Присъда по дело №1124/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта:	8
Дата:	24 февруари 2025 г. (в сила от 24 февруари 2025 г.)
Съдия:	Нина Иванова Кузманова

Дело:	20241000601124
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимира Костова
Членове:Величка Цанова

Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
и прокурора И. А.
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000601124 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК Присъда
от 10.06.2024 г. по НОХД № 422/2018 г. по описа на Софийски градски съд-
СНС/закрит/, ХІ състав
в частта й, с която подсъдимите М. М. К. и В. М. К. са признати за
виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения по чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл.
213а, ал.2, т.5 вр. чл. 142 ,ал.2 т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК за подс.М. М.
К. и по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл.
20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК за подс. В. М. К. и
в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК за тези двама
подсъдими
и вместо това постановява НОВА ПРИСЪДА, както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимите М. М. К. и В. М. К. и двамата със снета по
делото самоличност за НЕВИННИ в това, в периода от 24.10.2013г. до
24.12.2013г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за
1

себе си имотна облага, да са принудили З. Т. М. чрез заплашване / че ще
изпратят техни познати , които ще я пребият от бой/ да извърши нещо против
волята й - ежедневно в продължение на 2 месеца да им заплаща по 10 лв. всяка
вечер за това, че извършва сексуални услуги на обществено място на главен
път София - Русе в близост до разклона за с. Гривица и в близост до Окръжна
болница - гр. Плевен, и с това да са й причинили имотна вреда в размер на 620
лв., като деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група с участници М. Й. К., В. М. К. и М. М. К. и да е извършено от
подс. В. М. К. при повторност – след като е бил осъден по НОХД № 3831/
2010г. на Районен съд - Плевен с Присъда от 06.10.2011г. , влязла в сила на
23.02.2012г., на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба
3000лв., като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 4 години, поради което и на основание чл.304 от НПК ги
ОПРАВДАВА по повдигнатите им обвинения по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл.
213а, ал.2 т.5 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК за подс. М.
М. К. и по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142, ал.2, т. 8
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК от НК за подс. В. М. К..
ИЗМЕНЯ на основание чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК, същата
присъда, както следва:
в частта й, относно определения на основание чл.66, ал.1 от НК на
подсъдимия М. К. М. изпитателен срок от три години, като определя същия за
наказанието от девет месеца лишаване от свобода за престъплението по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 от НК.
в частта й, относно първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия В. М. К. по чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС, като определя същия за наказанието от девет месеца лишаване от
свобода за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите М. Й. К., М.
М. К. и В. М. К., да заплатят всеки един от тях сумата от по 650 лева,
съставляващи направени във въззивното производство разноски, по сметка на
САС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
СГС да се произнесе по веществените доказателства и разноските, за
2

които е пропуснал да стори това по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ВКС на Република
България в 15 – дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 8/24.02.2025г. по ВНОХД № 1124/2024г. по описа
на Апелативен съд-София:

С Присъда от 10.06.2024 г. по НОХД № 422/2018 г., Софийски градски
съд-Специализираният наказателен съд (закрит), 11 състав, е признал
подсъдимите М. Й. К., М. М. К. и В. М. К. за ВИНОВНИ в това, че в периода
от неустановена дата на 2003г. до края на 2012г. в гр. Плевен всеки един от
тримата подсъдими е участвал в организирана престъпна група, с участници
М. Й. К., ЕГН:**********, В. М. К., ЕГН:********** и М. М. К., ЕГН:
**********, като групата е създадена с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.159а, чл.159б и чл.159г, чл.213а ал.2 и ал.3, по чл. 214 от
НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание
чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК във вр. чл. 55,ал.1,т.1 от НК ги е
ОСЪДИЛ на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от
тях, като подсъдимите са признати за НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ за това:
ОПГ да е действала в периода от 01.10.2002г. до неустановена дата на 2003г.,
както и от края на 2012г. до 13.10.2015г., а подс. М. Й. К. и за това да е
ръководил същата ОПГ, като последният е ОПРАВДАН по първоначално
повдигнатото му обвинение за престъпление по 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното
наказание на подсъдимия М. Й. К., да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
режим.
Със същата присъда, СГС-СНС/закрит/ е признал подсъдимите М. М. К.
и В. М. К. за ВИНОВНИ в това, че в периода от 24.10.2013 г. до 24.12.2013г. в
гр. Плевен, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си
имотна облага, са принудили З. Т. М. чрез заплашване /че ще изпратят техни
познати , които ще я пребият от бой/ да извърши нещо против волята й -
ежедневно в продължение на 2 месеца да им заплаща по 10 лв. всяка вечер за
това, че извършва сексуални услуги на обществено място на главен път София
- Русе в близост до разклона за с. *** и в близост до Окръжна болница - гр.
Плевен, и с това й причинили имотна вреда в размер на 620 лв., като деянието
е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с
участници М. Й. К., В. М. К. и М. М. К. и извършено от подс. В. М. К. при
повторност, поради което и
на основание чл. 214, ал.2 т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр. чл. 142 ,ал.2 т. 8
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК за подс. М. М. К.
и на основание чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142,
ал.2, т. 8, чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК и вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК
за подс. В. М. К.
1

ги е ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА всеки един от тях, като подсъдимите са признати за
НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по първоначално повдигнатото им обвинение, за
това:
деянието да е извършено в съучастие с подс. М. Й. К.;
за това да е извършено в периода от неустановена дата на месец
ноември 2009г. до 24.10.2013г. и от 24.12.2013г. до 27.05.2015г.;
както и по отношение размера на причинената вреда на З. М. за
разликата над 620 лв. до пълния размер от 49 087 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. М. К., е определено
едно общо, най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание
чл.66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На същото основание по отношение на подсъдимия В. М. К. е
определено едно общо, най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато времето, през
което всеки едни от подсъдимите е бил задържан по ЗМВР и НПК.

С постановената присъда пъровоинстанционният съд е признал
подсъдимия М. Й. К. за НЕВИНЕН в извършването на престъпление по
чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5 и т.7 вр. чл.141, ал.2, т.8 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за това в периода от неустановена дата на
месец ноември 2009 г. до 27.05.2015г. в гр. Плевен, в съучастие като
съизвършител с М. М. К.- извършител и В. М. К. - извършител с цел да набави
за себе си , за М. М. К. и за В. М. К. имотна облага, да е принудил З. Т. М. чрез
заплашване / че ще изпрати негови познати , които ще я пребият от бой/ да
извърши нещо против волята й - ежедневно в продължение на 5 години и
половина да му заплаща по 25 лв. всяка вечер за това, че извършва сексуални
услуги на обществено място на главен път София - Русе в близост до разклона
за с. *** и в близост до Окръжна болница - гр. Плевен, и с това й причинил
имотна вреда в размер на 49087лв.,като деянието да е извършено в изпълнение
на решение на организирана престъпна група /ръководена от М. Й. К. и с
участници В. М. К. и М. М. К./ и да е извършено при повторност - деецът е
бил осъден по НОХД № 3831 / 2010г. на Районен съд - Плевен с Присъда от
06.10.2011г. , влязла в сила на 23.02.2012г., на две години и шест месеца
лишаване от свобода и глоба 3000лв., като на основание чл. 66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години, поради което и
на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по първоначално
повдигнатото му обвинение с посочената правна квалификация.
2

Отделно от това подсъдимите М. Й. К. и М. М. К. са признати за
НЕВИННИ за това на неустановена дата през месец май 2015г. на главен път
София - Русе в близост до разклона за с. ***, в съучастие като
съизвършители1 да са отнели чужда движима вещ - парична сума в размер
на 120 лв. от владението на З. Т. М. с намерение противозаконно да я
присвоят, като да са употребили за това сила / нанасяне на удари с ръце по
лицето на М. и удряне на главата й в капака на лек автомобил/, като са
ОПРАВДАНИ изцяло по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.
198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият М. М. К. е признат за НЕВИНЕН и за
извършено от него престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр.
чл. 142, ал.2, т. 8 от НК, за това в периода от 01.08. 2012 г. до 31.10.2012г. в гр.
Плевен с цел да набави за себе си имотна облага да е принудил М. Н. К. - ЕГН
********** чрез заплашване /че ще й нанесе побой/ да извърши нещо против
волята й - ежедневно в продължение на 92 дни да заплаща по 10 лв. на ден за
това, че извършва сексуални услуги на обществено място в близост до
Окръжна болница - гр. Плевен, до Медицински институт - гр. Плевен и на
главен път София - Русе в близост до разклона за с. *** и с това да й е
причинил имотна вреда в размер на 920лв., като деянието да е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /ръководена от М.
Й. К. и с участници В. М. К. и М. М. К., като на основание чл.304 от НПК е
ОПРАВДАН изцяло и по вмененото му в този смисъл обвинение.
Присъдата , единствено в осъдителните й части, е обжалвана от
защитникът на тримата подсъдими М. Й. К., М. М. К. и В. М. К.- адв.И. Н..
/Присъдата на СГС /СНС-закрит/ в оправдателните й части, по отношение
периодите на отделните престъпления; оправдаването на подс. М. Й. К. за
ръководене на ОПГ; за извършено в съучастие с другите двама подсъдими
престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5 и т.7 вр. чл.141,
ал.2, т.8, вр. чл.20 от НК; за извършено в съучастие между подс. М. К. и М.
К. престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и
самостоятелно такова от подс. М. М. К. престъпление по чл. 214, ал.2, т.1
вр. чл.213а, ал.2, т.5, вр. чл.141, ал.2, т.8 от НК, първоинстанционната
присъда не е протестирана и съответно не е предмет на въззивен контрол/.
В жалбата на защитникът се развиват оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционния акт в атакуваната му част по
отношение и на тримата подсъдими. Твърди се, че в хода на съдебното
следствие не са били събрани доказателства, които по безспорен и
категоричен начин да установяват съпричастността на подсъдимите към
вменените им престъпления. В допълнение към въззивната жалба се навеждат
доводи за неправилен анализ на доказателствата, относими към обвинението
по чл.321 от НК, довели и до незаконосъобразно крайно становище за вината
на подсъдимите по това обвинение. Твърди се, че изводите на съда почиват
основно на показанията на св. Р. Х., които са били възприети безкритично от
съда и без да бъдат съпоставени с други събрани и проверени доказателства-
3

от една страна СТЕ на мобилен телефон и флаш-памет, установяваща и
понастоящем действия на изнудване от страна на св. Х. спрямо подс. М. К., а
от друга- показанията на свидетелите Е. П. и З. К., дадени в хода на съдебното
производство, сочещи на тенденциозно отношение от страна на св.Х. спрямо
подсъдимите.
По отношение на обвинението по чл.214 от НК, повдигнато на
подсъдимите М. М. К. и В. М. К. също се заявява недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, като се развиват оплаквания по отношение
неаргументираното от съда кредитиране на показания на св. З. М., депозирани
в хода на ДП за сметка на заявеното от нея в съдебното производство и
наличието на вътрешни противоречия в показанията на тази свидетелка.
С оглед на горното, се иска присъдата в атакуваните й осъдителни части
да бъде отменена, като тримата подсъдими да бъдат признати за невинни и
оправдани по обвиненията, за които са били осъдени от първостепнният съд.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на
Апелативна прокуратура-София, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на тримата подсъдими. Заема позицията, че деянията, за
които подсъдимите са осъдени, са доказани по безспорен и несъмнен начин,
изтъквайки, че присъдата почива на убедителна и кореспондираща си
доказателствена съвкупност. Според прокурора фактическите и правни изводи
на първата инстанция следва да бъдат споделени, тъй като са изградени в
резултат на правилен и съвкупен доказателствен анализ, при който не са
допуснати претендираните от защитата нарушения. Застъпва виждането, че
показанията на св. Р. Х. не са тълкувани превратно, като внимателно при
тяхното обсъждане са отчетени влошените й отношения с подсъдимите и
причините за това, като правилно тези показания са възприети с доверие.
Акцентира се върху показанията и на останалите разпитани свидетели,
относими към деятелността по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, както и по
отношение на вторичната престъпна деятелност по чл.214 от НК. В този
смисъл предлага присъдата, като законосъобразна, обоснована и справедлива,
да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимите- адв. И. Н., поддържат изцяло депозираната
жалба. В пледоарията пред Апелативният съд, развива аналогични на
наведените в жалбата доводи и искания. В допълнение на тезата си за оказан
натиск от страна на св. Р. Х. и св. З. З. върху свидетелите в хода на
досъдебното производство с цел депозиране на показания във вреда на
подсъдимите, се позовава на приетата и изслушана във въззивното
производство техническа експертиза, която според защитата сочи на
изнудване от страна на св. Р. Х. спрямо подс. М. К., с цел промяна на нейното
процесуално поведение в хода на съдебния процес. В този смисъл се възразява
срещу кредитирането с доверие на показанията тази свидетелка, както и на
част от останалите разпитани свидетели, които според защитата са били
манипулирани от същата свидетелка, като се твърди и липсата на безспорни
4

доказателства за действия на тримата подсъдими като част от ОПГ в
инкриминирания период от време.
Подсъдимите М. Й. К., М. М. К. и В. М. К., заявяват, че се придържат
към изразената от защитникът им теза, като в допълнителни обяснения пред
въззивната инстанция подс. М. К. заяви, че и към настоящия момент
продължава да е обект на заплахи и изнудване от страна на св. Р. Х. и нейния
приятел.
В последната си дума и тримата подсъдими молят за отмяна на
присъдата и оправдаване изцяло по повдигнатите им обвинения.
Апелативният съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло
правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и
съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са
налице предпоставките, визирани в чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК и в
чл.337, ал.1 т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. К. е баща на подсъдимите М. и В. К., като и тримата
живеят в гр. ***.
С присъда по НОХД № 3831/2010г- по описа на Окръжен съд-Плевен,
влязла в сила на 23.02.2012г., подсъдимите М. К. и В. К. са били осъдени,
всеки един от тях на по две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба
от по 3000 лева, за извършено на 15.06.2005г. престъпление по чл.213а, ал.2,
т.1 и т.4 вр. ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода и
за двамата е било отложено с изпитателен срок от четири години, видно от
приложени справки съдимост на л.83, т.2 и на л.22, т.4 от досъдебното
производство.
През 2002г.-2003г. тримата подсъдими, обединявайки усилията си,
формирали престъпно сдружение за набиране на лица от женски пол, с цел
използването им за развратни действия в страната- предлагане на сексуални
услуги срещу заплащане, като били наясно и с възможността за
осъществяване на тази дейност и извън границите на РБ, в Германия и
Франция, където подсъдимите също имали познати, чрез които да
контролират действията на набраните от тях лица. Така, мотивирани от
възможността за лесна печалба и тримата подсъдими се включили в дейността
на групата, изпълнявайки различни задачи. В крайна сметка, всеки един от
подсъдимите съзнавал, че дейността на изграденото от тях престъпното
сдружение е насочена към набиране на жени, които да предлагат сексуални
услуги срещу заплащане, което пък от своя страна е източник на високи
доходи.
Подсъдимите установявали контакт с млади жени от гр. *** и региона,
които нямали трудови доходи и били в затруднено социално положение. Част
5

от жените познавали / като св. Р. Х./, а с друга част, установявали контакт чрез
други свои познати. Имало и лица от женски пол, които предлагали сексуални
услуги в района на Окръжна Болница- Плевен, до Медицински институт-гр.
Плевен и на главен път София-Русе, в близост до разклона за с. ***/ като св.
М. К., св.З. М. и св. А. С./. Тези лица подсъдимите, „уговаряли“ да предлагат
платени сексуални услуги, ползвайки се от тяхната/ на подсъдимите/ закрила
и срещу заплащане на част от полученото възнаграждение.
Свидетелката Р. К. Х. е родена на ********г. През 2001г., когато е на 16
години, тя се запознала с подс. М. К.. Известно време двамата излизали заедно
и установили близки отношения, след което подсъдимият завел свидетелката в
дома си в кв. ***, в гр. ***, където последният живеел заедно със семейството
си. Свидетелката Х. също останала да живее там, но при разговор с подс. М.
К., последният й заявил, че трябва да работи като проститутка – да предлага
платени сексуални услуги. Първоначално свидетелката не се съгласила, но
след многократни заплахи за саморазправа, както спрямо нея, така и спрямо
нейния брат, склонила да се занимава с проституция, като била контролирана
от подсъдимите, които определяли местата, където да работи. Първоначално
предлагала услугите си на клиенти в заведение, стопанисвано от подс. М. К. в
гр. ***, а впоследствие и на пътя София- Русе, известен сред местните като
„Русенската магистрала“, на разклона за с. ***. Мястото било „контролирано“
от подсъдимите К., известни в района и като „М.“. Там св. Р. Х. правила секс
срещу заплащане с водачи на минаващи автомобили. На това място
свидетелката работела до 17,00 ч., след което, вечерно време се премествала
до Окръжна болница в гр. Плевен. Парите, които изкарвала Р. Х. давала на
подсъдимите. Свидетелката не разполагала с лични средства и се
задоволявала с това, което получавала от подсъдимите, като продължавала да
живее в тяхната къща в гр. ***.
Въпреки изявяваното от св. Р. К. Х. нежелание да извършва сексуални
услуги, освен психическа принуда/че подсъдимите ще навредят на брат й/,
спрямо нея било упражнявано и физическо насилие от подс. М. К., а също и
подс. М. К.. Това се случило поради отказ на свидетелката да прави секс с
клиент, който й бил неприятен. Заради това, подс. М. К. я ударил с юмруци в
областта на веждата, като я сцепил. За този случай, св. Р. К. разказала на леля
си- св. С. П., като съобщила, че раната й е причинена от подс.М. К., но
споделила също и че подс. М. К. я бие. В разговор със своята леля, св. Х. се
оплаквала също и че „М.“ я принуждавали да проституира.
През 2003г., когато св. Р. Х. навършила 18 години, тримата подсъдими
я изпратили да проституира в Швейцария. До Швейцария била придружена от
приятел на подсъдимите. Там тя предлагала сексуални услуги в продължение
на един месец, като изпращала изкараните пари на подсъдимите. Част от
парите свидетелката донесла със себе си след завръщането си в България и ги
предала на подс. М. К., който ги разделил с останалите двама подсъдими-баща
му М. К. и неговия брат В. К.. След прибирането си от Швейцария, св. К.
продължила да живее в дома на подсъдимия М. К. и да работи като
6

проститутка за тримата подсъдими на определените от тях места- на пътя
София- Русе, при разклона за с. *** и пред Окръжна болница в гр. Плевен.
През следващата година, когато св. Р. Х. станала на 19 години, по
решение на тримата подсъдими, отишла да проституира в Германия, в гр.
Бремен. До там била транспортирана и съпроводена от подс. М. К., но не се
задържали дълго, около месец, тъй като нямало много работа. Изкараните от
проституция пари, предоставила на подс. М. К.. Прибирайки се в България,
св. Х. продължила да проституира за тримата подсъдими на двете посочени
по-горе места в гр. Плевен. Пак по указания на подс. М. К., Х. следвало да
следи за външния си вид- да не напълнява и да се облича секси, за да
привлича клиенти.
В периода 2005 г. – до 2007г. свидетелката С. В. работила като
проститутка във Франция. Свидетелката нямала сводник, а извършила
необходимата регистрация за легално упражняване на тази дейност. По
същото време, подсъдимите поискали да настанят при нея св. Р. Х. и тя се
съгласила. Така, в изпълнение на поръчение на тримата подсъдими, Р. Х.
заминала да проституира за тях във Франция, в гр. Троа. За да мотивира по-
лесно свидетелката Х. да извършва платени сексуални услуги на територията
на Франция, подс. М. К. й предложил облага, обещавайки й да закупи
апартамент в гр. ***, в който двамата да живеят. Във Франция, Р. Х. живеела
в апартамент със св. Е. А., която също работела като проститутка. Тъй като св.
Х. била неграмотна, по нейна молба св. Е. А., придружавана и от Х., често
посещавала бюро на „Уестърн юнион“ и оформяла документите, с които от
името на св. Р. Х. били изпращани изкараните от проституция пари на подс.
М. К.. Това се случвало често и с различни като суми преводи. По- голямата
част от парите Х. носела до България на ръка, когато се прибирала. Това
извършвала, водена от обещанието, че с изпратените пари ще си купи
жилище, което й желание било възприето и от св. В. Й..
През периода 2005-2007г. били осъществени шест парични превода от
Франция, с наредител Р. К. Х., както следва: на 26.12.2005г. за сумата от 1350
евро; на 30.12.2005г. за сумата от 500 евро; на 20.08.2007г. за сумата от 1500
евро; на 11.08.2007 г. за сумата от 1240 евро; на 29.08.2007г. за сумата от 1600
евро и на 06.09.2007г. сумата от 1150 евро. Получател на горепосочените
преводи е лицето М. М. К. (виж справката на л.56, том 21 от ДП). Между
същите лица, в периода 2006-2007г., посредством Уестърн Юнион също са
извършвани преводи в евро от Франция на дати: 27.08.,22.08. и 06.08.2007г.
съответно за сумите от 400, 380, 450 евро, както и на 09.05.2007г. за сумата от
300 евро. (виж справката от на л.8-9, том 26 от ДП).
По същото време, във Франция, в гр. Троа работила като проститутка и
свидетелката Е. П., която изпращала изкараните от нея пари на подс. В. К.
отново чрез „Уестърн Юнион“. Св. П. била придружавана до офисите за
извършване на преводи от св. В. Й.. Последната, от своя страна също
проституирала във Франция, на същата улица заедно със свидетелите Р. К. и Е.
7

П.. В резултат на разговори помежду им, св. В. Й. разбрала за отношенията и
зависимостите на двете свидетелки с подсъдимите, а и самата тя добила лични
впечатления от подсъдимите и контролираната от тях дейност при срещи в
България. Св. Й. поддържала отношения със св. К. А. с прякор „С.“. Именно
последният, по молба на подсъдимите М. и В. К., придружавал свидетелките
Р. К. и Е. П. с автобус до Франция. Действията по транспортирането през
границата на страната били осъществени в изпълнение на решение на тримата
подсъдими, действащи в задружно престъпно сдружение.
Св. В. Й. също се занимавала с проституция във Франция в периода
2005-2007г. Въпреки, че работила самостоятелно, св. Й. също била
заплашвана от подсъдимия М. К. и неговия баща, когото нарича с прякор „М.“,
да им дава част от изкараните от нея пари от сексуалните услуги, като тези
заплахи станали много интензивни в края на 2006г. Заплахите отправени от
подсъдимите били свързани с негативни последици за близки на свидетелката
и нейно имущество, което предизвикало сериозни опасения от реализирането
им. Обект на рекет от страна на подсъдимите, бил и св. К. А., който
съжителствал на семейни начала с В. Й., като и двамата се притеснявали от
влиянието на подсъдимите К. в региона.
В същия период, подсъдимите започнали да изнудват и св. С. В., която
също проституирала зад граница, като настоявали да започне да проституира
за тях, имайки предвид да им дава част от изкараните пари от предоставяните
сексуални услуги. Тъй като свидетелката първоначално отказала,
подсъдимите започнали да й отправят закани, че ще й запалят къщата и
свидетелката се принудила да започне да им плаща част от получените от нея
суми. Парите изпращала на подсъдимите М. К. и В. К..
През 2009г. свидетелката И. Г. се запознала със св. Р. К. Х., като и двете
заедно проституирали на пътя София-Русе, до с. ***. От разговорите помежду
им, св. Г. разбрала, че Р. проституира принудително, по настояване на „…М. и
баща му, както и цялото му семейство“. По същото време, поради това, че
работи на т.нар. Русенски път, подс. М. К. поискал от св. Г. да му плаща по 20
лв. на ден, за да може да остане на това място и да упражнява тази дейност.
Първоначално свидетелката отказала, но по-късно след получени заплахи от
подсъдимите М. К. и М. К.и, започнала да им плаща исканата сума от 20 лв.
на ден. Тези пари св. Г. плащала независимо дали излиза на работа или не, като
това продължило през цялата 2010г.
През 2012г. св. А. С. също предоставяла платени сексуални услуги в
района на Окръжна болница –Плевен, като работила „ за себе си“. Заради
мястото, което била избрала за тази дейност, подс. М. К. поискал и от нея да
заплаща по 10 лв. на вечер , като заплашил, че „ще я изсели“ от гр. ***.
Изплашена от това и познаваща фамилията известна като „М.“, свидетелката
С. се съгласила и плащала поисканата й сума през цялата 2012г. на подс. М.
К..
Свидетелката З. М. през 2012г. също се занимавала с проституция, като
8

първоначално тя работила сама на пътя София- Русе, до разклона за с. *** и
около Окръжна болница в гр. Плевен. Това станало известно на подсъдимите,
които настояли да им плаща „такса“ от 10 лева на ден, за да може
необезпокоявано да предлага сексуални услуги на контролираните от тях
места в гр. Плевен. Разбирайки, че и други проституиращи жени плащат на К.,
св. М. се съгласила, тъй се страхувала от разправа с нея от страна на
подсъдимите. Парите плащала или на М. К. или на брат му В. К..
Впоследствие, през 2014 сумата била увеличена на 15 лева на ден, които св.
М. отказала да плаща. По този повод, при нея дошли да се разправят
подсъдимите М. К. и М. К., които й нанесли побой и я ударили в капака на
автомобила, с който пристигнали.Това се случило на 05.06.2014г., по обяд,
когато свидетелката била на едно от местата, които използвала за да
проституира- пътя София- Русе. Ведно с нанесеният й от двамата подсъдими
побой, подс. М. К. издърпал чантата на св. М. и принудително взел от там
сумата от 120 лева, заявявайки й, че „..местата са техни“ . Свидетел на
случката станал св. З. К., който бил по същото време на мястото, заедно със
св. М..
През 2012г. свидетелката М. К., също предлагала платени сексуални
услуги на територията на гр. Плевен- в района на Окръжна болница, до
Медицински институт-гр. Плевен. Работила самостоятелно на посочените
места. Това обстоятелство станало известно на подсъдимите и в резултат на
взето от тях съвместно решение, подс. М. К. отишъл при св. К. и й обяснил,
че за да работи необезпокоявано на контролираните от тях места, трябва да
заплаща по 10 лева на ден в противен случай ще я пребие. Свидетелката К.
плащала няколко месеца посочената сума, но след известно време, през
м.11.2012г. престанала. Тогава подс. М. К. й отправял закани, че ще й счупи
краката, с цел да я принуди да продължи да му плаща уговореното. В същия
този период, когато спряла плащанията, св. М. К. била нападната и бита от две
непознати за нея момчета, които й заявили, че идват по поръчение на М., за да
се махне от мястото, където проституира.
В хода на започналото досъдебното производство са били извършени
множество процесуално-следствени действия-обиски на подсъдимите лица,
претърсвания и изземвания от жилища и автомобили ползвани от
подсъдимите и техни роднини, като в резултат на това са приобщени
множество веществени доказателства. Някои от тях са били обект на
експертни изследвания. Установява се, че автомобилите ползвани от
подсъдимите лица, не са били регистрирани на тяхно име, а на лица, с които
същите са в близки отношения и съжителстващи на семейни начала.
Видно е от заключението на назначена и извършена техническа –
трасологична експертиза /т. 8, л. 10 от ДП/, чиито обект на изследване са били
номерата на рамите и двигателите на шест броя автомобили, иззети и
приобщени като веществени доказателства, а именно – „Мерцедес ЦЛС 500“ с
рег. № ********, „Мерцедес С 500“ с рег. № ********, „Мерцедес С 320
ЦДИ“ с рег. № ********, „Мерцедес Б 200 ЦДИ“ с рег. № ********, „БМВ 320
9

ЦИ“ с рег. № ******** и „Линкълн“ с рег. № ********, че не са установени
следи от интервенция за промяна в номерата на рамите.
Съгласно приетите и неоспорени заключения на съдебно – стоковите
експертизи, назначени в хода на досъдебното производство /находящи се в том
9, л. 2, л.4, л.6, л.8, л.10 и л.12 от ДП/, пазарната стойност на иззетите леки
автомобили, възлиза както следва:
лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 500“ с рег. № ********,
собственост на С. И. Л., към момента на изземване на автомобила –
13.10.2015г., е в размер на 22 300, 00 лв.
лек автомобил марка „Мерцедес С 500“ с рег. № ********, собственост
на С. И. Л., към момента на изземване на автомобила – 13.10.2015г., е в размер
32 800, 00лв.
лек автомобил марка „Линкълн“, модел „Town car Executive“, с рег. №
********, собственост на „Плюс-ТМ“ ЕООД гр. Плевен, към момента на
изземване на автомобила – 13.10.15г. е била 14 400, 00лв. /четиринадесет
хиляди и четиристотин лева/.
лек автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № ********,
собственост на С. К. В., към момента на изземване на автомобила –
13.10.2015г., е в размер 9 100, 00лв.
лек автомобил марка „Мерцедес Б 200 ЦДИ“ с рег. № ********,
собственост на С. К. В., към момента на изземване на автомобила –
13.10.2015г., е в размер 11 500, 00 лв.
лек автомобил марка „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ********, собственост на
Л. К. А., към момента на изземване на автомобила – 13.10.2015г., е в размер на
6 400, 00лв.
Веществените доказателства, иззети при претърсвания на различни
помещения и обекти в гр. Плевен, обитавани от подсъдимите и имащи връзка
с дейността им и съдържащата се в тях информация, са били предмет на
назначени в хода на досъдебното производство компютърно-технически
експертизи, приети в хода на съдебното производство.
С извършената в хода на досъдебното производство компютърно-
техническа експертиза /т.10 л. 4 от ДП/, са били свалени и подробно описани в
заключението данни, съдържащи се в 1 бр. преносим компютър, марка НР,
модел 450, със сериен номер 2CE3371KDD, иззет с протокол за претърсване и
изземване от 13.10.2015г. от гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*.
Съгласно заключението на приетата компютърно-техническа експертиза
/т.10 л. 24 от ДП/ на оптичен и хартиен носител е била свалена потребителска
информация от 1 бр. мобилен телефон, марка Nokia, модел 620 с IMEI
356715053147701, заедно със СИМ карта номер 8935-9050-0007-0639, иззет с
протокол за обиск и изземване от 13.10.2015г. в гр. ***, ул. „***“ №8.
Видно от заключението на компютърно-техническа експертиза /т.10 л.
10

45 от ДП/, потребителска информация от 1 бр. мобилен телефон, марка Nokia,
модел RM 944 с IMEI 1 353669/06/679160/4 и IMEI 2 353669/06/679161/2 със
съдържаща се в него СИМ карта на Глобул, иззет с протокол за обиск и
изземване от 13.10.2015г. в гр. ***, ул. „***“ № 32, съдържаща списък с
абонати и телефонни обаждания, е приложена на оптичен и хартиен носител.
Видно е от заключението на приетата компютърно-техническа
експертиза /т.10, л. 56 от ДП/, че са били свалени данни, подробно описани в
заключителната част, съдържащи се в 1 бр. телефон, марка Samsung Galaxy
SIII Neo GT с IMEI 358316/06/184660/4 с поставена в него СИМ карта на
Теленор с номер: 89359-05000-05073-23767, иззет с протокол за обиск и
изземване от 13.10.2015г. от гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап. *.
Обект на назначената и приета компютърно-техническа експертиза /т.11
л. 4/ е бил и 1 бр. мобилен апарат „НТС One M8“ с IMEI 358714053389528 с
поставена в него СИМ карта на Глобул, с номер: 8935-9050-0002-1397, иззет
на 13.10.2015г. от адрес в гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх. *, ет.*, ап.*. Съгласно
даденото заключение от изследвания мобилен телефон са били свалени
телефонния и адресен указател, хронология и съдържанието на входящи,
изходящи и пропуснати повиквания, както и съобщения.
От изготвена компютърно – техническа експертиза /т.12 л.4 от ДП/,
чиито обект на изследване и бил преносим компютър, марка Asus, модел
X54H, със сериен номер C4N0AS289276158, иззет с протокол за претърсване и
изземване от 13.10.2015г. от адрес в гр. ***, ул. „***“, бл. *, вх.*, ет.*, ап. **,
се установява, че подробно е изследвана историята на всички програми за
работа с интернет и електронна комуникация, а от възстановените файлове не
са открити потребителски документи, имащи отношение към поставените
въпроси.
Обект на приетата компютърно – техническа експертиза /т.13, л.4 от ДП/
е бил мобилен телефон марка Samsung Galavy SIII /GT-i9300/ с IMEI:
354793055726766 с поставена в него СИМ карта на Теленор с номер: 89359-
05000-05073-23965 и карта памет micro SD с капацитет 8GB, иззет с протокол
за обиск и изземване от 13.10.2015г. от адрес в гр. ***, ж.к „***“ № *, вх. *, ет.
*, ап. ***. Видно от заключението е била свалена съдържащата се
потребителска информация – телефонния и адресен указател, хронология и
съдържание на входящи, изходящи и пропуснати повиквания и съобщения.
Със заключението на назначената компютърно-техническа експертиза
/т.14 л. 3 от ДП/ на оптичен и хартиен носител е била свалена потребителска
информация - телефонния и адресен указател, хронология и съдържание на
входящи, изходящи и пропуснати повиквания и съобщения от мобилен
телефон марка Nokia 101 с IMEI 1:359073/04/925012/3 и с IMEI 2:
359073/04/925013/1, с поставена Сим карта на Глобул, иззет с протокол за
обиск и изземване от 13.10.2015г. от адрес в гр. ***, ж.к „***“ № *, вх. *, ет. *,
ап. ***.
Съгласно заключението на изготвената компютърно – техническа
11

експертиза /т. 15, л.4 от ДП/, чийто обект е бил мобилен апарат марка Samsung
Galaxy S IV Mini LTE /GT-i9195/ с IMEI 357737/05/009977/5 с поставена в него
СИМ карта на Telenor с номер: 89359-05010-05058-49779 и карта памет
SanDisk с капацитет 4 GB, е била свалена, на оптичен и хартиен носител,
потребителска информация - телефонния и адресен указател, хронология и
съдържание на входящи, изходящи и пропуснати повиквания и съобщения.
Установено е наличие на инсталирано безплатно приложение Viber, както и
данни за проведени разговори.
Съгласно заключение, дадено в Експертна справка № 6 / т. 16, л. 5 от
ДП/, иззетите с протокол за претърсване и изземване от 13.10.2015г. на адрес
в гр. ***, ул. „***“ № 11, ап.8 четири броя банкноти с номинал 50 евро с
номера, както следва: Z373936921, Z37393692177, Z373936921, Z373936921,
са недействителни /фалшиви/, като признаците, указващи фалшификация на
банкнотите, са подробно описани в т.7.1 от експертната справка.
Установява се от заключението на назначената съдебно-оценителна
ювелирна експертиза /т.27 л. 3 от ДП/, че обект на експертизата са били
различни златни и ювелирни изделия, иззети на 13.10.2015г. при претърсване
и изземване от жилище, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап.
*** от М. Й. К. и от жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 11 от М. М.
К.. Експертизата е определила количеството, карата, теглото, произхода и
стойността на отделните изделия, като е определила, че общата стойност на
всички е 43 461,99 лв.
С оглед обясненията на подс. М. М. К., дадени в хода на
първоинстанционното производство, съдържащи изявления, че същият е
изнудван от св. Р. К. Х. за сумата от 20 000 лева, в замяна на това, тя да
промени позицията си в хода на съдебното производство и да облекчи
неговото и на останалите подсъдими процесуално положение, в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, като веществени доказателства са
приобщени един брой мобилен телефон Samsung модел SM-A505FN_DS
Galaxy А50 , с IMEI: 358690109080925 и IMEI: 358691109080923 и флаш-
памет Kingston, с капацитет 4 GB/приемо-предавателен протокол от
05.08.2020г. на л. 522 и от 20.09.2021г. на л.643 от първоинстанционното дело
/.
Върху записите, съдържащи се в двата обекта, е била назначена и
изготвена още в първата инстанция видеотехническа експертиза (с протоколно
определение от 20.05.2021г.), която е приета и изслушана във въззивното
производство в с.з. на 24.02.2025г. Според заключението й, приложено към
въввизното дело/ на л.67-114 от делото /, изследваните аудио и видео файлове
са свалени от представения мобилен телефон на флаш -паметта. Не се
установяват данни за тяхното манипулиране. Информацията от аудио
файловете е извлечена и показана в 6 приложения към експертизата.
Установена е и хронологията на разговорите.

12

Така изложените от въззивната инстанция фактически положения, до
голяма степен се припокриват с възприетата от първия съд фактология, която
независимо, че е представена в по-кратък вид, в преобладаващата си част е
правилно установена, с определени изключения, някои от които по детайли, а
други, отразяващи се при решаването на въпросите за вината, ще бъдат
коментирани по-долу.
За изграждането на фактическите си изводи, първостепенният съд е
обсъдил доказателствата поотделно за отделните престъпления, повдигнати на
всеки един от подсъдимите.
По отношение на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от
НК, съдът се е позовал на показанията на св. Р. Х. дадени в хода на съдебното
следствие, на показанията на св. З. З., на прочетените на основание чл.281 от
НПК показания, депозирани в досъдебното производство от свидетелите С. В.,
Е. А., К. А., В. Й., А. С., В. Ф., И. Г. и отчасти от показанията на св. С. П./
последните, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл.281 от НПК/, на инкорпорираните веществени доказателства.
Макар от първия съд да са останали без коментар изготвените експертни
заключения на назначените компютърно-технически и стоково оценъчни
експертизи, то настоящият състав прие, че всички посочени по-горе
експертни заключения заслужават кредит на доверие, тъй като същите са
компетентни, обективни, ясни и са отговорили в пълнота на поставените им
задачи.
Въззивният съд кредитира и заключението на приетата и изслушана
входа на въззивното съдебно следствие компютърно-техническа експертиза,
която в пълнота е изследвала записите, съдържащи се в предоставените от
подс. М. К. обекти и е отразила подробно съдържанието на аудио-файловете,
съдържащи в тях.
Протоколите за осъществените процесуално-следствени действия по
делото – за обиск и за претърсване, са процесуално изрядни, тъй като са
изготвени при спазване на разписаните процесуални стандарти. Приобщените
чрез тях веществени доказателства, като събрани по предвидения в НПК ред
и относими към предмета на спора, могат да бъдат ползвани при изграждането
на фактическите положения по делото.
Показанията на свид.Р. К. Х., депозирани устно и непосредствено на
съдебното следствие, първата инстанция е оценила като обективни и в
синхрон с кредитираните от нея показания на свидетелите С. В., Е. А., В. Й.,
К. А., А. С., В. Ф., И. Г., З. З., отчасти и от показанията на св. С. П., дадени в
първоинстанционното производство и пред съдия на досъдебното
производство (приобщени по реда на чл.281, ал.1, от НПК).
Подходът на първостепенният съд към показанията на св. Р. Х. е
принципно верен, тъй като сведенията, които това лице съобщава, са много
подробни, подредени и логични. В показанията й не се долавя стремеж за
13

изкривяване на релевантните за делото факти. Всъщност, освен правилно
отчетеното съответствие на показанията на Х. с горепосочените гласни
доказателства, изложеното от нея кореспондира и на доказателствата за
придобитото движимо и недвижимо имущество от подсъдимите и за
наличните им превозни средства, на доказателствата за финансовите
трансфери чрез Western Union, които освен установяващи прехвърляне на
пари, показват и в кой момент лицето се е намирало извън България.
Показанията на свид.Р. Х., са ценен източник на доказателствена информация
за механизма на функционирането на престъпното сдружение създадено
между подсъдимите, за съществуването му дори преди възприетия от СГС-
СНС/закрит/ момент на възникване, за отношенията между тримата
подсъдими, за тяхното поведение и разпределение на ролите им, за предмета
на дейност на сдружението, за механизма, по който този предмет на дейност е
бил осъществяван и за финансовите облаги, които е носел.
Обстоятелството, че св. Р. Х. още като непълнолетна, на 16 години , се е
запознала с подс. М. К. и заживяла в дома му в гр. *** не се оспорва дори от
обясненията на последния. Заявеното обаче от свидетелката, че още тогава е
била принудена да проституира, не е изолирано и среща подкрепа в
показанията на св. В. Ф., дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство/ на л.108, т.5 от ДП/ и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от
НПК. В тези показания, св. Ф. заявява факти, споделени й от Р. Х., която пред
нея се е оплаквала от тормоз от страна на тримата подсъдими, като съобщава
и за лично възприет побой, нанесен на Х. от подс. М. К. в гр. ***. За
упражнявана принуда чрез сила спрямо св. Р. Х., говори и св. С. П., нейна
леля, в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК/ на л.80
и л.82, т.5 от ДП/, които са били кредитирани от първата инстанция. В
показанията от досъдебното производство, св. П. ясно е заявила за
оплакванията на Р. Х. и нежеланието й да проституира за подсъдимите К.,
като и за упражняван психически и физически тормоз. В потвърждение на
това св. П. твърди, че е виждала Р. Х. със синини по тялото, със сцепена
вежда, заявявайки, че й е причинена от подс. М. К., както и че при
неколкократни опити да избяга, е била търсена от подсъдимите М. и В. К. и
извеждана насила от дома на леля си. Въпреки, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие св. С. П. не е поддържала
прочетените й показания от досъдебното производство, то правилно
първостепенният съд е кредитирал приобщените, чрез прочитане показания от
досъдебното производство, доколкото същите кореспондират на заявеното от
св. Р. Х., а също и на заявеното от св. Ф. за упражнявано насилие от страна на
тримата подсъдими, чрез нанасяне на побои на Х. и принуждаването й да
извършва противно на волята си сексуални услуги. Отделно от това,
показанията на св. С. П., депозирани в досъдебното производство, се
характеризират с конкретика за определени действия на подсъдимите/“…М. я
дърпаше навън. В. стоеше на вратата в това време. Аз казах на М. :“Остави момичето“…. В
14

крайна сметка М. с помощта на брат си В., успяха насила да набутат Р. в колата….“/, дори и
периоди на действията, за които П. свидетелства/“..в началото на април 2003г.,
когато за първи път дойдоха да я търсят у дома…“, „“ Зимата на 2012г. помня за един
случай…Това беше последният път, когато Р. дойде у нас, бягайки от М.…“/. Поради това,
заявеното от свидетелката П. в съдебно заседание, че е била принудена да
депозира такива показания, не може да бъде възприето с доверие. Нелогично
е свидетелката да си е „измислила“ толкова много факти, кореспондиращи на
факти, съобщени и от други свидетели. Обсъдени в съвкупност с показанията
на Р. Х., както и на св. В. Ф., показанията на св. П. допринасят за изясняване
на отношението на подсъдимите спрямо Х., поставянето й в страх и
зависимост от подсъдимите, още докато същата е била 16 годишна.
И макар да е кредитирала изцяло показанията на свид.Р. Х., първата
инстанция, противно на тези показания, е приела, че първоначалният момент
на формиране на престъпното сдружение между подсъдимите е през 2003г. на
неустановена дата, когато свидетелката е навършила пълнолетие. Наличните
доказателства установяват, че св. Х. е принуждава да извършва сексуални
услуги още от запознанството си с позд. М. К., когато е била 16 годишна.
Въззивната инстанция следва само да маркира това обстоятелство, с оглед
липсата на протест в оправдателната част на обвинението, досежно периода на
действие на престъпната група и невъзможността за корекция на присъдата.
Правилна е оценката на първостепенния съд на показанията на
свидетелите С. В., Е. А., В. Й. и К. А., които подробно и неизменно в
съдебното производство, така и в показанията си от досъдебното, са изложили
лично възприети от тях обстоятелства относно дейността на св. Р. Х. и св. Е.
П. зад граница в периода 2005-2007г., както и за връзката на подсъдимите с
тази тяхна дейност.
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие/ на л.115 от
НОХД/, св. С. В. е посочила, че е работила като проститутка във Франция и по
настояване на подс. М. К. е приела Р. Х. да живее при нея във Франция, в гр.
Троа. Установява също, че св. Х. е предоставяла сексуални услуги срещу
заплащане, а изкараните пари от тази дейност е изпращала на подсъдимите
чрез Уестърн Юнион. Това, което св. В. твърди е, че самата тя е била обект на
заплахи от страна на подсъдимите, които са искали от нея да работи за тях, за
това и била принудена да изпраща пари, както казва тя на „М.“ и на „В.“.
Изцяло съответстващи на показанията на св. С. В. са и показанията на
св. Е. А., която също установява познанството си с Р. Х. при престоя на
последната във Франция и това, че се е занимавала с проституция. В
показанията, дадени пред съдия/ на л.68 и л.73, т.5 от ДП/ в хода на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, св.
А. ясно говори за конкретни разговори с Р. Х. и за нежеланието на последната
да проституира, както и за заплахи към нея от страна на подсъдимите за
побой. Дори свидетелства да е присъствала на такъв, нанесен от тримата
подсъдими спрямо Р. в гр. ***/“… Виждала съм също така М., М. и В. да я бият на
15

улицата, където тя проституира –ул. *** в гр. ***…“/. Това, което категорично заявява
св. А. е, че лично е съпровождала Р. Х. да извършва преводи на парични суми
от Франция на името на М. М. К., като твърди, че на Р. е обещавано с
изпратените пари да й закупят жилище, каквото така и не получила.
Вярно анализирани и кредитирани с доверие са и показанията на св. В.
Й., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство/ на л.89, т.5 от ДП/,
приобщени чрез прочитане и поддържани в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция. Подобно на свидетелките А. и В., така и св. Й., дава
сведения за деятелността на Р. Х. и Е. П. във Франция в периода 2005-2007г.,
за това, че двете са се занимавали с проституция принуждавани от
подсъдимите, че са превеждали изкараните пари на М. и В. К. и за това, че са
търсили съдействие, поради неграмотност за извършваните преводи от
другите свидетелки. Напълно кореспондиращи помежду си са показанията на
свидетелките В., А. и Й. досежно времето, начина на пребиваване на Р. Х. и Е.
П. във Франция, отношенията им с подсъдимите, изградените зависимости,
включително и за дейността, упражнявана от тях в България, контролирана от
подсъдимите К.. Нещо повече, свидетелките, категорично твърдят, че те също
са били обект на изнудване от страна на подсъдимите, които са знаели, че се
занимават с проституция, като заплахите са били съвсем реални, тъй като
разпитани свидетелките установяват, че в резултат на отправените им заплахи
са били принудени да дават пари на подсъдимите. Св. В. Й. заявява „…когато
бях във Франция, М. М. ми звъня по телефона и ми каза:“Ти защо не ни
помогнеш с пари? …След това „ако може“ стана „да ми дадеш“. Давала съм
му няколко пъти в период, когато съм била там, защото имах обаждане по
телефона от М. и ми каза:“Внимавай какво правиш, защото ще целуваш
децата си студени.“ Св. С. В. също твърди в показанията си в съдебното
производство: „Заплашвали са ме К.. 2006 година или 2005 година беше
това…. М. ми се обади, заплашва ме, каза, че щял да ми запали къщата.
Защото искаше да работя за него проститутка.“ Първостепенният съд
обосновано се е доверил на показанията на свидетелките С. В., Е. А. и В. Й.,
включително и на прочетените показания от досъдебното производство, като
съобщеното от тях е било в момент по-близък до инкриминираните събития,
още повече то е било и потвърдено след прилагането на процедурата по
чл.281, ал.1 от НПК от свидетелките А. и Й.. Коментираните показания са
подкрепени и от св. К. А., разпитан в хода на съдебното следствие/ на л.213 от
НОХД/, който подобно на предишните свидетелки е очевидец на дейността,
упражнявана от Р. Х. и Е. П. във Франция през 2006-2007г. Този свидетел
твърди, че по молба на подсъдимите М. и В. М. е придружавал Р. и Е. с
автобус до Франция, където двете са проституирали, а парите двете са
превеждали и носили на подсъдимите. Отново от показанията на този
свидетел става ясно, че подс. М. К. е рекетирал и него за пари „4-5 хиляди евро
на човек, на мен, на сестра ми С. С. и на В., с която живея на семейно
начала….Много закани бяха, различни, че ще палят.“ И макар от показанията
на този свидетел да не става ясно каква точно е била неговата ангажираност
16

към упражняваната от С. В. и В. Й. дейност във Франция, то без съмнение се
установява, че те двете са били изнудвани от подсъдимите именно заради
дейността им като проститутки и посредством заплахите са били „вербувани“
да работят за „М.“, превеждайки им част от изкараните пари.
Показанията на свид. Е. П. пред първостепенния съд, че работила като
проститутка в гр. Плевен сама, без сводник, че била рекетирана от Р., от „Ш.“,
както свидетелите наричат св. З. З. и лелята на Р. - С., че във Франция била
изпратена да проституира от „С.“ / св.К. А./ и „Ш.“, а там св. С. В., известна
като „А.“ събирала парите й от проституция, не отговарят на заявеното от
свидетеля при разпита й пред разследващ орган (чието съдържание е било
прочетено на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК) и на кредитираните
показания на преждецитираните свидетели Р. Х., С. В., Е. А., В. Й. и К. А..
Отричането на досъдебните показания с оправданието, че са го „писали в
дирекцията“, обосновано е било изключено от достоверната доказателствена
маса. Подобно твърдение се явява не само опровергано от показанията на
свид.С. В. (въпросното лице известно като А.), от показанията на св.В.
Й.(която твърди, че лично е виждала Е. П. да праща пари на подс. В. К.), от
показанията на св. Е. А.(която също е виждала Е. във Франция и знае, че
работи за „М.“), но е и крайно неубедително. Няма как да се повярва, че
свидетелката била рекетирана от Р. и „Ш.“, след като доказателствата по
делото сочат, че последните двама са заедно след 2012г. и оттогава насетне
имат отношения. Отделно, в показанията си от досъдебната фаза, св. П. е
заявила, че е живяла в дома на подсъдимите под наем, като е нелогично
твърдението й, че е имала различни други сводници. Конкретно показанията
на св. Е. П. пред първостепенния съд, въззивната инстанция оценява като
тенденциозни и изложени единствено, за да обслужват защитната теза на
подсъдимите, която в основните си елементи е идентична. Видно е от
възприетия доказателствен материал, че св. Е. П. е имала здравословни
проблеми, заради който е била зависима от подсъдимите.
За изграждане на фактическите си изводи относно задружната дейността
на подсъдимите, свързана с упражняван рекет и заплахи от тях спрямо
различни лица, занимаващи се с проституция в гр. Плевен и района,
първостепенният съд е кредитирал показанията на св. И. Г., приобщени чрез
прочитане на протокола за разпит на свидетелката от досъдебното
производство пред съдия/ на л.78, т.5 от ДП/. Тези показания са анализирани
правилно, като установените факти на познанство на св. Г. с Р. Х. през 2009г.,
когато и двете са работили като проститутки в гр. Плевен, причините Р. да
проституира, а именно, че „ са я карали да работи принудително М. и баща
му, както и цялото му семейство“, са такива, които се съдържат и в други
гласни сведения по делото. Това, което св. Г. допълнително заявява в своите
показания, е че същата, подобно на други жени, е била заплашвана от „М. и
баща му“, да плаща 20 лева всеки ден, за да остане да работи като проститутка
на мястото до разклона за с.***. И това, според показанията на Г. е ставало
през цялата 2010г. Правилно тези показания са възприети като логични и
17

кредитирани с доверие, като въззивната инстанция не се съгласява с изводите
на първия съд, че показанията на Г. не установяват плащането на т.нар. „такса
спокойствие“ на подсъдимите, в точност на М. и М. К.. Това е така, понеже
тези показания са разгледани от първостепенният съд изолирано от
останалите, установяващи трайно възприета линия на поведение от
подсъдимите. Такива са показанията на св. А. С., които също са били
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК и са дадени в досъдебното
производство, пред съдия/ на л.111, т.5 от ДП/. Показанията на свид.С. по
релевантните за делото факти, свързани с нейното изнудване от подс. М. К. за
плащане ежедневно на сумата от по 10 лева за това, че проституира на места,
които са контролирани от подсъдимите, плащани през 2012г. са
последователни и логични, а по отношение характера на отправените закани,
кореспондират на кредитираните показания на св.Р. Х., на св. С. В. и св. В. Й..
Като цяло, първостепенният съд правилно е дал приоритет на
показанията на свидетелите Е. А., В. Й., В. Ф., А. С., И. Г., дадени на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, защото
изложеното от тях в тези разпити, е било автентично и е отговаряло напълно
на достоверния доказателствен материал. Няма как обсъжданите показания да
са били съчинени по нечие указание, тъй като освен ситематизирани, в тях се
съдържат толкова специфични факти, относими към впечатленията на всеки
от свидетелите поотделно, че е невъзможно да са били манипулирани и то под
давлението на един и същи субект, на когото впоследствие в съдебното
производство, тримата подсъдими приписват привличането си към процеса, а
именно Р. Х.. Правилен е подхода на първостепенният съд и по отношение
показанията на св. С. П., кредитирайки тези, които свидетелката е дала в
досъдебното производство, дори само пред разследващ. Подобно на
преждеобсъжданите показания и дадените от св. П. в досъдебното
производство показания, са наситени с конкретни факти, които не могат да
бъдат обяснени с неграмотност, както твърди свидетелката в съдебно
заседание.
Неоснователни са упреците на защитата към ползването на показанията
на свидетелите от досъдебното производство, вместо дадените устно и
непосредствено пред първата инстанция, защото избирането на
доказателствения източник (или част от него), служещ за формирането на
фактическите положения по делото, зависи от законосъобразното му
ангажиране, относимост и достоверност. Още повече, че приобщените
показанията са били потвърдени, както и от самите свидетелки/ св. Е. А. и
св.В. Й./, така и от множество други гласни доказателства и не могат да бъдат
пренебрегнати. Аргументите на първия съд да кредитира показанията от
досъдебното производство на част от свидетелите, поради близостта им до
инкриминирания период, са правилни, защото именно поради тази причина
изнесените от свидетелите сведения са по-конкретни и пълни. В голямата си
част показанията на свидетелите, макар и в досъдебната фаза, са депозирани
пред съдия, което в значителна степен е гаранция за спазване на техните права.
18

Пред първата инстанция е депозирал показания и св. З. З./ известен като
„Ш.“/, в които потвърждава факта, че познанството им с Р. Х. е от края на
2012г., като заявява, че е знаел за това, че тя е работила като проститутка за К..
Не отрича факта, че е бил сводник на Р., но в следващ период след 2012г., а не
както твърди в изолираните си показания св. Е. П.. Приобщените показания на
свид.З. от досъдебното производство (дадени пред орган по разследването), в
общи линии се припокриват с тези дадени в хода на съдебното следствие, в
които свидетелят е описал два случая станали му известни за нанесен побой
над Р. Х. от М. К. и от неговия брат В., и двата случили се в гр. Плевен, където,
според показанията на З. „подсъдимите държат местата за
проститутките –на Ловешкия път, на Русенската магистрала и покрай
Окръжна болница“ . За изложените от свидетеля факти и събития, тези
показания, резултат от личните му възприятия, отговарят изцяло на останалия
заслужаващ доверие гласен и писмен доказателствен материал.
Така, показанията на Р. Х., съпоставени и с обсъдените по-горе
свидетелски показания, предвид кореспонденцията помежду им, както и на
писмените доказателства заслужават, според въззивният състав, нужния
кредит на доверие, тъй като коректно и последователно описват механизма на
функциониране на престъпното сдружение, формирано от подсъдимите. Няма
как свид.Р. Х. под давление на св. З. З. да е дала обсъжданите показания,
защото заявените от нея факти касаят период от 2001г. до 2012г., през който
св. З., т.нар. Ш., не е имал отношения с нея. В показанията си относно горния
период, Х. говори за начина, по който е била принуждаване да проституира в
гр. Плевен, описва пребиваването си в чужбина, отново с цел предоставяне на
платени сексуални услуги- първо Швейцария, после в Германия и накрая
Франция, което е ставало в резултат на решение и на тримата подсъдими,
начина за прехвърляне на паричните средства в България – физическо
транспортиране и нареждане на преводи, като е конкретизирала и на кое лице
са изпращани и предавани сумите. Последователни са показанията на св. Р. Х.
и по отношение на дейността, упражнявана от нея в България, отново
контролирана от подсъдимите, местата в гр. Плевен, където е била
принуждавана да работи, сумите, които е получавала от клиенти и
предоставяла на подсъдимите, както и обещанията за възмездяване с жилище,
което така и не получила. Заявените от свидетелката Х. обстоятелства,
намират съответствие с всички коментираните по-горе свидетелски
показания, поради което не може да се приеме твърдението на защитата за
тяхната тенденциозност. Освен това, свидетелката излага факти относно
упражнявано в годините системно изнудване на различни лица, занимаващи
се с проституция в гр. Плевен от страна на подсъдимите, които показания са
потвърдени от разпитаните в първоинстанционното производство лица, както
и в приобщените им по съответния ред показания.
Възраженията на защитата за оказван натиск от страна на св. Р. Х. и
нейния последващ приятел и сводник З. З. /“Ш.“/ спрямо част от свидетелите
за депозиране на показания във вреда на подсъдимите, целящи
19

дискретитирането на изнесената от свидетелите информация, не са в
състояние да променят изразеното по-горе мнение на въззивната инстанция.
Безспорно отношения между св. Р. Х. и подс. М. К. са се влошили в известна
степен предвид това, че свидетелката не е получила очакваното от нея
възмездяване за работата, която същата принудително е извършвала в полза на
подсъдимите. Това предпоставя разглеждането на дадени сведения с по-
голяма критичност, но не и автоматичното им игнориране. Разгледани в
съвкупност с обсъжданите до момента гласни доказателства, съобщените от
св. Х. факти и обстоятелства, не са изкривени или изопачени, а намират
сериозна подкрепа в останалата доказателствена маса. Независимо, че законен
повод за образуване на настоящото дело е станал депозиран от Р. К. Х. сигнал,
това не означава, че наказателното преследване (разпростряло се и върху
събитията от 2003г. до 2012г.) е съставлявало „заговор” срещу подсъдимите.
Прехвърлянето на фокуса изцяло върху свид.Р. Х. и представянето й като
дирижиращ разследването, цели, според настоящата инстанция, единствено
благоприятстване положението на подсъдимите, а не поднасяне на фактите
правдиво, което се установява от липсата на корелация между обясненията им
и ценения с доверие доказателствен материал.
Оборени се явяват обясненията и на тримата подсъдими, за липсата на
каквото и да е отношение към дейността на различни лица, занимаващи се с
проституция в гр. Плевен, предвид това, че кредитираните гласни
доказателства еднопосочно изясняват действителните им занимания. Във
възприетите с доверие свидетелски показания, обсъдени по-горе в мотивите,
се съдържат еднопосочни сведения за набирането от „М.“/както свидетелите
наричат подсъдимите/на лица от женски пол с цел предоставянето на
сексуални услуги, за упражняван контрол по отношение на лицата, които
биват допускани да проституират на точно определени места в гр. Плевен и за
действия по изнудване и закани с цел заплащане на „такса спокойствие“, за да
могат тези лица да проституират на избраните места. Всички коментирани по-
горе показания на свидетели съвкупно сочат, че подсъдимите, през
инкриминирания за процесното сдружение период, са получавали определени
суми пари от проституиращите жени, както и парични преводи от чужбина от
лицата, набрани и транспортирани лично от тях-Р. Х. и Е. П..
Обстоятелството, заявено от подс. М. К., че няма връзка с дейността на
синовете си, тъй като е живял отделно с друга жена и е във влошени
отношения с другите двама подсъдими, се оборва от третираните с доверие,
съответстващи си показания на свидетелите Р. Х., В. Й., И. Г. и Е. А..
Свидетелката В. Й. заявява в показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие, че е посещавала дома на М. К. и „когато отидох той беше заедно
със синовете си“, а в същите показания твърди „Тримата ме изнудваха за
пари преди да си тръгна за Белгия“. В приобщените от досъдебното
производство показания, дадени пред съдия, св. И. Г. също говори за това, че
Р. е работила като проститутка и е била заплашвана от „М. и баща му“, а св. А.
в показанията си от съдебното производство, също твърди, че е свидетел на
20

побои над Р. от М. К. и синовете му. Гласните доказателствени средства
обобщават една съвместна дейност на тримата подсъдими, независимо, че
живеят на различни адреси в гр. Плавен. За това обясненията на подс. М. К., в
тази им част имат изцяло защитен характер.
Опровергани от останалите доказателства са и обясненията на подс. М.
К. по отношение времето на запознанство с Р. Х. и развитието на техните
отношения. Изцяло противоречи на показанията на самата Р. Х., така и на
показанията на свидетелките Ф. и П., твърдението на този подсъдим, че от
2005г. поддържа контакти с Р. и че тя е проституирала за Ш./св. З./, за когото
била омъжена още тогава. Подобни сведения не се съдържат в нито едно от
показанията на свидетелите, които са категорични, че още на 16 години Р. Х. е
била принудена да проституира за М., че същата е била заплашвана и бита от
тях, че дори е била изпращана, за да извършва сексуални услуги в чужбина, че
едва след 2012г. свидетелката е установила отношения със З. З./Ш./.
Обратното твърдение на подс. М. К., съдържащо се в обясненията му пред
първата инстанция, е напълно изолирано и неподкрепено от други
доказателства.
Всъщност, забелязва се в обясненията и на тримата подсъдими, но най -
вече в тези на М. К., стремеж към насочване вниманието към процесуалното
поведение на св. Р. Х., която, с цел дискредитиране на показанията й, бива
представена като лице, търсещо облаги за себе си чрез изнудване на
подсъдимите. В този смисъл, в обясненията на подс. М. К., както и в доводите
на защитата в жалбата, се съдържа позоваване на изготвената и приета от
въззивната инстанция компютърно- техническа експертиза от 11.11.2021г.,
изготвена от вещото лице Ц. А.. От информацията, съдържаща се в аудио –
файловете, приложени към експертизата, е видно, че са възпроизведени
разговори от 2020г., в които са отграничени мъжки и женски глас. Не може
да бъде възприет довода на защитника, че съдържанието на разговорите дава
основание да се приеме изнудване от страна на св. Р. Х. на подсъдимият М. К.
за пари, при това в хода на започналото съдебно производство, тъй като прави
впечатление, че в разговорите на няколко места/ на л.80, л.83, л. 84 от
номерацията на делото/, се съдържа заявление от мъжки глас с думите „ по-
добре си кажи истината, докато е рано, докато не е влезнало делото“, „Р.,
пак ти казвам, елате си кажете истината, докато не е влезнало в ход
делото“. По-нататък, разговорите са инициирани от мъжки глас, като в един
от тях именно мъжки глас задава въпрос „ Ти къде си намерила тая къща
искаш да я купиш?“ и след отговор, следва въпроса отново от мъжки глас„Ти
колко пари ще ме изнудваш?“. Дори и да се приеме тезата на защитата, че
аудио-файловете отразяват разговори между подс. М. К. и св. Р. Х., каквито
категорични данни няма, то неприемливи са твърденията, че същите разкриват
намеренията на свидетелката да депозира показания, водена от някакви
икономически интереси. Показанията на Р. Х. пред първата инстанция са
дадени на 19.09.2018г., т.е значително време преди изготвяне на въпросните
записи и водените разговори. Забелязва се и провокативното поведение на
21

едната страна при водене на разговорите-на няколко пъти мъжки глас пита
…“сега ще ме изнудваш ли…“,“…колко пари ще ме изнудваш “. Така че,
отразените в коментираната експертиза разговори, не могат да послужат за
дискредитиране показанията на св. Р. Х., дадени в хода на
първоинстанционното производство.
До промяна на това становище на настоящата инстанция, не могат да
доведат и приетите като писмени доказателства във въззивното производство
- Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №
514/2020г. по описа на Второ РУ на МВР-Плевен и Определение по НЧД №
1105/2021г на РС-Плевен. От съдържанието на двата документа се установява,
че образуваното по жалба на М. К. досъдебно производство спрямо Р. К. Х. и
С. П. П. за престъпление по чл.214, ал.3, т.3 вр. ал.1 вр. чл.18 от НК,
извършено в периода март-юни 2020г., е било прекратено поради недоказаност
и впоследствие отменено от Районният съд по реда на чл.243 от НПК. И в
двата акта не се обсъждат факти относими към инкриминирания по
настоящото дело период и касаят различен от разглеждания случай, като
причината за отмяната на прокурорското постановление, видно от
съдържанието на определението на Плевенския районен съд, е
немотивираност и необоснованост. На база на двата документа, от които без
съмнение става ясно, че въпросното досъдебно производство все още не е
приключило, а и се съдържат факти за отношения, развили се през 2020г., т.е.
далеч след инкриминирания по настоящото дело период, не могат да се
приемат доводите на защитата, че действията на Р. Х. са единствено в насока
лична изгода и на тази база да бъдат игнорирани нейните показания.
Версията, поддържана от подсъдимите за изнудване от страна на Р. Х., с
цел получаване на определена сума пари и в замяна на това промяна на
нейните показания, не среща подкрепа и в показанията на св. С. П., разпитан в
хода на първоинстанционнто производство/ на л. 412-413/. В показанията си
този свидетел не говори за изнудване, като единствено споменава за
познанството си с Р. и споделеното от нея, че е била тормозена от „тези хора,
при които е била“. Обстоятелствата, за които П. свидетелства са свързани с
присъствието му на два случая, станали в гр. Плевен, при които според
неговите показания Р. е била заплашвана през 2013г. от жена „съпруга на М.“
пред дома си, а във втория случай е била гонена от мъж без коса, носещ
бухалка, за когото след това казала, че „ се казва М. и е син на М. “. Описаните
факти се съдържат в показанията на св. С. П. от досъдебното производство/ на
л.124, т.5 от ДП/, приобщени чрез прочитане. Показанията на св. П. от
досъдебното производство не са изолирани по отношение на изнесените
факти за упражняван тормоз и агресия спрямо св. Р. Х. от подсъдимите и
техни близки, поради което следва да се възприемат с доверие. Освен че са
конкретни, същите са депозирани съвсем близо във времето до събитията,
които описват.
Показанията на свидетелките З. М. и М. К. са коментирани от
първостепенният съд, само досежно обвиненията, по които двете са се явявали
22

пострадали лица –по чл.214 от НК и чл.198 от НК за З. М. и по чл.214 НК за
М. К.. Без да пререшава въпросите относно вината на подсъдимите в
оправдателните части на обвиненията, за които липсва протест, настоящата
инстанция следва да посочи, че намира показанията на свидетелките З. М. и
М. К. за относими към фактите по отношение цялостната престъпна дейност
на подсъдимите. Резонно, първият съд е кредитирал отчасти показанията на
св. З. М., дадени в хода на ДП пред съдия, както и на св. З. К., дадени пред
разследващ, от които се установява безспорно, че З. М. е работила като
проститутка в гр. Плевен, както и че същата е била рекетирана от подс. М. К. и
подс. В. К. за пари-по 10 лева на ден, заради мястото, на което е избрала да
работи, на т.нар. от свидетелите Гривишка магистрала/ по пътя за гр. Русе/.
Правилно показанията на св. З. М., дадени пред съдия в досъдебното
производство, приобщени по съответния ред, са възприети с доверие относно
изложените факти. В тези първоначални показания, дадени на 24.04.2013г. / на
л.51, т.5 от ДП/, свидетелката последователно е обяснила отношенията си с
подсъдимите М. и В. К., отправяните заплахи от тях с цел получаване на
ежедневна „такса спокойствие“, за поведението на подсъдимите спрямо други
проституиращи жени/“А. и Ж.“/, за които М. знае , че плащат по 10 лева на
ден. Тези показания съответстват и на заявеното от св. З. К. в разпита му от
ДП/ на л.133, т.5/, според който З. е заплащала по 10 лева на „М. и М.“.
При отразяването на фактическата обстановка по делото, отнасяща се до
свид.З. М. обаче, първостепенният съд е допуснал една погрешна фактическа
констатация, а именно, че свидетелката е започнала да работи като
проститутка на 24.08.2013г. и два месеца след това е започнала да плаща на
подсъдимите В. и М. К.а по 10 лева на ден, в рамките на 2 месеца, в периода от
24.10.2013г. до 24.12.2013г. В прочетените й показания от досъдебното
производство (пред съдия), З. М. е заявила, че се занимава с проституция от 7-
8 месеца, уточнявайки, че това е правила първо сама, но после М. и искал по
10 лева за мястото. При елементарна аритметика, изхождайки от датата на
провеждане на разпита-24.04.2013г., се налага виждането, че периода, за който
З. М. свидетелства е през 2012 г., а не 2013г., както е приел първия съд.
Връзката на тези показания на св. М. с обвинението по чл.214 от НК спрямо
подсъдимите М. и В. К. и в точност периода на това деяние, ще бъде обсъдена
по-надолу в мотивите на въззивният съд. Фактите, относно дейността на св.
М. през 2012г. и това, че е била принуждавана да заплаща на подсъдимите,
задето е проституирала на контролирани от подсъдимите места в гр. Плевен,
следва да бъдат кредитирани като допълващи фактологията по отношение
деятелността на престъпната група, в която са участвали тримата подсъдими.
На разпита й в съдебното производство, свид.З. М. е отрекла изложеното от
нея в коментирания разпит от ДП/ пред съдия на л.51, т.5/. В тази им част,
уместно първостепенният съд е отбелязал, че показанията й противоречат на
останалите правдиви гласни доказателствени източници, от които
непротиворечиво се установява, че никоя жена не е била допускана да
предлага сексуални услуги в контролираните от „М.“ райони в гр. Плевен без
23

тяхно съгласие. Изявленията на свид. З. М., че е дала показания в досъдебното
производство под давление на Р. Х. и защото М. К. й ударил шамар, за
неизплатени задължения към магазина, стопанисван от него, звучат нелогично
на фона на другите съобщени от нея факти и ясно личи, че са били
продиктувани от намерение да не се конфронтира с подсъдимите. Отделно,
въззивният съд счита, че не отговаря на истината и твърдението на свид.З. М.,
че никога не е била изнудвана от подсъдимите, понеже то се оборва от
показанията на свидетелите Р. Х. и З. К./ последните, приобщени от ДП/.
Правилно, предвид вътрешното им противоречие, останалите прочетени
и приобщени показанията на З. М., дадени в хода на досъдебното
производство пред следовател/ на л.53, л.55, л.60, т. 5 от ДП/, не са били
кредитирани от първостепенният съд. В тези показания се съдържат различни
твърдения по отношение на периода, през който е била рекетирана
свидетелката, за какви суми и от кой от подсъдимите. Като цяло показанията
на св. З. М. относими към обвинението по чл.214 от НК спрямо подсъдимите
М. и В. К. ще бъдат обект на коментар по-надолу в мотивите, при обсъждане
съставомерността на това обвинение.
Досежно създадената от подсъдимите К. организация на процеса по
предоставянето на сексуалните услуги, осигуряването на жени за
експлоатацията им с тази цел в страната, извличането на облаги от
проституиращите, прочетените показания на св. М. К., дадени пред съдия в
досъдебното производство/ на л.931 т.5 от ДП/, се припокриват с всички
кридитирани гласни доказателства, в т.ч. с показанията на свидетелките Р. Х.,
А. С., И. Г., чиято незаинтересованост, обективност и безпристрастност, не е
подложена на никакво съмнение. В тези показания също се съдържат данни за
поведението на подс. М. К., на когото, според заявеното от свидетелката, тя е
плащала по 10 лева на ден в известен период от време през 2012 г. и е била
заплашвана в случаите, когато е спирала да плаща определената й такса
спокойствие, за да продължи да работи като проститутка в района на
Медицински университет, гр. Плевен. Първостепенният съд с основание е дал
кредит на доверие на показанията на св. М. К., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство, понеже същите не страдат от вътрешни
противоречия и отговарят на достоверния доказателствен материал. На тази
основа последващите показания на св. К., дадени пред следовател в
досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие, в които
отрича познанство с подсъдимите и това да им е заплащала определена такса,
задето е работила като проститутка на определени места, не могат да бъдат
споделени с доверие, тъй като ясно личи нежеланието на свидетелката да
влиза в конфликт с подсъдимите, с които живее в едно населено място.
Нейните показания въззивната инстанция разглежда единствено като
съдържащи факти относно цялостната организация, създадена от подсъдимите
във връзка с упражнявания рекет и извличане на облаги от проституиращи
лица.
Не може да бъде споделено възражението на защитника –адв. Найденов,
24

изложено във въззивната жалба за едностранен анализ на доказателствата, с
цел да бъде удовлетворена обвинителната теза. Противно на оплакването в
мотивите си СГС /СНС-закрит/, е обсъдил всички показания и е дал
аргументиран отговор защо е даден приоритет на показанията на по-голяма
част от свидетелите, дадени в досъдебната фаза. Наред с това, след
внимателен анализ и съпоставка, не са били възприети онези показания от
досъдебното производство, при които съда е констатирал вътрешни
противоречия, както и противоречия с останалата доказателствена
съвкупност. Първостепенният съд основателно не се е съобразил с
тенденциозните свидетелски изявления на св. З. М. в съдебното производство
за мними конфликти (при това по незначителен повод), поради което са
несъстоятелни критиките за проявена едностранчивост при оценката на
гласните доказателства.
Що се касае до показанията на св. З. М., а до някъде и на св. М. К., то
именно констатираното противоречие на показанията им, дадени пред
разследващи в досъдебната фаза, е преценено от съда като несигурна основа за
възприемане на тезите на обвинението за упражнена спрямо тези свидетелки
принуда от страна на подсъдимите по смисъла на чл.214 от НК-изцяло по
отношение на св. М. К. и в значителна част от инкриминирания период от
време по отношение на св. З. М.. И макар че в тези части присъдата не
подлежи на въззивен контрол, то следва да се отбележи, че именно
всеобхватния анализ на показанията на тези свидетелки и липсата на
корелация с други доказателства, е дал в значителна степен основание за
оправдаване на подсъдимите по част от вменените им обвинения.
Въззивният съд се солидаризира с мнението на първоинстанционния за
отхвърляне на преобладаващата част от показанията на свид.З. М., дадени в
хода на досъдебното производство пред следовател, които с изключение на
заявеното, че е проституирала в района на гр. Плевен и е имала контакти с
подсъдимите по повод заплащана им такса за това, че пребивава на определени
места, са непоследователни и противоречиви по отношение периодите, в
които това се е случвало/ в едните показания твърди, че плаща на „М. и баща му“ през
2012г, в следващите си показания заявява, че това се случва през 2009г./, сумите, които
св. М. е била принудена да плаща/ в първоначалните показания се заявява сума 10
лева, а в последствие 15 лева, докато в последващ разпит твърди, че й искат за 5 години по
30 лева, а в последният такъв от 2016г. съобщава за искани суми от по 25 лева/, от кой от
подсъдимите са искани и на кого са били заплащани. При сравнението им с
показанията на св. З. К., приобщени от досъдебното производство също не се
констатира съответствие за посочените факти. Това, за което показанията на
двамата свидетели си кореспондират е факта на физическо посегателство и
принудително отнемане на чантата на З. М., случило се на 05.06.2014г. Както
правилно е приел първият съд, за посочената от свидетелите дата няма
обвинение, което да е предмет на обсъждане/ обвинението по чл.198, ал.1 от НК, по
което подсъдимите са оправдани, е за съвсем различен период през 2015г./.
В заключение, относно доказателствения анализ на първата инстанция,
25

следва да се отбележи, че в преобладаващата си част, същият е осъществен
законосъобразно, при съблюдаване действителното съдържание на събраните
по делото доказателства и правилата на формалната логика, при тяхната
индивидуална и съвкупна оценка. Изключенията, по които въззивният състав
изрази становището си, предизвикват известна промяна в някои от
фактическите му изводи, но не и кардинална такава, свързана с отпадане
изцяло на отговорността по чл.321 от НК, за който и да е от подсъдимите,
поради което оплакванията в жалбата за постановяване на проверявания акт в
нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, са неоснователни.

При така установената и от въззивната инстанция фактология по делото,
крайният правен извод на СГС/СНС –закрит/ за осъществено от обективна и
субективна страна престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК от
подсъдимите М. Й. К., М. М. К. и В. М. К., е законосъобразен.
В мотивите на присъдата е изложено разбирането на правната теория и
съдебната практика за понятието организирана престъпна група по смисъла на
93, т.20 от НК и неговите характеристики, както и за съставомерните елементи
на ръководството и участието в такава група, които е безпредметно да бъдат
повтаряни.
Вярно е счетено, че от обективна страна, са покрити и количественият и
качествените критерии на посочената наказателноправна норма, тъй като
между тримата подсъдими, е съществувала обвързаност в трайни и устойчиви
фактически отношения, насочени към съгласувано извършване в страната на
престъпления по чл.159а, чл.159б, чл.159г, чл.213а, ал.2 и ал.3 и чл.214 от НК,
наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, подчинено и на
користната цел на дейците за имотно облагодетелстване, а от субективна
страна – при всеки от тях е било налице съзнание за принадлежността им към
престъпната структура и за обединяване на волите им към постигане на
целите, за които същата е съществувала.
В настоящия казус престъпното сдружение е изградено от тримата
подсъдими, които не само са се познавали, но и са близки роднини-баща и
двамата му синове, а функциите между тях са относително разпределени с
осигурена заменяемост на участниците при тяхното изпълнение.
Законосъобразно контролирания съд е преценил, че и тримата подсъдими са
участвали в организацията, контрола и набирането на жени, които да
проституират, някои от които са били транспортирани и в чужбина с цел
предоставяне на сексуални услуги, осигурявали са им възможности и условия
за това и са събирали средства от тази им дейност. Правилно е прието, че за
реализиране на това, подсъдимите са използвали заплаха и принуда, както
физическа така и вербална, за да постигнат целите си. Категорично е
установено от обсъдените по-горе свидетелски показания, че голяма част от
свидетелките, които не са били набрани като проститутки лично от
подсъдимите, са били принуждавани, чрез заплахи да заплащат определена на
26

ден сума, която да им гарантира възможност да предоставят сексуални услуги
на места в гр. Плевен, които подсъдимите определили като такива под „техен
контрол“. При тази дейност подсъдимите са действали съгласувано, като
получаването на сумите, отредени за т.нар „такса спокойствие“, е ставало
било от подс. М. К., било от неговия брат В. К., а в тези действия и двамата са
били подпомагани и от подс. М. К..
Така основателно е прието, че и тримата подсъдими са били ангажирани
в организирането на дейността по предоставянето на сексуалните услуги от
проституиращите, като ги надзиравали регулярно, оказвали им съдействие при
нужда, събирали отчисленията от тях и ги превозвали. За транспортирането на
св. Р. Х. до Франция, както и до Германия и Швейцария непосредствено бил
ангажиран подс. М. К., но видно от данните по делото, това е ставало и
посредством услугите на св. К. А., който е бил ангажиран отново от
подсъдимите за превоз на Р. Х. и Е. П. в чужбина. Подсъдимите М. и В. К. са
били ангажирани с приемане в България на трансферираните престъпно
придобити доходи, реализирани от проституиращите за тях лица, докато в
България и тримата активно са участвали в контрола на проституиращите
жени в гр. Плевен. Т.е. налице е бил отлично изграден и трайно
функциониращ механизъм за набиране на жени, за да бъдат използвани за
развратни действия, от което да се извлича печалба.
Въззивният съд за разлика от първоинстанционния, счита, че
престъпната група от настоящите подсъдими, е съществувала и действала по
изграден устойчив модел, известно време преди началния момент, приет от
проверяваната инстанция, а именно преди 2003г./още през 2002г./ и че в
конкретния случай навършването на пълнолетие от св. Х., не е съставлявало
обстоятелство, определящо началото на установеното престъпно сдружение.
Доказателствата сочат, че св. Х. още като непълнолетна е била принуждавана
да работи като проститутка, а с навършването на пълнолетие е могла да бъде
изведена извън граница, с цел предоставяне на сексуални услуги в чужбина.
До този момент е съществувал минималния персонален състав от субекти,
изградили устойчиви връзки, действащи синхронизирано с предварително
дефинирана цел. Въззивният съд счита, че редуцирането с присъдата на
инкриминирания период за подсъдимите е било неправилно, но поради
липсата на протест срещу оправдаването им в този смисъл, не би могъл да
внесе съответната корекция.
Правилно в мотивите на присъдата, първостепенният съд е изтъкнал, че
и тримата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на
задружното си начинание, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици. В представите и на тримата е бил
формиран пряк умисъл за съгласувано извършване на множество вторични
престъпни прояви от посочения вид, както и обща користна цел, на която е
било подчинено поведението им. Всички те са били свързани с предмета на
дейност на групата, респ. с необходимите условия за неговото реализиране.
27

Роднинството между подсъдимите не изключва наличието на
форМ.ванието по смисъла на чл.93, т.20 от НК, както неправилно се поддържа
от защитата, защото е изцяло ирелевантно на каква база са се развили
престъпните връзки между участниците в групата и дали се касае за
роднински, приятелски, бизнес отношения и др. Роднинската свързаност, в
случая дори е допринесла за още по-голямата устойчивост и трайност на
престъпните връзки, за съгласуваността и координацията между субектите,
както и за доверието между тях. Несъстоятелен е доводът на защитата, че
подс. М. К. и синовете му не били в добри отношения, поради съжителството
на първия с друга жена и преместването му в друго домакинство.
Доказателствата по делото несъмнено сочат на изградени отношения на
доверие и разбирателство между тримата и за действия от тях при условията
на заменяемост, така че съжителството на подс. М. К. с друга жена, по никакъв
начин не е повлияло изградените между участниците в групата отношения.

По отношение на обвиненията по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5
вр. чл.142, ал.2, т.8 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 за подс.М. М. К. и по чл. 214, ал.2, т.
1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.
28, ал.1 от НК за подс. В. М. К., за които подсъдимите са признати за виновни
с първоинстанционната присъда, въззивният състав констатира следното:
Поведението на подс.М. М. К. и подс. В. М. К. спрямо свид.З. Т. М.,
според първата инстанция, реализира съставомерните признаци на
посочените по-горе престъпления, за това, че двамата в съучастие, като
съизвършители, с цел набавяне на имотна облага, са я принудили, чрез
заплашване да им заплаща в продължение на два месеца по 10 лева на ден, за
това, че извършва сексуални услуги на обществено място и с това са й
причинили имотна вреда в размер на 620 лева, като деянието е извършено в
изпълнение на решение на ОПГ и при повторност от подс. В. М. К.. От целия
инкриминиран от обвинението период, първостепнният съд е приел, че
доказателства за такава деятелност са налице за период от два месеца- от
24.10.2013г. до 24.12.2013г., за който двамата подсъдими са признати за
виновни./По отношение на по-големия период на първоначалното обвинение
по чл.214 от НК, както и за съучастие на подс. М. К. в извършването му,
оправдателната присъда не е атакувана и не е предмет на въззивен контрол/.
За да приеме, че описаната деятелност е реализирана от подсъдимите М.
и В. К., в изпълнение решение на всички участници в престъпната структура,
точно в посочения период от два месеца, пъровинстанционният съд се е
позовал на показанията на св. З. Т. М., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство, проведен на 24.04.2013г., които са кредитирани с
доверие. В този разпит, свидетелката М. е заявила, че е започнала да
проституира 7-8 месеца преди датата на провеждане на разпита и в период от
2 месеца след това е била принудена, след отправени и закани за физическо
насилие, да плаща на М. и В. К. по 10 лева на ден. Факта, че св. З. М. е едно от
28

лицата, които са проституирали в гр. Плевен и са били принуждавани да
заплащат т.нар. „такса спокойствие“ на подсъдимите, е без съмнение
установен от съвкупния анализ на доказателствата. Признаването на
подсъдимите за виновни, че са изнудвали свидетелката М. с цел лична облага,
точно в периода от 24.10.2013г. до 24.12.2013г., обаче е неправилно. Самата
свидетелка в приобщените й и кредитирани показания, е съобщила факти
случили се преди провеждане на разпита от 24.04.2013г., т.е през 2012г. Както
и да бъде определен на тази база периодът, през който е проституирала и е
плащала „рекет“ на подсъдимите К., то този период не може да е напред във
времето, тъй като е невъзможно свидетелката да дава показания за бъдещи
събития. Налице е грешка допусната от първостепенният съд, фиксирайки в
диспозитива на присъдата по това обвинение период в края на 2013г., т.е след
проведения разпит. Допуснатото несъответствие е намерило израз и в
мотивите на първия съд, касаещи това обвинение, в които се констатират
противоречия, като веднъж се коментира именно посочения в диспозитива
период 24.10.2013г.-24.12.2013г./ на л.571 гръб/, а по-нататък, коментирайки
недоказаност, в рамките на целия инкриминиран период, съдът е посочил
различни дати от отразените в диспозитива/ на л.572 от делото/.
За разлика от първостепенния съд, Апелативният счита за недоказано
вмененото на подсъдимите М. М. К. и В. М. К. престъпление по чл.214 от НК,
извършено от тях в съучастие в периода 24.10.2013г. до 24.12.2013г. спрямо св.
З. М.. Съображенията на съда в тази насока са, че показанията на св. М., дори
и в кредитираните им части, дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство, не могат да обосноват изводи за сочената престъпна дейност от
двамата подсъдими, точно в периода от два месеца, в който първият съд е
приел да е осъществено това престъпление. Тези факти не могат да бъдат
изведени и при съпоставка на показанията на З. М. с останалите доказателства
по делото. Отделно от това, съображенията на първостепенния съд в тази част
са противоречиви и неубедителни, защото почиват на неправилно изведена и
непрецизна фактология за периода, в който З. М. е била изнудвана за плащане
на ежедневни суми от 10 лева. Досежно първоначалния период на
повдигнатото обвинение –от неустановена дата на месец ноември 2009г. до
24.10.2013г. и от 24.12.2013г. до 27.05.2015г., подсъдимите са признати за
невинни и оправдани. В тази част, постановената присъда не е протестирана,
поради което и не подлежи на корекция от въззивната инстанция.
Всичко изложено по-горе налага отмяната отчасти на
първоинстанцицонната присъда и постановяване нова такава, с която
подсъдимите М. М. К. и В. М. К. да бъдат признати за НЕВИННИ в това, в
периода от 24.10.2013г. до 24.12.2013г. в гр. Плевен, в съучастие като
съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, да са принудили З.
Т. М. чрез заплашване / че ще изпратят техни познати , които ще я пребият от
бой/ да извърши нещо против волята й - ежедневно в продължение на 2 месеца
да им заплаща по 10 лв. всяка вечер за това, че извършва сексуални услуги на
обществено място на главен път София - Русе в близост до разклона за с. *** и
29

в близост до Окръжна болница - гр. Плевен, и с това да са й причинили
имотна вреда в размер на 620 лв., като деянието да е извършено в изпълнение
на решение на организирана престъпна група с участници М. Й. К., В. М. К. и
М. М. К. и да е извършено от подс. В. М. К. при повторност – след като е бил
осъден по НОХД № 3831/ 2010г. на Районен съд - Плевен и да бъдат
ОПРАВДАНИ по повдигнатите им в този смисъл обвинения по чл. 214, ал.2,
т. 1 вр. чл. 213а, ал.2 т.5 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК за
подс. М. М. К. и по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142,
ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК от НК за подс. В. М. К..
Отпадането на отговорността по чл.214, ал.2, т.1 НК за тези двама
подсъдими изключва съвкупността от престъпления и налага отмяна на
присъдата и в частта, досежно приложението на чл.23, ал.1 НК за тях.

Индивидуализацията на размера на наложените на всеки един от
подсъдимите наказания лишаване от свобода за престъплението по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, е извършена при съобразяване предвидените от
закона размери и при отчитането, както на характера на деянието, така и на
личността на подсъдимите. При определяне на тази санкция първостепенният
съд е преценил тежестта на инкриминираното деяние, съобразно броят на
участниците в престъпната структура, който не надвишава значително онзи,
познат при обикновените случаи на престъпления от същия вид, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е
определил размера на наказанието по реда на чл.55 от НК, при който и най –
лекото предвидено в закона наказание би се оказва несъразмерно тежко за
подсъдимите. За този подход, първоинстанционният съд е приел наличие на
едно изключително смекчаващо отговорността и за тримата подсъдими
обстоятелство, а именно отдалечеността на престъплението и
продължителния период от 12 години, изминал от приключване на
престъпната дейност до момента на постановяване на присъдата, без това да
се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите, през който същите са
търпели негативите на продължаващото спрямо тях наказателно преследване.
Признаването на подсъдимите за невиновни по останалите повдигнати
им обвинения, не оказва значително влияние върху отговорността за
престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и определеното на
всеки един от подсъдимите наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а
именно лишаване от свобода в размер от по девет месеца, е в унисон с
разпоредбата на чл.35, ал.3 НК. Поради това настоящият състав не намира
основания за ревизия на размера му към по – нисък, тъй като първостепенният
съд е проявил в значителна степен снизходителност при определяне на
размера на наказанието за това престъпление. Данните за предходна съдимост
на подсъдимите М. К. и В. К. и липсата на такава за подс. М. К., правилно са
били отчетени при определяне начина на изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода.
30

В обобщение, първата инстанция като е признала подсъдимите М. Й. К.,
М. М. К. и В. М. К. за виновни по обвинението чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2
от НК и им е наложила съответно наказание, не е нарушила закона, в каквато
насока са възраженията на защитата и в тази част атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

За подсъдимия М. М. К., първата инстанция правилно е взела предвид,
като снижаващ фактор чистото му съдебно минало, към което може да се
добави и изтъкнатото в първата инстанция семейно положение и въз основа
на това е постановено, изпълнението на наложеното спрямо него наказание ,
да бъде отложено с изпитателен срок от три години по реда на чл.66, ал.1 от
НК.
Въззивната инстанция, подобно на първата преценява, че за постигане
целите по чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия М. М. К.а, не е необходимо последният да търпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода. Продължителността на
изпитателния срок е подходяща за въздържане от други противозаконни
прояви.
Предходните осъждания на подсъдимите М. К. и В. К./и за двамата по
НОХД № 3831/2010г- по описа на Окръжен съд-Плевен, в сила от 23.02.2012г. за
престъпление по чл.213а, ал.2, т.1 и т.4 вр. ал.1 от НК, за което им е наложена наказание от 2
г. и 6 м. лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 4 години/, правилно са
били отчетени като отегчаващи обстоятелства, при наличието на които е
преценено, че наложените на тези подсъдими наказания, следва да бъдат
изтърпени ефективно, като е определен на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанията им. Липсата на
протест срещу присъдата не позволява намеса на въззивната инстанция по
отношение размера на наказанията и режима за изтърпяване.
С оглед отпадането на отговорността по чл.214, ал.2, т.1 НК за подс. М.
К. и подс. В. К. и постановената отмяна на присъдата в частта, досежно
приложението на чл.23, ал.1 НК, то въззивният съд прие, че са налице
основанията по чл.337, ал.1, т.2 от НПК за изменение на атакуваната присъда,
в частта, относно определения на основание чл.66 от НК изпитателен срок
спрямо подс. М. К., като определи същия за наказанието от девет месеца
лишаване от свобода, наложено му за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2,
вр. ал.2 от НК, както и в частта относно първоначалния режим на наказанието
лишаване от свобода на подс. В. К. и определи същия за наказанието от девет
месеца лишаване от свобода, наложено му за престъплението по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.
Задържането е зачетено, съобразно изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2
от НК.
Във въззивното производство са направени разноски в размер на 1950
лева, за изслушване и приемане на компютърно-техническа експертиза от
31

вещото лице Ц. А., които подлежат на възлагане. С оглед на това и на
основание чл.189, ал.3 от НПК въззивния съд, присъди в тежест на всеки един
от подсъдимите заплащане на разноски в размер от по 650 лева, съставляващи
разноски във въззивното производство.
Първата инстанция е пропуснала да се произнесе по отношение на
веществените доказателства, приложени по делото, както и за разноските,
направени пред нея и в досъдебното производство, което няма пречка и следва
да стори по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, а така също и да прецени
наличието на основания по чл.68, ал.1 от НК за подсъдимите М. Й. К. и В. М.
К. в отделно производство по чл.306, ал.1, т.3 от НПК.
В незасегнатите от настоящата присъда части, първоинстанционната
такава следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното, Апелативен съд- София, 11 състав, постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

32

Съобщи за изтекли лични данни