РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Ямбол , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330102456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба и уточнение от М. А. Д., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. И. Б., за издаване
на заповед за защита срещу осъществено по отношение на детето домашно насилие от
страна на В. И. Б. и Б. С. Б. – баба и дядо на молителя по бащина линия.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърденият акт на насилие. Сочи се , че на 24.07.2021 год. около 10 – 10,30
часа двамата ответници осъществили психическо и физическо насилие по отношение
майката на молителя, което се случило в негово присъствие и дърпане на детето. Това
му причинило стрес, напрежение, детето било неспокойно, плачело и треперело. След
този инцидент детето било стресирано, стряскало се нощем в леглото и получило
нощно напикаване.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молителят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа молбата и ангажира доказателства.
Ответниците са депозирали отговор, с който изцяло оспорват фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба. В с.з. се представляват от упълномощен
1
представител, който поддържа отговора и ангажира писмени и гласни доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от
ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен на 24.07.2021 год. ,
пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.
От представеното копие от Удостоверение за раждане и Удостоверение за
родствени връзки от 06.08.2021 год. се установява, че ответниците са баба и дядо на
молителя.
На 09.06.2020 год. ЯРС е одобрил спогодба, по силата на която е определен режим
на лични контакти между страните.
С решение от 16.06.2020 год. на ЯОС родителските права по отношение на детето
са предоставени на майката със съответните законови последици.
Представено е и копие от заповед за незабавна защита издадена в полза на М. А.
Д.- майка на молителя срещу И. Б. Б. – баща на молителя.
За доказване на твърденията си ответниците са представили графици на работното
време на ИО при МБАС - Я., видно от които ответницата Б. и св. С. са били нощна
смяна на 23.07.2-21 год.
Представени са доказателства за здравословното състояние на двамата ответници.
С решение от 08.07.2021 год. ЯРС е отхвърлил предявения от М.Д. против В. и
Б.Б.и иск по чл. 59,ал.9 от СК за промяна на предходно определен режим на лични
контакти с детето Б. Б..
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. и П. подробно излагат възприятията си за развил се
инцидент между законния представител на ищеца и двамата ответници на 24.07.2021
год. в дома им в с.К..
Свидетелките С., К. и Г. посочват, че на процесната дата , 24.07.2018 год. всяка от
тях е имала последователно контакт с ответниците, първата на територията на гр. Я., а
2
вторите две на територията на с. Ч., където последните предимно живеели през летния
сезон.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според ал. 2 за психическо и емоционална насилие над дете се смята и всяко
домашно насилие извършено в негово присъствие.
Събраните по делото доказателства не сочат на осъществено от ответниците
спрямо детето Б. Б. на сочената дата домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. От
доказателствата не се установи, че на посочената дата е извършено психическо и
физическо насилие по смисъла на чл.2 ЗДДН, изразяващо се в дърпане на детето от
неговата баба и отправяне на обидни думи и уради от двамата ответници спрямо
майката, пред детето. Изложените в молбата твърдения се подкрепят единствено от
представената от молителя, чрез неговия законен представител декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН и от показанията на св. П.. Следва да се има предвид, че в показанията на св.
Д.- баба на молителя по майчина линия не се съдържат данни ответникът Б. да е
нанесъл удари на майката на молителя пред него. Освен това тези показания следва да
бъдат ценени по смисъла на чл. 172 от ГПК, като същите се преценяват от съда като
неубедителни, вътрешно противоречиви и в пълно несъответствие с показанията на
незаинтересованата свидетелка К., както и с част от показанията на доведения от
ищцовата страна свидетел П.. Показанията на последния свидетел съдът не кредитира с
доверие. Макар, че свидетелят с изключително голяма точност си спомня датата и часа
на инцидента, включително и какво е правил в дома на молителя и неговото семейство
към него момент , при разпита си неколкократно излага противоречиви твърдения по
отношение на това къде е бил той, кога е дошла бабата на ищеца- св. Д., изобщо
присъствала ли е на инцидента, кога последната е прибрала трите деца, включително
кой е отворил вратата на двамата ответници и изобщо къде се е развил сочения
инцидент – пред входната врата на двора или в самия двор, включително са налице
разминаванията в показанията на двамата свидетели по отношение на това кой от тях
къде се е намирал.
Макар и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН да съставлява самостоятелно
3
доказателствено средство (чл.13, ал.3 ЗЗДН), същата сама по себе си не може да
обоснове извод за доказаност на изложените в нея твърдения, след като по делото са
събрани и други доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички
доказателства. Нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в
контекста на останалите разпоредби от закона и целта на същия, тъй като в противния
случай това би означавало във всички случаи на търсена защита от пострадалото лице
съдът да е длъжен да постанови мярка само въз основа на декларацията, без да е
необходимо да събира каквито и да било доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да кредитира с доверие
показанията на свидетелките С., К. и Г.. И трите свидетелки, за които не се сочи да са
заинтересовани пряко или косвено от изхода на спора безпротивиречиво сочат, че на
твърдяната дата и в твърдения часови диапазон двамата ответници са се намирали в с.
Ч., като никоя от тях не сочи да са имали планове, респ. да са споделили, че смятат да
вземат внука си за осъществяване на режим на лични контакти. Напротив св. Г. сочи,
че ответницата Б. й е приготвила и занесла обяд, а св. К. сочи , че цял ден автомобилът
на ответниците се е виждал пред дома им в с. Ч..
Предвид изложените съображения, съдът намира, че молителят не
проведе успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод
за осъществени спрямо него или пред него актове на домашно насилие от страна на
двамата ответници на посочената дата и по посочения начин, поради което
молбата за защита по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Смисълът
на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие,
като в това производство съдът не следва да разрешава изключително влошените
отношения между майката и законен представител на молителя, ответниците – негови
баба и дядо , включително баща му по повод осъществяване на режим на лични
контакти между детето, неговия баща и бабата и дядото по бащина линия.
Съществуват и други законови механизми, от които по техни твърдения страните са се
възползвали, като многократно са сигнализирани органите на полицията,
прокуратурата, ДСИ.
За пълнота следва да се отбележи, че постановената по делото заповед за
незабавна защита по чл.18 ЗЗДН, като привременна мярка, ще преустанови своето
действие с влизане в сила на настоящото решение.
С оглед изхода на спора и направеното от ответниците искане по чл.78, ал.3
ГПК, молителят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1200 лв. за
направените по делото съдебни разноски- заплатено адвокатско възнаграждение.
Претендираните разноски в размер на 350 лв. не следва да бъдат присъждани, т.к.
същите не са част от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, не
4
представляват и заплатени от страните такси и разноски по производството по смисъла
на ГПК, т.е. разходи на страните във връзка с извършени процесуални действия по
производство, които са определяеми по размер от съда и които са предварително и
привременно дължими по сметка на съда. На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, молителят
следва да заплати по сметка на съда дължимата за производството държавна такса в
размер на от 25 лв.
Мотивиран от горното и, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита от домашно насилие, подадена от
Б. И. Б., ЕГН ********* , действащ чрез своята майка и законен представител М. А. Д.
като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу В. И. Б., ЕГН ********** и Б. С. Б.
, ЕГН ********** с мерките по чл. 5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН ********* , действащ чрез своята майка и законен
представител М. А. Д. да заплати на В. И. Б. и Б. С. Б. разноски за настоящата
инстанция в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН ********* , действащ чрез своята майка и законен
представител М. А. Д. да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд
в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5