№ 758
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200674 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от С. ЕМ. Ч. чрез адв. С.К. при АК – Варна против НП № 21-0819-
005548/22.12.2021 г. на Началника на група „Административно-наказателна дейност,
отчет на пътно-транспортни произшествия и водачи на МПС“ при сектор ПП към ОД
на МВР - Варна, с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва се обективната му и субективна съставомерност. Излага се
становище, че липсват предпоставки за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на въззивника, доколкото последният не е бил уведомен за прекратяването
на регистрацията на процесното МПС. Твърди се, че уведомяването е предвидено като
условие в нормата на чл. 143 ал.10 от ЗДвП, за да бъде санкциониран законосъобразно
въззивника. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на жалбоподателя
сторените от същия съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. К., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
1
същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата основания.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО
– юк Л., в което се излага становище по същество. В същото се твърди, че НП е
правилно и законосъобразно, като в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че е налице пълно съответствие между правно и фактическо описание на
нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена
санкционната норма. Излага се становище, че нарушението е доказано. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави искане да се присъди
адвокатско възнаграждение към минималния, предвиден в нормативната уредба
размер, ако такова е претендирано.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.08.2021 г., в 16.59 ч. възз. С.Ч. управлявала л.а. Фиат с рег. № В *** КМ,
собственост на сина й С.Б.Ч. по ул. Мир в посока от ул. Анастасия Железкова към
кръстовището с бул. Христо Смирненски.
Управлението на автомобила било установено с АИС „Трафик“, модул
„САИРН“ с идентификационен № SD2D0024, монтиран на л.а. КИА с рег. № СВ 7657
КВ, във връзка с изпълнение на служебните задължения от полицейски инспектор при
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна Д.Д.. След извършена проверка било установено,
че за автомобила няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
След извършена справка в информационните системи на МВР АИС – Регистрация е
установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от
22.06.2021 г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП , поради липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2021 г.
Направена е справка в „Гаранионен фонд“, от която се установява, че по
отношение на л.а. с рег. № В *** КМ няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“ към 05.08.2021 г.
Изготвена е докладна записка по случая от мл. инспектор Й. Й. като
материалите по образуваната преписка ЗМ-352/2021 г. са изпратени на ВРП по
компетентност с мнение за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
По постъпилите материали е образувана пр.пр. № 14455/2021 г. по описа на ВРС, по
която е възложена проверка. В хода на проверката е снето сведение от възз. Ч., в което
същата заявила, че процесното превозно средство е собственост на сина й, но е
ползвано от нея. Същата сочи, че в качеството си на ползвател тя лично заплаща
всички дължими такси и застраховки по отношение на автомобила. В сведението
жалбоподателката заявява, че в края на 2020 г. е сключила договор за застраховка
2
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесното МПС и е заплатила първата
вноска, но не и втората дължима такава през мес.април 2021 г., поради повреда в
автомобила и невъзможността същият да бъде управлян. Лицето заявява, че на
05.08.2021 г. са предприети действия по управление на превозното средство, с оглед
извършване на ремонт на същото.
Образуваната прокурорска преписка е приключила с постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 09.12.2021 г. с изложените доводи от
прокурора за маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.
Копие от постановлението, ведно с материалите по преписката са изпратени на
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Варна с оглед извършване на
преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката за извършено от същата нарушение на ЗДвП.
Въз основа на материалите по преписката и на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.1 т. 3 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на възз. Ч. като й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства
по делото материалите по АНП. Разпитан е в качеството на свидетел мл. инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна Й. Й..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-005548/22.12.2021 г. е издадено от
компетентен орган и процесният акт е издаден от компетентно длъжностно лице,
видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
3
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Безспорно се установява по делото от всички доказателства, които се намират в
логическа връзка и единство помежду си, че на посочената в НП дата и място възз. Ч. е
управлявала процесното МПС без надлежна регистрация, поради което са налице
всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено
ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места. Фактът, че процесният автомобил е
управляван от жалбоподателката на посочените дата и час се потвърждава и от същата
в депозираното пред полицейските органи писмено обяснение и в попълнената
декларация на основание чл. 188 от ЗДвП. От приобщените с АНП писмени
доказателства, в т.ч. извлечение от информационната система на Гаранционен фонд и
от Информационната система на сектор „ПП“, е видно, че превозното средство е било
със служебно прекратена регистрация на 22.06.2021 г. на основание чл. 143 ал.10 от
ЗДвП с оглед липса на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на
МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на
ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.
От приобщените към делото доказателства се установява по безспорен начин, че
прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил е извършено по реда,
посочен в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, след получаване на информация от
Гаранционния фонд досежно липса на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Неоснователни са доводите на възз. Ч. за субективна несъставмерност на
описаното в НП деяние поради липса на уведомяване на същата за прекратената
регистрация на процесното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП "Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното
4
превозно средство". Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ (служебно – "Информационният
център предоставя на Министерството на вътрешните работи данни за действащите и
прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. ") или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно нормата на чл. 574, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 574 ал. 10, 11 и 12 от от
КЗ , информационният център обменя информация с компетентните държавни органи,
които регистрират моторните превозни средства в Република България и осъществяват
контрол по Закона за движение по пътищата. Информационният център уведомява
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава
срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Компетентните органи по ал. 1 на чл. 574 от КЗ предприемат мерки за спиране от
движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на
пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е
била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа
по ал. 1, т. 1 на чл. 574 от КЗ да прекрати регистрацията на моторното превозно
средство. Данните от Информационния център – до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че уведомяването на водача
на МПС от информационния център на Гаранционния фонд не е елемент от
възникналото за него задължение да сключи договор или да продължи валидността на
сключения договор за гражданска отговорност. Задължението за сключване на договор
за гражданска отговорност и управление на МПС само при наличието на такъв
сключен договор за конкретното МПС е ex lege (по силата на императивна разпоредба)
– разписано е в нормата на чл. 483 от КЗ. Разпоредбата на чл. 574 от КЗ регламентира
контрола върху изпълнението на това задължение, урежда правомощията на
контролните органи по КЗ и отношенията им с контролните органи по ЗДвП, както и
последиците за водачите и за собствениците на МПС при неизпълнение на
задължението по чл. 483 КЗ. Информационният център съдържа информация, която е
5
публично достъпна и съответно се приема за известна както на органите по КЗ, така и
на контролните органи по ЗДвП. Именно по тази причина срокът, който е даден за
сключването или подновяването на договор за гражданска отговорност съгласно
разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ започва да тече не от уведомяването на собственика
(т. е. не от достигането на писмото на хартиен носител до него), а от датата на
изпращането му. При неизпълнение на задължението за сключване или подновяване на
договора за гражданска отговорност в установения от КЗ срок за информационния
център възниква задължение да изпрати информация до органите по регистрацията на
МПС. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е акт с правно действие и
доколкото прекратяването на това основание е специално и е обвързано с процедурата
за възстановяването на регистрацията (служебно – при представяне на доказателство за
наличие на валиден или сключен договор за гражданска застраховка), задължението за
уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията
на последното не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията
на МПС и не е предпоставка за настъпването му.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че възз. Ч. е осъществила виновно
вмененото й нарушение. Същата в качеството си на водач на процесното МПС, е
адресат на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането и в частност на
правилата, въведени с нормата на чл. 481, ал. 3 от КЗ, която забранява движение на
моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без
водачът да е застрахован по реда на този кодекс, както и с чл. 100, ал. 3 от ЗДвП,
според който водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В
конкретния случай, в качеството си на водач на МПС, жалбоподателката е длъжна и е
могла да знае, че за управляваното от него МПС не е налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност", като е длъжна и да познава законовите последици от
неизпълнение на това задължение. Като не е сторила това, същата е проявил
небрежност, доколкото Ч. не е съзнавала и не е предвиждала настъпването на
противоправния резултат, но е била длъжна и е могла да го предвиди.
Жалбоподателката е била длъжна да познава закона в т.ч. да е информирана за
предвидените в ЗДвП последици при липса на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност". Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за
него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и т.
6
н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат нарушителя
да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран, като видно от приобщените по делото доказателства, в т.ч. сведенията на
лицето, събрани в хода на проверката, същата е съзнавала, че не е заплатила дължимата
през мес. април 2021 г. вноска по сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, от което безусловно следва прекратяването действието на същия.
В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се касае за
формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към
пътните превозни средства за участието им в пътното движение. В случая и
конкретните обстоятелства касаещи процесния случай не сочат за липсваща
обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че видно от приобщената по делото справка за нарушител,
процесното нарушение на ЗДвП няма инцидентен характер /предвид влезлите в сила по
отношение на въззивника фишове и наказателни постановления/, съдът намери, че
размерът на наложените административни санкции, е справедлив и съответства с
целите, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
Като взе предвид, че кумулативните административни наказания, предвидени в
санкционната разпоредба на чл. 175 ал.3 от ЗДвП са определени в минималния размер,
посочен в същата, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на санкцията.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
7
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-Аксаково не е
самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а
именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на въззивника за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0819-005548/22.12.2021 г.
на Началника на група „Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-
транспортни произшествия и водачи на МПС“ при сектор ПП към ОД на МВР -
Варна, с което на С. ЕМ. Ч. на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА С. ЕМ. Ч. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8