Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р. ХаджиД.
и с участие на прокурор Д. Шостак от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д.№117 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 186, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 2 и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба на И.К.Д. ***,
ЕГН **********, чрез адвокат М. М. от Адвокатска колегия – Шумен, против чл.
33, ал. 1, т. 16, т. 17, т. 18; чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл 44, ал. 1, т.
26, само в частта ѝ „заявление за тротоарно право – за физически лица
2.00 лева, за юридически лица 3.00 лева“ и „Заявления от общ характер – за
граждани 2.00 лева, за юридически лица и ЕТ 3.00 лева“, и чл. 47, ал. 5 от
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в
Община Нови пазар, приета с Решение № 200-4 от 09.05.2003г. на общиниски съвет
Нови пазар.
Първоначално
производството е било образувано и срещу чл. 45, ал. 5 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
Нови пазар. С Определение от 11.07.2022г. съдът е констатирал, че в атакуваната
към настоящия момент Наредба не съществува разпоредба на чл. 45, ал. 5, а като
текстово съдържание съответства на чл. 47, ал. 5 от посочения подзаконов
нормативен акт. С оглед на това несъответствие, жалбата е била дадена
възможност на жалбоподателката да уточни коя точно разпоредба атакува от
процесната Наредба. С молба от 29.07.2022г. по настоящото производство И.Д. е
уточнила, че действително оспорва правилото на чл. 47, ал. 5 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
Нови пазар, тъй като не съществува чл. 45, ал. 5 от нея, поради което жалбата в
частта срещу чл.45 ал.5 от Наредбата е оставена без разглеждане и
производството в тази част е прекратено с влязло в сила Определение №573 от
19.09.2022 г. по адм.д.№117/2022 г. по описа на АдмС град Шумен
Оспорващата
сочи, че с обжалваните разпоредби на чл. 33, ал. 1, т. 16, т. 17, т. 18; чл.
34, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл 44, ал. 1, т. 26, само в частта ѝ „заявление
за тротоарно право – физически лица 2.00 лева, за юридически лица 3.00 лева“ и
„заявления от общ характер – за граждани 2.00 лева, за юридически лица и ЕТ
3.00 лева“ Общинския съвет е въвел изискване за заплащане на такса без правно
основание, доколкото не предоставя административна услуга по смисъла на чл. 6 и
чл. 7 от ЗМДТ. В тази връзка жалбоподателката поддържа становището, че
определените такси за подаване на заявления не съответстват на императивните
изисквания на Закона. За незаконосъобразна инициаторката на настоящото
производство възприема и нормата на чл. 47, ал. 5 от Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги в Община Нови пазар, предвиждаща, че
„юридически лица и гражданите с установени по съответния ред финансноми
задължения към общината се обслужват по реда на наредбата след погасяването им,
освен в случаите, когато е издадено разрешение по чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от
наредбата“. Въведеното изискване според жалбоподателката неправомерно
ограничава възможността на физическите и юридическите лица да се възползват от
услуги, предоставяни от общинската администрация, което противоречи на основни
принципи на местното самоуправление и не е съобразено с целта на наредбата. В
жалбата се обективира разбирането, че извършване на административна или
техническа услуга или издаване на документ може да се откаже единствено на основания,
посочени в съответните специални закони, а такова правно основание липсва в
ЗМДТ. По изложените съображения Д. отправя молба за прогласяване нищожността на
оспорените разпоредби, в условията на евентуалност за тяхната отмяна.
Претендира присъждане на разноски по делотно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 3 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адвокат М..
Ответникът,
Общински съвет – гр. Нови пазар, в съдебно заседание се представлява от неговия
председател – адвокат М., който оспорва предявена жалба. Релевира доводи за
законосъобразност на оспорените текстове от нормативния акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Шумен дава заключение за основателност на оспорването.
Шуменският административен съд, преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение №200-4
от 09.05.2003 г. на общиниски съвет Нови пазар и на основание чл. 9 от Закона
за местните данъци и такси е приета Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги в Община Нови пазар, която впоследствие в
отделни свои части е изменяна със съответните решения на общинския съвет,
конкретизирани в ПЗР на Наредбата.
Със свое
Разпореждане от 21.04.2022 г. съдът е изискал от общинския съвет да представи
по делото заверен препис на цялата преписка по издаването на оспорената
наредба. С писмо от 05.05.2022г., с рег. № ДА01-10681/09.05.2022г. по описа на
ШАС, ответникът е представил заверен препис на наличните документи, приобщени
по административното дело.
С Разпореждане
от 30.08.2022 г. съдът е разпоредил ответната страна да представи също Решение
№ 200-4 от 09.05.2003г. на Общински съвет – Нови пазар, с което е приета
наредбата, ведно с приетата Наредба, както и всички приложения към докладната
записка на кмета на Общината, с която е внесено предложението за приемане на
оспорения подзаконов нормативен акт, ако има такива; доказаталества относно факта
дали и по какъв начин е бил разгласен проктът на наредбата, в т.ч. същият бил
ли е публикуван на интернет страницата на Общински съвет – Нови пазар заедно с
мотивите, и бил ли е предоставен срок и какъв на заинтересованите лица за
предложения и становища по проекта. Съдът е указал също при липса на
осъществено разгласяване на проекта и непредоставяне на срок за предложения и
становища, същият да бъде изрично уведомен.
Във връзка с
така постановеното разпореждане от страна на Общински съвет – Нови пазар е
представено писмо с рег. № 00-10052/07.09.2022г., рег. № ДА01-2062/08.09.2022г.
по описа на ШАС, в което председателят на общинския съвет е посочил, че в
архива на Община Нови пазар липсват данни за наличие за докладна записка на
кмета на общината и за приложения към нея, като всички документи се намират в
Държавен архив. По отношение на това по какъв начин е бил разгласен проектът на
Наредбата и дали е бил публикуван на интернет страницата на общинския съмет
ведно с мотивите, и бил ли е предоставен срок, и какъв на заинтересованите лица
за предложения и становища по проекта, е посочено, че в сайта на Общински съвет
– Нови пазар към онзи момент липсват данни. В отговора е отразено, че сайтът е
променян неколкократно до настоящия момент. В проведеното съдебно заседание от
14.11.2022г. представителят на Общински съвет – Нови пазар представя Решение №
200-4/09.05.2003г. и екземпляр от Наредба определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги в Община Нови пазар, изменена с Решение №
35-2/16.03.2004г. на Общински съвет – Нови пазар, доколкото първоначално
приетия подзаконов нормативен акт не съществува в общинския съвет като документ
и предвид обстоятелството, че в Държавния архив от 1999г. не са постъпвали
материали от общинския съвет.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Оспорването е инициирано срещу разпоредби на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с
преклузивен срок. Налице е и правен интерес у жалбоподателя при съобразяване
на чл. 186, ал. 1 от АПК, доколкото
правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси за засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда права и задължения. Правният интерес на И.Д. е
обоснован с обстоятелството, че тя е с адресна регистрация в гр. Нови пазар и в
този смисъл е обект на действието на подзаконовия административен акт.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Общинският съвет
е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и
развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно
значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на
правомощията си по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона
за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение. Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Нови пазар е
приета на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, според която общинският
съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги.
Съдът,
съобразявайки приобщените доказателства и спецификите на конкретния казус,
приема също, че при издаване на подзаконовия нормативен акт не са допуснати
съществени нарушения на административно- производствените правила.
При направената
преценка за съответствие с материалния закон и неговата цел съдът намира, че
депозираната жалба се явява основателна в нейната цялост. Жалбоподателката
атакува чл. 33, ал. 1, т. 16, т. 17, т. 18; чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл 44,
ал. 1, т. 26, само в частта ѝ „заявление за тротоарно право – физически
лица 2.00 лева, за юридически лица 3.00 лева“ и „заявления от общ характер – за
граждани 2.00 лева, за юридически лица и ЕТ 3.00 лева“. Видно от прочита на
оспорените разпоредби, във всяка от тях е предвидено заплащане на определена
такса при подаване на конкретно заявление. Несъмнено, съгласно чл. 9 от ЗМДТ,
общинският съвет е оправомощен да приема наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги. Тази разпоредба отразява и
основополагащата норма на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република
България, предвиждаща правомощия на общинския съвет да определя размера на
местните такси по ред, установен със закон. Прочитът на двата текста налага
извод, че общинският съвет не разполага с правомощия да въвежда с наредба нови,
неустановени от специалния закон такси. Такъв специален закон, определящ вида
на таксите, събирани от общините, е ЗМДТ, който в разпоредбата на чл.6, ал.1,
от б. „а“ до б. „к“ съдържа лимитативно изброяване на видовете местни такси,
събирани от общините, както следва: за битови отпадъци; за ползване на пазари,
тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски
ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне
на социални услуги, лагери, общежития и др. общински социални услуги; за
дейностите по отглеждане и възпитание в задължително предучилищно образование
за ползване на детската градина или училището извън финансираните от държавата;
технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за
дейности по обща подкрепа по смисъла на ЗПУО, които не се финансират от
държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа на личностното
развитие; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, местните такси се определят въз
основа на необходимите материално-технически и административни разходи по
предоставяне на услугата. Определянето от общинските съвети на такси съобразно
цитираните разпоредби на чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ винаги е обвързано с
предоставяне на услуги от страна на общината, което съставлява и основание да
се изисква плащане на съответната такса. Рамката на предоставените от общините
услуги обаче и съответно дължимите за тези услуги такси е законово определена и
общините нямат право да въвеждат такси извън установените със закона - в случая
със специалния ЗМДТ такива. При това положение съдът счита, че с разпоредбите
на чл. 33, ал. 1, т. 16, т. 17, т. 18; чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл 44, ал.
1, т. 26, само в частта ѝ „заявление за тротоарно право – физически лица
2.00 лева, за юридически лица 3.00 лева“ и „заявления от общ характер – за
граждани 2.00 лева, за юридически лица и ЕТ 3.00 лева“ от горепосочената
наредба общинският съвет е въвел изискване за заплащане на такса за случаи,
извън изрично предвидените в ЗМДТ /единствено за подаване на заявление за
извършване на конкретна административна услуга/, които не влизат в понятието за
предоставена услуга по смисъла на закона. Този извод на съда отчита и легалната
дефиниция на понятието „административна услуга“, установено с § 1, т. 2 от ДР
на Закона за администрацията. Видно от съдържанието на това понятие,
административната услуга и нейното заплащане винаги е обвързано с насрещна
престация от страна на общинската администрация. В отклонение от този постулат,
Общински съвет – Нови пазар в горепосочените текстове е въвел задължение за
заплащане на непредвидена в закона такса, произтичаща единствено от факта на
депозиране на заявление за участие в търг; заявление за категоризиране на
търговски обект; заявление за извършване на транспортни дейности и събиране на
билки /чл. 33, ал. 1, т. 16, 17 и 18 от Наредбата/; заявление за картотекиране
и настаняване в общински жилища и заявление за предоставяне под наем на
общински нежилищни имоти /чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2/; за заявление за
тротоарно право и за заявление от общ характер /чл. 44, ал. 1, т. 26, частта ѝ „заявление за тротоарно право – физически
лица 2.00 лева, за юридически лица 3.00 лева“ и „заявления от общ характер – за
граждани 2.00 лева, за юридически лица и ЕТ 3.00 лева“/. Поради изложеното
настоящият тричленен състав на Административен съд - Шумена приема, че
разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 16, т. 17, т. 18; чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2;
чл 44, ал. 1, т. 26, само в частта ѝ „заявление за тротоарно право –
физически лица 2.00 лева, за юридически лица 3.00 лева“ и „заявления от общ
характер – за граждани 2.00 лева, за юридически лица и ЕТ 3.00 лева“
противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг, съдържащи се в ЗМДТ,
нарушават императивни разпоредби на ЗНА и КРБ и са несъответни на целта на
закона, поради което на основание чл. 193 от АПК следва да се отменят като
незаконосъобразни.
На отмяна
подлежи и правилото на чл. 47, ал. 5 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Нови пазар. Според
него, „юридическите лица и гражданите с установени по съответния ред финансови
задължения щъм общината се обслужват по реда на наредбата след погасяването им,
освен в случаите, когато е издадено разрешение по чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от
наредбата“. Посочената разпоредба е в нарушение на реда за установяване и
събиране на публичните задължения. Разпоредбата на чл. 9б, вр. чл. 4 ЗМДТ
гласи, че „установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред“. С процесната подзаконова разпоредба общинският
съвмет цели да освободи цялата местна приходна администрация от нормативно
установената ѝ роля по установяване и събиране на публични задължения,
като наместо това вмени задължението на частноправните субекти, поставяйки в
опасност развитието и упражняването на други техни основни права. По този начин
освен, че с подзаконов нормативен акт се уреждат отношения, регламентирани в
по-висш нормативен акт, поради което е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 ЗНА, следва да се подчертае, че
цитираната разпоредба нарушава правото на защита на лицата, спрямо които има
установени публични задължения.
По силата на чл.
165 ДОПК „събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва
въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично
вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго“.
Ноторно е, че актът влиза в сила, респ. събирането на публични задължения става
възможно или с изтичане на срока или с инстанционното изчерпване на оспорването
на актовете за установяването на задълженията. Посочената подзаконова
разпоредба обаче въвежда презумпция за наличие на задължение, при това
независимо повдигнат ли е спор в съдебна или задължителната по ДОПК
административна фаза, във връзка със съществуването или дължимостта на дадено
публично задължение и какъв е неговият изход. Като резултат, без оглед
евентуалната отмяна на акта за установяване на публично задължение, засегнатото
лице вече ще бъде поставено в невъзможност да упражнява
На следващо място,
правилото на чл. 47, ал. 5 от Наредбата е в нарушение на чл. 60 от КРБ, вр. чл.
4, ал. 2 ЗМДТ, вр. чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. По силата на чл. 60, ал. 1 КРБ, гражданите са длъжни
да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и
имущество. Чл. 2 от цитираната разпоредба предвижда, че данъчни облекчения и
утежнения могат да се установяват само със закон. Нормативното предписание
налага извод, че както установяването на таксите и данъците, така и санкциите
за неплащането им, следва да бъдат също уредени на ниво закон. Понастоящем
такава уредба се съдържа в Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, субсидиарен по отношение на местните данъци и такси
по силата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ. От посочените разпоредби еднозначно следва, че
последицата от неплащане на публични задължение се изразява в олихвяването им
със законната лихва, но не и възможността, предвидена от Общински съвет – Нови
пазар, да бъде отказано обслужването на субектите с оглед наличие на тяхно
финансово задължение към общината. Така въведеното правило в общинския
нормативен акт противоречи както на ЗМДТ, така и на основополагащата рамка на
чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България за равнопоставеност на гражданско-правните субекти, и на правилото на чл. 60
от Върховния ни закон. Поради изложеното на основание чл. 193 от АПК разпоредбата
на чл. 47, ал. 5 от Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги в Община Нови пазар следва да се отмени като
незаконосъобразна.
С оглед изхода
на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят направените в производството
разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело в
размер на 10.00 лв. и за оповестяване на оспорването в размер на 40.00 лв.
Основателно е и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат М. М., който е
оказал безплатна правна помощ в проведеното производство по адм. дело № 117/2022г.
по описа на ШАС, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от
Закона за адвокатурата, видно от съдържанието на представеното по делото
пълномощно от делото и заверени копия от Адвокатска карта на И.Д. ***. В полза
на адвокат М. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка
с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията му в сила към момента на подаване на
жалбата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
/петстотин лева/ лева.
Водим от горното
и на основание чл. 193, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.Д. ***, ЕГН **********, чл. 33,
ал. 1, т. 16, т. 17, т. 18; чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл 44, ал. 1, т. 26,
само в частта ѝ „заявление за тротоарно право – за физически лица 2.00
лева, за юридически лица 3.00 лева“ и „заявления от общ характер – за граждани
2.00 лева, за юридически лица и ЕТ 3.00 лева“, и чл. 47, ал. 5 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община
Нови пазар, приета с Решение № 200-4 от 09.05.2003 г. на общиниски съвет Нови
пазар.
ОСЪЖДА Общински съвет Нови пазар да заплати на И.К.Д. ***,
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 50.00 /петдесет
лева/ лв.
ОСЪЖДА Общински съвет Нови пазар да заплати на адвокат М.
М. от Адвокатска колегия – Шумен сумата от 500.00 /петстотин лева/ лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на
жалбоподателя И.К.Д..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
решението да се изпарти на страните по реда на чл.137 от АПК.
Решението, след
влизането му в законна сила, да се ОБЯВИ по реда на чл.194 от АПК, а именно по
начина, по който е била обявена Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги в Община Нови пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.