№ 1110
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110159552 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Е. А. Т. е предявил иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД срещу „Алорика България“ ЕООД и при
условията на евентуалност – иск по чл.45 ЗЗД срещу А. В. А., за сумата от 28628,63 лева –
обезщетение за оставане без работа за периода 03.02.2023г. – 01.09.2023г. поради незаконно
уволнение, извършено със заповед 00610/02.08.2022г. на „Алорика България“ ЕООД, ведно със
законната лихва от 31.10.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Останалите предявени от ищеца претенции са оттеглени. По претенцията по чл.224, ал.1 КТ
производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 25.04.2024г. (л.32). С молба
от 28.12.2023г., подадена преди провеждане на процедурата по чл.131 ГПК, ищецът е предявил
претенция за сумата от 266 лева – платени от ищеца здравни осигуровки, която по – късно ищецът е
оттеглил с молба от 06.08.2024г. (л.60).
В исковата молба и с уточнителни молби (молба от 09.02.2024г. – л.17, молба с вх. № от
14.03.2024г. – л.27 и молба от 06.08.2024г. – л.60) ищецът твърди, че с решение по гр.д. №
43081/2022г. на СРС било признато за незаконно уволнението му, извършено от ответното
дружество „Алорика България“ ЕООД и със същото съдебно решение било поставено
възстановяване на ищеца на предишната длъжност и присъждане на обезщетение за оставането без
работа за период от 6 месеца – от 03.08.2022г. до 03.02.2023г. По молба на работодателя след
постановяването на решението ищецът се отказал от постановеното право да бъде възстановен на
предишната работа. За периода 03.02.2023г. – 01.09.2023г. ищецът останал без работа по вина на
длъжностни лица на ответното дружество, а именно по вина на евентуалния ответник А. В. А. –
мениджърът, който подписал заповедта за уволнение на ищеца.
Ответникът „Алорика България“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че с молба от 20.10.2023г. по делото, по което уволнението
било признато за незаконно, ищецът се отказал от иска за възстановяване на работа като резултат
от удовлетворените му парични претенции, присъдени със съдебното решение. Ищецът нямал
право на обезщетение за оставане без работа за период извън законоустановения 6 – месечен
период по чл.225, ал.1 КТ. Оспорва ищецът да е останал без работа за посочения период и
евентуално, отговорност за това да се носи от ответното дружество. При това предявеният иск бил
1
недопустим, без значение колко време е траел процесът по оспорване на уволнението. Освен това
претендираното обезщетение за оставане без работа през процесния период не се определяло на
база брутното трудово възнаграждение, защото трудовото правоотношение между страните вече
било прекратено. В закона бил установен разумен 6 - месечен период, в който
работникът/служителят, останал без работа, можел да твърди наличие на пряка причинно –
следствена връзка между незаконното уволнение и липсата на източник на доходи. Воденето на
съдебен процес относно законността на уволнението не било пречка ищецът да започне нова работа
и да осигурява доходи за съществуването си. Освен това не била установена и вина у служителя А.
А., за чиито действия да се ангажира отговорността на ответното дружество на основание чл.49
ЗЗД, чиято отговорност била обусловена от тази на делинквента. Заповедта за уволнение на ищеца
не била подписана от евентуалния ответник А. А., а от тогавашния управител на дружеството –
М.А.А., макар името на последния да не било посочено в заповедта. В обобщение се възразява, че
не са доказани елементите от търсената отговорност за непозволено увреждане.
Ответникът А. В. А. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва иска. Възразява, че не е подписал оспорената по съдебен ред заповед за уволнение на
ищеца. В тази връзка се позовава на мотивите в съдебното решение, съгласно които не може да се
установи кой е подписал процесната уволнителна заповед. Възразява, че няма вина за
дисциплинарното уволнение на ищеца. Ищецът приравнявал процеса на връчване на заповедта за
дисциплинарно уволнение с процеса на вземане на решение за уволнение и формализирането му в
съответния акт, като поддържа, че двата процеса са различни и различни лица отговарят за тях
съгласно длъжностните характеристики на заеманите работни позиции. Поддържа, че е бил
служител по трудов договор при ответното дружество. През периода 01.01.2021г. – 10.06.2023г. е
заемал длъжността „старши мениджър обслужване на клиенти“, като никога не е имал правомощия
да уволнява или назначава служители при ответното дружество. Заповедите за прекратяване на
трудовото правоотношение се изготвяли от отдел „Човешки ресурси“ и се подписвали от
изпълнителния директор на дружеството. Видно от справка от ТРРЮЛНЦ, изпълнителният
директор на дружеството към момента на връчване на уволнителната заповед на ищеца бил
Мохамед Али Абилаш. Оспорва и твърденията, че имал „нечовешко“ отношение спрямо ищеца.
Ищецът не е бил на негово пряко подчинение, като в процеса си на работа ответникът се стремял да
се поддържа спокойна работна среда.
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
влязло в сила решение от 01.09.2023г. по гр.д. № 43081/2022г. на СРС, 70 -ти състав, по предявен
срещу „Алорика България“ ЕООД иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено
дисциплинарно уволнение, наложено на ищеца Е. А. Т., извършено със заповед №
00610/02.08.2022г. Със същото решение са уважени и искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за
възстановяване на ищеца на длъжността „специалист мултимедия с руски език“ при ответното
дружество и за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението за
периода 03.08.2022г. – 03.02.2023г.
Настоящото дело има за предмет обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период след изтичане на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ, а именно за периода
03.02.2023г. – 01.09.2023г. Установява се, че през процесния период ищецът е останал без работа
(посредством приета като доказателство служебна бележка от дирекция „Бюро по труда“, в която е
удостоверено, че през посочения период ищецът е бил регистриран като лице, търсещо работа, и
предвид извършения от съда оглед на трудова книжка, представена в оригинал, в открито съдебно
заседание).
При незаконно уволнение отговорността на работодателя за причинените имуществени
вреди на работника/служителя е ограничена в предвидения в закона обем, за именно работодателят
отговаря за времето, в което работникът/служителят е останал без работа, но не повече от 6 месеца
– чл.225, ал.1 КТ. Размерът на вредите на работника/служителя от незаконното уволнение е
фингиран от закона в размер на месечното му възнаграждение за шест месеца. Този период е
предвиден от законодателя като обичайно необходим за устройването на работника/служителя с
2
друга работа. Обезщетение над предвидения в чл.225, ал.1 КТ размер не се дължи от работодателя,
независимо дали след уволнението работникът е останал без работа за по-дълъг период, който
извод се налага от специалния режим в закона за обезщетяване на работника/служителя за
понесените от него вреди от незаконното уволнение, изразяващи се оставането му без работа по
трудово правоотношение. Обективната отговорност на предприятието работодател за вреди от
незаконно уволнение е ограничена до размера, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ. Над този размер
отговорността е само на извършилия незаконно уволнение ръководител, ползвал недобросъвестно
служебното положение за постигане на неслужебна цел. В Постановление на Пленума на
Върховния съд 3 4/30.10.1975г., т.1, е прието, че ако при издаване на незаконосъобразната
уволнителна заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или
служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица настъпва,
когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта,
недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни
цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и
въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи. При това отговорност за
оставането си без работа за период след 6 – месечен срок по чл.225, ал.1 КТ след незаконното
уволнение, в който е останал без работа, работникът/служителят може да търси само на основание
чл.45 ЗЗД от онзи ръководител на предприятието – работодател, който е действал недобросъвестно
при издаване на уволнителната заповед, след като е знаел, че липсва основание за уволнението,
преследвайки лични, неслужебни цели. В изложения по - горе смисъл са решение № 600 от
07.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 348/2008 г., IV г. о., ГК и решение № 343 от 11.01.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 428/2017 г., IV г. о., ГК.
От горното следва, че работодателят „Алорика България“ ЕООД не носи отговорност пред
работника/служителя за вредите, изразяващи се в оставането му без работа за период след изтичане
на предвидения в нормата на чл.225, ал.1 КТ шестмесечен период след уволнението. Отговорност
за претендираните вреди може да носи на основание чл.45 ЗЗД само този ръководител в
предприятието – работодател, който е издал уволнителната заповед. За достигане до извод за
основателност на претенцията по чл.45 ЗЗД срещу евентуалния ответник А. А., следва да се
докаже, че последният е издал процесната уволнителна заповед и при издаването й е действал
недобросъвестно. Тежестта да докаже сочените обстоятелства е върху ищеца (арг. чл.154, ал.1
ГПК).
На първо място съдът намира за недоказано, че уволнителна заповед № 00610/02.08.2022г.,
впоследствие отменена по съдебен ред чрез уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, е била
издадена от ответника А. А.. Приетата като доказателство по делото уволнителна заповед е
подписана и подпечатана от името на ответното дружество, но не е посочено лицето, което я е
подписало от името на дружеството - работодател. Ответникът А. А. е възразил, че в периода на
издаване на заповедта е изпълнявал длъжността „старши мениджър обслужване на клиенти“, като
при действие на трудовия договор с ответното дружество никога не бил оправомощен да сключва и
прекратява трудови договор със служители на дружеството. В подкрепа на възражението си, че не е
издал уволнителната заповед ответникът А. е ангажирал свидетелски показания. В тази връзка по
делото като свидетел е разпитан Кристиян Павлов. Същият съобщава, че е работил при ответното
дружество в периода 2019г. – 2023г., като в началото започнал работа като супервайзър, а след това
заемал длъжността „оперативен мениджър“. Той посочва, че заповедите за прекратяване на
трудовия договор се подписвали от „сайт директора“ Али Абилаш. Свидетелят посочва, че
присъствал на връчването на документи от отдел „Човешки ресурси“ на ищеца. А. А., който бил на
по – високо йерархично ниво от свидетеля, също присъствал на връчването, но той лично не е
връчвал документи на ищеца. Свидетелят посочва, че няма информация А. А. да е подписвал
заповеди за прекратяване на трудовите договори. Съдът кредитира така дадените свидетелски
показания като последователни и съответни на останалите събрани по делото доказателства.
От горното следва, че по делото не се доказа ответникът А. А., който не е бил сред
управителите на ответното дружество към момента на издаване на процесната уволнителна заповед
(видно от справка в ТРРЮЛНЦ), да е бил оправомощен от работодателя да упражнява
дисциплинарна власт (чл.192, ал.1 КТ) и конкретно да е издал уволнителната заповед на ищеца.
Установи се от свидетелските показания, че ответникът А. само е присъствал при връчване на
3
уволнителната заповед на ищеца от служителите от отдел „Човешки ресурси“, от което
самостоятелно не може да се заключи, че ответникът А. е издал незаконосъобразната заповед за
уволнение на ищеца.
Предвид недоказаното твърдение, че ответникът А. е ръководител на работодателя, който е
издал процесната заповед за уволнение, не може да става въпрос за недобросъвестно използване на
служебното положение от страна на ответника А. при извършване на уволнението. При това
ответникът А. не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска по чл.45 ЗЗД за присъждане
на обезщетение на незаконно уволнен работник/служител за това, че същият е останал без работа за
период след изтичане на срок от 6 месеца от уволнението.
Ирелевантни са доводите относно продължителността на съдебното производство по искове
по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, и по – конкретно, че същото е продължило повече от 6 месеца,
както и доводът за отказа на ищеца при уважен иск чл.344, ал.1, т.2 КТ да заеме предишната
длъжност, защото посочените обстоятелства не препятстват ищеца от намиране на нова работа и не
обосновават наличие на причинно – следствена връзка между уволнението и оставането на ищеца
без работа през процесния период - след изтичане на 6 месеца от уволнението.
Предвид горното искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа след изтичане
на 6 – месеца от уволнението спрямо предпочитания ответник – „Алорика България“ ЕООД следва
да се отхвърли поради посоченото ограничение в закона относно отговорността на работодателя за
вреди от оставане на работника/служителя без работа поради незаконно уволнение. Като
неоснователен следва да се отхвърли и искът срещу евентуалния ответник – А. А., защото не се
доказа същият да е издал незаконосъобразната уволнителна заповед, поради което същият не може
да отговаря за претендираните вреди по чл.45 ЗЗД съгласно разясненията по т.1 от ППВС №
4/30.10.1975г.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на претендираните разноски има само ответното дружество,
което е доказало заплащането на адв. възнаграждение в размер на 3600 лева предвид представените
документи – фактура и извлечение от банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. Т., ЕИК **********, съдебен адрес : гр. София, бул.
„Витоша“ № 1, Търговски дом – адв. Ц. С., иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД срещу „Алорика България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“, ул. „Никола Тесла“ № 5, както и предявения при условията на евентуалност иск по
чл.45 ЗЗД срещу А. В. А., ЕГН **********, адрес : гр. София, кв. „Изток“, ул. „Тинтява“ № 5, ет.2,
ап.6, за сумата от 28628,63 лева – обезщетение за оставане без работа за периода 03.02.2023г. –
01.09.2023г. поради незаконно уволнение, извършено със заповед 00610/02.08.2022г. на „Алорика
България“ ЕООД, ведно със законната лихва от 31.10.2023г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. А. Т., ЕИК **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1,
Търговски дом – адв. Ц. С., да плати на „Алорика България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „Никола Тесла“ № 5, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3600 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4