№ 1012
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20211110148900 по описа за 2021 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът ЗАД „ОЗК - З.“ АД ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „С.
С.“ №7 на етаж V, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. ЕГН********** и Р.К. Д.
ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „К.“
№1 на етаж I чрез пълномощника адвокат С. Е. С. твърди против ответника “ДЖ. З.” АД
ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. “К.АЛ.Д.” №68, представлявано от
главния изпълнителен директор Д.Х.Д. и от изпълнителната директорка Ж.М.ДЖ., с трето лице -
помагач М. А. Д. с ЕГН**********, живеещ в гр. Х. на ул. „А.“ №46 във вход Б на етаж VI в
апартамент LХХХI, че на 28. II. 2018 година в гр. Х. настъпило пътнотранспортно произшествие,
при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 3
585.49 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски,
след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителя на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не
платил на ищеца претендираните общо 3 600.49 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество следните суми:
3 600.49 лева застрахователно обезщетение;
1 097.24 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 23. VIІІ. 2018
1
година до 23. VIІІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 24. VIІІ. 2021
година до окончателното плащане.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Не оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба, но оспорва вината на
лицето, посочено от ищеца; не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение, но твърди, че повредите
на застрахования автомобил настъпили във връзка с друго събитие. Поддържа, че по време на
настъпване на произшествието, договорът за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ бил прекратен, макар да не било изпратено уведомление на Гаранционния фонд.
1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
На 12. V. 2017 година ищцовото застрахователно дружество и „З.р.“ ООД с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление в гр. Х. на ул. „Ч.м.“ №2, сключват автомобилна застраховка
0000
„Каско“ за срок от 00 часа на 15. V. 2017 година до 24 часа на 14. V. 2018 година. За горното
явства застрахователна полица №0020630201700066, представена по делото с исковата молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
На 07. VIII. 2017 година ответното застрахователно дружество и А.С.Ш. с ЕГН**********,
живеещ в З. на ул. „С.С.“ №27 във вход А на етаж III, сключват автомобилна застраховка
00
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за срок от 00 часа на 12. VIII. 2017 година до
59
23 часа на 11. VIII. 2018 година. За горното явства застрахователна полица
№BG/08/117002172875, представена по делото с отговора на исковата молба . Пълномощникът
на ответното дружество заявява в отговора на исковата молба, че задължението по чл. 294, ал. 1 от
отменения Кодекс за застраховането да се впише прекратяване на договора в регистъра на
Гаранционния фонд не е изпълнено.
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
00
На 28. IІ. 2018 година в 05 часа в гр. Х. третото лице – помагач М. А. Д. с
ЕГН**********, живеещ в гр. Х. на ул. „А.“ №46 във вход Б на етаж VI в апартамент LХХХI,
управлява лек автомобил марка „С.“ модел „И.“ с регистрационен №***, собственост на А.С.Ш. с
ЕГН**********, живеещ в З. на ул. „С.С.“ №27 във вход А на етаж III, по бул. „О.” с посока на
движение от центъра на град Х. към гр. К.. Водачът управлява моторното превозно средство с
несъобразена с пътните условия скорост, затова при достигане до база „К.“ загубва контрол над
управлението и навлиза в лентата за насрещно движение. Там предизвиква сблъсък с автобус
марка „С.“ с регистрационен №***, собственост на „З.р.“ ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление в гр. Х. на ул. „Ч.м.“ №2, управляван от свидетеля А. М. Е. с ЕГН**********, живеещ
в с. Г.. Така третото лице – помагач виновно причинява пътно-транспортно произшествие. На
00
същата дата в 23 часа И.Н.К., младши автоконтрольор в Сектор „П.п.“ на Хасковската областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи, съставя за описаното пътно-транспортно
произшествие представен по делото с исковата молба протокол №1577872. При съставянето на
2
протокола причинителят на вредата не представя талон за сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното застрахователно дружество.
4. По отношение на установяването на вината на причинителя на произшествието :
На 07. III. 2018 година И.Н.К., младши автоконтрольор в Сектор „П.п.“ на Хасковската
областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, съставя акт за установяване на
административно нарушение за предизвиканото от третото лице – помагач пътнотранспортно
произшествие в следствие нарушение на чл. 20, ал. 2, чл. 150 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона
за движението по пътищата. В акта е посочено, че в следствие на произшествието са настъпили
материални вреди.
Въз основа на акта на 03. VIII. 2018 година Д.Х.Ч., началник на Сектор „П.п.“ на
Хасковската областна дирекция на Министерството на вътрешните работи издава наказателно
постановление №***, с което налага на третото лице – помагач на ответното дружество
административно наказание – глоба за извършено административно нарушение на чл. 20, ал. 2, чл.
150 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
представени по делото с молба на ищеца, постъпила в съда на 30. III. 2022 година.
5. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На 14. V. 2018 година ищецът изплаща на собственика на повреденото моторно превозно
средство сумата от 1 477.15 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с
исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.
На 12. VI. 2018 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №***, с което
заявява за възстановяване общо пет регресни щети, включително процесната в размер на 3 600.49
лева. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция са
представени по делото с исковата молба.
На 12. VII. 2018 година ответникът изпраща на ищеца представено по делото с исковата
молба писмо с изходящ №*********, с което отказва да възстанови платеното застрахователно
обезщетение.
6. Данни, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на 04. IV. 2022 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. С. в жилищен квартал
Младост IV в блок CDVIII на етаж VII. Видно от заключението, всички увреждания по автобус
марка „С.“ с регистрационен №***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-
транспортното произшествие, възлиза на 5 037.95 лева.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е представено в
съда на 04. IV. 2022 година от вещото лице В. С. С.. Видно от заключението, А.С.Ш. с
ЕГН**********, живеещ в З. на ул. „С.С.“ №27 във вход А на етаж III, не е заплатил третата
застрахователна премия, дължима по договора за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Страните не спорят за описаната по-горе фактическа обстановка.
3
2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е
нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият
допуска пътнотранспортно произшествие на 28. II. 2018 година. В резултат на това противоправно
поведение причинява имуществени вреди на собственика на автобус марка „С.“ с регистрационен
№***. Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно
законовата презумпция остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице и събраните гласни доказателства.
Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 5 037.95 лева.
Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на цените на всички доставчици.
Страните спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и
ответника. За да се произнесе по спорния въпрос, съдът взе предвид т. 3 от Тълкувателно решение
4
№1, постановено 23. XII. 2015 година от Общото събрание на търговските колегии на Върховния
касационен съд на Република България по тълкувателно дело №1 по описа за 2014 година, с
докладчик съдията Ваня Алексиева. Според тълкувателното решение, разпоредбата на чл. 294 от
отменения Кодекс за застраховането изрично вменява в тежест на застрахователя административно
задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за
вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 от същия кодекс, наред с другите
подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За неспазване на това
задължение за известяване е предвидена административна санкция спрямо задълженото лице,
а
която е конкретизирана в чл. 317 от кодекса, но от която материалноправни последици за самото
договорно правоотношение не произтичат. Следователно, само по себе си вписването в
разглежданата хипотеза не е задължителен елемент от фактическия състав на прекратяване на
застрахователния договор по чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 260, ал. 2 от отменения Кодекс за
застраховането, макар и да е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл.
288, ал. 1, т. 2 от същия кодекс плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване
на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, съобразно чл. 261, ал. 1 от кодекса и общественото доверие в
предоставяната от Гаранционния фонд информация.
Важна последица от неизпълнението на това задължение, обаче е, че с оглед създадената
чрез удостоверяването по реда чл. 261 от отменения Кодекс за застраховането абстрактна
легитимация на застрахования, като титуляр на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чиято действителност и действие не са обусловени от точното
изпълнение на задължението му за плащане на разсрочените вноски от застрахователната премия
за целия срок на определеното в нея покритие, застрахователят, който към датата на инцидента не
я е прекратил по указания от законодателя ред, не може успешно да се освободи от отговорност по
чл. 226, ал. 1 от същия кодекс спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното
прекратяване на договора. При неспазено изискване на чл. 294 от кодекса възражението на
застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл. 260,
ал. 2, във връзка с чл. 202, ал. 2 от отменения Кодекс за застраховането, е противопоставимо
единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователното обезщетение.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че по време на настъпването на процесното
произшествие застрахователният договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е бил прекратен, но това прекратяване не може да се противопостави от
ответника на други лица освен на собственика на автомобила, управляван от деликвента.
Спорен между страните е и въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието
връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на
3 600.49 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът
поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер
определя като по-нисък.
Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена
5
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът
намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати
обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с
чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата
на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение,
постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение
на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния
случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 5 037.95 лева. Към
тях следва да се добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето
на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 5 052.95 лева.
тази сума дори надхвърля претендираната от ищеца.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 3 600.49 лева. Следователно, останал е
задължен за нея.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение.
2. По иска за обезщетение за забава:
Ищецът претендира лихва върху платеното застрахователно обезщетение за времето от 23.
VIІІ. 2018 година до 23. VIІІ. 2021 година. Според изчисление с помощта на калкулатор от
електронната страница calculator.bg за посочения от ищеца период мораторната лихва върху
главницата възлиза на 1 097.15 лева. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск
за посочената сума, а за горницата да го отхвърли.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски по воденето на делото, за които пълномощницата му
представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс в последното проведено открито
съдебно заседание: ищецът е заплатил разноски в размер на общо 1 794.02 лева, от които 194.02
лева за държавна такса, 600.00 лева за възнаграждения на вещи лица, 05.00 лева за издаване на
съдебно удостоверение, 250.00 лева за призоваване на свидетел и 700.00 лева за адвокатско
възнаграждение. Предвид нищожната отхвърлена част на един от исковете на ищеца следва да се
присъдят всички направени по делото разноски.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА “ДЖ. 3.” АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул.
6
“К.АЛ.Д.” №68, представлявано от главния изпълнителен директор Д.Х.Д. и от
изпълнителната директорка Ж.М.ДЖ., да плати на ЗАД „ОЗК - 3.“ АД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „С. С.“ №7 на етаж V, представлявано от
изпълнителните директори А.П.Л. ЕГН********** и Р.К. Д. ЕГН**********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „К.“ №1 на етаж I чрез
пълномощника адвокат С. Е. С. следните суми:
3 600.49 лева застрахователно обезщетение,
1 097.15 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 23. VIІІ. 2018
година до 23. VIІІ. 2021 година включително,
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 24. VIІІ. 2021
година до окончателното плащане,
като за горницата до 1 097.24 мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА “ДЖ. 3.” АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул.
“К.АЛ.Д.” №68, представлявано от главния изпълнителен директор Д.Х.Д. и от
изпълнителната директорка Ж.М.ДЖ. да плати на ЗАД „ОЗК - 3.“ АД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „С. С.“ №7 на етаж V, представлявано от
изпълнителните директори А.П.Л. ЕГН********** и Р.К. Д. ЕГН**********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „К.“ №1 на етаж I
чрез пълномощника адвокат С. Е. С. разноски по водене на делото в размер на 1 794.02
лева.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 3 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца и на ответника по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на ищеца и на ответника на електронните им адреси на
основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТАТ на хартиен носител след изпращането на адресатите и ДА
СЕ ПРИЛОЖАТ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
На основание чл. 3, ал. 2, т. 1, 8 и 9 от Наредба №14 от 18. ХІ. 2009 година за реда и начина
на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни
“Население” и чл. 385 от Закона за съдебната власт ДА СЕ ИЗИСКА от Националната база
данни “Население” справка за постоянен и настоящ адрес на третото лице – помагач.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адресите от справката;
7
на адресите, посочени от лицето;
на адресите, на които лицето е получавало призовки или съобщения в течение на
производството, ако се различават от предходните;
на всеки друг адрес, който се установи по делото.
Ако лицето не се открие на някой от адресите, нито се открие друго лице, съгласно да
получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден.
Решението е постановено в производство с участието на М. А. Д. с ЕГН**********,
живеещ в гр. Х. на ул. „А.“ №46 във вход Б на етаж VI в апартамент LХХХI, като трето лице –
помагач на ответника.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8