампанийно наети/ .
От приложените по делото трудови договори и заповеди за тяхното прекратяване, в
периода от 07.08.2020г. до 01.01.2024г., се установява също така, че ищецът е бил в
непрекъснато трудово правоотношение с ответника като е заемал една и съща длъжност -
„Портиер" с шифър по НКПД 96210009, с едно и също място на работа – „Предприятие за
13
промишлена обработка на тютюн - с. С.“ , въз основа на сключени поредни трудови
договори. От приложените по делото и посочени по-горе трудови договори и заповеди за
тяхното прекратяване, се установява, че в периода от 07.08.2020г. до месец 01.2024г. между
ищеща и ответника са сключени няколко поредни трудови договори, като веднага
прекратяването им и още в същия ден на връчването на заповедта, с работника е сключван
трудов договор за същата длъжност – портиер, със същото място на работа и със същите
трудови функции, без да има времеви период на прекъсване на трудовите функции и
изпълнявата длъжност „портиер“ в „Предприятие за промишлена обработка на тютюн - с.
С.“. Посоченото сочи, че така заеманата длъжност е имала постоянен характер, а не е била
сезонна или временна, нито е имало краткотраен характер, каквито обстоятелства
ответникът също не доказва. Напротив, от събраните доказателства, в това число гласни се
доказва, че изпълняваната от ищеца длъжност е имала постоянен и при това не е била пряко
обвързана с промишлената обработка на тютюн, каквата е основната дейност на
дружеството, т.е. касае се за целогодишна деъйност предмет на дружеството, а не за
сезононна или временна, а изпълрнявата дейност от ищеца е била на портиер на обекта. В
сключения по реда на чл. 68, ал.1 т. 2 КТ трудов договор трябва изрично и точно да се
определи работата, за изпълнението /или за довършването/ ,на която той е сключен. Това е
така, защото за работникът или служителят следва да съществува яснота кога точно ще
изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение.
Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е
посочен, нито е определяем, съобразно други елементи на съдържанието му, то липсва
уговорка за срок, какъвто е и настоящия случай.
Срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ (за извършване на определена работа) следва да се
определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в договора трябва изрично и точно
да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която
би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението,
иначе не би могло да се счита, че има уговорен "срок" за извършването й. Ако работата не е
надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на
съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се
явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, съответно
и уволнението на такова основание ще е незаконно.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ се явява основателен, поради което и същият следва да бъде уважен.
Предвид обусловеността на о кумулативно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, и доколкото съдът намира същия за основателен, следва да се уважи и обусловения
от него иск по чл.344, ал.1 т.2 КТ.
По отношение на иска по чл. 128, т.2 от КТ, съдът намира, че се доказва, че
действиетлно ищецът е престирал труд по трудовото си правоотношение със знанието и безд
противопостяването на ответника и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена на 02.01.2024г., то основателен се явява иска по чл. 138, т.2 от КТ
за сумата от 76,13 лева. Видно от представени от ответното дружество и приложени по
делото машинописно изготвени графици на портиерите за месец декември 2023г. и за месец
януари 2024г., по дни, е отбелязано да са работили общо 5 смени – СМЯНА А, СМЯНА Б,
СМЯНА В, СМЯНА Г и СМЯНА Д.. За Смяна Д, макар и да са посочени работни дни /като
например на 22.12.2023г. да е първа смяна, смяна В да е втора, а останалите смени – да са в
14
почивка/, не се сочи от кого се е изпълнявала тази посочена в графика Смяна - Д. Същото е
и по отношение на графика за месец 01.2024г., съгласно който смяна А се е изпълнявала от
С.Т., Смяна Б – от С.С. , Смяна В - Е.Ф., а смяна Г- от С.Х.. Също липсат данни кое е лицето
изпълнявало смяна Д в така представения по делото график на смените, в който смените на
портиерите са разпределени по дати и часове, в това число за почивните дни. Според
графиците първа смяна обхваща времевия период от 08,00 часа до 20,00 часа, а втора смяна
– от 20,00 часа до 08,00 часа.
Видно от показанията на св.Т.Г., същият сочи, че е работил като „портитер“ в
ответното дружество около девет години. Сочи, че в ответното дружество винаги
портиерите са били трима, а не както е посочено в представените от ответника графици.
Сочи, че работата е била на смени от по 24 часа /от осем до осем часа/, а почивните дни – и
по 48 часа, а по празници дори се е случвало да работят по три дни. Сочи, че лично той е
съставял графици на смените на портиерите, както и че графиците били ръкописно
изготвени, в това число така били изготвени и през месеците октомври, ноември и декември
2023г. Виждал е и други графици, които са били представяни на контролните органи, но по
тях не се е работело. Винаги се е работело по ръкописно изготвените графици като по тях са
били трима портиери, колкото реално са били портиерите. Освен това свидетелят сочи, че
С.Х. не е изпълнявал длъжността портиер. Същият е имал други функции в дружеството –
на организатор транспорт и по този начин се водел в различни правилници в дружеството.
Сочи, че познава С.Т., както и че същият също не е работил като портиер през месец
12.2023г. Сочи също така, че съласно графиците ищецът е трябвало да бъде на смяна
31.12.2023г.-01.01.2024г. Свидетелства и за това, че на 31.12.2024г., не е бил на смяна, така
както е посочено в представени от ответника график за м.122023г., а на смяна е бил ищеца.
Сочи също така, че от него узнал в разговор на 04.01.2024г., че ищецът бил освободен от
длъжност на 02.01.2024г., след приключване на смяната му. Свидетелят подробно описва и в
какво се е състояла работата на портиера, както и за изготвяните от портиерите рапорти за
смените, при това детайлно, непротиворечиво и с логическа последователност, като
съдът ги кредитира като достоверни.
Посоченото от св.Г. кореспондира и на приложения Протокол от извършена проверка
от Инспекция по труда Хасково № ПР2402890 от 14.02.2024г. по повод на извършена
проверка, в която се сочи, че пред контролните органи са представени различни графици
/съгласно т.6 от констатациите в протокола при поискване на място в обекта е представен
поименен график за работа за м.01.2024г., който не е утвърден от работодателя и като
съдържание се отличава от представените при проверката по документи по отношение на
числеността на работниците и броя дни за всеки от тях и т. 8 на 19.01.2024г. на място като
портиер е заварено лицето С.С., който съгласно представен график пред контролните органи
график, утвърден от работодателя, не би следвало да са на смяна в посочения ден, който
съгласно графика е почивен. Видно от протокола за проверка, констатирано е при проверката
от Инспекция по труда Хасково, че сборът от работните часове е по-голям от нормата
продължителност за съответния месец. Видно съко така от приложения протокол за
проверка Инспекция по труда Хасково, че работодателят не е запознал работниците с
утвърдения от него график за портиерите за месец 01.2024г. /не е сведен до тяхното
знание/.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Й., М. и Г., и тримата сочат, че на
Нова година – 31.12.2023 и 01.01.2024г. ищецът е бил на работа в ответното дружество,
където фактически е полагал труд на заеманата от него длъжност „портиер“, като трудовото
15
му правоотношение е прекратено след приключване на смяната му.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експретиза, че трудовото
възнаграждение на ищеца за 01.01.2024г. възлиза на 76,13 лева – възнаграждение за положен
труд в почивен ден/празник .
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 150 лева за уважените искове.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски, а с оглед изрично и
своевременно заявената претенция за разноски, то следва да се присъдят такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер общо на 1000 лева, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им. Съдът не споделя доводите за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възнаграждението отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, както и на присъжданите такива разноски при дела със същия предмет.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на ищеца С.М.М., с ЕГН - **********, с
постоянен адрес: ***, извършено на основание чл. 325, т.4 КТ от „Миссириан България" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. Шумен, общ.. Шумен, гр.
Шумен, ул. „Любен Каравелов" №27, със извръшено със Заповед № 63/29.12.2023г.,
издадена от Н.Т.Т. - изпълнителен директор на „Миссиириан България" АД, гр. Шумен, като
ОТМЕНЯ заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. М. М. с ЕГН - **********, с постоянен адрес: *** на
заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „Портиер", шифър
по НКДП: 96210009, с място на работа – Предприятие за промишлена обработка на тютюн с.
С..
ОСЪЖДА ответника „Миссириан България" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: обл. Шумен, общ.. Шумен, гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов" №27,
да плати на ищеца С. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати сумата
от 76,13 лева, неизплатеното трудово възнаграждение за положен труд в официален
празничен ден: 01.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА "Миссириан България" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Шумен, общ.. Шумен, гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов" №27 да заплати
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Миссириан България" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Шумен, общ.. Шумен, гр. Шумен, ул.
„Любен Каравелов" №27, да плати на ищеца С. М. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** сумата от 1500,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от
датата на обявяване му – 25.11.2024г.
16
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар:Т.Г.
17