РЕШЕНИЕ
№ 676
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110111230 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с която от Д. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *, срещу КР. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *, са предевени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищеца:
1/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част от сумата 5
000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществен акт на
дискриминация от страна на ответника въз основа на признак „увреждане“, изразяващи се в
претърпени психо-емоционален стрес от накърняване честта и достойнството на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
2/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част от сумата 5
000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществен акт на
дискриминация от страна на ответника чрез извършване на „преследване“ по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ЗЗДискр, изразяващи се в претърпени негативни емоции, безсилие и
онеправданост от дискриминационното третиране, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът Д. М. Д. твърди, че работи в системата на МВР от 1992 г.
на длъжност „младши инспектор“. Сочи, че на 14.11.2018 г. по време на инструктаж е бил
диксриминиран и инижен от провеждащия мероприятието К.О. К.К. пред други служители
във връзка с това, че се води освидетелстван от ТЕЛК. Описва подробно в какво се изразяват
действията на ответника. Излага, че на 16.11.2018 г. е подал жалба до Комисията за защита
от дискриминация срещу ответника. Посочва, че след подаване на жалбата се е установило,
че срещу него са подавани докладни от ответника, че не изпълнява служебните си
1
задължения и в резултат на това е издадена заповед за образуване на дисциплинарна
проверка срещу ищеца. Посочва, че тези докладни записки са влошили допълнително
здравословното му състояние и с тези си действия от командира на отделение са му били
накърнени честта и достойнството. Твърди, че на 05.11.2019 г. е подал оплакване за
„преследване“ в съдебно заседание в производството по ЗЗДискр. Впоследствие Комисията
е постановила решение, което е обжалвано пред Варненски административен съд и пред
Върховен административен съд, който окончателно е приел, че са налице извършени актове
на дискриминация от страна на ответника спрямо ищеца, като ответникът е извършил
„тормоз“ по признак „увреждане“ и „преследване“. Препоръчано е на ответника да се
въздържа от действия и изказвания подобни на тези. Ищецът посочва, че
дискриминационното третиране е установено в дискриминационното производство, поради
което за него се поражда правния интерес да претендира от ответника обезщетения за
претърпените неимуществени вреди, които се изразяват в психо-емоционален стрес от
накърняване честта и достойнството му, негативни емоции – безсилие и онеправданост от
дискриминационното третиране. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът КР. Д. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че ищецът не е претърпял сочените неимуществени вреди, като
стресът е породен от характера на работата му, а хипертоничната криза, за която има данни
от 13.08.2019 г., е породена от нездравословния му начин на хранене и болестите, от които е
страдал още от 2012 г. Посочва, че страните са колеги и са работили заедно дълги години,
като през 2018 г. ответникът е повишен на длъжност „командир отряд“, което променя
отношението на ищеца към него. Излага, че заради създалата се йерархичност се стига до
определени непремерени реплики между двамата, което създава допълнително напрежение
и кулминацията на това е посочения диалог на 14.11.2018 г. и последвалите съдебни дела и
сигнали. Счита, че не може да се установи, че твърдените вреди са именно от този конфликт
и от събитията след това, като счита и че ищецът сам е допринесъл с агресията си за тях.
Посочва, че тези отношения са породени от завистта на ищеца към ответника и
невъзможността на последния да потуши агресията на първия, поради което и се релевира
възражение за съпричиняване. Твърди, че ищецът страда от определени болести още от 2013
г., като от тогава до 2018 г. не е имало конфликт между двамата, поради което и изискването
ищецът да избягва определени трудови дейности не е причината за конфликта. Сочи още, че
в периода след 2018 г. ищецът също е проявявал агресивност към ответника, като е
използван нецензурирани реплики и е подавал множество сигнали, като нито един от тях не
завършва с наказание за ответника. Счита, че тези безуспешни опити може да са
предизвикали твърдения от ищеца стрес. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално
редуцирането на предявения размер на обезщетението, и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Представя писмени бележки
по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Представя
писмени бележки по съществото на спора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представени са Решение № 223 от 20.05.2020 г. по преписка № 9/2019 г. на
Комисията за защита от дискриминация, Решение № 1793 от 30.11.2020 г. по адм.д. №
1432/2020 г. на Варненски административен съд и Решение № 7293 от 16.06.2021 г. по
адм.д. № 2405/2021 г. на Върховния административен съд, от които се установява, че
окончателно е прието, че КР. Д. К. е извършил актове на дискриминация спрямо Д. М. Д. по
признак „увреждане“ и чрез „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр.
Представени са от ищеца решения на ТЕЛК, както и множество медицински
документи във връзка със здравословното му състояние, които са изследвани от вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза и на които съдът няма да се спира и
2
анализира подробно, извън заключението на вещото лице, доколкото няма специални знания
в тази област. Следва да се посочи, че към датата на посочените в исковата молба прояви на
дискриминация /14.11.2018 г./ и след това, видно от ЕР на ТЕЛК от 04.01.2018 г. ищецът е
бил с намалена работоспособност 58 % и с водеща диагноза изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на коляното. Отделно от тази диагноза са посочени и
други заболявания на ищеца – захарен диабет, затлъстяване, лумбална дископатия,
бъбречно-каменна болест и т.н.
От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът
Д.Д. има следните заболявания: От страна на опорно-двигателния апарат: Изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното. Вътреставно увреждане на
двете коленни стави. Хондропатия на бедрените кондили. Състояние след хондропластика и
субтотална синовектомия на дясно коляно и хондропластика и резекция на плика на ляво
коляно. Лумбална дископатия с дискови пролапси на нива L3-L4 и L5-S1. Двустранна
лумбална редикулопатия L4, L5 и SI. ХВН на долни крайници IV ф.кл. по СЕАР. Флебит и
тромбофлебит на долните крайници, неуточнен; От страна на сърдечно-съдова система и
други органи: АХ II ст, умерена степен. Неинсулинозависим захарен диабет тип II. Диабетна
полиневропатия. Затластяване III ст. Нулеарна и начална заднокапсуларна катаракта на
дясно око. Артефаия на ляво око. Бъбречно-каменна болест. Вещото лице счита, че поради
дългогодишната давност на хипертоничната болест и захарен диабет, може да се приеме, че
степента на артериална хипертония, описана в двете решения на ТЕЛК, не е II-ра, а III-та
стадий, лека към умерена степен, със засягане на сърце и мозък. Оформяне на хипертонично
сърце (хипертрофия на стените на лява камера). Трябва да се добави към диагнозите и
иехемична болест на сърцето, която при диабетици е в стадий на тиха иехемия, т.н.
безболкова ангина пекторис. Липсата на значителна прогресия на заболяванията е поради
факта, че пациентът е с добър контрол на стойностите на артериално налягане и стойностите
на кръвна захар. При повишено възбудно състояние, определено като повишено психо-
емоционално напражение е възможно да се повиши артериалното налягане над нормалните
стойности и изява на хипертонична криза. Констатираните заболявания, в частност
хипертонична болест, датират от около 2002 г., когато ищецът е бил на 32 г., като захарния
диабет е открит 5-6 години по-късно. Не може да се даде точен отговор дали има причинно-
следственна връзка между описаните заболявания и водените дисциплинарни производства,
тъй като хипертоничната криза е част от дългогодишен болестен процес. Възстановителния
процес при хипертонична криза е времето за което стойностите на артериално налягане са
трайно нормализирани. Възможно е периодично повишаване на стойностите на артериално
налягане, както и стойностите на кръвна захар, породени от стрес или друг род психо-
емоционална възбуда, но са част от болестен процес водещ началото си преди години. При
гореописаното обсъждане се споменава, че пациента е във висок риск от развитие на
сърдечно-съдови инциденти, въпреки преживения стрес от дисциплинарните производства.
При пациенти с хипертонична болест, поради грешки в диетичния режим(повишен прием на
сол), влияние на външни фактори на околната среда и наднормено тегло е възможно поява
на хипертонична криза. Възможно е и да няма причинно-следствена връзка между водените
производства и хипертоничната криза. Ищецът е с наднормено тегло, описано с диагноза от
ТЕЛК 2018 г. При пациенти с наднормено тегло е възможно поява на повишени стойности
на артериалното налягане поради повишено съдово съпротивление. Според няколко доклада
за стрес в системата на министерството на вътрешните работи в страната и чужбина, се
приема че служителите, изпълнявайки своите задължения са поставени на постоянен стрес,
породен от много фактори (длъжностни, междуличностни и т.н.). Както беше споменато по-
горе при повишени нива на стрес периодично е възможно повишаване на стойностите на АН
и постепенно, водещо до развитие на хипертонична болест. В съдебно заседание вещото
лице пояснява още, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето заради
дългогодишния диабет и хипертонична болест, но тази болест към момента не пречи на
ежедневните физически натоварвания. По отношение на възможността заболяванията да във
връзка с осъществяваната работа вещото лице пояснява, че това е възможно. Към момента
пациентът не е имал хипертонични кризи и редовно приема необходимите медикаменти.
3
Препоръчва се хранителен режим при захарна болест и хипертонична болест.
От показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава
страните и е техен колега. Спомня си за инструктажа през ноември 2018 г., който
ответникът е провел, и в който страните са влезли в пререкания. Сочи, че ответникът е
започнал подигравателно се изказва за здравословното състояние на ищеца. Излага, че
ищецът редовно му се е оплаквал от постоянния тормоз на ответника и за това, че имал
дисциплинарни проверки. Ищецът е започнал да вдига кръвно и да отсъства от работа.
Твърди, че поради тази причина двамата са ги преместили в друг участък. Свидетелят
работи заедно с ищеца, знае, че има и други дела и се чувства отпаднал. Не знае дали
ищецът спазва хранителен режим.
От показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава
страните и е бил техен колега в Четвърто районно управление на МВР. През април 2018 г.
се е прехвърлил в Аксаково. Ответникът му е бил командир на отделение. Споделя, че
ответникът се е държал грозно с ищеца по отношение на заболяванията на последния.
Поради тази причина ищецът се е принуждавал да взема болнични, защото бил разстроен.
Споделя, че такива ситуации е имало пред него и е чувал и от колеги за коментарите от
страна на ответника. Изразите му са били обидни и държанието му отвратително и
пренебрежително, не само спрямо ищеца, но и спрямо други колеги. Имало е моменти, в
които ищецът е бил разстроен и се е чувствал некомфортно на работното си място. Не е
присъствал на дрязгите между двамата, но е чувал коментарите по адрес на ищеца. Знае за
дисциплинарните производства срещу ищеца и други негови колеги, но счита, че
ответникът се е заяждал. Знае, че ищецът спазва хранителен режим.
От показанията на разпитания по делото свидетел * Д. се установява, че познава
ищеца от 8 години, а ответника от 15-16 години, като колеги. Ищецът е с позитивно чувство
за хумор и не е забелязал да има негативно отношение към колегите, както и някакви
психически промени у него. Колегите му *, *, * и * не са му споделяли за психически
проблеми на ищеца. Обяснява за изискванията за носене на службата. Не знае ищецът да
спазва хранителен режим. Знае за наличието на конфликт между страните и съдебните дела,
но не е бил свидетел на реплики между двамата.
От показанията на разпитания по делото свидетел С* се установява, че работи като
полицай в Четвърто РПУ и познава страните. Ответникът е напуснал системата. Ищецът му
е колега и е добро момче, енергичен. Не е забелязал да си е променил навиците и да
демонстрира негативно отношение. Не свидетеля не са му споделяли *да има психични
проблеми. Преди всяка смяна се провежда инструктаж, на който участващите се запитват
дали имат проблеми и дали са годни да изпълняват службата. Ищецът си работи нормално и
ако е имал проблеми са щели да го свалят от наряд. Не знае ищецът да има хранителен
режим. Знае за пререканията между страните, но не е бил свидетел на тях. Давал е няколко
пъти дежурства с ищеца, но не му е споделял да има здравословни проблеми или че е бил
под стрес.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 74, ал.
1 ЗЗДискр за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на
неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществени актове на дискриминация от страна
на ответника.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест е следвало ищецът да
докаже, че с дискриминационите си действия (установени между страните в производството
за защита от дискриминация) ответникът му е причинил неимуществени вреди в посочения
размер, както и причинната връзка между действията и претърпените вреди. В тежест на
ответника е било да докаже, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца.
Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗдискр. извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права
4
по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да
предяви иск пред районния съд, с който да поиска обезщетение за вреди. В чл. 74, ал. 1
ЗЗДискр е предвидено, че в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви
иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
Спорно е в практиката дали производствата по чл. 71 и чл. 74 са различни, но в
случая това е ирелевантно, доколкото е безспорно, че засегнатото лице има право да предяви
иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди срещу лицето, което е нарушило
разпоредбите, уреждащи равенство в третирането.
Тогава, когато пострадалият от дискриминация предпочита специализирания
държавен орган - КЗД, да установи факта на дискриминация, може след това да потърси чрез
съда обезщетение за претъпените вреди. /Така, Определение № 14554 от 20.11.2012 г. по
адм.д. № 12681/2012 г. на ВАС/ В Решение № 5194 от 20.04.2018 г. по адм.д. № 11142/2016
г. на ВАС е посочено, че за да се търси обезщетение за вреди по реда на чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр, трябва да са установени по исков ред: нарушението на антидискриминационното
законодателство, вредите от него и причинната връзка между тях.
Между страните няма спор, че ищецът е подал жалба срещу ответника до Комисията
за защита от дискриминация, която се е произнесла с Решение № 223 от 20.05.2020 г. по
преписка № 9/2019 г. Решението на Комисията е отменено с Решение № 1793 от 30.11.2020
г. по адм.д. № 1432/2020 г. на Варненски административен съд, което решение е отменено с
Решение № 7293 от 16.06.2021 г. по адм.д. № 2405/2021 г. на Върховния административен
съд и окончателно е прието, че КР. Д. К. е извършил актове на дискриминация спрямо Д. М.
Д. по признак „увреждане“ и чрез „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр.
Доколкото са установени нарушения на антидискриминационното законодателство
то и в настоящото производство съдът разглежда единствено въпроса по отношение на това
претърпял ли е вреди ищецът, в резултат на тези нарушения, какъв е техният размер и
налице ли е причинна връзка между нарушенията и вредите. Ако тези факти се установяват
то и следва да се определи обезщетение за тези неимуществени вреди по справедливост по
реда на чл. 52 ЗЗД, доколкото липсва друга специална правна уредба.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът страда от редица
заболявания, като голямата част от тях са се проявили далеч преди процесната случка на
14.11.2018 г. и случилите се събития след това. От изслушаните свидетелски показания, а и
от правилата на житейската логика, може да се направи категоричен извод, че с поведението
си ответникът е накърнил достойнството на ищеца. Според свидетелите ответникът се е
държал грозно, пренебрежително, обидно и отвратително с ищеца. Отправял е коментари по
негов адрес във връзка със заболяванията му и е инициирал дисциплинарни производства.
Тези действия на ответника са установени в производствата по защита от дискриминация.
Съдът намира, че в резултат на тези действия ищецът безспорно е претърпял неимуществени
вреди, поради което и е налице причинна връзка между действията и вредите.
По отношение на интензитета на тези вреди следва да се съобрази, че страните са
осъществявали дейност по защита на обществения ред в системата на МВР, за която дейност
се предполага, че е свързана с допълнително физическо и психическо натоварване,
възможността за междуколегиални конфликти, повишено ниво на стрес и т.н. Това е и
потвърдено от вещото лице след осъщественото от него проучване. В тази връзка и от
служителите се очаква едно по-високо ниво на търпимост по отношение на тези фактори.
Въпреки това настъпилият между страните конфликт не е бил в рамките на обичайно
развиващите се в системата служебни отношения, което е и подтикнало ищецът да потърси
защита на правата си пред Комисията за защита от дискриминация, както и пред съда. В
тази връзка, макар и естеството на работата непряко да изисква от ищеца да има по-висок
праг на търпимост по отношение на такива отношения с колегите си, тя не изключва
възможността същият да търпи неимуществени вреди при нарушаване на нормалния
душевен покой и психиката, след определени конфликтни ситуации, които са извън
5
обичайните. Още повече, че се касае за отношения между колеги, а не възникнала ситуация с
трети лица във връзка с осъществяване на служебните задължения. В случая, видно от
свидетелските показания, такова засягане на психиката на ищеца е било налице. Същият се е
оплакал на колегите си и те са забелязали, че е тормозен от ответника, чувствал се е
некомфортно, бил е разстроен, подтиснат, вдигал е кръвно и е отсъствал от работа. Част от
разпитаните по делото свидетели са и присъствали на конфронтациите между страните.
Всички тези фактори неминуемо водят до претърпени психични страдания, които са в
причинна връзка с поведението на ответника и съставляват неимуществени вреди, които
следва да бъдат обезщетени. По отношение на твърденията на ответната страна, че ако
ищецът е бил психически и физически негоден да изпълнява службата си, е следвало да не
го прави и да уведоми колегите за това, съдът намира, че в случая не всички претърпени от
ищеца вреди биха имали за последица невъзможност да изпълнява служебните си
задължения. Няма данни ищецът да е имал тежки психически кризи в резултат на събитията
или да е извършвал действия, които могат да поставят под съмнение възможността му да
работи. Ако такава невъзможност е била налице в някакъв момент, то и същият е отсъствал
от работа, за което се събраха доказателства.
По отношение на заболяванията на ищеца следва да се съобрази, че според
заключението на вещото лице, същите са били налице още преди случката и събитията след
това. Действително е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца и наличието
на други заболявания, но вещото лице не може с категоричност да каже, че това влошаване е
именно в резултат на процесните събития. Логично е да се приеме, че негативните емоции
от действията на ответника е възможно да се спомогнали към влошаване на здравословното
състояние на ищеца, но не следва ответникът да носи отговорност за това, доколкото не се
установява категорично наличието на причинна връзка и не може и да се определи до каква
степен е налице влошаване, за да може да се извърши преценка за присъждане на
определено обезщетение.
По отношение на възраженията за съпричиняване съдът намира, че не се установява
по делото ищецът по някакъв начин да е допринесъл за уврежданията си. От показанията на
свидетелите може да се направи извод, че същият е добър човек, енергичен, с позитивно
чувство за хумор, изпълняващ служебните си задължения. Както се посочи по-горе, не може
да се установи и дали ищецът с поведението си е допринесъл за влошаване на
здравословното си състояние или то се дължи на напредването на болестите и естеството на
работата му. Част от свидетелите посочват, че същият е спазвал хранителен режим, а
останалата част не знаят за такъв.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с действията на ответника, поради което следва да му бъде
определено обезщетение по справедливост. При определяне на обезщетението съдът отчита
претърпените психически болки и страдания, които се изразяват в негативните
преживявания от отношенията между страните и установените актове на дискриминация,
които негативни емоции са продължили от 14.11.2018 г. до приключване на
антидискриминационното производството с окончателен акт на 16.06.2021 г., но не отчита
заболяванията на ищеца и влошаването им, доколкото не се установи пълно и главно, че
това влошаване е в резултат на конфликта между страните. При определяне размера на
обезщетението следва да се съобрази също, че извършените от ответника дискриминационни
действия са били в присъствието и на други лица /колеги на страните/, както и се касае за
служебни отношения в системата на МВР, поради което следва да се приеме, че е налице по-
висок интензитет на претърпените от ищеца психически страдания, защото се оронва
авторитета му, още повече че са били налице инициирани дисциплинарни производства,
които са довели и до страх от страна на ищеца да не бъде наказан или да загуби работата си.
В тази връзка съдът определя справедливо парично обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в общ размер по двата признака от 2 500 лв., или по 1 250 лв. по всеки
от исковете, поради което и същите се явяват изцяло основателни. Основателни са и
исканията за заплащане на законни лихви върху обезщетенията от датата на подаване на
6
исковата молба.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски в размер на 700 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, което да се възложи в тежест на ответника. Ответникът следва да заплати в
полза на Бюджета на съда и държавната такса в производството в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. чл. 74,
ал. 1 ЗЗДискр:
1/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част от сумата 5
000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществен акт на
дискриминация от страна на ответника въз основа на признак „увреждане“, изразяващи се в
претърпени психо-емоционален стрес от накърняване честта и достойнството на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
2/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част от сумата 5
000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на неблагоприятното третиране на ищеца чрез осъществен акт на
дискриминация от страна на ответника чрез извършване на „преследване“ по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ЗЗДискр, изразяващи се в претърпени негативни емоции, безсилие и
онеправданост от дискриминационното третиране, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА КР. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/,
представляващи дължими разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА КР. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляващи дължими разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца могат да се заплатят по посочената
от него банкова сметка с IBAN *.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7