Решение по дело №1181/2019 на Районен съд - Казанлък

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №.......

                                              гр.К., 27.08.2019 год.

 

                              В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

         К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

при секретаря......................Х.К.…..……….............................като разгледа докладваното от съдията..........................................гр.дело №1181 по описа за 2019 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК.

            Ищцата твърди, че с ответника живеели на семейни начала и от съжителството си имат родено детето С.А.С., с ЕГН-**********. През 2007 год. се разделили и от тогава тя и детето нямали контакт с ответника. С решение №300/15.05.2009г. по гр.д.№2166/2008г. на РС-К. ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на*** лв.,считано от 18.12.2008г., която не изплащал. От раздялата ответникът изцяло се дезинтересирал от сина им като не искал да го вижда, не му се обаждал по телефона и не му плащал издръжка. Разбрала, че той живеел в чужбина. До 2017г. единствено тя и родители й полагали грижи за С., който вече е  ученик в 7-ми клас в СОУ ***в с.О.. През 2017г. заминала в Г., където се грижела за стари хора. На 25.04.2019г. детето ще навърши 14 г. и трябвало да му бъде издадена лична карта, а иска и детето да я посещава в Г., да ходят заедно на почивки и екскурзии в чужбина, но поради липса на контакт с ответника, това било невъзможно, защото нямала съгласието му. Многократно правила опити да установи контакт с ответника, за да й даде съгласие, детето да пътува в чужбина и  пълномощно, за да извади документи за самоличност на С., но опитите й останали без резултат. Заявява, че в интерес на сина им С. е да пътува с нея до Г., както и да посещава и други страни. Моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея като майката упражняването на родителските права по отношение на детето С.А.С. с ЕГН ********** и да постанови местоживеенето на детето С.А.С.,***, а на ответникът да бъде определен режим на лични контакти с детето С., всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10 до 17 часа в събота и от 10ч. до 17 часа в неделя, както и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата А.С.А., с ЕГН-********** за пътуване на детето С.А.С., с ЕГН-**********  до Г. придружавано от нея като майка или упълномощено от нея лице, за времето до навършване на пълнолетие и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата А.С.А., с ЕГН-**********, за издаване на детето С.А.С., с ЕГН-********** на лична карта и международен паспорт. Претендира съдебни разноски.

                В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание се явява лично като не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба и не се противопоставя детето да пътува в Р.Г.. Признава, че след раздялата си с ищцата, детето не е живяло при него, че не е полагал родителски грижи, както и че не е заплащал определената издръжка. Заявява, че работи в Г., в гр.К. и не поддържа контакти с ищцата. Изразява становище за основателност на предявените искове и за тяхното уважаване.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

                Видно от представеното заверено копие на удостоверение за раждане, ищцата С.М.А. и ответникът А.С.А. са родители на детето С.А.С., с ЕГН-**********. От становището на ответника, приложеното гр.д.№2166/2008 г. по описа на РС-К. и показанията на св.З. А. С., преценени в тяхната съвкупност съдът приема за безспорно установено, че от 2007 г. ищцата и ответникът като родители са разделени и от тогава детето С., роден на *** г. от съвместното им съжителство живее при майката в с.Черганово, общ.К., където тя е полагала и полага с помощта и съдействието на своите родители преките и ежедневни грижи за неговото отглеждане и възпитание. С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№2166/2008 г. по описа на РС-К. бащата А.С.А. е осъден да заплаща на детето С.А.С., с ЕГН-********** чрез С.М.А. *** месечна издръжка в размер на*** лв., считано от 18.12.2008 г. Ответникът признава, че след раздялата с ищцата не е полагал грижи за детето и не е заплащал определената на сина си С. месечна издръжка. 

              От показанията на св. З. А. С. се установява, че от три години ищцата живее и работи в гр.Б., Р. Г., където се грижи за възрастна жена. Работодателят и е осигурил битови условия за живеене. Там ищцата имала приятели, на която можела да разчита при необходимост.

            По делото е представен социален доклад на Д”СП”-К., съгласно който детето С. живее в семейството на майката и нейните родители, която полага основните грижи за отглеждането и възпитанието му с тяхна помощ. Детето е свикнало с разширеното семейство и приятелски кръг и се задоволяват от майката нуждите му. С. е записан като ученик в 8-ми клас на ПГТТМ в гр.К., със специалност „Електрообзавеждане“ и няма издадена лична карта. Детето и майката живеят в къща, собственост на нейните родители, където на С. е осигурена самостоятелна детска стая, с достатъчно жизнено пространство и безопасна среда. Майката работи в Г., а бащата от години е чужбина. Майката е осигурила необходимите битови условия, подходяща среда и задоволява базисните потребности на непълнолетния си син. Детето е  силно привързано към майката и разширеното семейство. Емоционалната връзка между С. и бащата е прекъсната поради това, че последният е в чужбина и не се е обаждал.

             На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето във вр. с чл.138 от СК съдът изслуша непълнолетния С., който споделя, че откакто родителите му са разделени за него се грижат майка му и баба му по майчина линия. От няколко години майка му работи в чужбина, но разговарял с нея се всеки ден, виждали се по скайп. Всичко необходимо като дрехи, пари, учебници и др.неща ги осигурявала майка му. Баба му помагала в ежедневието и се грижела добре за него. Желае да прекарва повече време с майка си като отиде при нея в Р.Г. по време на ваканциите и празниците. Споделя, че не познава баща си, че в деня на заседанието за първи път го вижда и, че само веднъж е разговарял с него по телефона. Не познава и роднините си по бащина линия. Желае да продължи да живее при майка си, защото се чувства спокоен и сигурен.

           Предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК  е основателен. Ищцата и ответникът са родители на детето С.А.С., с ЕГН-********** не са в брак и не живеят заедно от 2007 г. Съдът е сезиран с разрешаване на спора относно местоживеенето, родителските права и режим на лични контакти на детето, поради което са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. Безспорно от раздялата на родителите, детето С. живее при майката, която от 2007 г. единствена полага преките и непосредствени родителски грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ищцата е осигурила необходимите социално-битови условия за отглеждане на детето, задоволява базовите му потребностите с помощта и съдействието на своята майка, с която обитава едно жилище. Между майката и детето е изградена силна емоционална връзка предвид обстоятелството, че през последните 12 години единствено тя полага грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, както и поведението на неизаинтересованост и липсата на инициирани от бащата за контакти с детето.  Съдът като взе предвид претенцията на ищцата, становището на ДСП-К., съгласието на бащата, желанието на непълнолетното дете, както и обстоятелството, че майката се грижи за С. повече от дванадесет години, счита, че в интерес на непълнолетното дете е да продължи да живее при нея, тъй като е доказала, че е отговорен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това родителските права спрямо детето С.А.С., с ЕГН-********** следва да бъдат предоставени за упражняване на  майката С.М.А..

           Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител.  Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и социално. Поддържането на лични отношения с родителя е важен момент в развитието на детето, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните. Предвид това поддържането на лични отношения между ответника и непълнолетното дете е необходимо и за двамата с оглед създаване на възможност чрез общуването, детето да развива чувство на обич, привързаност, доверие и пълноценност с родителя, с когото не живее, а и ще засили ролята на ответника във възпитанието му, което е от изключителна важност и ще съдейства за правилното му изграждане като личност. Предвид това съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти между ответника и непълнолетния С., който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с приспиване, и 15 дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката.Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

              Издръжката на детето С. е определена по гр.д.№21656/2008 г. по описа на РС-К., поради което съдът не дължи произнасяне.

              По иска с правно основание чл.127а от СК:

              Разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК регламентира, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че такова не може да бъде постигнато, спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република България регламентира правото на свободно предвижване за всеки български гражданин, какъвто е и детето. Ограничения на свободното предвижване според цитираната разпоредба може да бъде наложено само със закон. Разпоредбата на чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД повелява, че българските лични документи, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, а паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. От своя страна разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД сочи, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. От цитираните разпоредби следва изводът, че както за издаването на лична карта и паспорт на малолетни и непълнолетни лица е необходимо писменото съгласие и от двамата родители, така и при напускането им от страната е необходимо нотариално заверено писмено съгласие, а когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единия родител не е дал съгласието си,  от съда по реда на чл.127а, ал.2 от СК. В настоящият случай се установи именно липсата на съгласие от ответника, като спорът следва да бъде разрешен съда с оглед на събраните по делото доказателства и установените обстоятелства, ръководейки се изключително от интересите на непълнолетното дете и значимите за него неща в съответствие с разпоредбата на чл.3 от Конвенцията за правата на детето. Установи се, че ищцата и ответникът като родители на детето С. са разделени повече от 12 години и неподдържат контакти помежду си. Ответникът не поддържа контакти и с детето, поради което то не го познава. През последните две години ищцата работи и живее в гр.Б.Р. Г., а ответникът от години пребивава в чужбина. В с.з. той не сочи уважителна причина, поради която не е изразил съгласие, необходимо както за издаване на документите за самоличност на непълнолетното си дете, така и за пътуване в чужбина. Ответникът не сочи и уважителни причини, поради които не поддържа дължимите родителски контакти със сина си С.. Майката поддържа ежедневна телефонна и скайп връзка с детето, задоволява потребностите му в т.ч. издръжката. Връзката между С. и майката и членовете на семейството й е силна, трайна и стабилна, изградена на основание доверие и споделена грижа. Не се събраха доказателства издаването на задграничен паспорт на детето С., както и разрешаване за пътуването му до Г. и държавите членки на ЕС да води до опасност за здравето и живота и да застрашават сигурността му. Не се касае за разрешение за социално неосигурена страна или за държави, в които не е препоръчително да се пътува поради криза, епидемии, война или размирици. Съдът приема за важно и от съществено значение за цялостното и пълноценно развитие на непълнолетния С.- на 14 години и четири месеца в т.ч. и за емоционалния му  комфорт и в изключителен негов интерес да има възможността да бъде заедно с майка си по време на ваканциите и празниците като най-значимия за него човек, от която получават адекватни грижи, внимание и обич, като по този начин ще се осигури и зачитане на семейния им живот по смисъла на чл.8 от Конвенцията. Уважаването на молбата ще даде възможност и на майката да упражнява по ефективно родителските си права, обратното би ограничило правото на свободно предвижване в рамките на Европейския съюз на майката и детето и правото им съвместен семеен живот. Съгласно Тълкувателно решение №1/3.07.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК ВКС съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуване на ненавършили пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и до определени държави като интересът на детето за такава пътуване се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Изхождайки от всички факти и обстоятелства, установени по делото и водещият интерес на детето, а не на родителите, положителното становище на ответника и желанието на непълнолетното дете съдът намира, че следва да се замести съгласието на ответника като баща, детето С. да пътува извън Р.България до Република Г. и страните в ЕС и обратно, придружаван от своята майка  С.М.А. или упълномощено от нея пълнолетно лице, всяка година, за период от 45 дни през лятната ваканция, 10 дни през зимната и 10 дни пролетната ваканции и на Великденските празници, до навършване на пълнолетие на детето. С даването на разрешението, ще се избегнат бъдещи конфликти между родителите по повод въпросите свързани с пътуването на детето им извън България, които конфликти няма как да не рефлектират и върху самото дете, а и ще се даде възможност на непълнолетния С. да бъде повече време през годината с майка си и да опознае други култури.

 

 

 

 

Що се отнася до искането за заместване съгласието на бащата за издаването на лични документи- лична карта на детето С., както и на задграничен паспорт за пътуването му извън пределите на Р.Б., то това искане е свързано и с последица от решаване на въпроса за пътуването извън страната. С оглед фактите по делото съдът не намира основание да не бъде заместено съгласието на ответника за снабдяване на непълнолетния С. както с лична карта, така и със задграничен паспорт. Заместването на липсващото съгласие на бащата за издаване паспорт на детето не би нарушило по никакъв начин правата и интересите му. По тези съображения следва да се постанови акт на спорна съдебна администрация, с който да се замести и липсващото съгласие на бащата по отношение издаването на лична карта и паспорт на непълнолетния С. по реда на Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.

                На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на *** лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

              ПОСТАНОВЯВА детето С.А.С., с ЕГН-********** да живее при майката С.М.А., с ЕГН-********** ***.

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето С.А.С., с ЕГН-********** на майката С.М.А., с ЕГН-********** ***.

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата А.С.А., с ЕГН-********** *** и детето С.А.С., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с приспиване, както и 15 дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката С.М.А..

                ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата А.С.А., с ЕГН-********** ***, за издаването на лична карта и паспорт по реда на ЗБЛД на детето С.А.С., с ЕГН-**********, на основание чл.127а от СК, във връзка с чл. 45 от ЗБЛД.

                  ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата А.С.А., с ЕГН-********** ***, на основание чл.127а от СК детето С.А.С., с ЕГН-********** да пътува извън пределите на Република България до Република Г.  и страните в ЕС, придружавано от своята майка С.М.А., с ЕГН-********** или упълномощено от нея лице всяка година, за период от 45 дни през лятната ваканция, десет дни през зимната ваканция, десет дни пролетната ваканция и на Великденските празници, за времето до навършване на пълнолетието му.

 

                ОСЪЖДА А.С.А., с ЕГН-********** *** да заплати на С.М.А., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                Районен съдия: