Р Е Ш Е Н И Е № …………
Град Свиленград, 31.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, на
девети март две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: А.Д., като разгледа докладваното от
Съдията гражд. дело № 742 по описа на съда за 2020 година, намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба, с
която са предявени от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.В.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД – за признаване на установено по отношение на ответника
наличието на парични вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 394/2020г. по описа
на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 71,67 лв. – главница, представляваща неплатени суми за
предоставени далекосъобщителни услуги, дължими по Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 16307583001 от
27.10.2016г., сключен между
ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: *********, за което са издадени фактура
№ **********/ 08.07.2017г., фактура № **********/ 08.08.2017г. и фактура №
**********/ 08.09.2017г., и сумата 18,36 лв. - мораторна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 16307583001 от 27.10.2016г., „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД /БТК ЕАД/ предоставило на ответника телевизионна услуга, при
условията на тарифен план VIVACOM TV M с
месечен абонамент 17,99 лв., с добавен допълнителен пакет HBO пакет за 24 месеца с абонамент 7,80 лв.,
допълнителен пакет Диема Екстра с абонамент 3,96 лв. месечно и 1 брой приемник
с абонамент 4,80 лв. месечно. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 27.10.2018г. Поради неизпълнение на договорните задължения
на ответника дружеството прекратило едностранно договора на 21.09.2017г.
Ответникът потребил и незаплатил предоставените му електронни съобщителни услуги за месеците юли, август
и септември 2017-та година, на обща стойност 71,67 лв., за което били издадени фактура № **********/ 08.07.2017г., фактура №
**********/ 08.08.2017г. и фактура № **********/ 08.09.2017г.
По силата на Договор за цесия от 01.10.2019г. ищецът придобил вземанията,
произтичащи от Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 16307583001 от 27.10.2016г., сключен между ответника И.В.С. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: ********* /БТК ЕАД /.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи
предявените искове и да му присъди направените разноски в настоящото и в
заповедното производство.
В едномесечния срок по
чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира писмено
становище, с което поддържа иска. Ответникът се явява лично и оспорва иска, с
твърдения, че не е сключвал договор и не е потребил никакви електронни услуги.
Не прави доказателствени искания и не ангажира доказателства.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното за послуждане частно
гражданско дело № 394/ 2020г. по описа на Районен съд - Свиленград се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед № 189/ 07.08.2020г.
за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 71.67 лв. – главница,
представляваща неплатени суми за предоставени далекосъобщителни услуги, дължими
по Договор от 27.10.2016г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: *********, за което са издадени фактура № **********/ 08.07.2017г., фактура №
**********/ 08.08.2017г. и фактура № **********/ 08.09.2017г., и сумата 18.36
лв. - мораторна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г. Предвид изложените
обстоятелства в заявлението по чл.410 от ГПК и приложените към него
доказателства, съдът приема, че паричните
вземания, удостоверени в Заповедта, съвпадат с вземанията, предмет на
настоящото производство.
Заповедта е връчена на
длъжника и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК той е депозирал възражение за
недължимост на вземането. На основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са предявени
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и същите са допустими.
От приложените към заявлението Декларация, ведно
със Заявление/Договор от 27.10.2016 г., е видно, че на същата ответникът, като
„абонат“ с клиентски номер 16307586001, и БТК ЕАД са
сключили договор, по силата на който дружеството е поело задължение да предоставя
на абоната електронни съобщителни услуги, съгласно Общите условия на
дружеството, а именно телевизионна услуга (VIVACOM TV УСЛУГА), при избран ценови
пакет VIVACOM TV M с
месечен абонамент 17,99 лв., с добавен допълнителен пакет HBO с месечен абонамент 7,90 лв., с добавен
допълнителен пакет Диема Екстра с месечен абонамент 3,96 лв. и един брой
допълнителен приемник с месечен абонамент 4,80 лв. Договорът е сключен за срок
от 24 месеца. Видно от Декларацията от 27.10.2016 г., абонатът – ответник е получил
екземпляр от Общите условия на БТК, подписан от представител на дружеството,
приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия,
които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото
между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни
услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в
отделно подписаната от абоната декларация от 27.10.2016 г. Изявлението на
абоната-потребител представлява писменото приемане на условията към договора,
които стават неразделна част от неговото съдържание.
Ищецът е представил и заверени копия на фактури,
издадени от БТК ЕАД: фактура № **********/ 08.07.2017г. на стойност 23,89 лв.,
фактура № **********/ 08.08.2017г. на стойност 47,78 лв. и фактура №
**********/ 08.09.2017г. на стойност 71,67 лв., като в последната са начислени
дължимите суми за мобилни услуги за м. септември 2017г. и за предходните месеци
юли и август.
За
основателността на предявения иск е от значение установяването на следните
материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил
тези услуги на ответника през исковия период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в разглеждания случай между страните е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на
ответника телевизионни услуги, срещу заплащането на уговорената цена, съобразно
избрани тарифни планове. С оглед естеството на договора, съдът приема, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави електронни
съобщителни услуги на ответника, съгласно тарифните планове.
Поради това и като съобрази издадените фактури, съдът приема, че искът за
признаване за установено дължимостта на сумата от 71,67 лв., представляваща
цената на ползваните телевизионни услуги, е доказан по основание и размер. Не се доказа от ответника, при негова доказателствена тежест, да е изпълнил задължението си
за заплащане на потребените телевизионни услуги.
Видно от представените
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., сключен между БТК ЕАД, като «цедент», и «С.Г.Груп»
ООД,
като «цесионер», и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен между «С.Г.Груп» ООД, като
«цедент», и ищеца «ЮБЦ» ООД, като «цесионер», последният е придобил процесното вземане. Прехвърлянето на процесното вземане в полза
на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че
цесията е породила действие за ответника, с оглед представеното Уведомление за
цесия, изходящо от цедента БТК ЕАД. Същото е достигнало до длъжника с връчване
на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 17.07.2020г. Тъй като обаче, настоящото исково
производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото
уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания
на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на
уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва да
бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
Предвид изложеното, предявената искова претенция за сумата 71,67 лв., за която е издадена
Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 394/2020 г. по описа на Районен съд - Свиленград, се явява основателна. Като законна последица от уважаване на предявения
главен
иск следва да се уважи и
акцисорния такъв, така че да се присъди
и мораторна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г. в
претендирания размер от 18,36 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл.781
ал.1 от ГПК ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 205 лв. и разноски в исковото производство
в размер на 205,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на
И.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че същият дължи „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 71,67 лв. лева, представляваща стойността на
незаплатени електронни съобщителни услуги, дължими по Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
номер 16307583001 от 27.10.2016г., сключен между ответника и „Българска телекомуника-ционна
компания“ ЕАД, с ЕИК: *********, потребени
в месеците юли, август и септември 2017-та година, включени във фактура № **********/
08.09.2017г., и сумата 18,36 лв. - мораторна
лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 394/2020
г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА И.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 205,00 лв. –
разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 394/2020 г. на РС – Свиленград/,
и сумата 205,00 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: