№ 888
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100508142 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. К. срещу Решение № 20099675/19.04.2021 г.
постановено по гр. дело № 15349/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 86-ти
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като въззивницата подробно е изложил съображенията си. Въззивницата моли
да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за
защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ИВ. С. Т. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Д. К. срещу ИВ. С. Т. – за
защита от домашно насилие, извършено в периода от 22.02.2020 г. до 17.04.2021 г.,
подробно описано в подадените от нея молба от 22.04.2020 г. и уточняваща молба от
04.06.2020 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.
1
С Решение № 20099675/19.04.2021 г. постановено по гр. дело № 15349/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 86-ти състав е отказал да издаде заповед за защита от домашно
насилие срещу ИВ. С. Т. по молбата на М. Д. К., осъдил е М. Д. К. да заплати държавна
такса в размер на 50.00 лева по сметка на СРС, и е оставил без уважение искането на М. Д.
К. за присъждане на разноски по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
Между страните липсва спор, че между тях е бил сключен граждански брак, прекратен с
влязло в сила Решение №260091/08.02.2021 г. постановено по гр.д.№1201/2020 г. по описа
на Районен съд гр. Сливен.
Въззивният съд приема, че в периода от 22.02.2020 г. до 17.04.2021 г. ИВ. С. Т. е осъществил
актове на физическо и психическо насилие над М. Д. К., подробно описани в подадените от
нея молба от 22.04.2020 г. и уточняваща молба от 04.06.2020 г., и изразяващи се в отправени
обиди и заплахи, като на 17.04.2020 г. около 18.00 ч. в семейното жилище на страните,
находящо се в гр. София, ул. ****, ИВ. С. Т. отправил заплахи към М. Д. К., че ще я
изхвърли от терасата на апартамента, дърпал я, извил палеца на дясната й ръка и го счупил,
счупил и телефона и слънчевите очила, и й отправил многократни заплахи за убийство.
Опора за този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа
всички индивидуализиращи белези на процесните актове на домашно насилие, и чиято
доказателствена стойност не е оборена от събраните по делото гласни доказателства.
Напротив установява се от показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел
Г.М. К. (майка на М. Д. К.), че свидетелката се е срещнала с дъщеря си след инцидента от
17.04.2020 г. и я придружила до „Пирогов”, където пръстът й бил гипсиран. Свидетелства,
че след горепосочения инцидент дъщеря й била много изплашена и заплахите от страна ИВ.
С. Т. продължили. За пълнота следва да се посочи и, че свидетелката не е присъствала по
време на горепосочения инцидент, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. В резултат на извършеното физическо насилие на въззивницата е
причинена „луксация метакарпофалангеална става на I пръст, репозиция”, които са
констатирани от д-р Райна Димитрова, извършила преглед на пострадалата в Спешен
кабинет по ортопедия и травматология, видно от представения лист за преглед на пациент от
17.04.2020 г., 18.51 ч. на „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов” ЕАД.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени.
Спрямо въззиваемия, като извършител на физическо и психическо насилие, съдът прилага
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на
пострадалото лице. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на
бъдещо насилие от страна на въззиваемия, и предвид естеството на извършеното насилие,
2
съдът счита, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗДН трябва да бъде
наложена за срок от шест месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а
неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на извършените актовете на насилие (причинена
телесна повреда, придружена с неколкократно отправени обиди и заплахи) и неминуемия
страх, в който въззивницата е изпаднала от тях, съдът налага на въззиваемия глоба в размер
на 600.00 лв.
Относно разноските по производството
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемия да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 25.00 лева за молбата за защита от домашно насилие, както и
държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият се осъжда да заплати на
въззивницата сумата от общо 1 200.00 лева – разноски за двете съдебни инстанции, от които
700.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
и 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, тъй като
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника, релевирано
от въззиваемата страна, е основателно, поради което съдът го определя на 500.00 лева за
въззивното производство, съгласно чл. 21, предл. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – пред въззивната инстанция са
проведени две съдебни заседания, в които са приети писмени доказателства и е даден ход на
устните състезания, т.е. не е налице правна и фактическа сложност на въззивното
производство, която да обуславя адвокатско възнаграждение на въззивника в размер на 1
500.00 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението по гр.д.№ 15349/2020 г. на Софийския районен съд, 86-ти състав, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу ИВ. С. Т., ЕГН **********,
с адрес в гр. Сливен, ул. *****, като:
ЗАДЪЛЖАВА ИВ. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Д. К., ЕГН
3
**********, с адрес в гр. София, ул. ****.
ЗАБРАНЯВА на ИВ. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3
от ЗЗДН, да приближава М. Д. К., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 (сто)
метра, за срок от шест месеца, считано от 20.12.2021 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ИВ. С. Т., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на ИВ. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливен, ул. *****, на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА ИВ. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливен, ул. *****, да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ИВ. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливен, ул. *****, да заплати на М. Д.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. ****, сумата от 1 200.00 (хиляда и двеста)
лева – разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на районното
управление на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4