№ 775
гр. С., 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.СТ.П.
при участието на секретаря П.М.Г.
като разгледа докладваното от В.СТ.П. Административно наказателно дело
№ 20211110209765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***-2003“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Х.П.“ № ***, вх. В, ет. 2, ап. 24, представлявано от К.Г.А., чрез адв. Г.М., срещу
наказателно постановление № 574480-F578404/27.04.2021 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП С. за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №Н-18/13.12.2006 г./ вр.
чл. 118, ал. 4 ЗДДС. На основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.
В жалбата се прави искане атакуваното НП да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Като
съществени и неотстраними процесуални нарушения се изтъкват липсата на доказателства
относно компетентността на наказващия орган, непосочването на законов акт, въз основа на
който е ангажирана отговорността, съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели, извън
хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, и неправилно налагане на санкцията на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 1 ЗДДС. Поддържа се, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството, вместо личната такава на виновното длъжностно лице. Релевират се и доводи
в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН
За проведеното на 05.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***-2003” ЕООД се представлява от адв. М., а ЦУ на НАП С. - от юрк. Н..
В дадения ход по същество адв. М. моли атакуваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата. Обръща внимание,
1
че в АУАН и НП липсва посочване дали фискалното устройство е притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Юрк. Н. пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено в
цялост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 29.10.2020 г. в 16:50 ч. свидетелите В.М. и С.С., инспектори по приходите при ЦУ
на НАП С., извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
магазин, находящ се на адрес гр. С., ул. „К. К.” № 3, стопанисван от „***-2003” ЕООД.
При проверката, след първоначално извършена контролна покупка, за която не бил
издаден фискален бон, и последвалата легитимация на свидетелите, било установено, че
дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/, съгласно дневен
финансов отчет без нулиране и запис във фискалната памет, бил в размер на 38, 55 лв.
Същевременно, при изготвения опис на паричните средства в касата, извършен от
служителя на дружеството, полагащ труд в обекта, се установило, че фактическата
наличност в касата на обекта била в размер на 380, 40 лв., като служебно въведените и
служебно изведените пари били в размер на 0, 00 лв. Фискалното устройство притежавало
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Установената разлика в
касовата наличност била в размер на 341, 85 лв. и представлявала въвеждане на пари в
касата, извън случаите на продажби, което не било отразено на фискалното устройство в
момента на извършването с точност до минута. Изготвен бил протокол №
0398488/29.10.2020 г. за проверката, в който констатираните обстоятелства били подробно
описани.
Предвид установените фактически положения свид. М. приела, че „***-2003” ЕООД не
е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно
въведени” суми, при което на 04.11.2020 г., в присъствието на свид. С. и упълномощено от
управителя на дружеството лице, съставила АУАН № F578404/04.11.2020 г., в който описала
обстоятелствата относно констатираното нарушение и го квалифицирала съобразно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
давайки му правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 4 ЗДДС, Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП С. издал
срещу „***-2003” ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
185, ал. 2 ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В.М. и С.С., и писмени - протокол за
извършената проверка; опис на парите в касата на обекта; дневен отчет; заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г.
Съдебният състав кредитира събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на
релевантните за спора факти.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации се
изясняват посредством показанията на разпитаните свидетели и съставения протокол за
проверката. Показанията на свидетелите М. и С. са последователни, еднопосочни, без
логически противоречия и в корелация с писмените доказателства. Наличието на разлика в
касовата наличност, посочено от тях, кореспондира с отразеното в изготвения на място в
търговския обект опис. Наред с това посредством показанията им се изяснява също, че свид.
С. е присъствал при съставянето на АУАН.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган следват по силата на заеманите длъжности и
правомощията, предоставени им съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и
връчването им на жалбоподателя, и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на
чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, времето и мястото на извършването му и
доказателствата, които го подкрепят. Всички релевантни за обективната му съставомерност
признаци са описани по ясен и конкретен начин. Липсата на изрично посочване, че
находящото се в обекта фискално устройство притежавало функциите „служебно въведени“
и „служебно изведени“ суми, от една страна не е елемент от съставомерността на
нарушението, а от друга страна наличието на съответното обстоятелство се изяснява от
цялостното описание на обстоятелствата при извършване на нарушението. Наред с това,
наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗАНН при
съобразяване от страна на административнонаказващия орган на относимите към случая
доказателства, като посочването на конкретни основания, въз основа на което е прието, че
депозираното срещу АУАН възражение е неоснователно, не се налага.
Посредством разпитите на свидетелите М. и С., и видно от положения за свидетел № 1
в АУАН подпис, за който свид. С. декларира, че е положен от него, се изяснява, че
последният е присъствал при съставянето на АУАН. Предвид това съдът прие, че липсата на
3
посочването му в титулната част на АУАН не означава, че АУАН е съставен в отсъствието
на свидетели, като съответният пропуск е от техническо естество и не се отразява на
законосъобразността на АУАН.
По изложените съображения съдебният състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
При извършване на преценката относно материалноправната законосъобразност на НП,
съдът взе предвид следното:
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа правило,
съгласно което, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Инкриминираната
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства, и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка е била
установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер
на 341, 85 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби,
която не е била отразена във фискалното устройство в момента на извършването чрез
операцията „служебно въведени” суми. С това нарушението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС е извършено от обективна страна.
Същото е формално и се изразява в неизпълнение на съответното задължение. Предвид
безвиновния характер на отговорността на юридическите лица, причините за извършването
му са ирелевантни.
Същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като е
довело до затруднения в контролната дейност на органите по приходите и установяването
на действително извършените продажби и дължимите за тях данъци, като освен това
разликата е значителна по своя размер. Предвид това доводите в жалбата в съответната
насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
Същевременно съдът прецени като основателно възражението относно неправилно
приложение на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС, съгласно която на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Това е така, доколкото
не се доказа, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, респективно такива
твърдения не са релевирани в АУАН и НП. С оглед на това, според настоящия състав
извършеното деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 185, ал.
2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което за
4
юридическите лица се предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 500 до 2
000 лв. Поради това атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
санкционната част, като наложената имуществена санкция бъде намалена и
индивидуализирана съобразно предвидените в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС граници.
Такова изменение на наказателното постановление е допустимо, предвид факта, че се
прилага закон за по-леко наказуемо деяние, без да е налице съществено изменение на
фактите в обстоятелствената част на НП, предвид което и доводите за допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е нарушило правата на санкционираното лице и да се
явява основание за цялостната отмяна на НП, не могат да бъдат споделени.
При това положение, отчитайки като смекчаващо отговорността на „***-2003“ ЕООД
обстоятелство факта, че нарушението е извършено за първи път, съдът прецени, че
справедлива, обоснована и съразмерна на обществената опасност на извършеното
нарушение се явява санкция в минимално предвидения съгласно нормата на чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС размер от 500 /петстотин/ лв.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а същото следва да бъде изменено в насока
намаляване размера на наложената санкция от 3 000 на 500 лв.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на случая, същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 574480-F578404/27.04.2021 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП С. против „***-2003” ЕООД,
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, в частта относно наложената имуществена санкция в размер
на 3 000 лв., като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС я НАМАЛЯВА и
ОПРЕДЕЛЯ размер на санкцията 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „***-2003“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Х.П.“ № 20, вх. В, ет. 2, ап. 24, представлявано от К.Г.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Националната агенция по приходите сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция
процесуално представителство.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6