№ 14915
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110125505 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.128, т.2 КТ и по чл.224 ал.1 КТ и свързА.те с тях искове по чл.245, ал.2 КТ
и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът А. И. М. моли /след допуснато на осн. чл.214, ал.1 ГПК
намаляване на исковете/ за осъждането на ответника РЕСТАВРАЦИЯ ЕАД да
му плати следните суми: на осн. чл.128, т.2 КТ - 17022.37 лв. представляваща
трудови възнаграждения по трудов договор от 3.10.2022 г. за периода 1.11.2022
- 15.5.2023 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба –
2.5.2024 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.224, ал.1 КТ – 1350,00 лв. –
обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по трудов договор
от 3.10.2022 г. , заедно със законната лихва от подаване на исковата молба –
2.5.2024 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
- 2509,29 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.128, т.1 КТ
за периода 1.1.2023 – 2.5.2024 г. на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 2164,75 лв. –
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените
части от исковете.
Ответникът РЕСТАВРАЦИЯ ЕАД представя отговор на исковата молба с
който оспорва исковете по размер.
1
Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Относно иска по чл.128, т.2 КТ. Основното задължение на работодателя
по трудовия договор е да плаща на работника или служителя трудовото му
възнаграждение. Този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на
трудовия договор и доколкото според презумпцията по чл.8 КТ следва да се
предполага, че работникът добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения, то тежестта за опровергаването и доказването, че работникът не е
работил или е работил непълноценно, както се възразява, е в тежест на
ответника-работодател, а в противен случай носи тежестта, че е платил
трудовото възнаграждение на ищеца за исковия период.
По делото е безспорно, че през исковия период стрА.те са обвързА. от
трудов договор от 3.10.2022 г. Ищецът се е задължил и е работил в
предприятието на ответника на длъжност „Директор КРР“ срещу насрещното
задължение на дружеството да му плаща трудово възнаграждение.
Не се спори по делото, че ищецът е изпълнявал трудовите си задлжения.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
задължението на ответника за трудови възнаграждения за исковия период се
равнява нетно (след приспадане на дължимите данъци и осигуровки) на
17022,37 лв. След приемането на експертизата, ищецът намали иска по размер
като съобрази цената му със заключението на вещото лице. Ето защо, искът е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.224, ал.1 КТ. Съгласно този текст при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
обезщетение за 10 дни неизползвА.я платен годишен отпуск, правото за който
не е погасено по давност. Ето защо, това право е обусловено от доказването от
страна на ищеца на трудовият договор, полагането на труд от ищеца за период
съразмерен на твърдяното количество платен годишен отпуск, прекратяването
на трудовия договор и размерът на среднодвеното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащо месеца на
прекратяване на трудовото му правоотношение.
В случая твърденията на ищеца за трудовия договор, прекратяването му
2
със зап. №25/12.5.2023 по 325, ал.1, т.1 КТ са безспорни. Според ССчЕ
размерът на обезщетението за неизползване платен годишен отпуск от ищеца
по процесния трудов договор се равнява на 1350,00 лв. След приемането на
експертизата, ищецът намали иска по размер като съобрази цената му със
заключението на вещото лице. Ето защо, и този иск следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.245, ал.2 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на обезщетение за забава е функция от главно вземане, което не е
изпълнено на падежа за определен период от време, през който длъжникът е в
забава. Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже фактите по главните искове,
периодите на забавата и размерите на обезщетенията за забава, които се
равняват на законната лихва увеличена с 10 пункта за исковия период. В
тежест на ответника е да докаже твърдените правоизключващи факти – в
случая – възраженията си срещу главните искове.
В разглеждА.я случай ищецът доказа фактите по главните искове в
посочените части. По отношение на иска по чл.245, ал.2 ГПК доказа и периода
на забавата, тъй като същият е функция на осн. чл.84, ал.2 ЗЗД на договорения
с трудовия договор падеж на изпълнението на задължението на работодателя
за плащане на трудовото възнаграждение. Този иск е доказан и по размер,
който по реда на осн. чл.162 ЗЗД се установи, че за исковия период 1.1.2023 –
2.5.2024 г. се равнява на 2509,29 лв.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с главното вземане по чл.224, ал.1 КТ
следва да се отхвърли, тъй като по делото не се събраха доказателства ищецът
да е покА.л ответникът да плати задължението си – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Относно направените по делото разноски: Ответникът на осн. чл.78,
ал.1 ГПК е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – 86,59 % от 2500,00 лв., т.е.
2164,75 лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 132,76 лв. и обезщетение за направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 303,06 лв., съразмерно
на уважените части от исковете (86,59 % от предявените искове).
На осн.чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
3
на решението в частта по чл.128, ал.1, т.2 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника РЕСТАВРАЦИЯ ЕАД с ЕИК ********* да плати на
ищеца А. И. М. с ЕГН ********** следните суми:
- на осн. чл.128, т.2 КТ - 17022.37 лв. представляваща трудови
възнаграждения по трудов договор от 3.10.2022 г. за периода 1.11.2022 -
15.5.2023 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба –
2.5.2024 г., до изплащане на сумата;
- на осн. чл.224, ал.1 КТ – 1350,00 лв. – обезщетение за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск по трудов договор от 3.10.2022 г. , заедно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 2.5.2024 г., до изплащане
на сумата;
- на осн. чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - 2509,29 лв. – обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.128, т.1 КТ за периода 1.1.2023 – 2.5.2024 г.
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 2164,75 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 173,32 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.224, ал.1
КТ за периода 15.5.2023 – 2.5.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника РЕСТАВРАЦИЯ ЕАД с ЕИК
*********, да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните
суми: 835,27 лв. – за държавна такса и 303,06 лв. – за възнаграждение на вещо
лице, съразмерно на уважените части от исковете
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
настоящото решение само в частта касаеща сумата по чл.128, т.2 КТ от
17022.37 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
4
двадесет и първа от ГПК – с частна жалба пред СГС в едноседмичен срокът
съобщението.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5