М О Т И В И
към Решение № 15/ 21.01.2020
год. по НАХД № 625/ 2019 год.
Производството е по внесено от прокурор при Районна
прокуратура, гр. Царево предложение, за освобождаване от наказателна
отговорност, по отношение на М.М.С., с ЕГН *********, за това, че: на 24.11.2019
г. в землището на с. Лозенец, общ. Царево,
обл. Бургаска, на км. 3 от общински път с. Лозенец – с. Фазаново, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди“, модел „A3“, с peг. № ***,
нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, съобразно който "По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места", чл. 2 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, а именно "Моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
задължително се представят за регистриране от звената "Пътна Полиция"
при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или Областните дирекции па
МВР (ОДМВР) по постоянен адрес на собственика - за физически лица или по адреса
на регистрация - за стопанските субекти" и чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а
именно "Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в едномесечен
срок от придобиването на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган"
Престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителя на РП- Царево,
поддържа обвинението. Пледира за минимално наказание.
Обвиняемият, редовно призован се явява лично. Признава
вината си. Моли за минимално наказание.
Защитника на обвиняемия не спори обстановката по
делото. Пледира за минимално наказание.
Съдът, след като се съобрази със събраните
доказателства в досъдебната фаза и тези събрани в хода на съдебното следствие,
намира за установено от правна и от фактическа страна следното:
М.М.С. е роден *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***. С. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 24.06.2019 год. М.С.
придобил, чрез продажба, моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № **** За продажбата бил оформен
договор от 24.06.2019 год., в изискуемата от закона форма. След продажбата С.
не изпълнил задължението по чл.2 от Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС, съгласно който моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от
звената"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. В резултат от бездействието му,
на 25.08.2019 год. , на основание чл.143, т.15 от Закона за движение по
пътищата, била прекратена регистрацията на лекия автомобил „Ауди А3“ с рег. № *****.
На 06.11.2019 год. С. предоставил автомобила на
свидетелят М. Г. С., който на същата дата го управлявал в с.Лозенец,
общ.Царево, когато бил спрян за проверка от служители на РУ гр.Царево, между
които и свидетеля И. П.К.. В хода на проверката полицейските служители
установили, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация, за което
съставили на М. С. АУАН с №55232/06.11.2019 год., а също и протокол за
предупреждение, в който му разяснили, че управлението на нерегистрирано МПС
представлява престъпление по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК. На същия ден М. С.
споделил за случилото се с обвиняемият М.С., като му предложил да му помогне с
парични средства, за да изпълни задължението да регистрира автомобила. М.С. му
отказал и не предприел никакви действия за да регистрацията на автомобила. Вместо това, с ясното съзнание, че след
покупката, не е представил автомобила за регистрация в звеното на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас и въпреки че е неправоспособен водач, на 24.11.2019
г., М.С. го управлявал по общински път свързващ с.Лозенец и с.Фазаново. На км.3
от описания път, при разминаване с полицейските служители на РУ гр.Царево – Н.
Т. Ш. и Г. И. Д., М.С., отбил вдясно и спрял управлявания от него автомобил.
Свидетелите поискали документите за самоличност и собственост на моторното
превозно средство. С. обяснил, че е неправоспособен и че не е регистрирал
промяната на собствеността върху автомобила. Била извършената справка в ОДЧ на
РУ гр.Царево и установено, че автомобилът действително е с прекратена
регистрация. За констатираните нарушения на ЗДвП свидетелят Г. Д. му съставил два
броя акта за установяване на административно нарушение, с номера съответно
80325/24.11.2019 год. и 80326/24.11.2019 год., който С. подписал без
възражения. По случая била образувана преписка № ЗМ 289/2019 г. по описа на РУ
град Царево, която
била докладвана в Районна прокуратура гр.Царево и тъй като били налице
предспоставките на чл.356, ал.2 от НПК било разпоредено да се проведе бързо
производство.
Описаната фактическа обстановка, правни изводи и
обвинението изцяло се подкрепят от събраните доказателствени материали –
показанията на свидетелите, протокол за оглед, албум, протокол за доброволно
предаване, справки, справка за съдимост, обяснения на обвиняемия.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите
включени в доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са логични, последователни,
подробни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и се покриват напълно със
събрания по делото доказателствени материали. Дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за предубеденост. Съдът ги намира
за незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото свидетели, поради което
и кредитира показанията им изцяло. Съда цени и обясненията на обвиняемия, тъй
като същите се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Горепосочените
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, представляват единна
и логически свързана система, въз основа на която се разкриват по несъмнен
начин всички факти, включени в предмета на доказване по чл. 102
от НПК. Същите категорично установяват описаната фактическа обстановка,
поради което настоящият съд основа върху тях своите фактически изводи. Така
описаните по- горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. Няма такива, които да
внасят съмнения в описаната фактическа обстановка, както и такива, които са в
противоречие с изброените доказателства, поради което и съдът не се спря на
всяко едно от доказателствата по отделно.
При така установената фактическа
обстановка, съда достигна до следните правни изводи:
Съда приема за безспорно установено по
делото, че М.М.С., с ЕГН **********, ****,
на 24.11.2019
г. в землището на с. Лозенец, общ. Царево,
обл. Бургаска, на км. 3 от общински път с. Лозенец – с. Фазаново, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди“, модел „A3“, с peг. № ****,
нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, съобразно който "По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места", чл. 2 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, а именно "Моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
задължително се представят за регистриране от звената "Пътна Полиция"
при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или Областните дирекции па
МВР (ОДМВР) по постоянен адрес на собственика - за физически лица или по адреса
на регистрация - за стопанските субекти" и чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а
именно "Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в едномесечен
срок от придобиването на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган"С деянието си, обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Съдържащите се в приетите от
съда доказателства данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние, както и неговия автор.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината „пряк умисъл“ тъй като обвиняемия е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването им.
Причина за извършване на деянието са неспазване на правилата за
движение по пътищата, незачитането на установения в страната правов ред.
Според
настоящият състав, по делото не са налице обстоятелства, които да обусловят
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като мотивите на съда за това са следните:
Съгласно
нормата на чл.
9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, т.е. за да бъде преценено едно деяние като такова попадащо в
обсега на чл. 9, ал. 2 от НК, следва да се преценят двете хипотези на нормата-
липса /изобщо/ на обществена опасност поради малозначителност на деянието или
извеждане на обществена опасност на деянието, но такава, с характеристика на
явна нейна незначителност.
На първо място, престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК е формално, „на просто извършване”, като за него в закона не е
очертан съставомерен престъпен резултат. На следващо място, настоящия съд
счита, че за деянието по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, не може да се говори,
че изобщо не е общественоопасно или че обществената опасност е явно
незначителна, а тъкмо обратното. Според съда, това деяние с висока степен на
обществена опасност. Това е така според съда, по няколко съображения: на първо
място, когато едно МПС не е регистрирано по надлежния ред, то същото не
преминава през задължителен, годишен, технически преглед. Това създава една
несигурност досежно техническото му състояние, изправността и правилното
функциониране на механизмите му, което от своя страна не гарантира безопасността
на движението и експлоатацията на същото МПС, както по отношение на лицето,
което го управлява, така и по отношение на останалите участници в движението.
Отделно от това, за всяко регистрирано МПС се дължи данък, както и винетна такса,
които не се заплащат, ако МПС не е регистрирано, т.е. регистрацията на МПС е
свързана не само с безопасността на движението, но и с фискални съображения. На
следващо място, липсата на регистрационна табела, прави невъзможна
идентификацията на МПС по време на движение, т.е. при допуснато нарушение на
ЗДвП от страна на водача, би се затруднило съществено установяването и
евентуалното санкциониране на същия.
Ето защо съда не оправда обвиняемия, тъй като прие, че
извършеното престъпление не попада в обхвата на нито една от двете хипотези на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК- в случая не е налице липса на обществена
опасност, поради малозначителност на деянието, нито пък обществената опасност
на деянието е явно незначителна.
Определяне на наказанието:
При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът
отчете всички обстоятелства от значение за степента на обществената опасност на
деянието и дееца. Обществената опасност на деянието е типичната висока за този
вид престъпления, като не се установиха обстоятелства, които да я завишават или
да я занижават. Обществената опасност на дееца е ниска, тъй като са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Обвиняемият е неосъждан, с добро процесуално
поведение, указал е пълно съдействие на органите на полицията, трудово и
семейно ангажиран.
В санкцията на правната норма на
чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до една година или глоба
в размер от 500,00 до 1000,00 лева. В случая, обвиняемия е с чисто съдебно
минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от
глава VIII от Общата част на НК.
В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди, т.е. налице са предпоставките същия да бъде освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
С оглед наличието на материално
правните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва
да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер,
а именно глоба в размер на 1000,00 лв.
Според съда, така определеното
наказание, ще изпълни целите на наказателната репресия, като ще укаже
поправително и превъзпитателно въздействие върху обвиняемия и ще го мотивира за
в бъдеще, към спазване на установения в страната правов ред.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: