Р Е Ш Е Н И Е
№ 1148 /9.3.2015г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на 13.02.2015г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 4590/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Е.С.Ч. ЕГН **********,*** претендира
за осъждане на ответника К.А.Р. ЕГН **********,*** да й заплати сумата от 20000,00лева, предявена с
исковата молба, доуточнена с молба от 16.04.2014г., като частичен иск от общо
дължима сума в размер на 25040,45лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на парично задължение в размер на 62650,52лв., изчислена за периода от
31.05.2010г. до 08.04.2014г., датата на депозиране на настоящата искова молба,
ведно с направените по делото разноски. Искът е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съобразно обстоятелствената част на исковата молба
претенцията почива на следните факти: Твърди се, че с решение от 13.08.2008г.
на ВОС, постановено по гр.дело №490/2006г. по описа на същия съд, К.А.Р. е осъдена да
заплати на Е.С.Ч., сумата от 62242,22лв., представляващи заплатена от купувача Е.С.Ч.
на продавача К.А.Р. продажна цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.05.2004г. и обективиран в НА №***г. на Варненски нотариус, и разноски
по сделката в размер на 408,22лв. за нот.такса и за
такса за вписване. Посоченият договор за покупко-продажба, обективиран
в НА №***г. на Варненски нотариус, със същото решение е развален на основание
чл.87 вр. с чл.189 от ЗЗД.
Това решение на ОС-Варна е потвърдено с решение на
АС-Варна по в.гр.д.№58/2009г. и е влязло в сила на 27.04.2010г.. Твърди се, че
за сумата от 62650,52лв., присъдена с
решението на ВОС, ищцата се е снабдила с изпълнителенлист,
като въз основа на същия е било образувано изп.дело
№395/2010г. на ЧСИ Р.Тодорова. Призовката за доброволно изплащане на сумата е
връчена от ЧСИ на ответницата по настоящото дело на 31.05.2010г., като до
настоящия момент не е изплатена от задълженото лице. Въз основа на тези факти и поради липса на
присъждане в основното производство на законната лихва върху присъдената с
влязло в сила съдебно решение сума от 62650,52лв., представляваща сбор от
цената на имота по развалената сделка и от сторените разноски по сделката за нот.такса и за такса за вписване, се претендира
присъждането им сега, за периода от датата на връчването на поканата за
доброволно изпълнение – 31.05.2010г. до датата на предявяване на настоящия иск
– 08.04.2014г.
В съдебно заседание искът се поддържа.
С отговор на исковата
молба ответникът настоява за оставяне на иска без разглеждане, като недопустим,
поради това, че в производството пред ВОС ищцата не е претендирала присъждането
върху главното вземане на законна лихва. В евентуалност оспорва основателността
на иска. Прави възражение за погасяване
по давност на вземането за законната лихва съгласно чл.111, б.”б” от ЗЗД, като
сочи че 3-год. давностен срок е изтекъл на
11.03.2013г., предвид че изискуемостта на присъдената с решението на ВОС сума е
настъпила на 11.03.2010г., когато К.Р. е била уведомена за решението и на която
дата задължението е станало изискуемо. В съдебно заседание ответницата не се
явява. В писмено становище поддържа аргументите си, изложени в отговора.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените
доказателства от фактическа и правна страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК намира следното:
Страните не спорят, че между тях е
воден съдебен спор в рамките на гр.дело №490/2006г. по описа на ВОС, като въз основа на същото по иска на Е.С. срещу К.А.
е развален сключен помежду им договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №***г. на
Варненски нотариус, на основание чл.87 вр. с чл.189
от ЗЗД и ответницата К.А.
е осъдена на основание чл.55 от ЗЗД да заплати на Е.С. сумата от 62650,52лв., представляваща сбор от
цената на имота по развалената сделка и от сторените разноски по сделката за нот.такса и за такса за вписване.
Тези твърдения се доказват и от
представените по делото решение от
13.08.2008г., постановено по гр.дело №490/2006г. по описа на ВОС и решение
на АС-Варна по в.гр.д.№58/2009г.
Представена по делото покана за
доброволно изпълнение с изх.№5009/28.05.2010г. на ЧСИ Румяна Тодорова с р-н на
действие – ОС-Варна, установява, че спрямо ответницата въз основа на издаден по
в.гр.д.№58/2009г.
на АС-Варна изпълнителен лист за процесната
сума, е образувано изп.д.№20107170400395 като
поканата за доброволно изпълнение е връчена на К.А., чрез нейната майка на
31.05.2010г.
При изложената фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата отговаря пред ищеца, като спора е
основателно ли е направеното от ответника възражението по реда на чл.111 от ЗЗД
за наличие на изтекла давност относно дължимостта на
претендираната лихва.
Предмет на настоящото
производство е акцесорна претенция на ищеца с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
обезщетение за забавено плащане на безспорно
установена с влязъл в сила съдебен акт главница
от 62242,22лв., представляваща заплатена на отпаднало
основание от купувача Е.С.Ч. на продавача К.А.Р. продажна цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.05.2004г. обективиран
в НА №***г. на Варненски нотариус, и разноски по развалената на основание чл.87
от ЗЗД сделка в размер на 408,22лв. за нот.такса и за
такса за вписване.
Не съществува никаква законова пречка за търсене на
предявената сума. Вземането за лихва има самостоятелен характер и макар да е пряко
обусловено от съществуването на главното вземане, то представлява отделна
претенция, която подлежи на самостоятелно разглеждане и именно такава се
претендира с настоящото дело. При изложеното съдът намира, че предявеният иск
се явява допустим за разглеждане.
За неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи на основание
чл. 86 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай претендирано обезщетение за забава е върху присъдено на основание чл. 55 от ЗЗД задължение, което
е без определен срок за изпълнение и върху присъдени разноски по развалената
сделка нот.такса и за вписване, които също са без
определен срок за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен
от кредитора. Видно от представената
по делото нотариална покана с изх.№ 5009/28.05.2010г. на ЧСИ Румяна
Тодорова с р-н на действие – ОС-Варна,
ответната страна е била приканена за доброволно плащане на дължимото на
31.05.2010г.
Считано от тази дата до датата на предявяването на
иска по настоящото дело, а именно до 08.04.2014г., вземането за мораторна лихва върху
присъденото с влязло в сила съдебно решение задължение, представляващо
сбор от заплатена от купувача цена по развалена сделка и присъдени разноски по
развалената сделка за нот.такса и за вписване, възлизащо в общ размер на 62650,52лв., е било погасено в
рамките на кратката тригодишна давност, с която се погасяват вземанията за
лихви, на основание чл.111 б.”в” от ЗЗД.
Настоящия състав намира, че след
като възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна
давност по смисъла на закона, е основателно, предявената искова претенция
подлежи на отхвърляне.
Предвид отхвърлянето на иска ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сторените по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение
в размер на 2 500лева, съгл. представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Е.С.Ч. ЕГН **********,***
срещу ответника К.А.Р. ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 20000,00лева/двадесет
хиляди лева/, претендирана като частичен иск от общо дължима сума в
размер на 25040,45лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
парично задължение в размер на 62650,52лв., изчислено за периода от
31.05.2010г. до 08.04.2014г., датата на депозиране на настоящата искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Е.С.Ч. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.А.Р. ЕГН **********,***,
сумата от 2 500,00лева,
представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгл. представен списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: