№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2725/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на И.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв.А.Д., против Решение
№ 813/05.11.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3534/2021г.
по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 21-0819-002908/05.08.2021г. на
н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП му е
наложена глоба, в размер на 1500лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Конкретно твърди, че преценката на АНО и ВРС за извършване на нарушението
в условията на повторност е неправилна, т.к. това обстоятелство не е посочено в
АУАН и отделно, не може да бъде обусловено от наличието на електронен фиш, т.к.
според дефиницията в §6, т.33 от ДР на ЗДвП повторност е налице единствено,
когато в едногодишния срок, за същото по вид нарушение, на водача е наложено наказание
с наказателно постановление. Електронният фиш е [акт], различен от наказателното
постановление, и не може да обоснове повторност. Въпреки разпоредбата на
чл.189, ал.11 от ЗДвП, счита че електронният фиш не е изрично упоменат в §6,
т.33 и т.63 от ДР на ЗДвП. При съставянето на АУАН е пропуснато да се спомене,
че е налице повторност, но нарушаването на материалноправната норма е доказано,
поради което е налице основание за изменение в благоприятен за нарушителя
аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната
санкционна норма. Твърди се и нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.1 и
т.5 от ЗАНН, т.к. липсва описание на нарушението, посочване на датата и мястото
на извършването му, на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават, с което е нарушено правото му на защита. По същество
твърди и че по делото липсват доказателства, че към момента на засичане на
спорната скорост, радарният скоростомер, с който е установено нарушението, е
бил одобрен тип средство за измерване, технически изправен и отговарящ на
всички законови изисквания, поради което и не е доказано, че фиксираната от
него скорост е точно тази, отразена в АУАН и НП, вкл. че не става ясно дали при
определяне на наказуемата скорост, е съобразена допустимата грешка на АТСС. Твърдят
се и нарушения на изискванията на чл.42, т.7 и чл.40, ал.3 от ЗАНН при
съставянето на АУАН, както и че не е безспорно установено авторството на
деянието. Излагат се е подробни съображения относно неспазване на реда и
изискванията за разположение и настройка за експлоатация на АТСС, в резултат на
което липсват гаранции, че скоростта е била засечена в рамките на отрязъка от
пътя, за който важи ограничението. Твърди, че процесното средство за измерване
не е сред изрично посочените в чл.2, ал.1 от Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, поради което
не е налице изключението по чл.26, ал.3 от Закона за измерванията, т.е.
техническата изправност на АТСС - „CORDON М2“ с фабричен № MD1194 не е доказана и изготвената
снимка не може да е доказателство, потвърждаващо нарушението. Твърди и че след
като според техническото описание и инструкцията за експлоатация АТСС може да
засича скорости и в двете посоки, това автоматично води до съмнение, дали
именно това е скоростта на автомобила, още повече че на снимката
регистрационният номер е неясен. Иска се отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна -
ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен
отговор С.д. № 314/10.01.2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и моли да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 18.08.2021г. около 22:08 часа по бул.Цар Освободител,
до бензиностанция „Стар Пауър“ в посока ул.Вяра, при разрешена скорост от
50км./ч., л.а. БМВ с рег.№ ***бил заснет да се движи със скорост 113км./ч. След
приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, била установена наказуема
скорост 109км./ч. Автомобилът бил собственост на И.С.Г., който в декларация по
чл.188 от ЗДвП не посочил друго лице, което да е било водач на автомобила по
време на извършване на нарушението. Установено било, че в условията на
повторност е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което бил съставен
АУАН № 865329/05.07.2021г., а въз основа на него било издадено НП №
21-0819-002908/05.08.2021г., с което на основание чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП, на Г. била наложена глоба, в размер на 1500лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че при провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП
са издадени в предвидените от закона
срокове, съдържат всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти,
в т.ч. фактите, обосноваващи извода за повторност на нарушението. По същество
ВРС е приел, че АНО правилно е приложил и материалния закон – наказуемата
скорост е определена като от заснетата скорост е приспаднат толеранса от 3%,
като безспорно деянието е извършено при условията на повторност и е приложима
разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т.к. от справката за нарушител се
установява, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
електронни фишове сер.К № 3287752, сер.К № 3302791, сер.К № 3302799. Предвид
превишението на разрешената скорост с 59 км./ч., ВРС е приел, че правилно е
определен и размера на глобата – (700лв. + 50лв. (за превишение 5км./ч. над
50км./ч. ) х 2 = 1500лв.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС
е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички доводи в жалбата и
приложимите правни норми, като при даденото им правилно тълкуване е стигнал до
обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. В
контекста на наведените твърдения в жалбата ВРС е анализирал приложимите разпоредби
като изводите му се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Неоснователно
оплакването в касационната жалба, че нарушението не е безспорно установено.
Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г.,
регламентира условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, чрез които
се издават електронни фишове за установените нарушения на правилата за движение
по пътищата – чл.3 от Наредбата. Доколкото в случая за процесното нарушение се
предвижда и наказание лишаване от правоуправление на МПС, разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е неприложима, поради което деянието, макар установено с
АТСС, е санкционирано по общия ред - със съставянето на АУАН и НП, а не чрез
електронен фиш.
В
конкретния случай от събраните във въззивното производство доказателства
безспорно се установява годността на мобилната система за контрол, мястото, на
което е извършван контрола, ограничението на скоростта на мястото на контрола,
измерената скорост, поради което липсва причина съставения от АТСС клип да не
се кредитира като доказателство установяващо вмененото административно
нарушение.
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че снимката е неясна и не може да се установи
автомобила и лицето, което го управлява. Ясно на приложената снимка се вижда
регистрационния номер на автомобила, а относно субекта на нарушението –
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично посочва, че се наказва
собственикът, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство.
Неоснователно
касаторът твърди недоказаност на нарушението, т.к. не са представени
доказателства за спазване на изискванията на чл.6 и чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. В случая административнонаказателното производство не
е приключило с издаването на електронен фиш – в който случай наличието на протокол
за използване на АТСС е императивно изискване с оглед осигуряване правото на
защита в пълен обем, а се е развило и приключило по общия ред – със съставяне
на АУАН и НП, като в случая в съставения АУАН водачът саморъчно e вписал, че
няма възражения. Приобщената разпечатка (снимка) от заснетия от АТСС видеоклип
е годно веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, от което
се установява дата, час, точното място (GPS координати), на което е
осъществяван контрола и е установено нарушението, въведеният за участъка
скоростен режим, посоката на контрол, измерената скорост и регистрационния
номер на автомобила, поради което правилно ВРС е приел, че нарушението и
неговият автор са безспорно установени.
Видно от
приложените по преписката Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/17.02.2021г. и писмо
на директора на Дирекция ИСИУС до председателя на ДАМТН, на основание чл.34 от
Закона за измерванията и чл.1а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване е вписана под № В-46 –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2,
с посочени метрологични характеристики, които след извършване на удостоверените
с протокола за проверка полеви тестове, са определени като отговарящи на
метрологичните изисквания. Така представените документи удостоверяват двете
кумулативни предпоставки за техническа годност на измервателните средства,
предвидени в Закона за измерванията и чл.760 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а именно одобряване на типа
и първоначална проверка, поради което използваната АТСС е изправно измервателно
средство на скорост от одобрен тип и изготвените от нея видеоклип/снимка са
годно доказателство, потвърждаващо нарушението.
Правилно
е определена и наказуемата скорост, съгласно данните от полевия тест, посочени
в Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021г. на АТСС – 3% за установената
скорост от 113км./ч., като изрично в АУАН и НП е посочена както измерената
скорост, така и наказуемата скорост, след приспадане на грешката. В този смисъл
неоснователно касаторът поддържа, че е налице [необяснимо]
разминаване между измерената и посочената в НП скорост.
Неоснователни
са и оплакванията на касатора за това, че не са налице основания да се приеме,
че нарушението е извършено в условията на повторност.
Съгласно
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за превишаване над 50 км./ч. с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лв. Според ал.4 на с.р., за повторно нарушение по ал.1, т.6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Дефиниция за повторно нарушение е
дадена с §6, т.33 от ДР на ЗДвП, а именно – нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач.
Неоснователно касаторът твърди, че
повторните случаи обхващат само нарушения санкционирани с влезли в сила
наказателни постановления, не и с електронни фишове. След като по силата на
чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, липсва основание тази хипотеза да се изключи от обхвата
на случаите на повторност. Видно от приложената по преписката „Справка за нарушител/водач“,
цитираните в НП фишове са за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП (превишена
скорост) и с оглед датите на влизането им в сила – обстоятелство, което не се
оспорва от касатора, правилно АНО и ВРС са приели, че следва да се приложи
санкционната разпоредба на чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП.
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 813/05.11.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми
състав, постановено по НАХД № 3534/2021г.
ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР -
Варна юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.