РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На
двадесети февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №5885 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „БТК” ЕАД против
Наказателно Постановление № В-0047007/27.05.2019г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „БТК” ЕАД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1000 лева,
на основание чл. 222А от Закона за защита на
потребителите.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в акта, твърди че не е извършено
нарушението, описано в постановлението, както и че същото е постановено при
процесуални нарушения. Моли то да бъде
отменено.
В
съдебно заседание редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, явява се упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното
На
26. 11. 2018 г. служители на РД – КЗП – ГД – КП извършили проверка в обект,
намиращ се в гр. Варна, стопанисван от „Б.т.к.“ ЕАД. Проверяващите установили,
че на 09. 10. 2018 г. собственик на мобилен телефон, закупен от въззивника е
предявил рекламация. Въззивникът приел устройството за отстраняване на
възникналата повреда с отбелязване „нормални следи от употреба“, като на 06.
11. 2018 г. върнал вещта на собственика й с отказ да бъде отремонтирана поради
извънгаранционен дефект, в частност „корозия по основната платка, изгнили писти
на захранващата букса и корозия по буксата на слушалките и част от СИМ –
четеца, следи от течност“. Проверяващият приел, че въззивникът не удовлетворил
предявената му претенция в едномесечния за това срок. Съставен бил АУАН,
предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Търговецът не е изпълнил административното
си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя,
с което е нарушил разпоредбата на
чл. 113, ал. 1 във връзка с
чл.222а от Закона за защита на потребителите.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното
производство бе разпитана свид.Х, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото и след
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
КТЗП, съгласно заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП. Проверяваният акт е издаден
от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по
преписката заповед, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен от
компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед. АУАН
и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.
Въпреки
горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на
процесуалните правила и неправилно е бил приложен материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да са
посочени дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при
които същото е извършено и да са визирани
всички съставомерни факти.
В
НП липсват основни факти, обосноваващи обективната
страна на административното нарушение:
Съгласно посочената като нарушена норма
на чл.113 ал., от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора
за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба.
На
първо място в НП и в АУАН изобщо не са посочени клаузите на договора за
продажба/ не е посочено е между кои страни е сключен
договора/, за да се прецени както авторството на нарушението, така и
неговата съставомерност. От това, че е посочено, че телефонът е закупен
от „БТК" ЕАД, може да се предположи, че едната страна
на догвора е именно визираното дружество. Но коя е другата страна и
какъв договор е сключен-факти липсват. На следващо място нито в АУАН, нито в НП
е посочено в какво се е изразила рекламацията на потребителя и защо АНО е
приел, че търговецът не е изпълнил задължението си да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, респективно в какво се изразява това
несъответствие.
За всички горепосочени липсващи в НП
факти, които следва да обосноват административното нарушение, може само да се
предполага и евентуално да се правят изводи по тълкувателен път от
приложения доказателствен материал. Последното обаче е
недопустимо, доколкото би нарушило съществено правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без
значение индициите, че наказания с НП субект вероятно е разбрал за какво
административно нарушение е ангажирана отговорността му. Правоприлагането по
принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да
почива на предположения. То е строго формално и доколкото констатираните
пропуски касаят задължителни реквизити на НП и засягат правото на защита на
наказания субект, те представляват съществени процесуалните нарушения.
Основателни
са възраженията на санкционираното дружество относно посочената
датата на извършване на нарушението, тъй като факти точно какво действие е било
дължимо на дата 10.11.2018г. от санкционираното дружество не
фигурират в НП. На следващо място, търговецът има
едномесечен срок, в който да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба и в този смисъл и след като от гласните и писмените
доказателства се установи, определен отказ да е извършен на 10.11.2018г.,
няма как да се приеме, че на същата дата би могло да бъде извършено
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, тъй като едномесечният срок по смисъла на ал.2
на същата правна норма, към тази дата изобщо не е бил изтекъл. Съгласно
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства
на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба, а съгласно ал.2 от същата разпоредба привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя. Ако това не е сторено съгласно третата алинея на чл. 113, след
изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му
бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на
потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП.
При това ал. 1 и ал. 2 са взаимосвързани, а не, изолирани една от друга. За
това говори, както логическото, така и систематичното тълкуване на
разпоредбите.
За прецизност съдът намира за
нужно да отбележи, че намира, че разпоредбата на чл.113, ал.1 на Закона за
защита на потребителите би могла да се приложи към конкретните отношения
между въззивното дружество и потребителя, което следва от факта на
сключения между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава качеството
на потребителска стока по смисъла на чл.104, ал.3 ЗЗП. Същностната
характеристика на договора за лизинг, дадена в Търговския закон, не изключва
приложимостта на правилата за продажбата спрямо него както в хипотезата на ал.2
на чл.342 Търговски закон, посветена на финансовия лизинг, така и при случаите
на ал.3 на чл.342 Търговски закон, уреждащ клауза за изкупуване по време
на договора или изтичане на срока му. В процесния случай чл.1, ал.2
на договора за лизинг предвижда правото на лизингополучателя да
придобие правото на собственост като подпише договор за изкупуване, поради което по силата на този договор и с оглед на чл. 104, ал. 1
ЗЗП, въззивното дружество има качеството на продавач по смисъла на специалния закон.
За лизингополучателя е налице специалната защита на правата му като
потребител по смисъла Закона за защита на потребителите, предвидена и
гарантирана в редица международни актове, включително Директива 85/374/ЕИО на
съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от
дефект на стока. Нормата на чл.3 пар.2 на Директива 85/374/ЕИО на съвета,
като приравнява към производителя всяко лице, което внася в
Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга
форма на разпространение, в рамките на своята търговска дейност, предвижда, че
то носи отговорност за дефекти на стоката на същото основание както
производителят. Така че възраженията в жалбата в тази посока не се споделят от
настоящия съд.
Съдът намира, че е била
ангажирана обективната отговорност на санкционираното дружество, без да са били
събрани безспорни доказателства, че е осъществен състав на нарушение на чл.
113, ал.1 от ЗЗП.Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал.2 от ЗЗП, продавачът
отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за
продажба, но липсата на съответствие е следвало да съществува при доставянето
на стоката. Нормата на чл. 113, ал.1 от ЗЗП пък задължава продавачът при
несъответствие стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба,
но това несъответствие е следвало да съществува при доставянето на стоката и да
се прояви в процеса на експлоатация на същата, а не да се дължи на неправилна
употреба на стоката или на нерегламентирано въздействие върху същата. В
конкретният случай продавачът се е позовал на писмени доказателства, че е имало
въздействие върху процесния телефон и е основал решението си не
на собствена преценка, а на отказ от гаранция от страна на сервиз. По делото от
страна на АНО не са ангажирани никакви доказателства, които да оспорват
констатациите централния сервиз, че телефона е с корозия на основната
платка, изгнили писти на захранваща букса и корозия по буксата на слушалките,
което е предпоставка и вероятна причина за възникване на описаната повреда,
като следва да се отбележи, че е в тежест на АНО да докаже извършеното нарушение-
неправомерно непривеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, а
не на нарушителя, че не го е извършил. Следвало е КЗП да
установи, чрез експертиза, налице ли е сочения проблем в таблета и
налице ли неговата деформация, за да се прецени дали потребителската стока не
съответства на договора за продажба и налице ли е нарушение по чл. 113, ал.1 от
ЗЗП. Това не е сторено. КЗП се е доверила единствено на посоченото
от потребителя, което не е достатъчно за преценка, че същият не съответства на
изискванията за такава стока. НП е издадено при непълнота на доказателствата.
Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно
доказано, че е извършено обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението от фактическа страна, непосочването на
всички съставомерни факти, особено тези, касаещи датата на
нарушението и съставомерността от обективна и субективна страна,
винаги съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като лишават
нарушителя от възможността да разбере в какво е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. Непосочването
на съставомерните факти лишава и съда от възможност да преценява има
ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото, като възраженията
относно квалификацията в конкретния случай също са основателни.
В тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил. Недопустимо е
факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват
едва в с.з., още повече, че в хода на АНП, в това число и в с.з. не се
установиха безспорни доказателства за извършено нарушение точно по смисъла на
чл.113 ал.1 от ЗЗП, за което АНО е преценил, че следва да се ангажира
отговорността на дружеството.Налагането на административно наказание за
нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено
в твърдяния вид обуславя и неправилно приложение на материалния
закон.
Поради изложените в
настоящото решение съображения, настоящият състав на
ВРС счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № В-0047007/ 27.05.2019г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „БТК” ЕАД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1000 лева,
на основание чл. 222А от Закона за защита на
потребителите.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: