Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 650/2019г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Й.М.Я. с ЕГН ********** и В.И.Я. с ЕГН **********,***. на РС-Самоков-против решение № 60/16.04.2019г. в частта му, с която е отхвърлени субективно активно и
пасивно съединените им искове по чл.135 ЗЗД против „С.-л.“ ЕООД-със седалище
и адрес на управление *** и „С.С.Г 1. „ ЕООД със седалище и адрес на управление
*** , а именно-да обяви за относително недействителна спрямо ищците
покупко-продажбата,обективирана в нот.акт № 4,т.2 от
28.08.2013г.,на „построените приращения“, представляващи промишлени сгради,които към
момента на прехвърлянето не са били завършени в груб строеж“, в „незастроен „поземлен имот с идентификатор №
23039.7.273 с предназначение-урбанизирана територия.Ищците обжалват и
допълващото решение от 03.07.2019г.,постановено по тяхна молба, в частта му,с
която е отхвърлено искането им да се признае нищожност и незаконсъобразност
на удостоверение № 23.11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено
от Главния архитект на Община Самоков.Излагат се доводи
за нарушение на съдопроизводствените правила- необсъждане
на доказателства,неправилна преценка за удостоверителната сила на доказателства
и съответното разпределение на доказателствената
тежест,отказ на съда да извърши косвен контрол върху административни актове във
връзка със строителството-
необоснованост на решението и материална незаконосъобразност при
преценка на процесното строителство
като“незаконно“.Поддържат,че построените сгради,визирани в отхвърлителната
част на решението, са били построени частично,но не до фаза „груб строеж“ към
момента на сключване на атакуваната сделка,поради което били приращения и
сделката за терена имала вещно действие по отношение на тях,от което
следвало,че довършването на сградите от купувача увреждало техните интереси в
качеството им на кредитори на продавача.Оспорените от ищците строителни
книжа,на които съдът базирал решението си, били нищожни,незаконосъобразни, а някои
от тях умишлено изготвени с цел доказване,че имотът е бил незастроен.
Претендират съдебни разноски.
Въззиваемата страна „С.С.Г“1. ЕООД-купувач по
атакуваната сделка-оспорва въззивните жалби
.Поддържа,че съдът правилно е отхвърлил исковете в обжалваната им
част,приемайки,че купувачът на процесното дворно
място е собственик на сградите,които е пострил след
сключване на атакуваната сделка.Въпреки,че разрешенията за строеж били издадени
на продавача, по делото било установено категорично от писмените и гласните
доказателства,че строителната линия и ниво били
определени на 24.04.2014г. за дъскорезница с обслужващи помещения и на
12.05.2014г. за работилница за вторична обработка на строителен материал,когато
би направена и „първа копка“.Процесните сгради не са
придобити вследствие сделка между длъжника и купувача на терена,а са придобити
от последния на основание строеж в собствен имот.Оспорваните от ищците
строителни книжа били официални документи и верността на съдържанието им се
потвърдила от всички събрани доказателства.Официално то становище на ДНСК изх.№
СФ-1794-09-381 от 06.08.2018г. било ,че строежът на дъскорезницата не е
незаконен.С решението от 03.07.2019г. съдът правилно установил,че ищците не са
оспорили успешно удостоверение № 23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на
строеж-работилница.Претендират присъждане на съдебни разноски.
Ответникът“С.Л. „ ЕООД не е
депозирало становища по въззивните жалби.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,настоящият състав
намира въззивните жалби процесуално допустими,но
неоснователни като относно искането за
допълване на решението с прогласяване нанезаконосъобразност
на удостоверение № 23/2017г. на Гл.архитект на Община Самоков
решението от 03.07.2019г. е процесуално недопустимо в отхвърлителната
му част. Съображенията за това са следните:
С решение № 60/16.04.2019г. в
необжалваната му и влязла в сила част по
искове с правно основание чл.135 ЗЗД, предявени от Й. и В. Я. против „С.Л. ЕООД и „С.С.Г 1.“ ЕООД, е обявен за
недействителен по отношение на ищците договор за покупко-продажба на поземлен
имот с идентификатор № 23039.7.273 с предназначение-урбанизирана територия и
начин на трайно ползване за производствен,складов обект с площ 1111
кв.м,сключен на 28.09.2013г. с нотариален акт № 4,том 2, рег.№
2593,д.190/2013г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова;ответниците са осъдени да заплатят на ищците 3161.19 лв. съдебни разноски.Не се спори по
делото,че ищците са кредитори на първия ответник-прехвърлителя
по атакуваната сделка по вземане ,присъдено с решение № 244/2014г. на СРС; че
управител на дружеството-купувач В. Владимирова Георгиева-майка на
управителката на дружеството-продавач Радослава Огнянова Стоянова;че имотът е
продаден за 1600 лв.,при данъчна оценка 1955.40 лв.и обективно уврежда
кредиторите,тъй като имотът е единствен на длъжника и имуществото му драстично
намалява,при което кредиторите не биха могли да се удовлетворят за вземането си
от 55 000 лв.Съдът е приел,че поради родствената връзка налице е
хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД-страните са знаели за увреждането.Тези изводи не
подлежат на коригиране в настоящото производство, но следва да се отбележи,че предвид
данните по делото са обосновани и законосъобразни.Спорно по делото е дали с
атакуваната сделка е прехвърлено недвижимо имущество извън описаното в
нотариалния акт.За да се обяви за недействително прехвърлянето на такова
имущество,то трябва да съществува към момента на сключване на сделката, тъй
като именно лишаването на прехвърлителя от него има
увреждащ ефект спрямо кредиторите.
Съдебно-техническата експертиза
установява,че е издадено разрешение за строеж № 111/25.04.2008г. за обект
„дъскорезница с обслужващи помещения“ в ПИ 23039.7.273,в местността „Чавчико“,землището на с.Д. и разрешение за строеж №
37/12.02.2009г. за „работилница за вторична обработка на дървен
материал-допълващо застрояване“ в същия имот.Протоколът за откриване на строителна
линия и ниво е от 12.05.2014г. за „работилница за вторична обработка на дървен
материал“.При огледа/извършен след с.з. на 29.11.2017г., когато е допусната
експертизата,приета на 24.01.2018г./ вещото лице е установило построени както
дъскорезницата,така и работилницата.Допълнителната експертиза установява,че
според снимките от „Г.Ъ.“с фиксирана хронология /л. 241-253/действителното
положение на извършваното строителство изключва то да е започнало преди
прехвърляне на терена с атакуваната сделка.Този извод съвпада с данните от
строителните книжа и с показанията на свидетеля Попов,който уточнява,че в имота
преди 2014г. е бил построен само трафопост и затова е имало електрозахранване
още през 2009-2009г., а водопровод съществувал в съседен имот.Единствено свидетелят
М.-син на ищците-твърди,че виждал построени сгради, собственост на „С. Л.“,още
през 2012г., но уточнява,че става дума за сгради на седалището на дружеството в
местността „Рудежа“,за която няма твърдения,че е
идентична с местността „Чавчико“.Ето защо настоящият
състав приема,че районният съд правилно е възприел оспорените строителните
книжа за истинни.В исковото производство може да се упражнява само косвен
контрол върху законността на административните актове,поради което искането за обявяване
незаконосъобразност на удостоверение № 23/2017г. на Главния архитект на Община Самоков следва да бъде оставено без разглеждане и
допълващото решение да бъде обезсилено в тази му част.Дали построените в
сградата имоти са „законни“ по смисъла на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове, е ирелевантен въпрос за настоящия правен спор
при положение, че строителството е започнало след прехвърляне
собствеността върху терена.
По изложените съображения следва да
бъдат потвърдени както решението № 60/16.04.2019г., така и допълващото решение
от 03.07.2019 г. с предмет чл.194,ал.2 ГПК, в обжалваните им части,с изключение
на подлежащия на обезсилване диспозитив в допълващото
решение.
Въззиваемите страни следва да заплатят на въззивника „С.С.Г 1.“ ЕООД направените разноски за въззивно производство в размер на 3960 лв. адвокатски хонорар с ДДС, които са
платени съгласно приложения договор от 05.06.2019г.,извлечения от банкови
сметки за два превода и фактури №№ 6348/19.06.2019г. и 6574/11.12.2019г.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/16.04.2019г.
по гр.д. № 283/2017г.па РС-Самоков в частта му,с
която е отхвърлен иска за обявяване на недействителен по отношение на Й.М.Я. и В.И.Я. на осн.чл.135 ЗЗД договорът за продажба на приращенията в поземлен
имот с идентификатор № 23039.7.273 в м.“Чавчико“землището на с.Доспей,Община Самоков,
обективиран в нот.акт
№4,том 2,рег.№ 2593,д.190/2019 г. на
нотариус М.Х.,вписан под № 199,т.7,д.624,вх.рег. 1997828.08.2013г. на
Служба по вписванията при РС-Самоков и ответниците „С.л.“ ЕООД и „С.С.Г 1. „ ЕООД са осъдени да
заплатят на ищците съдебни разноски в размер на 3 161.19 лв.
В останалата част решение №
60/16.04.2019г.по гр.д. № 283/2017г. е влязло в сила като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2019г.
за допълване на решение № 60/16.04.2019г. по гр.д. №283/2017г. на РС-Самоков н частта му, с която е признато на по реда на
чл.194, ал.2 ГПК за недоказано оспорването на истинността на удостоверение №
23/11.07.2017г. на Главния архитект на Община Самоков
и ищците са осъдени да заплатят на ответниците 80 лв.
съдебни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
установяване нищожност и незаконосъобразност на удостоверение № 23/11.07.2017г.
на Главния архитект на Община Самоков ОБЕЗСИЛВА
решението за допълване на решение от№ 60/15.04.2019г. в частта му, с която е отхвърлена като
неоснователно искането за обявяване на нищожност и незаконосъобразност на
удостоверение № 23/11.07.2017г. на Главния архитект на Община Самоков.
ОСЪЖДА Й.М.Я. с ЕГН ********** и В.И.Я. с ЕГН **********,двамата
с адрес ***, да заплатят на „С.С.Г 1.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление
***,съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 3161.19 лв./три хиляди сто шестдесет и един лев и 19 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р. Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.