РЕШЕНИЕ № 658
гр. Пловдив, 21.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гр.
дело № 2303 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3004/27.07.2018 г., постановено по гр.д. №
3161/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от
Сдружение „Футболен клуб Векта“ против Община **** конститутивен иск за
допускане на съдебна делба на процесния имот, ведно с описаните в диспозитива
на съдебното решение построени в последния сгради.
Производството пред въззината инстанция е образувано
по въззивна жалба вх. № 53881/10.09.2018 г. на Сдружение „Футболен клуб Векта“
с доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.
Счита, че решението не е постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Посочва, че ответната страна се легитимира като собственик на
процесните имоти по силата на Акт за общинска собственост № 125/16.07.1998 г.,
станали общинска собственост по силата на закона като бивши държавни имоти, за
които били издадени Акт № 210/04.01.1984 г. и Акт № 2065/1989 г. Твърди, че
посочените имоти никога не са били държавна собственост и към момента на
влизане на ЗМСМА в сила е невъзможно последните да станат собственост на
съответната община по силата на закона. Твърди, че посочените два акта от 1984
г. и 1989 г. не удостоверяват правото на собственост на общината, която не е
била легитимирана да издаде последните, тъй като са съставени по време на
действието на Конституцията на Република България от 1971 г., която не е
предвиждала местно самоуправление. Твърди, че в така посочените два акта са
описани единствено сгради и не легитимират ответника като собственик на поземления
имот, като е невъзможно собственика на сградите да стане титуляр и на правото
на собственост върху земята. По посочените аргументи счита, че недвижимият
имот, предмет на делбата, ведно с построените в последния сгради, не е публична
общинска собственост и е бил придобит от ищцовото сдружение по давност по
силата на упражнявано десетгодишно владение. Моли за отмяна на
първоинсанционното решение и постановяване на друго, с което съдебна делба да
бъде допусната.
Въззиваемият - ответник е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, в
който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че от
събраните в производството по делото доказателства, подробно обсъдени от
първоинстанционния съд безспорно се установява, че процесният недвижим имот
представлява публична общинска собственост и негов единствен собственик е
Община ****. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, което счита
за правилно и законосъобразно по изложените в отговора на въззивната жалба
съображения.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с конститутивен иск за съдебна делба на процесните
недвижими вещи.
За да се уважи искът за делба, като се
допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице
следните материални и процесуални предпоставки: 1. ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената
маса вещи; 2. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3. в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
В исковата молба ищецът е претендирал да е
собственик на 5 545/82 280 ид. части от правото на собственост по отношение
на следния недвижим имот - футболно игрище, ведно с построената съблекалня към
него, със застроена площ от 248 кв.м., масивна едноетажна сграда –
представляваща съблекалня и абонатна станция с обща площ от 101 кв.м.,
съблекалня – едноетажна сграда, с площ от 75 кв.м., едноетажна сграда – помпена
станция с площ от 44 кв.м., баскетболно игрище и игрище за тенис корт, всички
находящи се в имот, представляващ „Плувен комплекс към Работнически спортен
център”, за който е отреден парцел І – Спортен комплекс, в квартал 40 по РП на
квартал „Въстанически-юг” в гр. *****, целият с площ от 82 280 кв.м., който
имот твърди да представлява поземлен имот с идентификатор 56784.530.9709 по
КККР на гр.****, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване: за спортна зала. Правото си на собственост обосновава да е
възникнало на основание давностно владение.
С молба вх. № 13539 от 08.05.2017 г.,
депозирана след първото по делото съдебно заседание, ищецът Сдружение „Футболен
клуб Векта“ е предявил отрицателен установителен иск против ответника Община ****,
с твърдения, че последният не е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот, ведно с посочените постройки, като на основание чл. 17, ал. 2 ГПК е оспорил Решение № 80, взето с Протокол № 6 от 01.04.1997 г. Предявеният
за съвместно разглеждане иск не е приет от първоинстанционния съд, по който
последният се е произнесъл с определение в открито съдебно заседание, проведено
на 16.03.2017 г.
С Определение № 4066/28.04.2017 г.,
постановено по делото, районният съд е констатирал, че депозираната искова
молба е нередовна, след обявяване на устните състезания по делото за
приключили, тъй като не са конкретизирани всички сгради, които да бъдат
включени в делбената маса. В изпълнение на указанията на съда ищецът с молба
вх. № 29393 от 25.05.2017 г. е посочил, че желае извършване на съдебна делба и
на следните недвижими вещи, изградени в процесния имот, а именно - и на три групи сгради в процесния имот: 1. Първа
група, нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.**** с
идентификатори, както следва - 56784.530.9709.1, със застроена площ от 2300
кв.м., 56784.530.9709.2, със застроена площ от 254 кв.м., 56784.530.9709.11,
със застроена площ от 159 кв.м., 56784.530.9709.12, със застроена площ от 85
кв.м., 56784.530.9709.13, със застроена площ от 152 кв.м., 56784.530.9709.14,
със застроена площ от 42 кв.м.; 2. Втора група сгради с идентификатори
56784.530.9709.15, със застроена площ от 22 кв.м. и 56784.530.9709.16, със застроена
площ от 273 кв.м. и 3. Трета група сгради и подобрения, трайно прикрепени върху
поземления имот, за които липсват данни от КККР – сграда, със застроена площ от
248 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: съблекалня до стадион, сграда със ЗП
от 400 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: трибуна за стадион, стадион, с площ от 7140 кв.м., по
отношение на които твърди да е осъществявал владение за период от повече от 11
години. С молба от 15.06.2017 г. ищецът е уточнил, че претендира делбата на
сградите да бъде допусната при квоти за съделителите, равни на тези по
отношение на застроения поземлен имот.
Предметът на спора се очертава чрез наведените в
исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявеното спорно материално
право (основанието на иска) и вида на търсената съдебна защита (петитума на
иска), като съгласно основания принцип в българския граждански процес – диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът следва да се произнесе само по
предявените искове, в определения от страните обем на търсената защита.
Доколкото ищецът с така посочената молба е въвел в предмета на спора нови
недвижими имоти, изградени в първоначално заявения за делба недвижим имот, но
това е било сторено в изпълнение на указанията на съда, с оглед констатирана
нередовност на исковата молба, по този начин не се е достигнало до недопустимо
разширяване на предмета на конститутивния иск и извън сроковете, установени в
разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК.
Впоследствие с молба от 17.07.2017 г. Сдружение
„Футболен клуб Векта“ е посочило, че претендира делбата на всички недвижими
имоти да бъде допусната при следните квоти: 60 440/82 280 за ищеца и
21 840/82 280 за ответника Община ****.
От приложените по делото скици на поземления
имот и на изградените в последния сгради, както и от изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че актуалната индивидуализация на
недвижимите вещи, предмет на делбата, е следната: 1. поземлен имот с идентификатор № 56784.530.9709 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-1241/20.09.2011г. на
Началника на СГКК – ****, с адрес на поземления имот: гр.****, Индустриална, с
площ 82 278 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За
спортна зала, стар идентификатор 56784.530.1640, номер по предходен план: 125,
кв.40, парцел І, при съседи: 56784.530.9638, 56784.530.9644, 56784.530.164,
56784.530.163, 56784.530.162, 56784.530.9639, 56784.530.9706, 56784.530.9707,
56784.530.9708, 56784.530.9510, ведно със сградите,
които подадат в имота: 1. сграда с идентификатор № 56784.530.9709.1, със
застроена площ 2 300 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: спортна сграда,
база; 2. сграда с идентификатор № 56784.530.9709.2, със застроена площ от 254
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда; 3. сграда с
идентификатор № 56784.530.9709.11, със застроена площ 159 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид обществена сграда; 4. сграда с идентификатор №
56784.530.9709.12, със застроена площ 85 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
друг вид обществена сграда; 5. сграда с идентификатор № 56784.530.9709.13, със
застроена площ 152 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване; 6. сграда с идентификатор № 56784.530.9709.14., със застроена площ
42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; 7. сграда с
идентификатор № 56784.530.9709.15., със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид обществена сграда; 8. сграда с идентификатор №
56784.530.9709.16, със застроена площ 273 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда; 9. сграда, със застроена площ 248 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: съблекалня до стадион; 10. сграда със застроена площ 400 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: трибуна
за стадион и 11. стадион, с площ от 7 140 кв.м.
В този смисъл последните
са правилно и надлежно индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение,
като правилно съдът се е произнесъл досежно недвижим имот с обща площ от 82 278
кв.м., а не с такава от 82 280 кв.м., в който смисъл са били твърденията на
ищеца, поддържани в хода на производството по делото.
В отговора на исковата
молба ответникът – Община **** поддържа, че е изключителен собственик на
описаният недвижим имот и сградите, изградени в него, който представляват
публична общинска собственост. За установяване правото си на собственост
досежно посочената недвижима вещ представя Акт за публична общинска собственост
№ 125/16.07.1998 г. и Акт за публична общинска собственост № 1904/14.07.2016
г., като последният посочен акт е издаден след образуване на
първоинстанционното производство и връчване на препис от исковата молба на
ответната страна.
От Акт за публична
общинска собственост № 125/16.07.1998 г. на Район „Южен” се установява, че на
основание чл. 2, ал. 1, т. 6 и чл. 3, ал. 2 , т. 2 ЗОС във вр. § 6 и 7 ПЗР на
ЗМСМА и на основание Решение № 80, взето с Протокол № 6 от 01.04.1997 г. на
Общински съвет – ****, е актуван имот пл. № 125 в УПИ І – Спортен комплекс, кв.
40 по плана на кв. „Въстанически – юг”, одобрен със заповед № 450/15.06.1981 г.,
представляващ Работнически спортен център, а именно дворно място с обща площ от
76 735 кв.м., масивна сграда на един етаж – зала „Олимпиада” – застроена на 1 536
кв.м., масивна сграда на един етаж, тенис зала – застроена на 726 кв.м.,
масивна едноетажна сграда, съблекалня, абонатна станция – застроена на 101
кв.м., съблекалня, едноетажна сграда – застроена на 75 кв.м., едноетажна
сграда, помпена станция – застроена на 44 кв.м., масивна едноетажна сграда,
съблекалня за футболно игрище – застроена на 248 кв.м. В акта е посочено, че в
дворното място съществуват и изградени два плувни басейна, баскетболно игрище,
тенис на корт и футболно игрище. При съставяне на акта е посочено, че досежно
имота са налични два съставени по-рано акта, а именно – Акт № 210/04.01.1984 г.
и Акт № 2065/20.07.1989 г., представени от ответната община като доказателства
по делото, ведно с наличната преписка досежно недвижимия имот.
С Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 210/04.01.1984 г. е актувана новопостроена
спортна зала „Олимпиада-80”, с площ 1750 кв.м., построена върху терен на Работнически
спортен комплекс, в който са отбелязани и построени две съблекални, плувни
басейни, игрища, а с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2065/20.07.1989
г., издаден от Общински народен съвет – гр.****, е актувана нежилищна сграда, с
площ 623 кв.м., с предназначение - тенис зала, със съблекални, бани, тоалетни,
три стаи и други помощни помещения, построена върху терен на Работнически
спортен център.
С Акт за публична
общинска собственост № 1904/14.07.2016 г. е актуван поземлен имот с
идентификатор № 56784.530.9709, с площ 82 278 кв.м., ведно с построените в него
сгради с идентификатори 56784.530.9709.1, със ЗП от 2 300 кв.м.,
56784.530.9709.2, със застроена площ от 254 кв.м., 56784.530.9709.11, със ЗП от
159 кв.м., 56784.530.9709.12, със ЗП от 85 кв.м., 56784.530.9709.13, със ЗП от
152 кв.м., 56784.530.9709.14, със ЗП от 42 кв.м. Отразено е, че сгради с
идентификатор № 56784.530.9709.15, със ЗП от 22 кв.м., и с идентификатор № 56784.530.9709.16,
със ЗП от 273 кв.м., представляващи временни преместваеми обекти, са общинска
собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС във вр. с чл. 92 ЗС.
Съгласно разпоредбата на
чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда.
Неотносим към статута на недвижимия имот е и издадения
след образуване на
първоинстанционното производство Акт за публична общинска собственост № 1904/14.07.2016
г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор № 56784.530.9709, с площ 82
278 кв.м., ведно с построените в него сгради, съгласно актуалния кадастрален
план, доколкото ищецът се позовава на придобивна давност, изтекла в негова
полза към момента на депозиране на исковата молба. Посоченият индивидуален
административен акт няма конститутивно действие и не представлява титул за
пораждане в полза на ответната страна на правото на собственост досежно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на
чл. 4 от Закона за собствеността (ред. ДВ, бр. 87 от 08.11.1974 г.) народът в
лицето на своята социалистическа държава е единствен собственик на общонародните имоти. В страната след 1947 г. не е
имало разделение между общинската и държавната собственост, която е била единна
и неделима, тъй като в разпоредбата на чл. 6 от Конституцията от 1947 г.
общините не са фигурирали като носители на правото на собственост.
Конституционните промени от 1990 г. прокламират наличието както на държавна, така
и на общинска собственост, като това правно положение е възприето и с
Конституцията на Република България от 1991 г.
С измененията на чл. 6 от
Закона за собствеността (бр. 77 от 17.09.1991 г.) и § 6 и § 7 от ПЗР на Закона
за местното самоуправление и местната администрация (обн. ДВ, бр. 77 от 1991
г., в сила от деня на обнародването му 17.09.1991 г.) законодателят е предвидил,
че общините могат да бъдат титуляри на правото на собственост. До този момент,
посоченият недвижим имот е бил държавна собственост, като това обстоятелство се
установява от събраните в производството по делото доказателства. Установява
се, че с Решение № 257, взето с Протокол № 27 от 15.12.1960 г. на Градския
народен съвет – **** е възложено отчуждаване на празно място в Южната
индустриална зона, индивидуализирано по своите граници – южния отводнителен
канал, ул. „Н. Б.“, бул. „Г. Д.“ и съчмената фабрика, с цел изграждане на
спортен парк за работниците и служителите от Южната индустриална зона в гр. ****.
Видно от приложеното по делото решение до този момент недвижимият имот е бил
собственост на ТКЗС „Г. Д.“. Посоченото решение е било изпратено за изпълнение
на ТКЗС „Г. Д.“, което обстоятелство също се установява от приложените по
делото доказателства.
От приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че
описаният в Акт за публична общинска собственост № 125/16.07.1998 г. недвижим
имот с пл. № 125 в УПИ І – Спортен комплекс, кв. 40, с площ от 76 735 кв.м., е
вписан по кадастралния план на гр. ****, одобрен със Заповед №
450/15.06.1981 г. В съдебното заседание, в което експертното заключение
е било прието, вещото лице уточнява, че
имотът е бил с отреждане за спортен комплекс. В експертизата вещото лице е
посочило, че площта на имота от 76 735 кв.м. по плана от 1981 г. е
изчислена до уличните регулационни линии, обграждащи кварталното пространство.
Посочил е, че с кадастралния план на гр. ****, одобрен със Заповед №
РД-02-14-2235/27.12.2000 г. на МРЗБ старият имот с пл. № 125 по плана от 1981
г. след оцифряването е записан с пл. № 1640. Посочил е, че имот с пл. № 1640 е
идентичен по форма и площ с процесния поземлен имот с идентификатор
56784.530.9709 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № КД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Експертизата
е установила, че след изменение на кадастралния план от 1981 г. и приемане на
този от 2000 г. с мащаб 1:1500 и след оцифряването, разликата в площите на имот
пл. № 125 по плана от 1981 г. и идентичния
му с пл. № 1640 по плана от 2 000 г. е 5 543 кв.м. Според вещото лице
така посочената разлика в площта по двата кадастралния плана се дължи на
площите затворени между регулационните линии по КРП от 15.06.1981 г. и контура
на имота с пл. № 1640 по кадастралния
план от 27.12.2000 г. на МРРБ, по който са изчислени площите след оцифряването.
Вещото лице е уточнило, че е невъзможно осъществяване на твърдяното в отговора
на исковата молба присъединяване на имот общинска собственост към стария имот
от североизточната част, тъй като при наличните граници на недвижимия имот няма
възможност за такова разширение.
Предвид изложеното,
установява се, че процесният недвижим имот, в който са изградени описаните
сгради, е идентичен с имот с пл. № 125
по кадастралният план, одобрен със Заповед №
450/15.06.1981 г., като е налице разлика в площта между двата имота от
5 543 кв.м., която е резултат от оцифряване на кадастралния план и
приемане на този, одобрен със Заповед № РД-02-14-2235/27.12.2000 г. на МРЗБ с
резолюция 1:1500, която разлика се дължи на площите затворени между
регулационните линии по КРП от 15.06.1981 г. и контура на имота с пл. № 1640 по кадастралния план от 27.12.2000 г. на
МРРБ.
Не е налице посоченото в
отговора на исковата молба разширение на имота към североизток, доколкото и
както е установило вещото лице, тези граници на имота са с уличната регулация.
Нещо повече и такова не е било допустимо да бъде осъществено чрез приемане на
нов кадастрален план, доколкото към момента на действието на ЗТСУ (отм.) пряко
отчуждително действие е било предвидено единствено за дворищно-регулационните
планове, какъвто не е процесния случай.
По силата на § 7, ал. 1,
т. 6 ЗМСМА (обн. в ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.) с влизане в сила на ЗМСМА
преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за спортно обслужване, какъвто представлява
процесният недвижим имот. Разпоредбата на § 7 ПЗР ЗМСМА урежда преминаването на
определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост
на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други
признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от
съответната община. Прехвърлянето на собствеността настъпва по право с влизане
на ЗМСМА в сила.
Практиката на Върховния
касационен съд приема, че в хипотезата на т. 6 законът има предвид реално
изградените обекти или обекти в процес на изграждане, които фактически
изпълняват или след довършването им ще изпълняват посочените функции, като
предвижданията на уличнорегулационните планове относно тези имоти не са от
решаващо значение за преминаването на собствеността, за разлика от приетата
по-късно разпоредба на § 42 ПЗР на ЗОС. Посочва, че критериите за отделянето на
общинската собственост от държавната са в хипотезите на § 7, т. 6 и т. 7 ПЗР ЗМСМА са: за какво се
ползва имота, какво е предназначението му, и кой субект го ползва към момента
на влизане в сила на § 7 ЗМСМА през 1991
г. Когато по предназначение имотът е част от цялостно мероприятие, преценката
се прави с оглед всички имоти, върху които мероприятието е реализирано или е в
процес на реализиране, а не само за конкретния имот (така - Решение № 10 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II г. о.,
ГК).
От приложеното по делото Строително
разрешение № 108/12.11.1979 г., издадено от Отдел „Архитектура и
благоустройство“ към ****, се установява, че е разрешено изграждането чрез
възлагане на Работническа спортна зала. Обектът е приет с препоръки с Протокол
за приемане на обект „Спортна зала“, кв. Въстанически – гр. ****, одобрен от
Председателя на Окръжния народен съвет на 30.09.1983 г. Със Заповед №
1865/21.12.1983 г. спортната зала е предоставена за стопанисване и ползване
като новопридобит държавен имот на I РНС „Хр. Ботев“ – гр. ****. По този начин и в имота е започнало
реализиране на мероприятието, за който последният е бил отреден, като в
производството по делото е безспорно, че имотът се използва съобразно неговото
предназначение – за спортни нужди, чрез изградените в последния недвижими
обекти, предмет на производството по съдебна делба.
В този смисъл ирелевантно
е обстоятелството, че досежно поземленият имот не е бил издаден акт за държавна
собственост, а такива са налични единствено досежно част от изградените в
последния постройки, доколкото към момента на отреждането му за спортно
мероприятие последният е бил държавен и статута му се е променил едва към
влизане на ЗМСМА в сила.
До края на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция не се установи, че делбеният
имот е бил включен в капитала, уставния фонд или се води по баланса на
търговско дружество, фирма и предприятие с общинско имущество, което е било
учредено след преобразуването на общинско предприятие в търговско дружество,
поради което е неприложима разпоредбата на § 7, ал. 2 ЗМСМА, която норма макар и приета с изменението на закона с ДВ, бр. 49/1995 г., има тълкувателен характер
и се прилага от момента на влизане в сила на закона.
Следователно и по силата на разпоредбата на §
7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА собствеността върху недвижимия имот с пл. № 125 в УПИ І –
Спортен комплекс, кв. 40 с площ от 76 735 кв.м., по кадастралния план на гр.
****, кв. „Въстанически – юг”, одобрен със Заповед № 450/15.06.1981
г. е преминал по силата на закона и от момента на влизането му в сила в
собственост на Община ****, като с новия кадастрален план, одобрен със Заповед
№ РД-02-14-2235/27.12.2000 г. на МРЗБ старият имот с пл. № 125 е записан с пл.
№ 1640 и след оцифряването, последният е записан с площ от 82 278 кв.м. Предвид
предназначението на недвижимия имот по безспорен начин бе установено и
обстоятелството, че общинската собственост е от вида на публичната. Широкият
кръг на субектите, в чиито интерес са изградени процесните съоръжения –
осигуряване на място за спорт на работниците, полагащи труд в тази зона на
града, е основание за определяне вещноправния статут на имуществото, с което се
развива тази дейност, като такъв от публичен характер. На основание чл. 92 ЗС
всички сгради в недвижимия имот, предмет на съдебната делба, представляват
публична общинска собственост.
По така изложените съображения в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността
(ред. ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), която постановява
забрана за придобиване по давност на вещ, която е публична държавна или
общинска собственост.
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза
придобивна давност, основана на 10-годишно недобросъвестно владение на
процесните недвижими вещи в период, изтекъл към момента на депозиране на
исковата молба от 15.03.2016 г. Видно от разпоредбата на чл. 86 ЗС е, че обект
на защита са определени вещи - на публична собственост, като изключването им от
приложното поле на придобивната давност е мотивирано със засилената тогава
защита на обществената собственост. Съгласно законовата разпоредба забраната е
пълна и не търпи отклонения. Следователно и за посочения в исковата молба
период, придобивна давност по отношение на процесните недвижими имоти не е
могла да тече, доколкото последните са изключени от обхвата на посочения правен
институт, представляващ оригинерно правно основание за придобиване на вещни
права.
Нещо повече – видно от представените по
делото доказателства, е обстоятелството, че ищецът, чрез неговият управител,
представляващ сдружението, е получил фактическата власт досежно недвижимия имот
и част от обектите, изградени в последния, на правно основание – договор за
наем. Поради това обстоятелство управителят на ищцовото сдружение е имал
качеството на държател на имота, доколкото е упражнявал фактическа власт в
рамките на правата, придобил на посоченото основание, от името на концесионера,
също имащ качеството на държател по отношение на собственика. До този извод
съда и в настоящия съдебен състав достигна при преценка на представения договор
за наем от 28.04.2006 г., сключен между „Дайли” ООД, в качеството му на
наемодател и „Векта” ООД, в качеството му на наемател, по силата на който е
предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот – футболно игрище,
ведно с построената в него съблекалня със застроена площ от 248 кв.м., масивна
едноетажна сграда – съблекалня, абонатна станция, застроена на 101 кв.м.,
съблекалня, застроена на 75 кв.м., помпена станция, застроена на 44 кв.м.,
баскетболно игрище, игрище за тенис на корт, за срок от 10 години, считано от
01.01.2006 г. От представеният Договор за предоставяне на концесия от
10.01.2000 г. се установява, че в изпълнение на Решение № 337, взето с Протокол
№ 39 от 16.12.1999 г. Община **** е предоставила на концесия на „Дайли“ ООД „Плувен
комплекс към Работнически спортен център”, целият от 76 735 кв.м., ведно с
построените в него масивна едноетажна сграда – съблекалня, абонатна станция,
застроена на 101 кв.м., съблекалня, застроена на 75 кв.м., помпена станция,
застроена на 44 кв.м., съблекалня за футболно игрище, застроена на 248 кв.м.,
два плувни басейна, баскетболно игрище, игрище за тенис на корт, футболно
игрище, със срок на действие на договора от 15 години, считано от датата на
сключването му.
Следва
да се посочи и че в производството по делото не бе установено да се е
достигнало до превръщане на държането на футболния клуб по отношение на имота
във владение с едностранни действия на държателя – т.нар. interversio
possessions. Аргумент в тази насока е
приложената по делото покана от Сдружение „Футболен клуб Векта“, отправено до
Община **** за сключване на договор за наем досежно имота и съдържащо
предложение за наемната цена. Това доказателство следва да се цени като
извънсъдебно признание на неизгодния за ищеца факт, че е упражнявал фактическа
власт от името на собственика, доколкото и досежно субективния елемент на
владението следва да се съди по неговото обективно проявление.
Следователно и доколкото по делото не бе
установено ищецът да е собственик на идеални части от процесните недвижими
вещи, предявеният конститутивен иск за делба, е отхвърлен правилно от
първоинстанционния съд, в който смисъл и решението на Районен съд – Пловдив
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор в полза на
въззиваемия и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 273 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед фактическата
и правна сложност на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определи в размер на сумата от 300 лв.
Въззивното решение подлежи на касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК при
обосноваване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран,
Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3004/27.07.2018 г., постановено по гр.д. №
3161/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал, 8 и
чл. 273 ГПК Сдружение „Футболен клуб Векта“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, да заплати на Община
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, сумата от 300 лв. – разноски пред въззивната
инстанция по възз.гр.д. № 2303/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.