Решение по дело №24/2023 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 114
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Цветомил Горчев
Дело: 20234140100024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Павликени, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20234140100024 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Е, - П. П.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама
П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., чрез пълномощника юрисконсулт В. М. против
„Е. Е. Д. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно и поотделно от Е. Д. М. и Д. М., двамата граждани на
***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника в размер
на сумите от 292,71 лв. (двеста деветдесет и два лв. и 71 ст.) - главница за
ползвана, но незаплатена енергия за периода 14.06.2022 година - 12.08.2022
година по два броя фактури за обект аб. № *** в с. Н., № ***, с клиентски №
**********, мораторна лихва в размер на 2,87 лв. (два лева и 87 ст.) за
периода от 14.06.2022 година до 26.08.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 23.09.2022 година до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГрД *** г на
РС - ***. Търси и разноски.

1
Ответната страна – Е. Е. Д. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, представлявано заедно и поотделно от Е. Д. М. и Д. М. -
редовно уведомен за настоящото производство в писмено становище навежда
доводи да е заплатила търсените суми и справка в сайта на ищеца да сочела
липсата на задължения. Спори претенцията.

Ищецът признава да е получил сумите, претендирани като главница и
лихви, като моли претенцията да бъде отхвърлена, но ответника да бъде
осъден да му заплати сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Не се спори по делото, установява се от събраните доказателства
ответникът да е ползвал електроенергия по партида с аб. № *** в с. Н., № ***,
с клиентски № **********, която е следвало да заплаща на ищеца. За
ползването на предоставените услуги по доставка на електрическа енергия в
обекта, на който ответникът е собственик за процесния период са издадени
фактури № *** от 14.06.2022 година, № *** от 11.07.2022 година и № *** от
12.08.2022 г. Поради липсата на изпълнение на задълженията на ответника,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него за
процесните суми във връзка, с което е образувано частно гражданско дело №
*** по описа на *** районен съд.

Съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните вземания за
главница и лихви, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът предявил
настоящите установителни искове по чл. 422 от ГПК.
2

По делото преди с.з. са представени писмени доказателства за
извършено плащане на главницата и мораторна лихва от ответното дружество
в полза на ищеца, който признава плащането.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните
по делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на
електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща
доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между страните са
подробно регламентирани в публично известни Общи условия, които са
одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила.

Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а
ответникът – на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /отм./. Между страните не е спорно, че в процесния обект е
доставена и потребена електрическа енергия, която се претендира за
заплащане. Това от своя страна е довело до възникване на задължението на
ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената на
потребената от него електроенергия за процесния период, без да е
необходимо предварителното му уведомяване за размера на плащанията, като
при неизпълнение на падежа той дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.

В настоящото производство ответникът навежда правопогасяващо
възражение, че е заплатил сумите претендирани от ищеца за главница и
лихва, като плащането е направено след завеждане на претенцията.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
представения от ответника платежен документ, приема, че със същия
3
ответникът е заплатил на ищеца претендираните суми за потребена
ел.енергия и лихва за забава. Фактът на плащане се признава и от страна на
ищцовото дружество в изрична молба.

Съдът намира, че с извършеното плащане изцяло се погасяват
задълженията за главница по процесните фактури и лихва за забава.
Плащането е извършено в хода на производството, но съдът по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като
ответникът доказа изпълнение на задължението си, то следователно след
извършеното плащане не съществува задължение към ищцовото дружество по
исковите претенции и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени, поради това, че ответникът е платил дължимите суми в хода на
производството.

Ищецът, с исковата молба, е претендирал присъждане на разноски, като
съдът в исковото производство съгласно т. 12 на Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. Съдът като съобрази, че плащането на
задължението е станало след издаване на заповедта за изпълнение на
длъжника и след образуване на настоящото исково производство, т.е. в хода
на производството, намира, че на ищеца се дължат разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както за заповедното производство,
така и за настоящото исково производство, тъй като ответникът е станал
причина за завеждане на делото, предвид на това, че не е погасил
своевременно задълженията си, предмет на исковите претенции.

С оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и 75
лв. за държавна такса за исковото производство. По претенцията за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съдът намира, че
предвид на това, че делото не е голяма фактическа и правна сложност следва
4
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лв. Общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исковото
производство е 250 лв., които с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъдат присъдени в негова полза.

Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама П. С. С., Я. М.
Д. и Д. К. Д., чрез пълномощника юрисконсулт В. М. против „Е. Е. Д. М.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно и поотделно от Е. Д. М. и Д. М., двамата граждани на *** искове, с
които търси признаването за установено съществуването на вземане за
сумите от 292,71 лв. (двеста деветдесет и два лв. и 71 ст.) - главница за
ползвана, но незаплатена енергия за периода 14.06.2022 година - 12.08.2022
година по два броя фактури за обект аб. № *** в с. Н., № ***, с клиентски №
**********, мораторна лихва в размер на 2,87 лв. (два лева и 87 ст.) за
периода от 14.06.2022 година до 26.08.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 23.09.2022 година до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК от 26.09.2022 г. по ЧГрД *** г на РС - ***, като погасени чрез
плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА „Е. Е. Д. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно и поотделно от Е. Д. М. и Д. М.,
двамата граждани на *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. - П. П.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама
П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д. сумата общо 250 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд
5
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

6