РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Благоевград , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Магдалена Коцакова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211200600043 по описа за 2021 година
С присъда № 907225/14.09.2020 год., постановена по н.ч.х.д. №
1347/2019 год. на Районен съд Б., подсъдимият А. Р. А. с ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 24.01.2018 год., около 14.30 часа в гр. С., ул.
„Р.“ №8, ет.1, в съучастие като съизвършител с Р. А. Д., чрез нанасяне на
удари с юмрук, с поставен метален бокс на ръката, в областта на лицето и
главата, и душене в областта на шията, нанесли на И. С. И. травматични
увреждания, с които и причинили лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията
са причинени по начин, особено мъчителен за пострадалата – престъпление
по чл.131, ал.1, т.5 във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, поради което и на
основание посочените разпоредби във вр. с чл.78а от НК А. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
По аналогичен начин подсъдимият Р. А. Д. с ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 24.01.2018 год., около 14.30 часа в гр. С., ул. „Р.“ №8,
1
ет.1, в съучастие като съизвършител с А. Р. А., чрез нанасяне на удари с
юмрук в областта на лицето и главата, и душене в областта на шията, нанесли
на И. С. И. травматични увреждания, с които и причинили лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като уврежданията са причинени по начин, особено мъчителен за
пострадалата – престъпление по чл.131, ал.1, т.5 във вр. с чл.130, ал.1 и чл.20,
ал.2 от НК, поради което и на основание посочените разпоредби във вр. с
чл.78а от НК Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Със същата присъда, на основание чл.45 от ЗЗД, двамата подсъдими са
осъдени да заплатят солидарно на пострадалата И.И. сумата от 6000 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претъпрените от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
деянието, до окончателното и изплащане, а над уважения размер предявения
граждански иск е отхвърлен като неоснователен.
Всеки от двамата подсъдими е осъден да заплати на пострадалата И. по
1 037,25 лева за адвокатско възнагреждание и разноски за изготвената в хода
на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза.
Отделно от това и на основание чл.189, ал.3 от НПК Районният съд е
възложил в тежест на А. и Д. сторените по делото разноски, които следва да
заплатят по равно в размер на 24,50 лева, както и по 120 лв. държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, и по 5 лв. държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист срещу всеки от тях.
Въззивна жалба срещу присъдата на първата съдебна инстанция е
депозирана от защитника на двамата подсъдими, с която се оспорва нейната
правилност и обоснованост. На практика безмотивно е посочено, че
възприетата фактическа обстановка е базирана само на описаното в тъжбата,
без да бъдат съобразени в цялост събраните по делото доказателства. В
пледоарията си пред решаващият състав на Окръжен съд – Благоевград
защитникът поддържа, че по делото не е установено кой точно и по какъв
начин е нанесъл ударите на пострадалата, с коя ръка и разположението на
участниците. Оспорва се възприетата от БлРС фактическа обстановка, като се
изтъква, че не става ясно пострадалата хвърлила ли се е върху съпруга си да
2
го предпази от побоя или е паднала върху него. Изтъкват се противоречия с
показанията на свидетеля Иванов, който е заявил, че съпругата му се е
намирала права и до печката, когато е удрян от двамата подсъдими. Поставя
се акцент върху показанията на разпитания като свидетел в образуваното
досъдебно производство №86/2018 год. баща на И. И. и Р.Д., според които
агресия първи е проявил синът му И., хващайки брат си за гушата. А намесата
на А., който влязъл по-късно в стаята, е в насока да избута семейството на
пострадалата навън. Адвокатът не приема и заключението по СМЕ, защото
експертите сами са признали, че липсва детайлно описание на причинените на
И. наранявания като локализация, вид, цвят, форма и размери, което да им
позволи да посочат механизма за тяхното причиняване. Оспорва се и размера
на уважения граждански иск, който не е съобразен с обстоятелството, че на
пострадалата е причинена лека телесна повреда.
Пред въззивната инстанция се явява само жалбоподателят Д., който
поддържа заявеното от защитника им и в предоставената му последна дума
заявява, че се счита за невинен.
Въззивна жалба срещу посочената по-горе присъда на БлРС е
депозирана и от страна на частната тъжителка И., която оспорва
санкционната и част, както и размера на уважения граждански иск. Според
нея липсват предпоставките за приложението на чл.78а от НК спрямо двамата
подсъдими, тъй като е налице забрана в този смисъл в чл.78а, ал.7 от НК.
Касае се за множество престъпления, тъй като престъпното посегателство е
било срещу И. и нейният съпруг, изключващо възможността да бъдат
освободени от наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са и
доказателствата за причинени с престъпното деяние имуществени вреди,
които не са възстановени на правоимащата. Претендира се налагането на
наказание „лишаване от свобода“ и за двамата подсъдими съобразно
предвиденото в приложимата наказателна норма. При условията на
алтернативност се иска увеличаване на наложената „глоба“ близо до
максималния предвиден размер от законодателя. Оспорва се и определения от
съда размер на причинените неимуществени вреди, които са значително по-
тежки, за което свидетелстват броя и тежестта на причинените на
пострадалата увреждания, продължителното и лечение в болнични заведения
и остатъчни проблеми в тази връзка за дравето и към днешна дата.
3
Пред въззивната инстанция повереникът на частната тъжителка
поддържа предявената жалба и пледира за нейното цялостно уважаване.
Окръжният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Преди излагане на следващите се от събраните доказателства
фактически положения, въззивната инстанция намира за нужно да отбележи,
че изложената от първостепенния съд фактическа обстановка се базира на
обективния и логичен анализ на показанията на разпитаните свидетели,
събрани по надлежния ред писмени доказателства и експертно заключение.
Районният съд е представил изключително подробно установеното,
обяснявайки кои са ценените от него доказателствени източници. Обосновано
е дадена вяра на показанията на разпитаните свидетели, установили
състоянието на пострадалата и нейният съпруг непосредствено след
инцидента, когато са били изхвърлени от двамата подсъдими на улицата пред
дома на родителите на И., окървавени, боси и без връхни дрехи. Отчетени са
показанията и на медицинските работници, оказали им първа помощ, както и
на полицейските служители, изпратени да установят какво точно се е
случило. Оценените в съвкупност възприятия от посочените лица правилно са
разгледани и на плоскостта на представеното заключение по съдебно-
медицинската експертиза, което е позволило на съда да направи верни
фактически, а впоследствие и правни изводи. Независимо от направените
множество възражения и от двете страни в процеса, проверяващата
инстанция не намира основания за корекция нито на отговорността на
двамата подсъдими, правилно оразмерена от БлРС, нито на определеното
обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди от
престъпното деяние.
С направените уточнения въззивната инстанция напълно приема
фактическото изложение в проверявания съдебен акт, което съобразно
задълженията си за собствен прочит на доказателствената съвкупност, излага
накратко по-долу.
Двамата подсъдими Д. и А. са баща и син, а свидетелят И. е техен брат,
4
съответно чичо. На инкриминираната в тъжбата дата – 24.01.2018 година, И. и
съпругата му посетили родителите на първия от тях, живущи на адрес в гр. С.,
ул. „Р.“, №8, първи жилищен етаж. Отнесли им храна и памперси, които
започнали да разопаковат, когато при тях влязъл подсъдимият Р.Д. и ги
запитал какво правят там. Брат му обяснил, че са дошли да видят родителите
им и да им донесат храна, на което Д. му отвърнал, че те нямат нужда от
нищо. Намесила се и частната тъжителка, с която подсъдимият влязъл в
словесен спор, след което я напсувал и направил опит да удари. Намесил се и
Иванов, който се опитал да спре Д.. В същия момент се появил и другият
подсъдим, който с поставен на ръката си метален бокс се нахвърлил върху
чичо си и му нанесъл удари в лицето. И. се разкрещяла, а А. и нанесъл удар с
въоръжената си с бокса ръка в областта на носа. След това двамата подсъдими
продължили да нанасят удари по св. Иванов и го повалили на пода. За да
предпази и уплашена за живота му частната тъжителка се опитала да го
предпази като го прикрила с тялото си. В резултата на това подсъдимите
насочили агресията си към нея, нанасяйки и удари в областта на главата и
тялото и, включително и с поставения върху ръката на А. бокс. След като
съпротивата на двамата пострадали била очевидно сломена, Д. държейки
пострадалата в областта на шията я извлякъл от стаята и буквално изхвърлил
на улицата пред дома му. През това време А. избутал навън св. И., който също
бил изхвърлен на улицата, като и двамата със съпругата му били боси и без
връхни дрехи. В същото време по улицата преминал автомобил, управляван
от свидетеля Х.Д., който спрял и като видял окървавените мъж и жена се
обадил на тел.112, след което си тръгнал, за да не задръства улочното
движение. Преминаващата по същото време свидетелка В. К. възприела
състояните на познатите и Иванови, след което също позвънила на тел.112.
Подсъдимият Д., който продължавал да сипе закани срещу пострадалите им
хвърлил дрехите и обувките през оградата. Свидетелят И., извадил от якето
си мобилния си телефон и също сигнализирал на тел.112, обяснявайки, че със
съпругата му са станали жертви на побой.
Не след дълго пристигнала линейка с екип от ЦСМП във филиала в гр.
С. който ги траспортирал до медицинското заведение в града. Свидетелката
М. К. обработила раните им и съставила фиш за спешна помощ от посочената
дата, в който отразила установените множество травми по лицевата част,
ръцете, краката, хематом на тила и главата на И.. Наличието на наранявания
5
по И. възприели и пристигналите в центъра полицейски служители Е. Д. и А.
А.. По-късно те посетили и адреса на подсъдимите, където разговаряли с тях,
като не са възприели видими наранявания по тях. По реда на чл.65 от ЗМВР
съставили протоколи за предупреждение и на двете страни в конфликта.
След извършените прегледи в здравния център в С. пострадалата и
нейният съпруг били транспортирани до ЦСМП – Б.. Там д-р В. извършил
преглед на И. и отразил в съставените документи наличието на множество
хематоми в областта на лицето и хематом на лява длан. Лекарят преценил, че
се налага извършване на компютърна рентгенография и насочил пострадалата
за консултации с невролог и хирург. След извършени медицински прегледи на
И., тя била настанена в МБАЛ – Б. за лечение и изписана на 29.01.2018 год. с
диагноза „комоцио церебри, контузио капитас, едема церебри, вулнус лацеро
контузомнази, хематома субкутаней регио зигоматици синистра, контузио
мани билатералис“.
След изписване от болницата И. продължила лечението си като за
период от около 2 месеца била дезориентирана, , имала главоболие, повишена
сънливост, световъртежи и се нуждаела от помощ при обслужването си, не
можела да гледа телевизия и да чете. На 31.03.2018 год. тя била отново
хоспитализирана в МБАЛ – Пулс в Б. с диагноза „други периферни
световъртежи“. Изписали я на 04.04.2018 год. с предписание за продължение
на лечението в домашна обстановка.
По жалба на частната тъжителка било образувано ДП №86/2018 год. по
описа на 02 РУ – Б., което е било спряно с предоставяне на възможност на
пострадалата да защити правата си по частен ред.
В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е била
допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещите
лица д-р З. и д-р Ж.. В заключението си двамата специалисти /съдебен лекар
и невролог/ са посочили, че в резултат на нанесените и удари частната
тъжителка е получила степенно разстройство на съзнанието, без пълната му
загуба, изразяващо се в замайване, зашеметяване, липса на спомен за моменти
след инцидента, с последващи оплаквания от главоболие и по-късна
вегетативна симптоматика. Експертите са категорични, че липсват основания
да се приеме, че по време на инцидента и след него за пострадалата е
6
съществувала реална опасност за живота. По медико биологичните си
критерии увреждането /степенно мозъчно сътресение, без пълна загуба на
съзнанието/ представлява временно разстройство на здравето, без опасност за
живота. Останалите травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
носната кост без дислокация, раните и хематомите по лицето, главата и
ръцете, са и причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Според лекарите сътресението на мозъка представлява най-леката форма
на закрита черепно-мозъчна травма, която преминава напълно за около 3-4
седмици при правилно лечение и спазване на строг режим. В противен случай
е възможно да се развие посткомоционен синдром с намалена
работоспособност, астения, главоболие и световъртеж. Но нерядко /в рамките
от 5 до 15 % по литературни данни/ и след преживяно сътресение на мозъка,
въпреки правилното лечение, се развива неврастенна симптоматика с подобна
характеристика. Това, според експертите, се свързва не толкова със самата
травма, колкото с преживяното като психотравмено събитие. Преживяното
мозъчно сътресение, след острия стадий може да остави церебрастенна
симптоматика с астенна картина /лесна уморяемост, вегетативна лабилност –
промени в кръвното налягане, главоболие, световъртеж, безсъние,
безпокойство, слабост на вниманието и др./. Това може да продължи от
няколко седмици до няколко месеца, а от медико-биологична гледна точка
церебрастенната мозъчна симптоматика се преценява като временно
разстройство на здравето, не опасно за живота.
Вещите лица са категорични, че установените травматични увреждания
и оплаквания от страна на пострадалата добре отговарят да са причинени по
описания от нея самата начин – нанасяне на побой – удари с твърди тъпи
предмети, каквито са човешките юмруци, както и при удари с въоръжена с
бокс ръка. Установените при прегледа на И. белези /цикатриси/ по гърба на
носа и по лявата ябълчна област съотвестват на посочените в медицинските
документи и свидетелски показания данни и отговарят да са последица от
рани, дължащи се на удар с предмет с ограничена или ръбеста, твърда
повърхност, какъвто представлява металния бокс. А установените травми по
ръцете могат да бъдат охарактеризирани като „защитни“ и свързани с
предпазване от удари, насочени към главата и тялото.
7
При разпита на експертите в хода на съдебното следствие е доуточнено
от тях, че причинените увреждания на И. могат да бъдат групирани в четири
отделни групи, като се има предвид и появилата се като следствие на
нанесените и при побоя травми церебрастенна и неврастенна симптоматики.
Пострадалата е търпяла силни болки и много тежко от емоционална гледна
точка е преживяла случилото се.
Установеното от фактическа страна, както правилно е отразено и в
мотивите към атакуваната присъда, почива на сравнително еднопосочния
доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие.
Проверяваната инстанция на практика е посочила, че кредитира показанията
на всички разпитани свидетели, възприели състоянието на И. и нейният
съпруг непосредствено след инцидента. В тази връзка особено съществени са
показанията на свидетелите Х. Д. и В. К., които са преминавали по улицата в
момента, когато двамата И. са се намирали там, окървавени и боси. В същата
посока са и показанията на полицейските служители Е. Д. и А.А., изпратени
да проверят за съобщения инцидент. Те са възприели вида на пострадалата и
явно личащите белези от нанесения и побой. Няколко дни по-късно колегата
им И. Р. също е възприел лично, че пострадалата се движела много трудно и с
помощ от съпруга и. За състоянието на пострадалата може да се съди и по
заявеното от колежката и Р. М., посетила я в болницата и видяла лично
състоянието и. В синхрон със заявеното от изброените свидетели са и
показанията на служителката във филиала на ЦСМП в С. М.К., оказала първа
помощ на двамата пострадали, както и на д-р Д. В., който в качеството си на
дежурен лекар в ЦСМП – Б.д е прегледал И. и възприел състоянието и,
наложило да я препрати незабавно към хирург и невролог. Общото между
изброените свидетели е, че са незаинтересовани от изхода на делото и
липсват основания за изкривяване на представените от тях възприятия, още
повече, че в същата посока са и приобщените писмени документи, описващи
състоянието на пострадалата.
С нужната за случая критичност първостепенният съд е анализирал
показанията и на свидетеля И. И., който като съпруг на пострадалата, а и като
потърпевш от поведението на двамата подсъдими, се явява заинтересован от
изхода на делото. Заявеното от него намира подкрепа в показанията на всички
изброени по-горе свидетели, които лично са видели състоянието им след
8
инцидента. Но особено съществено в случая е, че твърденията му намират
подкрепа и в заключението по СМЕ относно механизма на причиняване на
уврежданията, включително и за използвания от подсъдимия А. бокс, за което
се съди по причинените на пострадалата увреждания. В същата посока е
разсъждавал и БлРС, приемайки за безспорно установена изложената в
мотивите към атакувания акт фактическа обстановка.
По отношение на направеното от защитника на подсъдимите възражение
за неправилна преценка на значението на СМЕ, следва да се отбележи, че в
представеното заключение липсват противоречия или взаимно изключващи
се твърдения, които да поставят под съмнение направените изводи.
Обстоятелството, че според експертите отделните наранявания не са описани
точно като локализация, вид, цвят форма и размери, не намалява
категоричността на направените от тях изводи. Видимите по лицето на
пострадалата ивицест цикатрис по гърба на носа и овален цикатрис на лявата
ябълчна област, включително и по време на освидетелстването и от двамата
лекари, подчертават основателността на изводите им. Те са категорични, че
такива увреждания се причиняват от удари с предмет с ограничена или
ръбеста твърда повърхност, какъвто е и металния бокс. А за използването му
може да се съди и по кредитираните свидетелски показания, авализирани по-
горе.
Напълно неоснователно се явява и възражението за липса на яснота как,
с коя ръка и от кой точно са насени ударите на пострадалата, довели до
съставомерния резултат. По делото е безспорно установено, че побоят над И.
е извършен именно от двамата подсъдими, от които А. е лицето, върху чиято
ръка е имало поставен бокс. А за това с коя ръка или колко точно пъти всеки
от тях е удрял пострадалата, е без съществено правно значение, когато и
двамата са действали целенасочено и едновременно за причиняване на
установените по нея увреждания. Според константната практика на
съдилищата, при причиняване на увреждания от повече от едно лице е
достатъчно да се установи, че всички съучастници са действали задружно за
причиняването на съставомерния резултат, но не и кой точно и с коя ръка или
крак е нанесъл отделните удари, което е практически невъзможно като се има
пред вид динамичността на една такава ситуация.
Не е налице необоснованост на атакуваната присъда по съображението,
9
изтъкнато от защитника на подсъдимите, че не са обсъдени показанията на
бащата на св. И. и подс. Д., съдържащи се в протокол за разпит по посоченото
по-горе ДП №86/2018 год. по описа на 02 РУ – Б.. Свидетелските показания на
починал могат да бъдат приобщени към доказателствата по делото чрез
прочитането им, но когато са събрани в рамките на същото наказателно
производство. Образуваното досъдебно производство за престъпление от общ
характер е различно от воденото впоследствие производство от частен
характер, поради което събраните в хода на първото доказателства не могат
да бъдат директно използвани, а само да укажат евентуалната необходимост
от повтаряне на съответните процесуално следствени действия. В случая това
е било невъзможно, поради което и правилно БлРС не е коментирал заявеното
от този свидетел в рамките на друго наказателно производство.
Районният съд е обърнал нужното внимание и на приетите писмени
доказателства, съпоставяйки ги с показанията на разпитаните свидетели и
заключението на СМЕ. Установен е пълен синхрон и липса на противоречиви
данни, поради което и въззивната инстанция не намира за необходимо да
приповтаря изложеното в тази връзка от първата инстанция, още повече, че
липсват и възражения на страните в тази посока.
След стореният анализ на доказателствената съвкупност БлРС е
направил доказателствено обоснован и категоричен правен извод, който се
споделя и от БлОС, че поведението на двамата подсъдими от обективна и
субективна страна запълва състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.5 във
вр. с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. А. и Д. на 24.01.2018 год., около 14.30
часа в гр. С., ул. „Р.“ №8, ет.1, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне
на удари с юмрук в областта на лицето и главата /а подсъдимият А. е нанасял
удари с поставен на ръката му метален бокс/, и душене в областта на шията,
нанесли на И. С. И. травматични увреждания, с които и причинили лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като уврежданията са причинени по начин, особено
мъчителен за пострадалата. От обективна страна подсъдимите са действали в
синхрон за постигане на съставомерния резултат, нанасяйки множество удари
по главата и тялото на пострадалата, включително и душене в областта на
шията. Налице са достатъчно основания, базиращи се на събраните по делото
доказателства, за да се приеме, че телесната повреда на И. е била причинена
10
по особено мъчителен за нея начин. Ударите в областта на главата и тялото,
особено тези, нанесени и с въоръжената с метален бокс ръка, както и
душенето и, са довели до завишено страдание, свързано с използваното
средство срещу нея, чувството за безпомощност и продължителността на
нанесения и побой. Изпитваните от жертвата болки и страдания, включително
и на база посоченото от експертите по СМЕ, надхвърлят по интензитет и сила
негативните последици, типични за други леки телесни повреди, което
обосновава безапелационно възприетата от съда правна квалификация.
Механизмът на причиняване на описаните наранявания е безспорно
установен и според експертите медици напълно съотвества на изложеното в
тъжбата. От субективна страна дейците са действали с пряк умисъл като са
искали и целяли настъпването на общественоопасните последици, което се
извежда от демонстрираното и от двамата поведение. Всеки от тях е съзнавал
както обективните и субективни признаци на собственото си деяние, така и
тези на своя съизвършител, действайки с общност на умисъла за
причиняването на лека телесна повреда на пострадалата И..
Законосъобразни са направените изводи и за наличието на
предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на двамата подсъдими от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
Касае се за императивно законодателно решение като преценката на съда е
само относно липсата или наличието на изброените в цитираната норма
основания. В тази насока първата съдебна инстанция е изложила пространни
мотиви, които се възприемат напълно и от решаващия състав на БлОС.
Направените възражения от повереника на пострадалата за наличието на
множество престъпления, които по смисъла на чл.78а, ал.7 изключват
освобождаването от наказателна отговорност на двамата дейци, не почиват на
правилно тълкуване на волята на законодателя. В тази връзка Районният съд е
цитирал множество решения на ВКС, които не се налага повторно да бъдат
изписвани. Достатъчно е да се посочи, че причиняването на телесна повреда
на повече от едно лице е самостоятелно престъпление /виж чл.131, ал.1, т.4,
пр.3 от НК/, поради което и не може да се приеме, че двамата подсъдими,
причинили същата по вид телесна повреда и на съпруга на пострадалата, за
което има водено и приключило на две инстанции наказателно производство,
с деянията си попадат в хипотезата на множество престъпления и съответно за
тях да важи забраната по цитирания текст на чл.78а, ал.7 от НК.
11
Неоснователно е и другото поддържано от процесуалния представител на
пострадалата възражение за наличие на невъзстановени имуществени вреди,
които тя е претърпяла от престъпното деяние, изключващи приложението на
привилегированата за двамата подсъдими норма на чл.78а от НК. В съдебната
практика многократно е посочвано, че за да се стигне до освобождаване от
наказателна отговорност е необходимо да бъдат възстановени само тези
имуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на
престъплението. В хипотезата на разглежданото престъпление по чл.131 във
вр. с чл.130 от НК причинените на пострадалата имуществени вреди във
връзка с проведеното и лечение не са елемент от фактическия му състав,
поради което не е налице пречка А. и Д. да бъдат освободени от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание „глоба“. А за И.
остава открита правната възможност пред граждански съд да иска
обезщетение за виновно причинените и от двамата подсъдими имуществени
вреди /в този смисъл е ТР №2 от 22.12.2016 година по т.д. №2 за 2016 год. на
ОСНК на ВКС/.
Относно конкретния размер на наложената „глоба“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лева за всеки от подсъдимите, БлОС не намира основания за
корекция както в посока на увеличаването и, така и за намаляването и.
Първата съдебна инстанция е изброила относимите към казуса смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, приемайки лек превес на първата
група над втората, за да определи конкретното административно наказание.
По отношение на А. са отчетени младата му възраст, материалното му
състояние и възможности, както и влошените отношения между двете
семейства. Правилно съдът не е посочил към тази група чистото съдебно
минало и липсата на съставомерни имуществени вреди, които са взети пред
вид от законодателя като предпоставки за освобождаване на едно лице от
наказателна отговорност. От другата страна са съобразени използването на
метален бокс, това, че деянието е осъществено в съучастие и нанасянето на
телесна повреда на повече от едно лице. Към тях следва да се прибави и
роднинската връзка между двете семейства, която е предполагала друг тип
отношения, включително и при възникнали конфликти по между им. Сходни
са обстоятелствата, отчетени от съда и по отношение на Д., разбира се като се
изключи употребата на бокс. За него също важи посочената по-горе корекция
12
относно роднинската връзка с пострадалите, както и обстоятелството, че като
баща на другия подсъдим е следвало да му даде пример в противоположна
посока, а не за саморазправа със семейството на брат му. Изложеното не
променя съотношението между двете групи обстоятелства и не налага
увеличаване на наложената им глоба, особено като се има пред вид и още
едно обстоятелство – че за нанесената на съпруга на пострадалата лека
телесна повреда, те са осъдени в отделно наказателно производство. Затова
Окръжният съд намира отмереното и за двамата наказание за справедливо и
адекватно на създалата се ситуация.
Що се касае до предявения граждански иск за неимуществени вреди,
проверяващата инстанция намира, че определения му размер от 6 000 /хиляда/
лева, отговаря на критерия за справедливост и е съобразен с причинените на
пострадалата увреждания, със състоянието и след инцидента, както и с
медицинските основания за пълното и възстановяване. БлРС подробно и
добросъвестно е описал всички относими факти, свързани с травмените
преживявания на пострадалата, която в период от няколко месеца след
деянието е имала главоболие, била е дезориентирана и сънлива, а и е имала
нужда от чужда помощ за удовлетворяване на част от потребностите си.
Изтъкнато е и психическото и състояние, свързано с притесненията и за
пълно възстановяване, както и емоционалния стрес от случилото се. В
противовес на изтъкнатото следва да се има пред вид и прогнозата в СМЕ за
пълно възстановяване на пострадалата, което води до извода за съразмерност
на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, което двамата
подсъдими следва да заплатят солидарно, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на деянието, до окончателното и изплащане.
Законосъобразно в частта над уважения размер гражданската претенция на И.
е отхвърлена като неоснователна.
Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията в жалбата
на частната тъжителка относно занижаване на определения от съда размер за
претърпените болки и страдания от престъпното деяние. Освен изтъкнатото
по-горе, следва да се има предвид и икономическата реалност в страната,
както и материалните възможности на подсъдимите, за които уважения
граждански иск не следва да се превръща в непосилно бреме.
Законосъобразно Районният съд е действал и когато е осъдил
13
подсъдимите да заплатят по равно сторените по делото разноски, както и
съответната държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Посоченото следва от нормата на чл.189, ал.3 от НПК. По същата логика
правилно А. и Д. са осъдени да заплатят на И. и стойността на заплатената от
последната адвокатска защита, съобразно представеното пред съда
пълномощно. С оглед поддържаното пред настоящия съдебен състав искане и
представеното допълнително пълномощно от повереника на частната
тъжителка, двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят по равно
и разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция от
общо 600 /шестстотин/ лева.
На база изложеното по-горе и на основание чл.338 от НПК БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 907225/14.09.2020 год., постановена по
н.ч.х.д. № 1347/2019 год. на Районен съд Б.
Осъжда А. Р. А. и Р. А. Д. да заплатят по равно на И. С. И. сумата от 600
/шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
както и държавна такса от по 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14