РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500854 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
***против Решение № 4498/09.11.2023г., постановено по гр.д. № 16444/2022г.
по описа на Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да
отмени същото. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата А. Д. Д., ЕГН ********** заявява
становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на
обжалваното решение и претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка
със становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
1
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.55, ал.1
ЗЗД, предявен от А. Д. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лв., платена при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит №
***/15.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва иска, като счита същия за неоснователен и
недоказан. Моли съда да го отхвърли и претендира направените от него
разноски по делото.
С определение от 19.04.2023г. е допуснато изменение в размера на
предявения осъдителен иск от сумата от 50 лв. на сумата от 631.45 лв
С постановеното по спора решение Решение № 4498/09.11.2023г.,
първостепенният съд е приел иска за основателен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори от страните и от представения договор № ***от
15.12.2017г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и А. Д. Д., в
качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, се установява, че
ответникът е предоставил кредит на ищцата в размер на 1000 лв., при
годишен лихвен процент – 23 % и ГПР – 49.11%. Представен е погасителен
план към договора за кредит, с падежна дата на първа вноска 14.01.2018г. и
падеж на последна погасителна вноска – 10.12.2018г, както и Общи условия,
2
уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити,
заедно с писмо за потвърждение от „Крестън Булмар-Счетоводно
обслужване“ ООД.
В хода на първоинстанционното производство е изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, според която заемът е погасен предсрочно,
като за това е начислена такса в размер на 5 лв. С внесената сума са погасени,
както следва: главница в размер на 1000 лв., лихва в размер на 194.10 лв.,
гаранция 631.45 лв., такса предсрочно погасяване 5 лв., или общо внесена
сума от 1830.55 лв. Фактът на плащане е обявен за безспорно доказан.
Експертното заключение сочи също, че сумата по гаранция не е задържана от
Фератум България, а е преведена към Фератум Банк, като вещото лице е
установило осчетоводени суми с код 7002, прехвърлени към избрания от
кредитополучателя поръчител Фератум Банк, в деня, в който са постъпили
плащанията.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, според
което при кандидатстването за кредит потребителят попълва необходимите
данни, като във формата е налична секция „Избери гарант“, в която
потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция
от Фератум Банк“, „Личен гарант/Поръчител“. В базата данни на ответното
дружество се откривали данни по процесния кредит, от които било видно, че
е избран поръчител – Фератум Банк.
При тези данни настоящият състав намира оплакванията на
жалбоподателя за неоснователни по следните съображения:
Макар в исковата молба да не са изложени съображения за
недействителност на процесния договор за кредит, съдът е длъжен служебно
да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител,
съгласно установеното съдебно начало в гражданския процес, прокламирано
в чл. 7 от ГПК. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед
неговия предмет и страни, приложимата правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и
чл. 11. Договорът формално отговаря на тези изисквания - в същия е посочен
3
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Така посочените размери в договора не съответстват на действителните
такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя", са всички разходи по
кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя", е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице - поръчител, различно от
кредитодателя, по друг договор, но е пряко свързано с договора за кредит, и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието на
процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума,
дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи
за потребителя, в т. ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано
с кредита. Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза, в случая е
заплащано възнаграждение за предоставеното обезпечение (гаранция) в
размер на 631,45лв., заедно с всички останали задължения, което реално
оскъпява договора за кредит със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва
за ползване на заетата сума в размер на 230 лв. При сключването на договора
за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на
гаранция, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това
възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
4
отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. И тъй като не
е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Действително по делото не е представен договор за гаранция, сключен между
ищцата и Фератум Банк, макар според съдебно-техническата експертиза
именно последното дружество е избрано за поръчител. Дори и да се приеме,
че такъв договор за гаранция е бил сключен, той се явява акцесорен спрямо
договора за кредит и също е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В случая по
договора за кредит ищцата е заплатила сумата 1830,55 лв., а чистата стойност
на кредита е 1 000 лева. Следователно подлежи на връщане сумата от 631,45
лева, до който размер искът е предявен, респ. основателен. Плащането на
възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника с оглед
липсата на основание същият да го получи, а обстоятелството дали го е
превел на третото лице - гаранта, е без правно значение, тъй като касае
вътрешните му отношения с това трето лице.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а решението следва да
се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане в полза на пълномощника на
въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което е в
съответствие с фактическата и правна сложност на делото за осъщественото
безплатно представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е
изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА, а като израз на социална
дейност, той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на
5
материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал.
2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в
размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал.
2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение
от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 ЗА) и намаляването му при
прекомерност на уговореното (чл. 78, ал. 5 ГПК) е ограничено до минималния
размер по тази наредба. Това е Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.
Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата
от гледна точка на законовата делегация за определяне на размерите на
възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен орган
Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ,
което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗА - от
съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са
само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било
последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на
определените възнаграждения.
Правната помощ, включително процесуално представителство по
граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за
преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а
представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се осъществява само по силата на
изявление, че лицата са материално затруднени. Ето защо възражението за
неоснователност на претенцията на пълномощника на ищеца-въззиваем не
може да се сподели.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4498/09.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 16444/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
6
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***да заплати на адв. Г.
Л. М., вписан в АК-Пловдив, ЕИК ***сумата от 500 лева направени по делото
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7