РЕШЕНИЕ
№ 3657
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110101567 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от И. Д. И., ЕГН **********, обл. С., с. П. И.,
ул. Й. Д. № * срещу ЗАД „Б.И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Дж.
Б. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7983,08 лв., представляваща частичен иск от общо 9605,08 лв. (след
допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца
мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № *, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г.
реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК № *, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
07.02.2024 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на * г. около 02:00 ч. на паркинга на Морска гара
Я.Ст. управлявал собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000”, с ДК № * и
когато преминавал покрай дискотека „Театро”, л.а. „Пежо 207“ с ДК № *, управляван от
Светослав Х. при извършване на завой наляво не пропуснал мотоциклета и го блъснал. За
настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който
като виновен посочили л.а. „Пежо 207“ с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска
отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 07.09.2023 г. за
настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков
материал и опис по щета № *. В описа били отразени като увредени следните детайли:
спойлер преден, спойлер страничен ляв долен, краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама,
спойлер страничен долен, седалка задна, резервоар, мигач заден десен, калник заден,
степенка задна дясна, странично огледало ляво, странично огледало дясно, гард на десен
краш тапа кормило, бутон десен, воден радиатор и спойлер заден десен. Застрахователят
изплатил на ищеца сумата от 3894,92 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите.
От направеното проучване ищецът установил, че действителната сума, необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 13500,00 лв., поради което за него е налице
правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 9605,08 лв. по съдебен ред.
1
Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Б.И.”, чрез
процесуалния му представител - адв. М.Г., с който искът се оспорва изцяло по основание и
размер. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска
отговорност“ сключена от деликвента. Оспорва се механизма на ПТП, като се сочи, че
двустранният протокол за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК за водача на автомобила, като за него е било обективно невъзможно
да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че вина за настъпването на
ПТП носи водачът на МПС „Пежо 207“. Сочи се, че описаните щети на л.а. не
кореспондират с декларирания механизъм за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че
сумата от 9605,00 лв. е завишена, като плащането на сумата от 3984,00 лв. съответства
изцяло на относимата Методика за уреждане на претенции за обезщетение на врели,
причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, приложима на основание на Наредба № 49/6.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите
и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Излага, че с извънсъдебното
плащане щетите са изцяло обезщетени. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява от адв. Й. А., чрез който поддържа
изразената позиция по същество.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвани от съда писмени
становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е
спорно твърдението на ищеца, че извънсъдебно ответникът му е изплатил застрахователно
обезщетение пот 3894,92 лв., което преценено в съвкупност с предприетото от ответника с
отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да
приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на
иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е платил претендираното от ищеца
обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380
вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява
допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с дК № *, че на
посочената дата 02.09.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК
№ *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, че последният е
изпаднал в забава за плащане на застрахователното обезщетение.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо 207“, с ДК № *, валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие - 02.09.2023 г.; че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при
ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено
застрахователно обезщетение от общо 3894,92 лв.
2
Първият спорен въпрос между страните е относно действителния механизм на
настъпване на процесното ПТП от 02.09.2023 г.
В тази връзка по делото е изслушано заключението на първоначалната САТЕ
изготвено от вещото лице А. В., които съдът кредитира като пълно, обективни и
компетентни, и от т. 1 и т. 3 и т. 4 на което съдът приема за установено, че причина за
настъпването на местопроизшествието от 02.09.2023 г. на път покрай дискотека „Theatro“ на
Морска гара в гр. В. е навлизането на л.а. „Пежо 207“, с ДК № * при извършване на маневра
завой на ляво в траекторията на движение на мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с дК
№ *. Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативно-
съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата
автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол за ПТП от 02.09.2023 г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № 1з-41 от
12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.
Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на
удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по
задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило
застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е
равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в
протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от
съставителите обстоятелства - факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя,
уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното
платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти.
Подписаният и от двамата водачи - Я.Ст. на мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000”,
с ДК № * и Св.Х. на л.а. „Пежо 207“ с ДК № *, протокол удостоверява по обвързващ
застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства
по настъпване на ПТП, а именно, че застрахованият водач при паркиране с ляв завой на
паркинг на Морска гара пред дискотека Театро е ударил предната дясна част на мотоциклета
на ищеца, предвид направените отметки в в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрати А и Б от
типизираната бланка на протокола, както и от схематичното отразяване на движението на
л.а. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на
останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а
описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило
както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на
автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират
обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125
ЗДвП) - така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС. Наред с това насрещно доказване за
опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него
следва да се възприемат изцяло. Така, на практика нито едно доказателство по делото не
води до извод за друг механизъм на настъване на ПТП, в частност, че съобразно
възраженията на ответника в случая е налице „случайно деяние“, по смисъла на чл.15 от НК,
тъй като за водача на л.а. било обективно невъзможно да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Нещо повече.
Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „Пежо 207“
с ДК № * застрахован при ответника се установява и от събраните по делото свидетелски
показания на водения от ищеца свидетел Павлов, които съдът кредитира като пълни,
последователни и плод на преки впечатления на очевидец на процесното ПТП, но най-вече
от извънпроцесуалното поведение на самия ответник, който с отговора на исковата молба е
признал, че по образуваната при него преписка по процесната щета е заплатил на ищеца
извънсъдебно обезщетение от общо 3894,92 лв. по щетата, с което свое действие
застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е
признал извънсъдебно с конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материални
предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително
заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника
автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се
явява доказан по основание.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
3
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от представения
по делото Опис-заключение на щета на МПС № * г., в който като увредени са описани
следните детайли - спойлер преден, спойлер страничен ляв долен, краш тапа лява, стойка
краш тапа лява, рама, спойлер страничен долен, седалка задна, резервоар, мигач заден десен,
калник заден, степенка задна дясна, странично огледало ляво, странично огледало дясно,
гард на дясна краш тапа кормило, бутон десен, воден радиатор и спойлер заден десен.
Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва последния предвид
съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че
твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.
Спорен по делото се явява на следващо място въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Изрично
относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се
определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ). Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и
взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя,
който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено,
че същата се прилага единствено като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
В обобщение с оглед приложимите норми на КЗ и константната съдебна практика, че
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
II т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о.) и не по-ниска от изчислената
съобразно Методиката, съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване
на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая критерият средна пазарна цена на труда е включен и в двата варианта на
заключението - както по т.8 и т.9, като съгласно първият общата стойност за възстановяване
на щетите по средни пазарни цени за части и труд при справка в поне шест сервиза е в
размер на 11774,30 лв., а съгласно вторият общата стойност при средна пазарна цена на
труда, формирана от цената в три сервиза, и средна пазарна цена на нови алтернативни
части, формирана от поне три оферти, възлиза на 11520,25 лв. Доколкото цената на труда и
при двата варианта е една и съща – общо 1952,90 лв., то съдът намира същата за меродавна
при фпрмиране на извода си за действителната възстановителна стойност на този компонент
от обезщетението. Относно цената на детайлите необходими за ремонт на мотоциклета,
съгласно формираната практика с Решение № 498/20.04.2023 г. по в.т.д. № 439/2023 г. на
ВОС и др., съдът приема за меродавен среден вариант между двата от заключението, при
който следва да се калкулират цените както на оригинални новите части по първия, така и на
новите алтернативни част по втория, и така по това перо от обезщетението се формира
сумата от 9694,37 лв., необходима за резервни части. Или съдът приема, че размерът на
действителното дължимо се на ищеца застрахователно обезщетение вследствие на ПТП от
02.09.2023 г. възлиза на 11647,27 лв. След приспадане на извънсъдебно изплатеното
обезщетение от 3894,92 лв. се формира непогасен остатък от 7752,35 лв. Респективно искът
по чл. 432 от КЗ се доказва като основателен до този размер, до който следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер на частичния иск от 7983,08 лв. да се отхвърли
като неоснователен.
4
Само за пълнота следва да се посочи, че нито една страна по делото не въведе в
преклузивните срокове твърдение/възражение за това, че процесната щета е тотална по
смисъла на чл. 390, ал.2 от КЗ, поради което и при спазване на диспозитивното и
състезателното начало в процеса, скрепени като основни принципи на гражданския процес в
чл. 6 и чл. 7 от ГПК, съдът не следва да се произнася по въпроса за наличието на такава,
сътветно по материално-правните последици от същата.
Предвид частичната основателност на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната върху първоначалния частичен размер на
главницата от датата на исковата молба и върху окончателния частичен размер от датата на
увеличението по чл. 214 от ГПК до оконачателното изплащане на сумата.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.
С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
ищецът е доказал действително направени разноски от 340,20 лв. платена държавна такса,
200,00 лв. за внесен депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско възнаграждение от
1380,00 лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК
на платеното от ищеца възнаграждение, тъй като същото незначително надхвърля
относимия минимум от 1317,96 лв. с ДДС, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. с § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази
връзка следва да се държи сметка за обстоятелството, че посочените в Наредбата минимуми
визират адекватното адвокатско възнаграждение за съдебни производства, в хода на които
например са признати спорните правнорелевантни факти или за установяваването им не са
били събирани доказателства, при липса на правна сложност на съответния казус, или пък
касаят случаи на масови (типови) дела срещу потребители на комунални, информационни
или кредитни услуги. Настоящият правен спор обаче не може да се подведе под нито една от
изложените хипотези, които биха могли да наложат краен извод на съда, че справедливият и
адекватен съобразно икономическата конюнктура размер за заплащане труда на
процесуалния представител на ищцата е по-нисък от сумата от 1380,00 лв., още повече, че
насрещната страна собствено е заплатила адвокатско възнаграждение на своя адвокат дори в
по-голям размер от 1560,00 лв., при все, че дори не е била представлявана в о.с.з. Или
съобразно постигнатия от ищеца правен резултат, от общата сума за разноски от 1920,20 лв.,
на ищеца следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се присъди сумата от 1864,51 лв.
Ответникът е доказал заплащането на депозит за първоначалната и допълнителната
САТЕ от общо 550,00 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение от 1560,00 лв. с ДДС
по договор за правна защита и съдействие. По-изложените по-доре мотиви частично
основателно до размер от 1380,00 лв. се явява възражението за прекомерност на
възнаграждението, направено от ищеца.Съответно на ответника следва да се признаят по
делото сторени разноски от общо 1930,00 лв., от която сума съобразно отхвърлената част от
исковете следва да се присъди сумата от 55,97 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Дж. Б.
№ * иск ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И., ЕГН **********, обл. С., с. П. И., ул. Й. Д. № * сумата
от 7752,35 лв., представляваща частичен иск от общо 9605,08 лв., представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца
мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № *, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г.
реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК № *, застрахован по договор за
застраховка „Гажданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва, както следва: върху главницата от 7752,35 лв., от датата на увеличаване на
размера на иска по чл. 214 от ГПК – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението и върху главницата от 100,00 лв. от датата на подаване на исковата молба -
07.02.2024 г. до 29.09.2024 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 7752,35 лв. до пълния предявен размер на частичния
иск от 7983,08 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Дж. Б.
5
№ * ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И., ЕГН **********, обл. С., с. П. И., ул. Й. Д. № * сумата от
1864,51 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, обл. С., с. П. И., ул. Й. Д. № * ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „Б.И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Дж. Б. № * сумата от
55,97 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се върчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6