Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 01.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2363/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът З.К.Р. твърди, че през февруари-март 2009 г. събрал екип от автори и артист-изпълнители, с който създал рекламно аудио-визуално произведение относно разпространяван от ответника продукт с наименование „Диабекан“. Рекламният клип представлявал стоп-моушън анимация на специално изработена за целта кукла. Освен че организирал процеса по създаване на произведението, ищецът лично създал образа на героя на клипа (куклата), сценария, режисирал и заснел произведението. Всички тези действия били предприети по искане на ответника, отправено чрез трето лице, но не били сключени писмени договори, с които ответникът да получи правото да ползва рекламния клип. Въпреки това произведението, както и негови преработки, били неправомерно разпространявани от ответника в телевизията и чрез интернет в продължение на десет години. Всяко излъчване разстройвало ищеца, причинявало му тежко раздразнение от несправедливото експлоатиране на труда му. Ето защо ищецът отправил до ответника покана за уреждане на отношенията по повод вече извършеното и предстоящото ползване на произведението, но в хода на преговорите не било постигнато съгласие за размера на дължимото до момента обезщетение. Въпреки това ответникът продължил да ползва рекламния клип, като освен горепосочените неимуществени вреди нанесъл на ищеца и имуществени – под формата на пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение. Тъй като нямало точни данни относно размера на дължимото за причинените вреди обезщетение, ищецът счита, че същото следва да се определи при условията на чл. 95а ЗАПСП, като се отчетат всички обстоятелства, при които е извършено нарушението (неговия повтарящ се характер, приходите на нарушителя, необходимостта от възпиращо и предупредително действие). В настоящото производство ищецът предявява частичен иск за сумата от 10 000 лв. от общо дължимото според него обезщетение в размер от 50 000 лв. за нарушение на правата му, извършвано от ответника в периода 01.12.2015 г. – 01.12.2020 г. (вж. уточнение в о.с.з. на 07.04.2021 г.), както и иск за лихва за забава за периода 01.12.2017 г. – 01.12.2020 г. в размер от 3 047,47 лв. (съгласно уточнителна молба от 04.03.2021 г. и уточнение в о.с.з. на 07.04.2021 г.). Претендира законна лихва и разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Ф.Н.“ ООД оспорва на исковете, като твърди, че не се установява ищецът да е автор на процесния клип, нито да е изпълнявал едновременно функциите на негов режисьор, сценарист, оператор и художник-постановчик. Наред с това поддържа, че е ползвал рекламния клип по силата на възмездно придобити права въз основа на договор, сключен с „А.“ ООД през 2008 г., комуто е заплатил сумата от 27 600 лв. Според ответника това му давало право да ползва произведението без разрешение на автора на основание чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. Впоследствие през 2011 г. ответникът възложил на друго лице („И.Т.“ ЕООД) преработка на рекламния клип, като изработеният нов продукт бил адаптация на оригиналния клип с добавяне на рекламни елементи за друг продукт на възложителя („Д.“). За преработката на клипа ответникът заплатил на третото лице сумата от 6 240 лв. Изложеното сочело, че използването на произведението от ответника било осъществено на законно основание, каквото представлявал договорът за изработване на произведението, сключен с „Б.М.А.“ ООД, и договорът за възлагане на преработката, сключен с „И.Т.“ ЕООД. Наличието на такова възлагане изключвало вината като елемент от фактическия състав на иска за обезщетение. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение. Поддържа, че няма пряка причинна връзка между използването на произведението и генерирането на приходи от продажбата на рекламирания продукт. Въз основа на изложеното ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По основателността на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП:
За основателността на иска ищецът следва да установи, че е носител на авторски права върху използвано от ответника аудио-визуално произведение и настъпилите в причинна връзка с това вреди. Размерът на дължимото за тях обезщетение се определя от съда по критериите, заложени в чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, а при липса на точни данни – при условията на чл. 95а ЗАПСП.
Относно притежанието на авторски права от ищеца:
Този въпрос има три аспекта: 1). дали процесното произведение е годен обект на авторско право, 2). дали ищецът е участвал в създаването му и 3). дали това участие е довело до възникване за него на авторски права и ако да - какви.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на основната СТЕ, че процесното произведение представлява видеоклип с анимиран герой – кукла, рекламираща лечебен продукт с наименование „Диабекан“. Това е аудио-визуално произведение, създадено чрез техниката за анимиране „стоп-моушън анимация“, при която обектите – кукли/фигури - се манипулират физически чрез малки стъпки за всеки отделен кадър. Доколкото създаването му безспорно е резултат от творческа дейност, същото се явява годен обект на авторско право съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, пр. 2 ЗАПСП.
Авторски права от създаването на анимационно аудио-визуално произведение могат да възникнат за режисьора, сценариста, оператора и художник-постановчика (чл. 62, ал. 1 ЗАПСП). Ищецът твърди, че е изпълнявал всяка от тези дейности при създаване на процесния клип, като за установяване на този факт са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ч. иВ.. И двамата сочат, че са били очевидци на процеса на създаване на произведението, като са се намирали в същото студио, „на съседна снимачна площадка“, работейки по друг проект. Ч. сочи, че ищецът е измислил „как да изглежда куклата“, като я е нарисувал, а друго лице я е изработило по заданието; ищецът измислил и сюжета на рекламата – „какво и как да се мърда, какво да прави фигурката“, какъв да е фонът; наред с това ищецът е бил и оператор, като е нагласял осветлението и настройките на камерата. СвидетелятВ. потвърждава, че ищецът е бил „директор на анимацията“, т.е. „негова е била идеята какво трябва да се случи в рекламата, каква трябва да е актьорската игра на тази кукла“; той се е занимавал с осветлението и е бил оператор.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели въпреки изложените от ответника възражения. Достоверността им не може да бъде разколебана от представените от насрещната страна доказателства относно счетоводното отразяване на приходите и разходите на дружеството, стопанисващо студиото, тъй като двете обстоятелства – че свидетелите са работили „за ищеца“ и че дружеството, управлявано от ищеца („Д.Б.“ ООД), не е осчетоводило разходи за служители/изпълнители в размер, отговарящ на сочения брой работещи в студиото – не се изключват взаимно. Възможно е да е налице неточно осчетоводяване или отношенията с тези лица да са се осъществявали чрез друго свързано с ищеца дружество („Д.“ ЕООД). Показанията на свидетелите са взаимно допълващи се; и двамата безпротиворечиво сочат, че са се намирали в студиото, работейки по общ проект, и сочат по еднакъв начин неговото наименование („Л.“). Наред с това техните показания се подкрепят напълно и от другите събрани доказателства – от извършения оглед на веществено доказателство и от заключението на основната СТЕ може да се направи извод, че ищецът е в държане на оригинала на куклата, послужила за реквизит в процесната стоп-моушън анимация, както и на файлове със съдържание, идентично с процесния клип, чиято година на създаване съвпада със сочената от ищеца – 2009 г. (вж. обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 26.05.2021 г., относно датата на създаване и на модификация на файловете).
От изложеното съдът формира категорично становище, че през 2009 г. ищецът е участвал в създаване на процесното произведение, като е изпълнявал функциите на сценарист (тъй като е определил „какво да се случва в рекламата“, „измислил е сюжета на рекламата“), на художник-постановчик (тъй като е „измислил как да изглежда куклата“, „нарисувал я е“, сложил е фон), на оператор (тъй като е заснемал кадрите и е нагласял настройките на камерата), както и на режисьор (тъй като е бил „директор на анимацията“ и е организирал действията на останалите лица, заети в създаване на клипа). Както беше посочено, за лицата, изпълнявали тези функции, възникват авторски права съгласно чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, които съществуват независимо едно от друго и наред с правата на други лица върху други части от същото произведение (напр. автори на музиката, озвучаване и т.н.).
Обемът на възникналите в полза на ищеца авторски права е очертан от закона – съгласно чл. 15 ЗАПСП авторът има право да реши дали неговото произведение да бъде разпространено и как; да иска да бъде обозначаван като негов автор; да реши дали произведението може да бъде преработвано (неимуществени права), а съгласно чл. 18 ЗАПСП авторът има право да разрешава, вкл. срещу възнаграждение, на трети лица да ползват неговото произведение, като го възпроизвеждат, излъчват го по безжичен път, предават го по кабел, преработват го и т.н. (имуществени права).
Относно използването на процесното
произведение от ответника (деянието):
Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗАПСП използването на произведението, обект на авторско право, може да има различни проявни форми, сред които възпроизвеждането му, излъчването му по безжичен път или чрез кабел, преработването му.
Безспорно между страните е, че ответникът е използвал процесното аудио-визуално произведение в горепосочения смисъл - разпространявал го е чрез телевизионни излъчвания и е възлагал преработването му чрез добавяне на елементи за реклама и на друг продукт (вж. доклада на делото). Този факт се установява и от събраните писмени доказателства (вкл. представения от ответника договор за възлагане на преработката на клипа) и от заключенията на СТЕ. Съгласно представената от „Н.Б.Г.“ ЕООД справка рекламен клип на „Диабекан“ и „Д.-600“ е излъчван в периода февруари 2016 г. – октомври 2020 г., а съгласно писмо от „Дъ У.Д..К.Б.“ ЕООД клипът, ведно с негова преработка, е бил излъчван по заявка на ответника-рекламодател по шест телевизионни програми. Вещото лице, изготвило СТЕ, установява идентичността на процесното произведение с клипа, излъчван по заявка на ответника, и с неговия преработен вариант, като според допълнителното заключение на СТЕ произведението и неговата преработка са били излъчвани по телевизионните програми на „Дъ У.Д..К.Б.“ ЕООД общо около 7 000 пъти в периода 2016 г – 2019 г.
Относно противоправността и вината:
Използването на произведение, създадено от другиго, може да се извършва само със съгласието на автора, освен ако законът предвижда друго (чл. 35 ЗАПСП). Следователно, за да е правомерно извършеното от ответника използване, е необходимо същият да е получил съгласие за това – или от автора (от ищеца), или от лице, на което авторът е отстъпил правото на използване (напр. от продуцента).
В случая е безспорно, че между ищеца и ответника не са съществували договорни отношения по повод използването на процесното произведение. Следователно ответникът не е придобил пряко права от ответника за осъщественото от него ползване.
Твърдението на ответника, че такива права той е придобил по силата на сключените от него договори с трети лица, е неоснователно. Установява се, че ответникът е заплатил на „Б.М.А.“ ООД „възнаграждение за производство на клип – Диабекан“ съгласно фактури № № 764/16.12.2008 г. и 810/13.02.2009 г. на обща стойност 27 600 лв., което е косвено доказателство, че между него и получателя на плащането е съществувало облигационно отношение по повод изработката на рекламен клип относно продукт като процесния. Това обаче не е достатъчно да доведе до възникване на права за ответника да използва процесното аудио-визуално произведение. Дори да се приеме, че въз основа на договора между ответника и третото лице е изработен именно процесният (а не друг) клип, не може да се установи, че изпълнителят по договора „Б.М.А.“ ООД на свой ред надлежно е придобил от ищеца правото да използва, вкл. като предостави другиму, произведението. Няма данни да е бил сключен писмен договор, каквато е приетата от съдебната практика форма за валидност на договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, нито между „Б.М.А.“ ООД и ищеца, нито между сочения за представител П.М.и автора. Налице е било „устно възлагане отМ.“ според твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, но няма данни нито то да е прераснало в съглашение относно съществените елементи на договора и в предвидената за това форма, нито пък какво е било действителното му съдържание.
И тъй като ответникът не би могъл да придобие права, каквито лицето, с което той е договарял („Б.М.А.“ ООД), не притежава, то ползването на произведението, предадено му въз основа на договора с третото лице, се явява без законно основание спрямо ищеца.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, на която се позовава ответникът, е изключена по отношение ползването на аудио-визуални произведения, създадени „по поръчка“ на продуцент, но и да беше приложима, същата би могла да доведе до възникване на право за ползване на произведението от продуцента и съответно – от лицето, на което то е предоставило такива права, само при наличие на сключен договор по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, какъвто не се установи да съществува.
По сходни мотиви ответникът не би могъл да придобие право да ползва преработеното въз основа на договора с „И.Т.“ ЕООД от 18.11.2011 г. произведение – тъй като изпълнителят по този договор не е притежавал правото да преработва същото, съответно не е могъл да предостави правото да се използва преработката.
Поради изложеното съдът приема, че авторските права на ищеца са били нарушени от ответника, който е използвал аудио-визуално произведение, в чието създаване ищецът е участвал, без да получи неговото съгласие. Това нарушение е извършено виновно с форма на вината небрежност - плащайки на третото лице „Б.М.А.“ ООД, ответникът е мислел, че придобива права да използва предадения му продукт, но е бил длъжен и е могъл да се увери в съществуването на прехвърлените права у праводателя си (напр. като изиска представяне на договора между „Б.М.А.“ ООД с авторите на клипа). Щом не е сторил това, не би могъл да се освободи от отговорност спрямо действителния притежател на тези права.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно чл. 95, а. 2 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Следва да се отбележи, че според съдебната практика искът за обезщетяване на вредите е един, независимо от различните компонентни, които формират неговия справедлив размер. Така според чл. 95, ал. 3 ЗАПСП справедливият размер следва да включва обезщетение за пропуснатите от автора ползи. Касае се за имуществена вреда, чийто размер се съотнася с лицензионното възнаграждение, което авторът би получил, ако правото да се ползва произведението му беше предоставено правомерно на ответника. На второ място, съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП в размера на обезщетението следва да се включи и такова за неимуществени вреди, а според ал. 4 на същата разпоредба цялостният размер следва да бъде определен по начин, който да въздейства и превантивно (възпиращо и предупредително) на останалите членове на обществото.
При така очертаните критерии за определяне на размера на обезщетението съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение в размер от 10 000 лв. за нарушение на авторските права на ищеца в период от пет години, е основателен. Тази сума съответства на данните относно пазарната цена за придобиване на правото да ползва произведението, която ответникът твърди да е платил на третото лице „Б. М.А.“ ООД (тя надхвърля значително размера на предявения частичен иск, но следва да се отчете, че процесното обезщетение се дължи за ползване в срок, по-малък от максимално допустимия по закон срок, за който би могло да е платена цената от ответника). Съдът отчита и обстоятелството, че произведението е било използвано многократно (хиляди пъти) и по начин, позволяващ да достигне до широк кръг от лица, както и че използването му е допринесло за реализиране на значителни приходи от страна на ответника (без да се отричат сочените от ответника като основни причини за генериране на приходите, сред които основна е качеството на рекламирания продукт).
Горепосочените факти са релевантни за определяне на пропуснатите ползи на ищеца, тъй като, ако аудио-визуалното произведение беше създадено от ищеца по силата на договор с продуцент, авторът би имал право на възнаграждение както за самото създаване на произведението, така и на възнаграждение за отстъпените на продуцента права на разпространение, а също и възнаграждение за всеки вид използване на произведението и процент от прихода на продуцента (чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 ЗАПСП). Неполучаването на тези възнаграждения съставлява пропусната за ищеца полза.
Не без значение за размера на обезщетението е обстоятелството, че то следва да репарира вредите от нарушаване на няколко авторски права, доколкото ищецът е участвал в създаване на произведението в повече от едно качество.
Същевременно, обезщетението в размер от 10 000 лв. включва и обезвреда за претърпените от ищеца неимуществени вреди (твърдения за които са изложени в исковата молба). Тяхното настъпване с оглед естеството на нарушението не би могло да се изключи, а и косвено се установява от показанията на свидетеля Ч. (свидетелят сочи, че ищецът се е чувствал ощетен).
Дължимото обезщетение следва да действа и възпиращо и предупредително съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, което означава размерът му да се определи в степен, достатъчна да мотивира нарушителя към въздържане от следващи нарушения на същото или друго авторско право.
Поради изложеното настоящият състав намира, че претендираната с частичния иск сума от 10 000 лв. изпълнява всички горепосочени функции – обезврежда имуществените вреди на ищеца, обезщетява го за претърпения душевен дискомфорт, както и действа превантивно. Доколкото решението по частичния иск не би могло да формира сила на пресъдено нещо за размера над предявената сума, в настоящия процес е ирелевантно дали на ищеца би се дължало обезщетение в по-голям размер, но за пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав обезщетението от 10 000 лв. репарира в достатъчна степен претърпените от ищеца вреди.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за пропусната полза за периода 01.12.2017 г. – 01.12.2020 г. (съгласно уточнителна молба от 04.03.2021 г. и уточнение в о.с.з. на 07.04.2021 г.). От събраните писмени доказателства се установява, че към сочената начална дата на претенцията за лихва произведението вече е било използвано от ответника. Тъй като за изпадане в забава не е необходима покана (нарушението има характер на деликтно), то считано от тази дата ответникът дължи лихва.
За периода 01.12.2017 г. – 01.12.2020 г. размерът на дължимата лихва върху обезщетението от 10 000 лв. възлиза на 3 047,47 лв., поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер от 2 281,90 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.Н.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на З.К.Р., ЕГН **********, както следва:
- по предявения частичен иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторски права на сценарист, режисьор, оператор и художник-постановчик върху аудио-визуално произведение – анимация тип „стоп-моушън“, представляваща рекламен клип на продукт с наименование „Диабекан“, чрез възпроизвеждането му без съгласие и без обозначаване на автора в телевизионни медии в периода 2015 г. – 2020 г., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до погасяването
- по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3 047,47 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода 01.12.2017 г. – 01.12.2020 г.
- на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 3 047,47 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: