Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 120
гр. Враца, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 09.03.2022 г. /девети март две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 49 по описа на Административен съд - Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ц.Т.И. ***, против Решение №
1012-06-113-2/29.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх.№ ***-113/03.12.2021 г. против
Разпореждане № 2113-06-1185/6/06.10.2021 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
В жалбата
се поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, постановен
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че административният орган неправилно е приел, че жалбоподателят
не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй
като към момента на подаденото заявление не било изпълнено едно от изискванията на закона,
а имено наличието от
страна на заявителя на придобит не по-малко от 15 години действителен
трудов стаж.
Според оспорващия, пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ
– Враца, неправилно и в нарушение на закона са приели, че стажът, който
притежава жалбоподателя за положената от него редовна военна служба за периода
от 01.10.**** г. до 12.10.**** г. не отговаря на определението за „действителен
стаж“ и не са го зачели към общия размер на изискуемия действителен стаж за
пенсиониране. Твърди се, че неправилно не е зачетен и нанесеният в трудовата
книжка стаж в „М. И. – К.“ АД гр. *** , както и стажът в ТКЗС с. *. Сочи се, че
не е обсъден и не е зачетен и стажът на жалбоподателя от първа категория труд в
ММК „Г. Д.“ – Е., ** , който е 9 м. 14 д. и е следвало да бъде преобразуван в
такъв от трета категория. Иска се
от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, с което е отказано на жалбоподателя отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Претендира
се присъждане на направените по производството разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния представител * М.М. ***
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуалния представител * Ц.Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена от заинтересовано лице –
адресат на административния акт. Видно от известие за доставяне, приложено на
л. 19 от делото, жалбоподателят е получил оспореното решение на 05.01.2022 г.,
т.е. жалбата с входящ в НОИ номер от 18.01.2022 г. е подадена в 14 - дневния
срок, определен в чл. 118, ал. 1 от КСО.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че със заявление № 2113-06-1185 от 08.09.2021 г. до ТП на НОИ - Враца, Ц.Т.И. е предявил искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени Удостоверение №
151/03.03.1993 г. от ТКЗС с. * , Удостоверение № 78/12.10.1970 г. от Щаба на
поделение ***, удостоверение обр. УП-3 № 132/08.11.2012 г. от „Е.“ ЕАД,
Удостоверение № 369р-6826/07.04.2021 г. от ОДМВР – ***, Удостоверение №
180/02.12.2003 г. от „М.И. – К.“ АД гр. *** , Удостоверение № 312/08.04.2021 г.
от МУ С. * „П. * И. М.“ гр. ***, удостоверение обр. УП-3 №
ФСД-17-264/31.05.2021 г. от ** „Й. Е.“ гр. *** , Удостоверение № 2/29.02.2016
г. от ПК „Н.“ – *** , удостоверение обр. УП-3 № 153/20.08.2021 г. от ОП „С. и
т.“ гр. ***. Изготвен е служебен опис на осигурителния стаж на жалбоподателя от
длъжностно лице в ТП на НОИ – Враца.
С разпореждане № 2113-06-1185/6/06.10.2021г., издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц.Т.И.. Според пенсионния орган към
датата на подаване на заявлението лицето е с навършена възраст ** г. ** м. **
дни и има осигурителен стаж от първа категория труд 03 г. 11 м. 11 дни, от
втора – 00 г. 00 м. 00 дни и от трета – 09 г. 03 м. 25 дни. Осигурителният стаж
по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО е 00 г. 09 м. 15 д. Общият осигурителен стаж е 14
г. 00 м. и 21 дни. Посочено е, че по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО лицата
придобиват право на пенсия при навършена възраст за мъжете за 2021 г. 66 години
и 08 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено
е, че на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС само при преценяване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО осигурителният стаж се
превръща в трета категория. Прието е, че действителният осигурителен стаж на Ц.Т.И.
е 12 г. 00 м. и 09 дни. Не е зачетен осигурителен стаж от 09.10.1978 г. до
08.09.1980 г. към „М. И. – К.“ АД гр. *** . Посочено е, че с писмо изх. №
2113-06-1185-4/27.09.2021 г. от дружеството е изискано потвърждаване на стажа
по удостоверение обр. УП-3 № 180/02.12.2003 г., но писмото се е върнало като
неполучено. Прието е, че Ц.Т.И. не отговаря на изискването за наличие на 15
години действителен осигурителен стаж и е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
С решение № 1012-06-113-2/29.12.2021 г. Директорът на ТП на
НОИ – Враца е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите му повтарят мотивите,
изведени в атакуваното разпореждане, а именно, че жалбоподателят не отговаря на
изискването за наличие на не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Посочено е, че времето, през което лицето е отбивало редовна военна
служба не е зачетено за действителен осигурителен стаж, тъй като не отговаря на
легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. При
преценяване правото на пенсия не е взет предвид стажа, положен в ТКЗС * с. *** от 01.01.1967 г. до 31.12.1969 г. като
** , тъй като заверката от 1 г. и 8 м., вписана в удостоверение обр. УП-30 №
151/03.03.1993 г. е по-малка от посоченото календарно време и има дублиране с
военната служба за периода от 01.10.1968 г. до 31.12.1969 г. Не е взет предвид
и стажа, положен в „М. И. – К.“ АД гр. *** за периода от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г.
като ** поради констатирани пропуски при оформяне на трудовата книжка и
различие в продължителността на трудовия стаж в издаденото удостоверение обр.
УП-3.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – Директора на ТП на НОИ в кръга на неговите правомощия
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
С разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО законодателят е уредил общите условия за придобиване право на
пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като е предвидено, че право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31
декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31
декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018
г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст.
Според ал. 2
на същата норма, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
В алинея трета на същата
норма е уредено правилото
за пенсиониране за лицата, които нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, а
именно: В
случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Пенсионният орган, при
липсата на спор между страните относно несъответствието на изискуемия
осигурителен стаж на жалбоподателя с този по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, е взел
предвид обстоятелствата,
релевантни за разглеждане на заявлението на Ц.Т.И. съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Спорен е въпросът
какъв е размерът на
действителния осигурителен стаж на жалбоподателя, предвид обстоятелството, че административният орган не е зачел за действителен
осигурителен стаж времето от 02 г. 00 м. 12
дни,
удостоверен с военната книжка на жалбоподателя като положена от
него военна служба за периода 01.10.**** г. - 12.10.**** г. Този стаж е включен към
общия осигурителен стаж, но не и към действителния стаж, определен на 12
г. 00 м. и 09 дни.
Настоящият съдебен
състав намира, че ПО и директорът
на ТП на НОИ - Враца са достигнали до незаконосъобразен
извод относно размера на
действителния осигурителен стаж на Ц.Т.И. като не са зачели за такъв стажа от
положената военна служба.
Съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО, „действителен стаж" е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.
От друга страна, в разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че
времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Според чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето,
през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди
се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията.
Съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.), се зачита за трудов
стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към
нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
В настоящия случай се спори относно стаж, придобит през 1968 – 1970 г. Цитираната по-горе допълнителна разпоредба на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“, е приета с изм. на КСО, обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността на спорния стаж следва да се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата през периода 1968 – 1970 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм), времето, прекарано в редовна военна служба, се зачита за трудов стаж от III категория. Времето на изслужена наборна служба, през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.
От
изложеното следва, че пенсионните органи следва да
зачетат на
жалбоподателя пълния размер на наборната военна служба като действителен осигурителен
стаж от трета
категория труд.
Спорен по
делото е и въпросът относно зачитане на стажа на жалбоподателя за времето от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г. в „М.И. – К.“ АД гр. *** . Пред административния
орган е представено удостоверение обр. УП-3 изх. № 180/02.12.2003 г. със
заверен стаж в размер на 1 г. 10 м. 29 д. за посочения период. В представената
по делото трудова книжка работодателят е отразил начална дата на постъпване –
09.10.**** г. и крайна дата на прекратяване на правоотношението – 08.09.**** г.,
както и прослужено време в размер на 2 г. 2 м. 1 д. При констатираното
несъответствие в продължителността на положения стаж административният орган е
отказал да го зачете. Изготвено е писмо до отдел „Обединен осигурителен архив“
при ТП на НОИ – Враца с искане за издаване на удостоверение обр. УП-13 от „М. И. – К.“ АД гр. *** . Исканото удостоверение не е
издадено, тъй като от осигурителя не са предадени документи в отдел ООА за
цялата страна.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/, осигурителният
стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване
на трудовото правоотношение продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му.
В
случая, трудовата книжка на жалбоподателя е надлежно оформена, като вписванията
в нея са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и
печат на работодателя. Съгласно нормата на чл. 347 от КТ, трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. Тя е допустимо и надлежно
доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж. Ответникът
не е оспорил по надлежния ред отбелязванията в трудовата книжка относно
наличието на трудово правоотношение, началото и края на същото, категорията
полаган труд и получаваното възнаграждение. Посочените обстоятелства се
установяват и от издаденото удостоверение обр. УП-3. Констатираното
несъответствие в продължителността на прослуженото време може да бъде
преодоляно от пенсионния орган чрез извършване на прости аритметични
изчисления, за които не са нужни специални знания, а и да бяха нужни такива,
специализираната касателно процесните правоотношения администрация трябва да ги
притежава с оглед характера на възложените ѝ функции. В този смисъл е
Решение № 6358/07.05.2012 г. по адм. дело № 330/2012 г. по описа на ВАС, Шесто
отделение.
По
изложените съображения съдът намира, че пенсионните
органи следва да зачетат на жалбоподателя действителен осигурителен стаж в „М.
И. – К.“ АД гр. *** за времето от 09.10.1978
г. до 08.09.1980 г.
По отношение на стажа в ТКЗС * с. *** от 01.01.1967 г. до 31.12.1969 г.,
съдът съобрази следното:
Начинът
за удостоверяване на положен осигурителен стаж е нормативно установен с
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, като стажът се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО,
с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя. Съгласно ал. 2 на посочената
правна норма осигурителният
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ
по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано
обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното
поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. В
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС са посочени допълнителни изисквания за
издаване на документите по ал. 1 и ал. 2, като последните се издават въз основа
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. В случая, в производството пред административния орган и в
съдебното производство от заявителя и настоящ жалбоподател е представено
единствено Удостоверение УП-30, изх. № 151 от
31.03.1993 г., издадено от ТКЗС * с. ***
, относно осигурителния стаж на заявителя за спорния период, в подкрепа на което не са налични други писмени
доказателства, въз основа на които е издадено. Посоченото удостоверение
не съдържа данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
а именно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход. Друго удостоверение,
съдържащо нормативно регламентираните данни за осигурено лице пред
административния орган и пред настоящия съдебен състав не е представено от
страна на жалбоподателя. Установено е, че за процесния период не са налични
разплащателни ведомости, видно от писмо изх. № 1029-06-4028 от 29.09.2021 г. от „Обединен осигурител архив“ при ТП на НОИ -
Враца. При това положение представеното Удостоверение обр. УП-30 не отговаря на
изискванията на чл. 40, ал. 3 от НПОС, съгласно който
текст документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Налице са съмнения за достоверността на направеното вписване в издаденото
Удостоверение обр. УП-30 от 31.03.1993 г., предвид правилно констатираното от административния орган
несъответствие между вписания трудов стаж и календарния период, за който е
положен, както и дублиране с военната служба за периода от 01.10.**** г. до
31.12.**** г. Въпреки дадените указания, с които е разпределена
доказателствената тежест между страните, жалбоподателят не проведе пълно и
главно доказване на благоприятния за него факт – положен осигурителен стаж за
процесния период. След съвкупна преценка на представените по делото
доказателства съдът намира, че не може да бъде направен категоричен и несъмнен
извод за положен от оспорващия трудов стаж в
ТКЗС * с. *** през процесния период от 01.01.1967 г. до 31.12.1969 г., поради
което административният орган правилно не го е взел предвид при преценяване
правото на пенсия.
Неоснователно е твърдението в
жалбата, че стажът на оспорващия от първа категория труд в ММК „Г. Д.“ – Е., **
, който е 9 м. 14 д., е следвало да бъде преобразуван в такъв от трета
категория. По аргумент от чл. 15, ал. 4 от НПОС, при преценяване на правото на пенсия
по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория
труд се превръща в трета категория труд, но така цитираната разпоредба не се
прилага при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ПО и директорът
на ТП на НОИ - Враца са достигнали до незаконосъобразен
извод относно размера на
действителния осигурителен стаж на Ц.Т.И. като не са зачели за такъв стажа от
положената военна служба за периода 01.10.**** г. - 12.10.**** г. и стажа в „М. И. – К.“ АД гр. *** за времето от 09.10.1978 г. до 08.09.1980 г., при което са налице предпоставките
на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване право на пенсия.
Като е потвърдил разпореждането на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца за отказ да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, Директорът на ТП на НОИ - Враца е постановил административен акт в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби -
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по производството разноски за
платена държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждение за един
адвокат. По
делото е представен Договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че оспорващият е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева. От процесуалния представител на ответника е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Възражението е основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото,
ангажираните в производството доказателства и броя на проведените по делото
открити съдебни заседания, в които се е явил процесуалния представител на
ответника /едно/, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде редуцирано до минималния размер, установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 350,00 лева.
Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд - Враца
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-06-113-2/29.12.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата на Ц.Т.И. ***-113/03.12.2021
г. против Разпореждане № 2113-06-1185/6/06.10.2021 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ - Враца за ново произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Враца ДА
ЗАПЛАТИ
на Ц.Т.И. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 360,00 /триста
и шестдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание
чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен съдия: