РЕШЕНИЕ
№ 1920
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110203214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 22-4332-027712 от
03.01.2023г., издадено от Г В Б, на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощен с per. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра
на вътрешните работи, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на М. П. К., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно. Сочи се, че водачът не е бил уведомен за дерегистрацията.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който пледира за
отмяна на наказателното постановление по мотиви, изложени в жалбата, като твърди и че
деянието не е извършено виновно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Лек автомобил, АЛФА РОМЕО 146, с рег. № СВ7255ТВ бил собственост на Красимир
Ганов, който на 29.06.2022г. продал процесното МПС с договор за покупко-продажба на
свидетелката П М. М.. Договорът бил с нотариална заверка на подписите на страните и
поради това нотариусът изпратил служебно до ОПП СДВР информация за неговото
сключване. В предвидения в ЗДвП срок свидетелката М. не пререгистрирала автомобила и
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 31.08.2022г. регистрацията била прекратена
служебно. Същата не била уведомена за това обстоятелство.
На 19.09.2022 г. същата предоставила автомобила на жалбоподателя К. като му
заявила, че всичко по него е изправно и му предоставила целия комплект от документи,
необходим за управлението му.
На 19.09.2022 г. около 11:00 часа, в гр.С, кв. Б на ул.В. Л, с посока на движение от
ул.Здравец към ул.Витиня жалбоподателят, управляващ автомобила, бил спрян за проверка
от АП-503 на 04 сектор ОПП-СДВР, които установили, че автомобилът е с прекратена
регистрация и извикали за съдействие други служители на ОПП СДВР, като част от
пристигналия екип бил и свидетелят С, който също установил, че в базата данни на ОПП
СДВР автомобилът е с прекратена регистрация. По автомобила липсвали каквито и да било
индикации, че е дерегистриран, имал поставени регистрационни табели.
Бил издаден акт за установяване на административно нарушение № АА355197, от
19.09.2022.
По случая била образувана преписка, която била докладвана на прокурор от СРП,
който постановил отказ за образуване на наказателно производство и препратил
материалите на административно наказващия орган за реализиране на административно
наказателна отговорност на лицето.
Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 22-4332-027712 от 03.01.2023г., издадено от Г В Б, на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощен с per. №
8121 з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което на
основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на М. П. К., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП.
Така приетата фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са
достатъчни за изясняване на обективната истина по делото. Разпитаният свидетел, служител
на ОПП СДВР - Станоев дава показания, които кореспондират на писмените доказателства
2
по делото и се подкрепят от тях, поради което съдът ги кредитира. От съобщеното от него се
установява как е протекла проверката, че автомобилът действително е бил дерегистриран,
но липсвали индикации върху самия автомобил за това обстоятелство.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката М., доколкото същите се подкрепят от
останалия събран доказателствен материал. Видно то показанията , същата не е била
уведомявана за дерегистрацията, макар и да не е изпълнила вмененото и от закона
задължение в срок да заяви пререгистрацията на автомобила. Същата съобщава да е дала
всички необходими документи на жалбоподателя, за да управлява правомерно МПС, като го
е уверила, че МПС е изрядно.
От представената справка се установява кога автомобилът е бил дерегистриран.
От представения договор за продажба на МПС се установява кога е прехвърлена
собствеността и кой е приобретателят.
Еднопосочността на доказателствата не изисква техен подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При извършената проверка се установи, че АУАН е издаден от компетентен служител
на МВР, съответно наказателното постановление е издадено от лице, оправомощено с
нарочна заповед,
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН.
Съдът намира, че административнонаказващият орган следва да посочи, кога е прехвърлено
МПС, кога е изтекъл срокът за пререгистрирането на автомобила, защото тези обстоятелства
подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието,
доколкото е необходимо да се провери дали е действително изтекъл срокът, в който следва
да бъде регистриран автомобилът, кога е изтекъл и колко време след това е установено
управлението на МПС със служебно прекратена регистрация. При непосочването на тези
факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение в извършване на административно
нарушение, което накърнява правото му на защита.
От друга страна установено, че регистрацията е прекратена на 31.08.2022г. служебно,
но жалбоподателят никога не е уведомяван за това обстоятелство. Първо, той не е
собственик на автомобила, видно от приложените по делото справки, от които е видно, че
същият е собственост на свидетелката М., като управлението на автомобила е предоставено
на жалбоподателя без същият да е формирал в съзнанието си представи за действителната
фактическа обстановка и в частност за обстоятелството, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Същият не е могъл и не е бил длъжен да знае това обстоятелство при
положение, че върху автомобила липсват каквито и да било индикации за това – стикер,
3
свалени регистрационни табели или друго. Както и самият разпитан свидетел –
актосъставителят Станоев посочва, преди автомобилът да се провери в системата на ОПП не
е възможно да се установи, че е дерегистриран, тъй като има всички документи и табели.
Очевидно жалбоподателят каквито и усилия да е положил, не би могъл да се снабди с
информация, че МПС, което управлява, е с прекратена регистрация. Без лицето да е
надлежно уведомено за прекратената регистрация, е невъзможно да се проявяват
интелектуалният и волевият момент на понятието „вина“ в никоя от нейните проявни
форми. Поради това не може да се приеме, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация. Служебното прекратяване на регистрацията е нов
юридически факт, следствие на неспазването на двумесечния срок от придобиването, за
изпълнение на задължението на новия собственик да регистрира превозното средство. Този
нов юридически факт не е от категорията на юридическите събития, каквото е изтичането на
самия срок за регистрация, съответно този нов факт следва да бъде сведен до знанието на
лицето и това е важимо в още по-голяма степен, когато водачът не е собственик на МПС. В
противен случай поведението му не може да се приеме за виновно. Това е така, доколкото
липсва както умисъл, така и непредпазливост като форма на вината. Без наличието на
знание за прекратената регистрация по служебен път е невъзможно съдът да приеме, че
интелектуалният и волевият момент, като елементи на понятието „вина“, са налични. От тук
пък следва извод, че нарушението не е извършено виновно. Дори и приобретателят на вещта
да е съзнавал, че не е спазил двумесечния срок, то това не означава, че знае, че
регистрацията на автомобила е прекратена поради неспазването му. Още повече, че в случая
приобретателят е свидетелката М., а водач жалбоподателят, който дори няма данни да има
отразени в съзнанието си представи, че вещта е била предмет на транслативна сделка,
съответно кога и още по-малко е имал представа, че не е спазен двумесечният срок от
придобиването. Поради това ангажирането на отговорността на жалбоподателя за
последното е невъзможно, доколкото нарушението не е извършено виновно. Деецът е
физическо лице и това деяние не е административно нарушение поради липса на субективна
съставомерност и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача, още повече,
когато той не е собственик на автомобила, а същият е снабден с всички валидни документи
и табели.
Поради изложеното съдът намира, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени изцяло.
По разноските:
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира 400 лева адвокатско
възнаграждение, чието уговаряне и плащане се установява от договора за правна защита и
съдействие на лист 42 от делото.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-027712 от 03.01.2023г., издадено от
Г В Б, на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР ,
упълномощен с per. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните
работи, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на М. П. К., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М. П. К., с ЕГН
********** сумата от 400 лева – разноски пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5